тъп въпрос за умни неща

Докато чета някои видове книги, непрекъснато попадам на имената на учени провели такъв или онакъв експеримент, стигнали до такива или онакива изводи. Едни потвърждават други, трети им противоречат и пр. Хората, които пишат такива книги са учени, които следят развитието на науката. Предполагам, че го правят като четат специализирани бюлетини и списания. Чудя се, обаче, как успяват да свържат толкова много информация и да я следят адекватно, освен ако не следят тесен отрязък от нея, което е някак ограничаващо. Освен това, дали всички експерименти и теории се публикуват в няколко авторитетни издания или има ценни такива, които не успяват да пробият. Както си спомням от коментара на Размисли по текста ми за чистачката и професора, има издания, които приютяват неортодоксални идеи, но едва ли всички. Разбирам, че всяко издание трябва да има сито, но се страхувам, че ценни идеи се убиват в зародиш или пък никой не научава за тях.

Ако научните новини се публикуват в списания, в линейна последователност, на човек му става все по-трудно да се ориентира в картината на науката, защото тя по-скоро е гора, в която дърветата преплитат клони, отколкото броеница, в която всяко прибавено топче потвърждава или опровергава предното.

Ако не всички новини стигат до известните научни издания, то в картината на научните предположения и изводите от експерименти има доста бели петна. Бих искала в нея да са видими и нещата, по които някой някъде е работил, но не е успял да стигне до дефинитивни заключения. Освен това, бих искала в нея да присъстват на подходящи места знания, които идват от ненаучни източници, но са по някакъв начин релевантни.

Съзнавам, че доста фенове на науката биха се обявили против последното, така че го споменавам съвсем плахо и отлагам обсъждането му за друг път, но продължавам да настоявам, че картината на науката трябва да бъде представена по нелинеен хипертекстов прегледен начин, който трябва да бъде отворен и към него непрекъснато да се добавя нова информация, като се вижда доколко един извод е подкрепен от научната общност, кой го подкрепя и кой не, аргументи.

Съществуват неща като Wikipedia и peer reviewed content, обаче си мечтая за нещо всеобхватно, добре свързано, в което да намерят място и най-незначителните нещица, в което да се знае чии са мненията. (Докато преписвах този текст от тетрадката на компютъра, поразрових и попаднах на това: Scholarpedia. Чакам линкове към други подобни места)

Как се справят учените днес в това море от информация? На Wikipedia ли разчитат или на някаква тайна енциклопедия, до която не всеки има достъп? Или пък повечето от тях се чувстват добре с фрагментираната непълна картина, понеже им е по-удобно да се съсредоточат само върху информацията, която потвърждава собствените им виждания. Дали повечето учени по света са като авторите на българските училищни учебници, които удобно пропускат повечето гледни точки?

Разкажете за мечтите си и за опита си в намирането на научна информация.

ДОБАВКА!!! моля научните пуристи да пропуснат изречението с курсив, а ако го четат, да обърнат внимание на болднатото изречение след това, за да не се захващат за несъществени неща, а да коментират основната тема.

22 thoughts on “тъп въпрос за умни неща

  1. Това е отговор на малкия въпрос. Аз търся на големия – как се систематизира това, което има известно признание в научните среди.

  2. Не знам как учените намират информация, предполагам я извличат от проведени редица изследвания и експерименти и след това я систематизират. Иначе в днешно време, човек има много източници за информиране – библиотеки (класическата форма), интернет, специализирани документални и научнопопулярни канали и тв предавания, специализирана преса, радиопредавания. Аз мисля, че от учените трябва да извира чистата и конкретна информация. Не да правят систематизации само въз основа на изследвания на другите им колеги.

  3. Да, интересна и широка тема.
    По принцип научните публикации се водят нещо като стаж или отчет за извършена работа, т.е. даденият учен трябва да натрупа определен брой публикации в научни издания (плаща се там) или в сборници от доклади по научни конференции (поякога и там се плаща). Във всеки един доклад или публикация най- отзад задължително стои списък с използваната литература. Това е един от начините да се следи как вървят нещата по даден тема. Предполагам, че може би има организации (разбирай разузнаването) в по- големите държави, които следят всичко което излиза и публикува, но както се досещате тази база данни не е за шир потреба.
    Интернет сега предоставя широки възможности за събиране и обработка на такава информация. Сами разбирате, че подобна работа обаче не може да бъде за едното мерси. Още повече, тя трябва да се извършва и от компетентен човек.
    Поради тази причина хората, които извършват някаква научна разработка си правят този сбор от информация или сами, или чрез помощници – студенти, аспиранти или чрез колеги. Форумите също не са за пренебрегване, контактите по конференциите – също.
    Така става обикновено.
    Но пак казвам – систематизирането на информация по дадена тема (т.е. да се види до какво се е стигнало в момента или тенденции в дадена област) е по възможностите на големи организации, определено свързани с разузнавателните институции. Едва ли двама – трима „бански“ старци могат да се оправят с това.
    Работата по научните разработки е доста тясно специализирана и трябва да бъде такава. Но не е ограничаваща. Научните проблеми за решаване рядко са с широк обхват, обикновено засягат една много малка ( но не незначителна) част от нещо по- голямо. Така се постига успех.
    Всичко, което казах по- горе, е нещо валидно в една много малка степен за България. Изучаването на научната общност у нас е по- скоро проблем на патологичната психоанализа и не искам да се увличам в коменатари.

  4. Извън комикса:

    Познавам няколко души, чийто мозък постоянно искри от идеи и информация. Те се хранят с информация и идеи непрекъснато и мисълта, че информацията е прекалено много не ги безпокои по този начин. От блогърите такъв човек е Григор например. Неговите познания са изключително разностранни, той е просто неуморен и е специалист в много и различни неща. Всички други подобни хора, които познавам като него, имат разностранни познания и в науката, и в изкуството, като Леонардо да Винчи. Колкото повече научаваш с правилния чалъм, толкова по-лесно е пожарът да обхване все повече и повече неща. Източниците и преценката за достоверността им е лесна работа, след като знаеш за какво става въпрос (важи и за всяка друга област, например в моя случай за игрите). Мисълта, че информацията е прекалено, ама смазващо много, може да дойде най-вече на хора като теб и мен, които така или иначе почти нищо не знаят.

    За това как аз, невежата, разпознавам научната информация.

    Човекът принципно мисли очовечено. Ако види триъгълник, движещ се след квадрат, ще си помисли, че квадрата гони триъгълника (въпреки че те не са живи). Детето от малко разиграва разговори между неодушевени предмети. Завчера си фраснах главата в ръба на бюрото и започнах да го удрям обратно, за да му го върна, въпреки, че на него не му пука. Естествено е за мисленето ни светът да прилича на нас, хората. Че някой голям чичко пуска гръмотевиците и т.н.

    Но светът не прилича на нас. Науката е начин, по който разбираме, че Светът няма общо с картинките в главата ни. Пълно е с наситени с wishful thinking идеи, които правят света да бъде по-добро, човечно, справедливо и изгодно за нас място, отколкото в действителност е. Това е първата ми проверка за това дали една информация е научна или не: дали целта й не е да гъделичка емоциите и желанията ми, вместо да ми разкрие истината. След това идва ред на вътрешните противоречия в нея, на това дали ми е представена доказуема / опровергаема логика, дали се търсят причините вътре в системата, или са някакво външно за нея, очовечено „защото така“ или още по-лошо „защото така ни се иска“. (Maya’s Corner имаше добри статии по въпроса) Впрочем, ето още няколко: 1
    2

    И разбира се, Age of Unreason

    Ти казваш, че трябва да се представят и идеите на хората, които не са стигнали до определени заключения. Ами не.
    – Или стигаш до заключения, или не стигаш.
    – Или наистина работи в света, или работи само във вьображението ти.

  5. Estranged,

    Въпросът за това как подбираме информацията е друго нещо. Мисля, че си спомняш, че съм писала за това. Тук въпросът ми е за достъпа и систематизацията на информацията.

    Григор може да е гений, и Леонардо може да е гений, но ако се замислиш, едва ли Григор има достъп до всичко и знае всичко и му е подредено в главата, а Леонардо е живял във времена, в които информацията е била значително по-малко.

    Да разбирам ли твоя отговор като „На гениите не им е нужно това което предлагаш, понеже знаят всичко, а на нас не ни е нужно, понеже сме си тъпи и невежи“?

    Просто забарави онова, което казвам за нещата, които за теб са недоказани и недовършени и мисли за тези, които са. Мисли само за това, което смяташ за истинска наука. И то не е малко и не до всичко имаме достъп. Това имах предвид основно, а ти се хващаш за детайлите, при все че предупредих, че това ще бъде друга тема. Или не ти се мисли по същество? Не ми се спори за това кое е наука и кое не. Просто питах за това какво може и се прави за събиране и систематизиране на вече откритото.

    Албинос,

    Да на учените им е работа да генерират нови неща, но систематизацията и достъпа са нещо необходимо (според мен) и не пречи учени да участват в този процес, иначе хората многократно ще откриват топлата вода🙂

  6. Нито Григор, нито Леонардо са гении, те правят нещо, което всеки от нас има потенциала да направи. Достъп има до всичко, до което си поискаш. Откритото вече е събрано и систематизирано, а за да разпознаеш с що за източник боравиш, е нужно просто да разгледаш примера с детективското разследване, който Мая е описала.

    Не отклонявам и въпроса ти, защото основното, за което се питаш е как такива интересни теории остават отвъд полезрението на „закостенелите“, консервативни учени. Толкова революционни идеи има, как така все се пренебрегват и тези, които ги измислят, остават в сянка? Защо гласът им не се чува? Кой го заглушава? Може ли официалните учени да са такива коне с капаци?

    Дал съм линкове, които отговарят точно на тези въпроси.

  7. Теория:

    Научните студии са отговор на (социален) проблем.
    По същият се трудят паралелно много хора, които няма как да не се стимулират един друг, четейки изводите до които са стигнали.

    Специализираните журнали са vessel, нито повече, нито по-малко. Като семинари, панели, конференции – платформи за дискусия.

    Рационалното братство живее от идеята да (се само)впечатлява, да се надприказва, да обърне една тема в толкова комплексно кълбо, че да филтрира обикновения читател. Затова трябва да бъде четено критично, с едно наум.

    Рационалното братство съществува около университети, лаборатории и изследователски центрове финансирани от поставилия проблема.

    Как го правя аз

    По същият начин, както CSI би захванал задачата.
    Формулирам
    Излизам с аргумент
    Почвам да търся доказателства „за“
    от първични източници
    от вторични източници
    някъде тук филтрирам
    и обобщавам през първоначално зададените стандарти
    С други думи, ползвам метод.

    Ако има конфликт между фокуса и доказателството, правилото е
    1. преформулираш и адаптираш към обстоятелства
    2. почваш отначало

    Методът е известен като Evidence Based Management и се преподава в бизнес училищата.

    Нямам никаква представа как бг автори пишат, но от всеки текст можеш сама да провериш
    – моноезичен ли е автора (и оттам, от чии мнения те отрязва). Просто погледни библиографията и дали е ползвал кембриджката система за цитиране
    – в цялата студия, има ли поне една нова дефиниция, която представлява неговата дан към решението на проблема. Правил ли е сам емпирично изследване, бил ли е навън или описва света от стола в кабинета си

    Черешката в десерта
    Има хора с невероятен комбинативен талант, което ги прави убедителни и интересни. Те са ИСТИНСКИТЕ енциклопедии.
    Сега затвори интернет и излез да се срещнаш с някой такъв.

  8. Добре, пренебрегвам „сьобщението“. Отвъд Интернет, не виждам какво друго би помогнало на следващия Тесла.

  9. Ех, Estranged, не е това основното, за което се питам, ама всеки вижда каквото му харесва. И аз детективствам и хващам разни следи, но има хиляди научни изследвания, за които не се знае много – тези, които са направили изследването са публикували статия някъде си, но друг е въпросът колко други учени са решили да обърнат внимание на това, за да го цитират в книгите си и т.н. Има нишки, които се подхващат и нишки, които се изоставят. Това зависи не само от ценността и валидността на идеите, но и от куп други неща, които може да нямат нищо общо с науката, а с политиката, бизнеса, нечие его и т.н. И науката напредва с хиляди мънички стъпчици, които са плод на безброй анонимни труженици по разни лаборатории. Също като в шоубизнеса едни нещица стават известни, а други не толкова, а от тях биха могли да изскочат големи зайци.

  10. Преполагам знаеш, че интернет се е появил благодарение на желанието на няколко учени да обменят информация м/у техните университети.

    Сега те са също няколко крачки напред. Не очаквай да намериш тяхната информация в глобалната мрежа, защото тя циркулира в други мрежи.

  11. Няма нищо по-мъртво от идея, на която не и е дошло времето.
    Мисля че с последното описваш лотарията what is hot and what is not с фокус – иновациите; темата е развита от един американски социален психолог в Tipping point и Blink.

    Тази седмица писах вече някъде за новата хранителна верига: най-информирани, по-информирани, информирани..и т.н Ето ти още едно заглавие The Rise of the Creative Class
    http://www.amazon.com/Rise-Creative-Class-Transforming-Community/dp/0465024777

    Нещата не са се променили особено от Името на розата; простата причина- информацията е новия капитал

  12. Търсенето и попадането на идеи и информация наистина си е лабиринт, в който ако си намериш свой начин да се оправяш си свършил половината работа.

    Мога да кажа как го правя аз, ако някой би се интересувал. Най-важното нещо, което ми помага, е базата данни на MLA , където се публикуват информационни сводки за всяка една статия в областта на литературата, лингвистиката, фолклора и подобни (в списания, публикувани в САЩ и по-значимите европейски в обхват допреди век). Там може да се търси по автор, заглавие и ключова дума, но може и по идея, засегната по-бегло в статията, но неприсъстваща в заглавието. Например ако попадна на автор, който пише по важна за мен тема или има интересен подход, мога за секунди да проверя какви други статии е публикувал/а. Или ако ме интересува символизмът на червения цвят мога да видя дали някой е писал за това. Обикновено резултатите не са точно в моята област, а примерно ще излязат неща за Червената шапчица писани от германисти, червеното като аристократична окраска на дрехите през Средновековието, червеното The Scarlet Letter, Червено и черно… Макар и не точно в моята област, тези находки са ми най-ценни, защото мога да видя интердисциплинарно какво пишат хора с други методи, интереси и върху друг материал. Има подобна база данни и за философия и други. Обичам да проверявам базите данни на различни дисциплини, защото формулират въпросите различно.

    Ако някоя статия ме заинтересува, а университетът не е абониран за списанието или го няма електронно, мога да го поръчам чрез междубиблиотечно заемане, при което тя пристига в pdf file в рамките на един-два дни безплатно. Тази система е прекрасна, защото общо взето няма голяма разлика дали публикацията е в труднодостъпно или неизвестно списание, или преди много години. Бих казала, че денят, в който се докоснах до тази база данни се родих втори път. Мисля, че е доста демократична, защото, едно, не е необходимо да дебнеш всяко едно списание като излезе (а и малко хора имат достъп до всяко), друго, не е необходимо да си белокос професор, за да си спомниш, че някъде преди години някой е писал нещо по дадена тема, която сега на теб ти е щукнала.

    Тези статии в списанията разбира се са завършени и изпипани и обикновено трябват една-две години, за да се появят на бял свят в завършен вид. Но има и други неформални начини за достъп до идеи в зародиш. Например на конференциите се допуска, че не задължително се представят напълно завършени изследвания; общо взето, те може да са място за опипване на почвата, намиране на съмишленици, etc, особено ако са интердисциплинарни по някава по-широка тема. Освен това има всякакви mailing lists и дискусионни групи по разни дисциплини и подтеми, нещо като демократична агора, на която заинтересуваните развиват алъш-вериш на идеи и информация. Някой си спомня, че преди години е чел еди каква си статия, но не си спомня къде и услужливи сълистници дават предположения. Втори моли за споделен опит за някакъв нов курс, който планира. Трети събира материал за статия и търси допълнителни идеи за полезни източници/библиография. И четвърти се изказва, че точно същата тема в неговата област би била невъзможна по еди какви си причини. Следва дискусия и в зависимост от активността на листата всеки може да каже своята гледна точка. Например в един случай стана дума какъв е бил плодът, откъснат от Ева в Райската градина и се получи една интересна… Повече се поставят въпроси и се хвърлят предположения, но не задължително се стига до някакъв извод. Но винаги ме е впечатлявала щедростта на хората в тези листи които отделят от времето си, за да помагат и дават подкрепа на търсещите. Истинска общност! Разбира се, очаква се като си напишеш статията да цитираш дискусията, нищо, че не е публикувана на хартия.

    Последно, друг източник на идеи за мен са научно-популярните извори. Там изследванията се смята, че са завършени и защитени, но просто представени пред широка публика синтезирано и на прост език. Например музеите винаги ми дават интересни идеи за това как аз да подредя нещо мисловно, което ме вълнува и което може да няма връзка със съдържанието, или пък някаква нова идея. Или научно-популярните печатни издания. Ню Йорк Таймс има седмично приложение за наука и подобни, също и Scientific American. Такива статии, освен че са интересни сами по себе си, ми дават интересни насоки и за моите неща. Не задължително с информация, която да цитирам, но просто ме подсещат за някоя друга гледна точка или начин на мислене. Например след като четох някъде за теорията на хаоса ми дойде наум една съпоставка с жанра „съвети“, при което бащи интелектуалци през Ренесанса се опитват да дадат на децата си инструмент да се справят с непредсказуемото бъдеще. Теорията на хаоса може да няма нищо общо с този жанр, но статията ми даде очи да видя как един конкретен автор се чувства безсилен да обхване всички възможни случаи и последствия от всяка една постъпка и да даде едни радикални не-съвети. Оттам тръгна друга нишка и така. А и по принцип като възникне някакъв скандал в пресата, нещо необичайно, вестниците тук имат навика да търсят мнението на специалисти (някой политолог, някой антрополог), да цитират изказванията в статиите си и така също ми идват наум някои връзки с това, което правя. Освен това обичам да разпитвам хора какво мислят по разни въпроси (от колеги до случайно срещани). Тук белокосите професори имат голямо приложение в разговора🙂 Но най-сладкото е да срещнеш някой случайно и да научиш нещо от такъв човек…

  13. Лид, още не сме стигнали до такава достъпност на информацията. Освен това научната област е обект на много интереси и много научни трудове не виждат бял свят, само два примера: технологично превъзходство и конкурентно предимство на университет или катедра въз основа на трудовете създадени в тях. Както каза някой в предните коментари, информацията е една от основите на конкурентното предимство (то винаги е било така ама сега в по-голяма степен)

    Що се отнася до достъпната научна информация има си много онлайн и офлайн начини да си „свериш часовника“. Има доста дебели издания само с референции към нова литература в цяла наука, също така съществуват платени и безплатни бази данни. В платените може да намериш сканирана статия от вчера например.

    Интердисциплинарността не липсва, дори се смята за препоръчителна, за това и някои платени бази данни са по-принцип научни, а не само за някоя наука.

    Въпроса за систематизацията не засяга само науката, ами и като цяло информацията в Интернет. Вероятно в бъдеще ще се появят технологии отвъд хипертекста.

  14. Йееееееее, доживях!!! Доживях някъде да се изкажа по темата, мерси за което. Имам едно черно 5-6 годишно петно в автобиографията, което ме прави компетентен по въпроса. Мога да ти изпиша колкото кажеш мегабайта, но да го караме накратко. Пък накъдето се насочи дискусията …

    В днешно време има електронни бази от данни, но класиката са реферативните журнали. Представи си периодично издание, списание един вид, което излиза да речем … десетина пъти годишно. Посветено е на някаква голяма област от науката – физика, математика, компютърни науки, медицина …

    Хората, които го издават следят, да речем от няколко стотин, до няколко хиляди, научни списания от цял свят. Когато излезе нов брой на научното списание всяка статия се описва – заглавие, автори, списание, брой, година, евентуално страница и, най-важното – написват се десетина изречения за съдържанието на статията. Реферативният журнал, във всеки свой брой съдържа описания на статии от следените научни списания. Разбира се голямата научна област е разделена на категории и подкатегории, има стандартни ключови думи и т. н.

    Изобщо търсенето на статии в дадена област е … вълнуваща работа🙂

  15. Спомням си няколко научни книги, които силно са ми повлияли – едната беше свързана с антропология, а другата – с психология. Книгите бяха строго научни, но имаха специален подход към проблемите, който ме очарова… Е, макар че присъстват в някакъв общ каталог, те са в сянката на по-разпостранените автори. Не виждам как другояче би могло да бъде.

    Дори ако вземеш Уикипедия – виждал съм в списъците по определена там книги, които отразяват дадения проблем по изумителен начин, но те просто са потънали в сянката на всичката останала препоръчана литература.

    Системата не може да помага на това, което е в сянка. Дори и при една утопична информационна система ще се губят идеи и познание. Това е просто неизбежно – това, за което хората не могат да си отворят ума и сърцето, умира, независимо колко е добро. То може да е част от базата данни, може да е достъпно, но това не променя много. Единствено интереса на хората може да спаси една идея. И единствено интересуващите се хора ще я видят.
    (същото е при игрите – информационната система не може да спаси уникалните игри и да ги даде на хората, които гладуват за тях, ако те не проявяват интерес да се научат да се ровят за такива игри)

  16. Йей! Супер коментари изписахте! Някой ден ще ви цитирам някъде🙂 Благодаря, благодаря, благодаря! Ако се сетите за още нещо, пишете! Знаете ли колко полезно би било на някои хора в БГ да попаднат на тази дискусия? Ако не познавах Милко, сигурно нямаше да знам за международния библиотечен обмен. Преди няколко години, обаче, се оказа, че мой бивш ученик, докторант в БАН, не беше чувал за това и аз го светнах – благодарение на Милко🙂 Иначе щеше да продължава да си скубе косите, че най-актуалната книга в неговата област в библиотеката на БАН била от 1965, а областта му е свързана с високи технологии!

  17. Медицинските и голяма част от биологичните научни статии се включват в базата данни PubMed:
    http://www.ncbi.nlm.nih.gov/PubMed/
    Без нея не знам какво щяхме да правим, защото една друга добра база данни – Current Contents – е платена.
    Не смятам, че добрите нови идеи и открития срещат сериозни пречки пред публикуването си. Разбира се, трябва им време, докато се възприемат от всички. И понякога на откривателя му трябват здрави нерви. Един човек, открил нещо важно и неочаквано в имунологията, не могъл да понесе насмешките на колегите си и се самоубил:
    http://en.wikipedia.org/wiki/Louis_Pillemer
    По-важен обаче е обратният проблем – голяма част от „откритията“, съобщавани в научната литература, са пълен боклук: грешки, полулъжи и откровени лъжи.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s