дивите деца

При завладяването на Америка, шотландците и ирландците довели много прасета и ги пуснали в горите да се хранят сами през пролетта и лятото, а през есента ги ловяли. Така хем си спестявали труда, хем си създавали развлечения. Проблемът, обаче, бил че някои прасета успявали да се измъкнат, размножавали се на свобода и с времето все повече заприличвали на дивите си предшественици – научили се да се грижат сами за себе си и не се оставяли да ги хванат лесно. Променили се не само външно, но и поумнели.

Несъзнателно свързах тази история със затъпяването на децата днес и се запитах какво ли би излезнало от тях ако имаха повече свобода и по-малко цивилизация. Спомних си любимата си реч на Джордж Карлин, Children, която призовава да оставим децата на мира, за да могат поне по три часа на ден да зяпат през прозореца и да мечтаят.

Някои читатели биха възразили, че децата днес имат огромна свобода. Други биха добавили, че благодарение на тази свобода децата са в това плачевно състояние. Аз пък смятам, че децата всъщност нямат никаква свобода и че ако имаха, щяха да се развиват така, че да не губя по няколко часа на ден в притеснение накъде върви България и какво ще се случи с настоящите и бъдещите й деца.

Свободата предполага свободно време и пространство, които да запълниш с нещо създадено от самия теб. Времето на повечето деца, обаче, е запълнено с много часове в училище, много телевизия, а при някои от тях и много компютърни игри, чатове, видео. Пространство за децата в града почти не остана. То се запълва от непрекъснато строителство, така че децата биват натиквани в кафенетата.

В училище няма време и място за самостоятелно мислене, тъй като образователната традиция повелява преподаване под формата на лекции, наизустяване и възпроизвеждане. Дори математиката е почти изцяло превзета от този модел, а точните науки винаги са се наричали “разказвателни предмети”. Проектната работа е някакво украшение и се състоя в копи/пействане от Интернет, а не в самостоятелни изследвания – експерименти, наблюдения и пр., от които да се направят самостоятелно изводи, които на свой ред да се представят самостоятелно. В много училища дори вече не се правят лабораторни (практикуми) по физика, а децата не са чували за такова животно. Самостоятелната работа е дело на възрастните роднини или частни учители в огромен процент от случаите. Ако изобщо бъде проверена, високо се оценява не творчеството и самостоятелността, а възпроизвеждането на очакванията. Ето защо книжарниците са пълни с помагала, литературни анализи, решени задачи.

Извънкласните дейности днес са по-малко разнородни и по-прагматични. По-често са пряко свързани с академичните предмети, т.е. допълнителни уроци и курсове. Спортът и танците са популярни по прагматична причина – за поддържане на красиво и здраво тяло. Доброволческата дейност в повечето случаи е прагматично мотивирана – възможност за евтини екскурзии под формата на семинари и младежки обмени, като същината й често остава на хартия. Като цяло родителите не са склонни да оставят децата си да убиват времето си в дейности, от които нямат пряка видима полза, свързана с кандидатстването в университет и бъдеща професия. В този контекст не е за чудене защо майки убеждават децата си вместо в електрическа китара да инвестират в скъп мобилен телефон или телевизор за детската стая.

По този начин творчеството и инициативността бяха заменени от платена консумация. Хората не осъзнават, че за да си плащат консумацията, един ден децата им трябва да могат да изкарват пари, а светът върви в такава посока, че пари ще правят не изпълнителните, а творящите и инициативните, но това е друга тема.

Ако моите връстници се върнат назад и си припомнят книгите и филмите от детството, ще установят, че сюжетите се въртят около неща, които децата измислят, предприемат, създават сами – построяване на баскетболно игрище или ракета, произвеждане на абсолютно черна боя, която да ги направи невидими, разкриване на престъпления, преследване и обезвреждане на опасни бандити и пр.

Оттам идваха образците ни за подражание. След “Рицарят на бялата дама” месеци наред цели класове оставаха в училище за да играят шах. С мой съученик стартирахме махленска работилница и произвеждахме прости съоръжения, които реално се ползваха от бабите ни, примерно, а децата ни подаряваха инструменти за рождените дни. По едно време всички си купихме цитри и засвирихме на тях, а после дойде модата на комплекта “Оптик-монтаж-експеримент”, с който сглобявахме микроскопи, телескопи, бинокли. Тази дейности беше изместена от експериментите с помощта на комплекта “Млад химик”. На рожденни дни не само танцувахме, но и пеехме, а където имаше инструменти, свирехме. Когато майките ни бяха на работа, се събирахме да печем сладки и соленки. Дворовете на блоковете не бяха изцяло циментирани и нямаше толкова много коли, така че разпъвахме черги и строяхме шатри, в които живеехме през голяма част от ваканциите. От часовете по трудово знаехме да кроим и шием, така че вкъщи продължавахме и така имахме дрехи, които нямаше как да се купят от магазина. Рисувахме и бродирахме върху тях. Аз правех всякакви значки, както и фантасмагорични обици от зъболекарска тел. Родителите ми не позволяваха да бъркам бои с миризливи разтвори вкъщи, но нямаха нищо против да го правя на терасата. Бащата на моя съученичка ме снабди с бракувани зъботехнически клещи, а от майката на съученик получавах тел.

До края на гимназията имахме много свободно време, защото учителите ни преподаваха добре, в клас имаше присъствие и тишина и си научавахме почти всичко преди да си тръгнем. Поне в т.нар. елитни училища беше така. Учех повече от 30 минути на ден само когато трябваше да пиша есета или да се поупражнявам за контролна по математика. Нямаше нужда да ходя на уроци. Ето защо имах време да чета, да се мотая с приятели на достатъчно тихи места, където да се чуваме, защото главите ни бръмчаха от собствените ни мисли, които напираха да бъдат споделени. И никой не намираше за прекалено смели мечтите, които децата днес не смеят да имат дори и когато им дам тема като “Какво щеше да правиш ако имаше безкрайно много пари и власт?”. Ние бяхме убедени, че можем да направим всичко и без да имаме много пари и власт.

Тезинеща не могат да се случат в кафенетата, в които никой не може да чуе дори собствения си глас, така че децата пушат, мълчат или крещят, сравняват мелодиите на мобилните си телефони или се снимат с тях, а снимките са все едни и същи – еднакъв фон и еднакви пози.

В главите ни имаше собствени мисли, защото имаше празно място, в което да се породят. Днес малко деца имат такова пространство, защото всичко е запълнено – с училище, частни уроци, телевизия, интернет. Ето защо когато правим дискусии с учениците, все по-често буксуваме: мислите им са чутите стотици пъти клишета, а ако темата не е предъвквана от популярните медии, мисли може и да не се появят.

Да оставим ли на децата пространство да подивеят? Ако да, как?

Ако продължавам да те кефя, продължавай да гласуваш за мен – в горния ляв ъгъл на страницата, до снимката ми (долу вдясно) кликни върху зелената буквичка В, а може и да ме аднеш в Technorati от бутона под снимката.

* снимката краднах от семейство Браун

21 thoughts on “дивите деца

  1. Късно е. Аз лично не виждам някакъв начин децата да тръгнат към по-добро. Когато стане ясно след години, че да буташ детето си да вади пари, ограничавайки го от изконното му право да си въобразява неща и да прави грешки (нещо, което се отдава лесно на знаещите ми можещите, особено ако пък тези, същите, вадят пари) тогава (може би) ще има известно осъзнаване от страна на родители И деца. Аз не знам какво е да израстнеш в град. Сега забелязвам, че повечето ми приятели, които са израстнали в по-многобройна общност през 90-те, сега продължават да мечтаят, лудуват, спортуват, танцуват и като цяло да не ги е еня за обкръжаващите ги хора. Аз съм израснал в по-малко градче, но също съм имал свободното детство, за което Лид говори. Никой не ме е карал да уча. Единствения принос към мен беше този на баба ми да ме научи да броя и смятам до 100 (които мои знания аз после развих самостоятелно до 1000) и да чета гладко. Често в детската градина учителките ме оставяха да чета на децата като заспиват след обяд, докато те си пийваха сладко кафенцето в почивките. Сутрин хапвах и излизах навън, постоянно обикаляхме близките гори, карахме колела, правихме всякакви простотии, влизахме в изоставени къщи, създавахме войни, крадяхме череши…все уникални спомени, които за жалост съм позабравил. Сега виждам как сестра ми израства в редките случаи, когато се връщам от университета. Заради по-доброто обучение в Бургас, тя трябва да се съобразява с градското „селско“ мислене, а родителите ми изглежда твърде заети в напрегнатото си ежедневие не виждат как тя е притисната от средата си. И макар в себе си да е ясен представител на лудия ни род, тя ежедневно се мъчи в училище, където дете обикаля посред час стаята и се дразни с другите деца, а учителката просто се прави, че не го вижда и продължава да предава урока си. Ако това е образование, оставете ме сам в библиотеката.

    п.с. Да спомена само, че има разлика между свобода и свободия. Винаги съм бил свободен да правя каквото си искам, но не и да нарушавам определени принципи, заложени ми още в първите 7 години – не кради, не лъжи, не бъди груб, не причинявай болка и т.н. Разбира се, с годините тези принципи се измениха според моите лични изживявания, но същественото е, че аз вече съм имал основата, в/у която да градя. Днешните деца не знаят корените си. И не ги интересува. Нали имат най-новия модел Nokia…daah

  2. Aз също има сравнително свободно детство и съвсем не като на сегашните деца. Играехме на толкова много игри, гонехме се, танцувахме. А сега нямат свобода децата – само в 1-ви клас на детето му трябват няколко часа, за да си напише домашните по всички предмети за утрешния ден, а те са доста, като всеки от учителите си изисква, че неговия предмет е най-важен. И кога да си починат, да се сетят, че има други деца, с които да поиграят, ама не „в мрежа“ … освен това те правят това, което виждат от родителите си🙂 – кафенца, мафенца, биричка, туй, онуй … Няма я тази свобода, която имаше преди.

  3. Сетих се за „Дивото мислене“ на Леви-Строс. А и напоследък забелязвам в заглавията на постовете нещо Леви-Стросовско (индианска синхронност, дивите деца). Та дивото мислене е още неформализирано, то има силна креативност, макар и с подръчни средства. И точно това му е чара. До голяма степен детското мислене е близко до това на диваците. Не че децата са някакви дивачета. Но ако нямат свободата да преживеят етапа на дивото си мислене, ще израстнат непълноценно. Те са много любопитни и изследователски настроени към света. А образователната ни система подтиска това. Нямам идея как може да се компенсира липсата на свобода, освен с подръчни средства.

  4. И аз се радвам на много либерални родители (поне майка ми) и на свободно детство. Нещата, които са ме карали да върша ми идваха все от сърце и бяха все интересни – школа по изобразително изкуство, уроци по каарте шотокан.. Имах множество библиотеки на разположение, а вечерен час никога не съм имал, но все си се прибирах на време. Всички тези свободи преписвам на своята майка, която реши да не ходи на работа за да се грижи за мен и сестра ми. Винаги съм се радвал на по-особен манталитет и простотии като кафенца, заведения и лиготии никога не са ми били в кръвта. О, и аз се бях зарибил по Покемоните и кеча, но тези неща не ме превърнаха в хулиган.
    Често се сравнявам със сестра ми. Тя е с 4 години по-малка от мен и когато й се наложи да тръгне на училище майка ми започна работа, защото еднам свързвахме двата края… Резултат? На сестра ми й се обръщаше по-малко внимание, не обикна книгите от ранна възраст и сега й е доста трудно да започне нова книга.
    Ако на едно дете не му се отдели повече време и внимание – отписвайте го. Аз още от сега си водя списък с книгите, които ще накарам своето дете да чете. Все класики. Четенето на книги трябва да се почне от съвсем ранна възраст иначе децата се зарибяват САМО по компютърни игри и анимации.

  5. толкова тъжно ми става като мисля по темата, че даже не мога да коментирам…все едно всичките са загубени, така го чувствам. и все ми се иска да вярвам че ако съм родител един ден, ще правя нещата по по-различен начин

  6. Забравих да те питам нещо, Лид.
    Гледала ли си „Idiocracy“? Много постна, сравнително нова комедия, която би трябвало да отговори на всички твои въпроси относно масовото затъпяване.

    Пряко от The United States of Uuuh-merica..

  7. Не съм гледала този филм, но ако от него мога да получа мъничко прозрение какво мога да направя аз, за да не се идиотизираме съвсем, бих го гледала.

  8. Еми, от комедия какво може да се очаква.. Напълно средностатистичен човечец от американската армия бива замръзен с идеята да се събуди след 1 година… но се събужда след 500….

  9. Замисляли ли сте се, че за всяко поколение се чуват едни и същи неща. Дори и думите да са различни, смисълът е подобен. Когато са малки децата ( 1.5 -4 години) всички им се възхищават колк оса умни, колко бързо се учат и как схващат толкова много и сложни неща. Когато същите тези деца станат тийнейджъри (харесвам тази дума!) те стават толкова апатични (прекалено емоционални), нехранимайковци, занимаващи се с глупости и т.н
    Това всъчщност са вайканията на остаряващите хора, които отдавна са забравили, че и за тях някога така са говорели.

  10. През 1997 бях на гости в Америка и видях как децата прекарват времето си в гледане на телевизия, ходене по магазини и закусвални и посещения при приятели (по-точно деца на приятели на родителите), където пак се гледа телевизия. Сравних тази картина с „Вино от глухарчета“ и се уплаших, като се замислих накъде върви светът.
    Същото настъпи и в България с малко закъснение.

  11. Поли, ще ми се нещата да бяха така, както ги виждаш – всяко поколение се смята за нещо повече от предишното, но не е точно така. Аз съм човек с вече неясно поколение, пък и в ученическите ми години имаше доста големи разлики между различни групи млади хора, така че не мога да бъда говорител на цяло поколение, още повече че вече не намирам нищо общо между мен и връстниците ми.

    В тая връзка мисля, че гледам през моите собствени очи, а не през тези на някакво поколение.

    Още, направи сметка колко „поколения“ съм наблюдавала. Работя от 20 годишна, а сега ще стана на 37. 17 години работя с тийнейджъри и гледам как се променят и колко БЪРЗО се случва… колко бързо от деца се превръщат в уморени, отегчени, отчаяни старци – нещо, до което ти може и никога да не стигнеш, макар че си два пъти по-възрастна от най-малките ми ученици. Страшно е.

  12. Със сигурност ти имаш по-общ поглед. Аз имам само конкретни наблюдения.
    И забелязвам как думи, които съм чувала преди от възрастните, сега ги чувам от мои връзстници. Освен това моите конкретни наблюдения върху няколко подрастващи (да кажем от две „поколения“) са много по-целенасочени, много по-наясно какво искат и как да го постигнат, отколкото съм била аз на тяхната възраст. По-уверени са и са умни (не мога да преценя дали са по-умни, отколкота аз съм била).
    Не знам дали те се отъждествяват със своето поколение. Ще бъде интересно да разбера.
    Аз и досега само донякъде се отъждествявам със своето поколение. Да, и по мое време имаше групи, които твърде много се различаваха помежду си. Предполагам, обаче, че и сега това е така.
    Някои деца са щастливи да имат толерантни и умни родители, които само да ги насочват, да им помагат и да се учат взаимно. Други деца нямат този късмет, но може би пък ще имат късмета да им преподават такива учители. Може би това е някаква гаранция, че първите деца ще се развият и ще станат по-будни от другите.
    И така еволюцията си върви – будните деца стават будни, неостаряващи духом родители, техните деца също стават будни, развиват талантите и уменията си и т.н. Не можем, обаче, да очакваме, че всички са такива. Нима в някои от днешните тийнейджъри не виждаш същите пламъчета, които ти си носила? Не бих повярвала, ако ми отговриш не.

  13. Страшно ме кефи черно-бялата снимка по-горе!!!! Тя сюблимира темата.🙂

    Според мен няма проблем – децата винаги ще са деца и ще се радват на тази си характеристика, независимо в каква среда се развиват.

    Относно свободното време: що е то, дали е наистина свободно, еднакво ли се дефинира от всички, еднакво ли се запълва от всички… ?
    Факт е – всеки сам си го набавя, дотолкова, доколкото му е необходимо – това важи както за децата, така и за възрастните!

    Дали са по-тъпи днешните малчугани, подрастващи, младежи и… е, и следващата там категория от общата ‘младост’?
    Не са по-тъпи, нито по-малко креативни. Просто изразните им средства са други, а това, че ние не боравим с тях, не е причина да ги отричаме.

    Паметта е така устроена, щото да изхвърля ненужен за нея баласт… Празно поле винаги ще се отвори, стига да има нужда! Затова имам вяра в децата днес!
    Един ден може да има ретро-вълна и те (всички там… до границата на възрастните) да намерят вдъхновение в историите от твоето и моето детсво, Лид! А може би дори ще се опитат да ги възпроизведат в своите собствени творчески дебюти…

  14. Какви изразни средства? Огромната част не се опитват да творят, а пламъчетата угасват все по-често най-късно в началото на прогимназията; ако не стане така, после имат проблеми в училище. А за тъпотата – никога не съм срещнала тъпи деца, така че не бих сравнявала интелигентността. Но учителите отново ще стачкуват, а за родители няма изпити …

  15. по стечение на обстоятелствата, вмомента съм учителка в средно училище, т.е. имам преки наблюдения върху подрастващото поколение. Съгласна съм, че много от тях дори не си дават сметка какво си причиняват с безбройните часове, прекарани пред компютрите, телевизорите и т.н. Но не бих оспорила едно: днешните деца са не по-малко умни, находчиви, изобретателни, креативни, комуникативни и активни от самите нас когато сме били на тяхната възраст! Много е лесно да заклеймиш нещо/някого само защото е коренно резлично/различен от теб, твоите нрави, начинът ти на мислене или на живот! Не че самата аз ги разбирам чудесно, но все пак вярвам в тях! Децата най-вече са продукт на обществото и средата, в която израстват и се формират. А не сме ли точно ние тези, които ги напътстваме, поощряваме и порицаваме?

  16. Преди някакво време прочетох една много готина статия. Представляваше 3 цитата от Древен Рим, от Средновековен Рим и от нашия си модерен Рим – та в първия гласеше, че новото поколение, ще докара гнева на боговете със своето незачитане на старите, липса на морал и т.н.. Втория гласеше – Бог ще ни накаже, че отгледахме такава пасмина безбожни, мързеливи и т.н. деца, третия общо взето синтез от предните постове… Та винаги слеващото поколение ще е за предното пълна трагедия. НОООО
    Аз някакси се вписвам малко или много в категорията на същото това поколение – на 21 съм(айде почти и 2) и съм честно казано УМО-ОКО-УХО и по какъвто и друг начин може ВТРЕЩЕН.
    Ще дам един пример със сестрата на бившата ми приятелка. Тя е 7ми клас (когато ми го разказваха беше 6ти). Супер възраст, момичетата са влезнали в зрелия пубертет, момчетата още се чудят пикае ли им се или е нещо друго… или поне при мен и всичките ми познати беше така. Още едно НООООО. Каква практика се наблюдава в този хубав 6ти клас на едно що годе хубаво училище в що годе големия град Пловдив. Всяко голямо междучасие, което е 20 минути се събират учениците на групички по 5-6 човека. Купуват си по 1 бутилка водка и 1 двулитровка бира. Това за тези 20 минути се изпива (да не говорим че от време уно в това училище се пуши в задния двор). След края на т.н. часове се събират в нечии апартамент, взимат си 1-2 пакета трева, още водка и си спретват едно малко парти. То прераства в оргия и само ще дам пример с бележка от тетрадката на същата шестокласничка „Това момче, с което спах вчера как се казваше – Жоро или Тодор?“

    Fuckin Chuck Norris

  17. Много ми хареса статията! Бих искал да направя едно уточнение само: модерният свят, макар да влияе негативно на инициативността и прочее хубави качества, на някои хора влияе точно по обратния начин – тези, в чиято кръв е заложено да са свободни духом и да мислят имат неимоверно големи възможни да го правят🙂 Някакъв баланс се получава🙂

    Честита радост с малко закъснение, Лид! Да си го отгледаш див!! :]

  18. Pingback: Институционализираните деца | полетът на костенурката

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s