без сюжет

Чета “История за любов и мрак” ( A Tale of Love and Darkness). Би трябвало да се нарича роман, защото е над 600 страници, но няма осезателна главна сюжетна линия, която да ме държи в напрежение. Аз и не искам да съм в напрежение. А когато чета ми е все тая къде ще ме изведе сюжетът и дали изобщо има сюжет.

“Понякога фактите замъгляват истината”, казва авторът (Amos Oz). Аз пък мисля, че почти винаги я замъгляват. Ето затова ми е все тая какво се случва. По-важно ми е усещането за местата и ситуациите,

Тази книга ми е толкова позната. Може би има нещо общо с всички книги, разказани през погледа на деца. Може би ми звучи твърде по руски – като книгите на Лев Касил (особено “Кондуит и Швамбрания”. Може би еврейското в нея ми е толкова близко.

Всъщност книгата е пълна с хиляди малки сюжетчета – разнолики като еврейската общност (кое всъщност е общото в нея?). Толкова различни начини на живот, от които не мога да избера нито един, защото изпитвам носталгия по всичките – от неподвижността на кабинета на писателя/учения (може би стаята на Айрис), през пъстротата на южния пазар, мълчанието на пустинята, енергичните дни и дълбокомислените нощи на кибуца.

Може би в предишен живот съм била еврейка. Дали някога ще бъда пак?

6 thoughts on “без сюжет

  1. Pingback: без сюжет « полетът на костенурката

  2. Може би…Дали някога ще бъда…?
    За музиката се говори когато свърши коцерта!?
    Бъди здрава!

  3. А „местата и ситуациите“ не са ли факти?!
    Фактите са обективна реалност, „усещането“ е вече интерпретация.
    Но и аз възприемам нещата по същия начин.
    А Оз беше казал, че „еврейн е всеки, който е достатъчно луд да се обяви за такъв.“
    Мисля, че това се отнася за всичко и не трябва да бъде свеждано до юдаизмът.
    Аз бих казал, че всеки, който е личност, е малко луд.

    Иначе за юдаизма…
    Мога да говоря много. Още повече, че днес имаше голяма вероятност да съм женен за еврейка и да прекарвам половината от времето си в Израел.
    Юдаизмът е въпрос на интерпретация също.
    Но до голяма степен той си остава една затворена семитска култура, поне в разпространената му версия, създала за разлика от ислямската накакъв модус вивенди с външния свят.
    Доста често ние виждаме външните му „екзотични“ измерения, но проникването „под кожата“ е доста трудно.

  4. Pingback: тайнство « полетът на костенурката

  5. Pingback: без сюжет 2 « полетът на костенурката

  6. Pingback: Между приятели | полетът на костенурката

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s