познание за жена

tel-aviv1.jpg

 

Не знам какво точно значи да си нормален. Според повечето хора наоколо и в “Познание за жена” на Амос Оз, това е да прекарваш повече време сред хора, отколкото сам, повече да вземаш, отколкото да даваш, да си непрекъснато ангажиран с нещо, за да не започнеш да търсиш отговори на духовни въпроси (“да започнеш да ходиш в синагогата”).

Когато години наред си бил нащрек, защото непрекъснато трябва да се грижиш, да го правиш отлично, защото от теб зависи в голяма степен съдбата на други хора, идва време, в което имаш нужда да се оттеглиш.

Ако успееш да се измъкнеш от вечно вменявания ти от света дълг, да оставиш света да се върти без теб, дори ако това означава някой да умре, имаш време да настроиш антените си, за да уловиш това, което Айнщайн нарича “мислите на Бог”.

Светът няма да се откаже от опитите си да иска, да ти внушава усеща не за вина и дълг. Ако му простиш за това а дори и за опитите да те унижи, притисне, накара да бързаш и пр., ако си позволиш поне от време на време да спираш да анализираш, може да уловиш мига на прозрение.

Докато го чакаш, ще започнат да те спохождат и мигове на радост. Тя идва оттам, откъдето не си очаквал.

Така прочетох “Познание за жена” ( To know a woman) на Амос. Гласът му в нея звучи различно от предишната книга. Героят е току-що овдовял и пенсионирал се по свое желание 47 годишен агент от “Мосад”, който живее с дъщеря си, майка си и тъща си.

8 thoughts on “познание за жена

  1. Pingback: познание за жена « полетът на костенурката

  2. Ако му простиш за това а дори и за опитите да те унижи, притисне, накара да бързаш и пр., ако си позволиш поне от време на време да спираш да анализираш, може да уловиш мига на прозрение.

    Lyd, kakvo imash predvid pod pod tova da si pozvolish da spresh da analizirash?

    Az mislq, che imam nujda da go napravq, no neznam kak.

  3. Мисля, че анализът е полезен инструмент, но не съвършен и не единствен, но твърде много хора разчитат единствено на него и не успяват да стигнат то същността. Как се прави? Някои медитират, примерно. Аз не. Да не мислиш, че съм се научила как да спирам да анализирам. Понякога успявам, все пак – докато мия чинии или готвя. Би било добре да го правя по-често, очевидно🙂 Неее, правя го и когато съм погълната от работата или от каквото и да е друго🙂 Което всъщност си е чиста медитация🙂

  4. Може да си погълната и от размишления върху някоя идея. Това също си е медитация.🙂

  5. като се замислиш … може би е така😉 въпросът е да не се предоверяваме на логиката и да отхвърляме другите начини

  6. Доколкото си спомням въпросът с медитацията опира до това съзнанието ти да е еднонасочено. Затова комплексът пратяхяра (отдръпване на сетивата), дхарана (концентрация) и дхияна (медитация-съзерцание) не е просто една последователност от редуващи се дейности, а е едно органично цяло. Спирам дотук за да не изръся още някоя глупост🙂 Все пак поглъщането в даден вид дейност е признак за еднонасоченост на съзнанието. Важно е обаче да няма очакване за резултат, за награда или за санкция. Защото това очакване разсейва съзнанието. (Това пък е карма-йога, т.е. йога на безкористното действие) Мисля, че някои от нещата които правиш и за които съм чел в блога ти спокойно могат да се нарекат карма-йога.
    Логиката е инструмент. Обаче ако седнеш да твориш, той се оказва недостатъчен. Необходим, но недостатъчен. Не се сещам сега какво още е необходимо. Да кажем талант.

    П.П. Аз съм пробвал випасана медитация. Съсредоточаваш се в дишането си, без да го направляваш. Ако дишаш учестено, дишаш учестено, ако дишаш бавно, дишаш бавно. По този начин залъгваш ума да не се занимава с други мисловни дейности, а само да следи-наблюдава дишането ти. Постигаш еднонасоченост. Оттам нататък каквато и идея да сложиш в тенджерата тя става обект на медитация-съзерцаване, защото съзнанието ти е еднонасочено.

  7. Упражненията, които традиционно се наричат медитативни също са инструмент, нали? Какво е необходимо за да твориш? Според мен нещо, което по-скоро е страст, отколкото талант🙂 Разбира се, може да се родиш с някаква даденост – т.е. с по-нисък или по-висок старт, но оттам нататък не съм сигурна дали има някакви ограничения. Познавам хора, които са родени с повече от нещо, отколкото други, но нямат страст, която да ги кара да го използват, така че нещото си остава недоразвито🙂

  8. Да, трябва да имаш страст или увлечение към нещо за да го правиш всеки ден и така да ставаш по-добър.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s