Къде да се дене човек 2

navajomap1.jpg

България е известна с огромния процент хора, които притежават недвижими имоти. Земята е известна с това, че не е останало място, към което никой да не предявява претенции (или поне никой не ми каза обратното, докато се чудех къде да се дяна; като гледам какво се случва с природните ни забележителности край морета и в балкани, оставам със същото впечатление; за това се сетих и когато гледах как земеделците в Индия завземат местата, за които слоновете не притежават документи за собственост).

За да имаш известна сигурност, че можеш да живееш някъде без да те изхвърлят, трябва да имаш документ за собственост. Иначе трябва да можеш да си позволиш да плащаш наем. Та въпросът ми е какво се случва ако не отговаряш на тези две условия. Ето няколко отговора:

филмът The Pursuit of HappYness, който ме вдъхнови за този текст

жилището на мои познати

текстът на Симион за пълнолетните ничии деца

В България, благодаря на силните родови връзки, има сравнително малко бездомни – повечето хора биват приютени някъде. Може би затова циганските квартали в по-големите градове се пукат по шевовете, а в страната ни жестоките убийства са предимно битови.

Понякога изглежда че бездомността ти дава известна свобода, като в този филм или романите на Керуак, но това ми изглежда все по-съмнително в днешно време, особено след като чичото с отрязаните крака се премести от безистенчето на бижутерийните магазини и прекара зимата в края на площада, завит с найлон, а тези дни изчезна съвсем и не знам кого да попитам защо и как.

През 80те бях свидетел на разрушаването на една циганска махала. Не знам къде се дянаха жителите й. Знам за последните три жилища на Албена. Знам и какво означава да ти кажат, че трябва да освободиш поредното жилищв – от навършване на пълнолетие насам съм се местила средно на всеки две години. Наблюдавала съм прогонването на двама дългогодишни обитатели на сградата в която работя. Всеки от тях обитаваше малка стаичка, в която се намират ел. таблата за етажа + легло, масичка и стол. Тоалетните са общи. Баня няма. Единият беше израснал в детския дом.

Сега чета “13 луни” – за изтикването на индианците на запад, на запад и си мисля, че днес може и да работим все по-виртуално, но все пак имаме тела, на които се налага да поспят, за предпочитане на топло, а и да хапнат невиртуални неща, за чието отглеждане е нужна офлайн земя. Това ли е единственият начин:

“Купувах земя, като че ли Бог повече нямаше да я произвежда – което той и не правеше, иначе не бихме прогонвали някого от мястото му, за да сторим място за себе си.” (Тринайсет Луни, Чалз Фрейзър)

3 thoughts on “Къде да се дене човек 2

  1. Най-смешното е, че вече американците (вероятно и не само те) издават документи за парцели на луната. Една българка гостуваше наскоро при Милен Цветков и показа документ за парче земя на луната, подарен й от американска фирма. Това за мен са пълни глупости.

  2. Така си е. Не вярвам в липсата на собственост като източник на свобода. Замисляла ли си се да закупиш някоя къщичка, в която да можеш „да се денеш“?

  3. Къде ли да се дене човек? Аз пък откога, откога си мисля, че е започнало новото преселение на народите. В царството на Лъжата се случват едни такива странни, странни неща, извършвани от едни такива, наистина смешни, смешни хора. Не по-малко смешни от владетеля, от суетнята, от бизнесмена, мутрата и от пияницата. Какъв смисъл има цялата тая работа?

    Хората заемат съвсем малко място на земята – Ако милиардите жители, които населяват Земята, застанат прави и малко сгъстени, като на митинг, спокойно биха се сместили на един, трийсет/четиридесеткилометров градски площад. Цялото човечество може да се побере върху един от малките острови в Тихия океан. А една малка държава с недотам многобройно население, спокойно си се помества в три града с размерите на София, че и по-малки даже, смешно, нали?

    Но това е то да си нямаш никакво въображение. И да не се замисляш, за това, че като купуваш земя, толкова, толкова много, че вече не ти владееш нея, а тя тебе. Ставаш й роб до гроб, като преди това си причинил едни или други гадости, на беззащитни и невинни хора и ще продължаваш да ги причиняваш, няма как. А още по-смешно е, че от този, който се очаква да разбере, се преструва, че не разбира това и загадъчно се опитва да създаде впечатлението че е разсеян и твърде зает с други, уж по-важни дела.

    Какво ли значи да притежаваш хиляди и хиляди хектари земя? Какво ли значи да придобиеш за отрицателно време толкова много земя и то на каква цена?!? А да заграбваш в обезлюдените места? Слоновете дали се връщат да поискат обратно бивните си? И, ако в рода все още не се стрелят, защо нищо не им пречи, да се ненавиждат – хей така по роднински? Твърде неприятно – на наблюдаващия от страни му се уврежда слуха.

    Или пък да имаш акт за собственост и да не знаеш къде се намира тази собственост, а друг някой да няма този акт и чудесно да се възползва от нечия такава?! А някой, някъде няма дом, някой, някъде няма къде да живее? Тъжно, ако някъде, неизвестно къде се скиташ бездомен и нежелан, и се чудиш къде да се денеш! От друга страна това не е катастрофа за някой, за други не е пречка мечтите му да растат и изобщо нормално да се движи светът.

    Да, отдавна нищо вече не е същото. Всичко се промени. Дали някога ще разберем колко важно е това?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s