Карбовски, Мистър Стоев и Женското Списание

Не бях сигурна дали крехкият като птичка дядо, пристъпващ внимателно е той. Пресякохме набързо и на метър от него отново не бях сигурна, но казах “Здравей!”. Той беше.

“Не си минавал скоро.”

“Ох, аз вече броя крачките. Остарях изведнъж. Остарях и духом.”

После разказа набързо история, за да е полезен на Стоян. Искаше ми се да говорим още, но не бях сигурна дали може да стои дълго прав.

“Имаш ли нужда от нещо?”

“От какво да имам нужда? Имам нужда от една дълга почивка. Може да замина някъде на почивка. В някой санаториум.” Намигна.

Това означава, че скоро ще си отиде. Предполагам, че няма да го срещна повече.

Погледнах го в гръб. Обувките му изглеждат огромни. Смалил се е.

Поплаках си по пътя до пицарията. И там поплаках.

Не искам да се натрапвам, но бих искала да направя нещо за него ако има нужда от помощ. Ако не го притеснявам.

Искам да съм сигурна, че когато се наложи, има на кого да се обади, че в последните си мигове ще е спокоен, че си отива като джентълмен. Това е въпрос на логистика. За другото – надявам се, че ще бъде наред. Няма как да му дам “Тибетска книга за живота и смъртта”, нито пък да я чета край леглото му. Просто не искам да има болка и страх в последния момент, така че ще мисля за него и ще се моля всичко да е ок.

После се сетих, че мога да се обадя на Миро. Предположих че са близки, защото веднъж ми беше казал, че Мистър Стоев всъщност има действащ мобилен телефон, пък и съм виждала майка му да говори с него, докато хапва в тяхното ресторантче. Оказа се точно така. Казах на Миро да предаде на майка си, че ако мога да помогна с нещо – с пари, с услуга, с каквото и да е, може да ми се обади.

Докато вървяхме, разказах на Стоян някоя и друга малка историйка. Пак поплаках. Стоян каза, “Той ще се прероди.” “Кой знае.”, казах аз. “Всъщност може да постигне Нирвана.”, каза Стоян. “Може би.”

Винаги съм знаела, че Мистър Стоев е щастлив човек, но днес проумях още нещо: че искам да живея като него – без да вдигам шум около себе си, без да се опитвам да направя нещо велико – просто да следвам любопитството си, да давам каквото мога и да не страдам че не мога да направя повече, да се радвам на това което имам, да не се страхувам.

Преди малко прочетох това интервю с Мартин Карбовски. И аз искам да светът стане ясен и разбираем поне мъничко. И аз преувеличавам, когато пиша за лайна и хлебарки. Признавам, че и аз понякога чакам на невярващите да им се случи това за което пиша, за да разберат, че кафявото по стената не е тапет.

Да, отговарям на всички изисквания за да пиша за Женското Списание, и да, мога да пародирам и стила, за да отговоря на очакванията на аудиторията, но защо да го правя? Защо да не бъда свободна като Мистър Стоев и Мартин Карбовски и да не се поддавам на натиска да бъда посредствена.

Мистър Стоев е споменат и в тези текстове:

Кой сте Вие, Мистър Стоев?

Имало още добри хора

На ти с Граф?!?

Айрис

Дамата на сърцето ми

Образователни филми за соц-а и още нещо

Карбовски е споменат тук.

Реклами

7 thoughts on “Карбовски, Мистър Стоев и Женското Списание

  1. Сега разбирам защо еstranged пише, че когато те чете си спомня, че е човек. И аз изпитвам същото, и се възхищавам на този човек за това, че никога не е спрял да учи и най-вече за тихия и безкрайно силен дух на свобода и човечност, който по описанието ти, излъчва!

  2. Pingback: Карбовски, Димитров и женските списания « Писателският блог на Тишо

  3. Малко тъжно ми стана, макар че познавам мистър Стоев само от блога ти.
    Надявам се пътят му да приключи спокойно и с удовлетворение от живота.

  4. И аз познавах един Мистър Стоев, когато бях все още в началото на пътя на порастването си, който когато си тръгна, освен че ми каза много поучителни неща ми остави и своите тетрадки. Знам, че той никога не би харесал Карбовски. Защо ли?

    Отдавна е забелязано, че най-изкусно прикриват своите истински стремежи тези, които външно са безгранично откровени и сговорчиви.
    Какво значи да бъдеш ловък и изтънчен дипломат, но не в похвалния смисъл на думата? Това е да привличаш внимание върху формата и напълно да игнорираш същността. Едно доста полезно средство в …знаем къде, както и Карбовски.

    Само да крещиш очевадни истини, в които ежедневно се препъваме и всеки ги изрича на висок глас по един или друг повод не е кой знае какво геройство, а да използваш за това розови журнали направо си е смешно.

  5. Ако повечето от нас виждаха тези очевидни истини, нямаше да се препъват в тях 🙂

  6. На някой никога няма да им се отворят илюминаторите и докрай ще си останат в илюзорното. 🙂
    Понякога е достатъчен само усетът за истината и проявата на импулсът на несъгласния за да предотвратят препъването и отчайващата безотговорност, водещи до един колосален фактор – разочарованието. Защо първо трябва да се опарим и тогава да се учим как да го избегнем? Може би защото най-често искаме да се ползваме от готовите резултати, без да познаваме процеса на достигането им. Това във всички случаи прави начинанията ни в каквото и да е нетрайни и повърхностни. Прозрения, прозрения, прозрения …. 🙂

  7. а какво става с мистър Стоев
    аз съм му последния клас подгответа.
    Мнохо Ви благодаря, върнахте ме 23 години назад.
    да си от паралелката на Стоев бе привилегия, около него просто витаеше някаква ристократична атмосфера. Английски Б ни бе тенчева, английски Ц Мойра Роджърс, а после ни поеха Добрева и Илейн Радъръм. Но атмосферата при мистур Стоев бе униклна и неповторима. както и атмосферата на цялата ни гимназия.

Коментарите са изключени.