как да познаем бог

 

Тази книга няма да бъде разбрана и харесана от хора, които все още смятат, че материалните придобивки и телесният комфорт са върховната им цел. Ще хареса на тези, които може и да не са осъзнали, но са се впуснали в духовно пътешествие и са си задавали въпроси за смисъла на живота, дали има бог и пр. философски неща.

Ще бъде разбрана по-добре от тези, които са понапреднали в духовното пътешествие, но другите могат да си я купят и четат от време на време.

Ще бъде скучна и неразбираема за повечето хора. Ако си религиозен и се чудиш как да бъдеш праведен, за да ти помогне Бог, няма да намериш отговор. Ако си заклет атеист, сигурно ще те отблъсне заглавието. Жалко.

Книгата не е за дядото с дълга брада, който седи на облаче, а за теб, човека и основните ти тревоги, пречки, амбиции. Представлява теория за човешкото съзнание, според която нивото ти на духовно развитие определя представата ти за бог, както и възприемането на света като цяло, разбира се.

Лесно можеш да определиш къде се намираш в момента, да си припомниш през какво си минал,  което ще те направи по-снизходителен към тези, които все още не са стигнали до твоето ниво, както и към това, което си бил преди.

Книгата е “блестящ научен и лирически синтез от неврология, квантова физика, лични спомени, източна и западна духовна мисъл.”

Признавам, че името Дийпак Чопра доскоро ми звучеше доста евтинко – може би защото имам полусъзнателни предразсъдъци спрямо индийците, а и мислех, че е автор на “езотерична” литература, превъзнасяна от любители на Телевизия 2001.

Оказа се, че не съм права и това е четвъртата негова книга, която съм чела. Мога смело да ти препоръчам: “Сила, свобода и благодат”, основаваща се на древната философия Веданта и откритията на съвременната наука – може да ти помогне ако си тръгнал да търсиш щастието. “Спонтанно удовлетворение” има общо с идеята на Юнг за синхронноста.

Хвалят я куп авторитети, от които са ми познати или любими Далай Лама, Кен Уилбър, Лари Кинг, Михаил Горбачов, Шърли Маклейн, Джоан Борисенко, Бърни Сийгъл, Уейн Дайър.

Книгата на английски и на български.

Реклами

56 thoughts on “как да познаем бог

  1. Идеалът във Веданта и в Йога е извън всякакви представи и качества, т.е. ниргуна. Говоря за т.нар. необусловено съзнание или още принцип на съзнателността. Във Веданта се нарича Брахман, в Йога – Пуруша.

    Ето защо в светлината на тези философски системи, не би било коректно да се дава предписание „как да познаем бог“. Съвсем друг е въпросът дали Брахман-Пуруша може да се нарече Бог в смисъла който влага западния свят. Според Йога Пуруша е абсолютно пасивен и бездеен, защото ако извършваше някакво действие това би означавало да е обвързан както с мотивите така и с резултатите.

    Пуруша е горивото в резервоара на автомобила. Без гориво автомобилът не може да се движи. Но горивото не казва на автомобила къде да отиде и с каква скорост да се движи. Или още Пуруша е потенциал за съзнание и осъзнаване, но не е самото съзнание и осъзнаване. Поради това Пуруша не може да осъзнае сам себе си, така както с клещите можеш да хванеш произволен предмет, но клещите не могат да хванат сами себе си. Всеки път когато кажеш това е Пуруша, значи си сбъркал. Всеки път когато осъзнаваш някакъв факт или природата на някакво явление, зад това осъзнаване стои Пуруша, без него осъзнаването не би било възможно, но той самият не е в състояние да осъзнава.

    Горе долу така стоят нещата във Веданта и Йога, поне доколкото съм ги разбрал.

  2. има я в изворите.нет, даже съм я свалил, но още не съм я чел, заради заглавието. Но след твоята препоръка ще я прочета.

  3. Книгата “Сила, свобода и благодат” издавана ли е на български?Знам какво е излизало от Чопра,но книга с такова име не съм срещал!Да не би на български да е излязла с друго заглавие?

  4. Точно на български я имам. На английски е Power, Freedom and Grace (2006), а изданието на Кибеа на бг е 2007 🙂

  5. Да не бъркате нещо?Не видях книга с такова заглавие в каталога на Кибеа.Да не е от друг автор?Бихте ли показали корицата както сте направили с книгата „Как да познаем бога“?

  6. Може ли да препоръчам на вниманието на lyd философията на Джиду Кришнамурти? Поне аз намирам този автор за по-стойностен от Дийпак Чопра.

    И ако може да бъде позволено на професионалното ми изкривяване да се прояви… Таковата Юнг е сред тези, на които възгледите им не почиват на научна основа. Въпросният плагиатства Фройд като леко го променя и така му капази теориите, в резултат Юнг е изключен от психоаналитичното общество. Няма архетипове. И колективно несъзнавано няма. И т.н. по Юнг няма в реалността. Юнг не е полезно четиво.

  7. Нека няма. Аз го харесвам. Юнг, де 🙂 И няма да споря. Само ще кажа, че негови идеи се използват и до днес, ама който се интересува, сам ще се осведоми.
    Кришнамурти го знам също. И него харесвам 🙂

  8. Аз и не се стремя към спор. 🙂
    По-скоро се радвам да науча, че харесваш Кришнамурти. Измежду философите, Кришнамурти ми е любим, също и Ерих Фром.

  9. Нито един от изброените авторитети, които хвалят тази книга не е светец, нито дори праведник. А книгите на Кибея обикновено са езотерични боклуци. Болна мистика и нищо повече. Книгата е за хора с всеяден вкус. Това не е стълбата към небето, а към преизподнята. Но, Лидия, мила, ти пак няма да ми повярваш. Затова пак ще ти препоръчам иеромонах Серафим Роуз и неговата „Православието и религията на бъдещето“. Ако наистина ти се чете нещо, което е писано с кръв и е чистата истина! Едва след това можеш да ми дадеш адекватен отговор. Преди това ще е чисто заяждане, пък ти обеща да не се хващаме за косите. 🙂

  10. Източната философия е опасно нещо и общение с бесовете. Казвам го като приятелски съвет, защото най-малкото, което искам в три посред нощ е да влизам в спорове. И то на тема „Източна философия“.

  11. Благодаря за съветите. И аз няма да споря. Само ще обърна внимание на това, че не намирам която и да е религия общение с бесовете, че не намирам принципна разлика между религиите на най-дълбоко ниво. Уважавам и се уча и от тези, които не са нито светци, нито праведници. Не претендирам да съм права.

  12. Много ми харесва „Не претендирам да съм права“. Тази вратичка е много полезна, защото все пак поставяш на съмнение някои идеи, в които вярваш или изповядваш. Така човек може да прибави към духовния си ръст. Иначе ако каже: „Прав/а съм.“ спира да расте. 🙂
    Човек може да се учи и от грешни човеци, стига да умее да отсява нещата. Но ако няма основа, на която да съпоставя, може лошият пример да приеме за добър и обратното. Иначе лошият пример също може да предпази човека…
    Между религиите няма принципна разлика, НО между Православието и другите религии има. Познавам добре първото и зная достатъчно за другите. Има огромна разлика. Но темата е обширна, а това все пак е форум. Ако хипотетично приемеш, че Истината е една и неделима, то няма как Тя да е навсякъде. Това е обикновена логическа аксиома.
    Много религии, всъщност всички останали без Православието, са за жалост в общение с бесовете, защото ако не са в общение с Бога, няма с кого другиго да са в общение освен с Божия противник. Неутралитет в духовния живот е напълно изключен.
    И накрая, Лидия, ако имаш желание и намериш време/пари и наистина (безусловно) търсиш Истината ще Я намериш. Препоръчвам ти пак о. Серафим Роуз. Той е уникален.

  13. Последното изречение е с объркана структура и трябва да звучи така:
    Ако наистина (безусловно) търсиш Истината ще Я намериш. А ако имаш желание и пари/време препоръчвам ти пак…

  14. После ще дойде Светлината:
    и като огромна вълна ще удави всички, на които им липсва вяра (подминавайки единствено несъмнено спасителния остров на Православието)

  15. Точно така. Единствено спасителният остров на Православието. Браво, Жилов, една мъдра дума от купа глупости, които си изписал.

  16. Познавам мисленето на хора като теб. Бил съм на твоя остров. Дори съм чел немалко от йеромонах Серафим Роуз.

  17. Не си бил на моя остров. Ако беше бил, щеше да останеш.
    Може да си чел о. Серафим, но е важно как си приемал четенето. И най-вече колко си разбрал. Пробвай пак с нещо по-лесно. Сега по храмовете има една книжка с чудесата на св. Николай и Чудесата на Православната вяра. Говоря за превода на руските издания. На Стамболийски, на ъгъла на KFC има църковна книжарничка. Пък и по храмовете може да ги намериш. И преди да бързаш да се присмееш, вземи та ги прочети. После се смей! 🙂

  18. Религията на йеромонах Серафим Роуз 🙂 Интересно.

    После разправят че Исус ги измислил тия работи…

    Според мен накрая ще дойде не светлината, а тъмнината. И в нея редът ще е пълен, а вселената напълно самоосъзната. Амин.

  19. @Димитър М.

    Чудеса, казваш. Такива православни книжки съм чел. Те не могат да ме убедят по много причини. Първо, на всяко 1 чудо се падат куп чудеса от други религии и най-вече – милиарди не-чудеса от реалния живот. Например, от 100 вярващи души, болни от рак, все един ще оздравее и ще наречем това чудо. Няма да чуем нищо за другите 99, защото ще са мъртви. И чудесата все лекуват скрити от окото неща, от тях не порастват напълно нови крайници.

    И все пак:

    Някой е безнадеждно болен, молим се и той оздравява. Едновременно с това знаем, че болният може и да не оздравее и да умре въпреки молитвата ни. Ако това стане обаче, то е, защото вече му е дошло времето да отиде на Небето, такъв е бил Божият план. Ами тогава защо изобщо се молим, след като Бог е планирал всичко? Ако пък по някакъв начин влияем на Бог (!!) с молитвите си, това не е ли нашия начин да накланяме везните в своя полза, нарушаване на Божествената справедливост? Например: причастието помага на умиращия – ако свещеникът не закъснее и умиращия се причасти, нещата са наред, ако закъснее – нещата са по-зле. Това справедливо ли е? Ако пък и това, както и съдържанието и изпълнението на всяка молитва, която произнесем, вече е част от Божия план, къде отива свободната човешка воля, в която вярвате?

    Успех с измъкването…

  20. Имаш много примитивно разбиране за чудесата. Всъщност най-голямото чудо не е да ти порасне отсечен крайник, а да промениш съзнанието си – да станеш от невярващ вярващ. Да, най-големите чудеса са наистина скрити за очите, но душата ги разпознава и се променя. Пораства. Това е чудото.
    Молитвите не отиват на халос, дори да останат неизпълнени. Сама по себе си молитвата е вече бенефиция. Защото човек се променя, молейки се. Той приема, че над него има Бог, Който е по-силен и от Когото човек се чувства зависим. Какво по-хубаво от това? Аз не вярвам на себе си. Всичко, което съм постигнал в този живот е благодарение на Бога, не на моите мизерни човешки силици. И тогава наистина постигам нещо си.
    Бог не е планирал всичко, но има предзнание за нещата и знае как те ще се случат. Когато се молим, ние можем да променим хода на някои събития, защото Бог е творческа личност, не робот. Но Той така или иначе знае какво ще се случи. Това обаче не означава, че го е предопределил. А че го знае, има разлика.
    Ако свещеникът закъснее, значи вината може да е на болния, а може и това да бъде за урок на свещеника да не пропуска важните мигове в живота и да е по-отговорен. Нещата не са черно-бели. И Божият промисъл е многопластов и многопланов, затова е трудно да го вместим в нашите човешки умове.
    Що се отнася до последния абзац с Божия план, мисля, че вече ти отговорих за Божието предзнание и предопределението. И не, свободната воля не се нарушава, тъкмо защото човек избира дали да се моли или не. Бог само може да му подскаже, но човек има право сам да вземе решение.
    И не, това не е измъкване. Но ако сам си решил и предопределил моите действия, (че ще се измъкна), едва ли сега ще разбереш написаното от мен, след като априори си го вече отхвърлил… Мисля, че ти си който поставя рамките, затова трудно ще ги надхвърлиш. И няма да дадеш на друг да го стори.
    Желая ти успех именно в обратното направление…

  21. Димитре, ти каза че преди си бил като Жилов, но изведнъж си избрал Бог за свой пастир. Би ли разказал как се стигна до тази метаморфоза? Как се реши да направиш този избор?

    Според мен и ти и Жилов сте еднакво симпатични на Бог – и двамата вярвате в свободната воля и независимостта й от физичния свят.

  22. Не стана изведнъж. Стана постепенно. Сякаш се наредиха парченцата от пъзъла на живота. Е, имаше и разни сътресения, без тях не може. Като те одруса Бог така, че да ти паднат луничките изведнъж разбираш много неща. Просто е комплекс от случки, промени, съзряване. Разумът търси обяснения за много неща и ги намира единствено като стигне до идеята за Бог. Страшно трудно ми е обаче да ти обясня всичко това, защото нещата се случват на духовно, емоционално, психологическо, рационално ниво. В много направления. Най-после започнах да наблюдавам нещата от живота, но вече не само като участник и главен герой, а като зрител и така схванах различните закономерности и установих, че има и духовни освен физични закони.
    Не знам дали ти стана ясно, но общо взето това е.
    Ние с Жилов, ти, пък и всички хора значим много за Бог, защото заради всички нас Той пострада на кръста. Жалко, че не всички хора Го припознават за свой Спасител, а робуват на натрапени от други хора шаблони. Но ако човек търси Бога и отговор на важните въпроси от живота, все ще стигне до Него. А важните въпроси са: „Защо съм на този свят?“, „Защо нещата се случват не така, ами иначе?“, „Защо умираме?“, „Къде отиваме след това?“ „Откъде се е взел света?“ и прочие.
    Но стигането до отговора никак не е лесно. Поне за мен не беше. Когато обаче разбрах отговора, видях стройната логика на нещата, усетих със сърцето си, че Бог е Истина, търсенето свърши и намерих спокойствието, което търсех. Затова сега ми е болно, че хора, които не познават Бог, си измислят какви ли не неща за Него, фантазират, пишат глупости, но пък от всичко това страдат предимно те самите. И техните близки. Какво да се прави? За да докосне Бог сърцето на човека, човек трябва да го отвори това свое сърце и в него трябва да има останало малко чисто място. Това е.

  23. Бог не е планирал всичко, но има предзнание за нещата и знае как те ще се случат. Когато се молим, ние можем да променим хода на някои събития, защото Бог е творческа личност, не робот. Но Той така или иначе знае какво ще се случи. Това обаче не означава, че го е предопределил. А че го знае, има разлика.

    Ти знаеш, че сграда ще рухне върху преминаващо момиче. Ти нищо не правиш, за да го предотвтратиш – не я предупреждаваш. Отговорен ли си за смъртта й?

    Ако Бог ЗНАЕ какво ще се случи, то е същото като да е предопределил нещата – защото той е и всемогъщ и може да се намеси във всеки един момент (и знае до какво би довела и намесата му). Бездействието (когато знаеш) също е вид действие и планиране.

    Той приема, че над него има Бог, Който е по-силен и от Когото човек се чувства зависим. Какво по-хубаво от това?

    Няма нищо по-лошо от това. Оставаш на ниво дете, зависимо от родителя си, само защото те е страх да се изправиш срещу Бездната. Ставаш ръце на някой друг. Ставаш оръдие на някой друг. Жертваш личността си, свободата си, разума си, за да се приобщиш към нещо по-голямо от себе си, което да те спаси от техния товар.

    Ние с Жилов, ти, пък и всички хора значим много за Бог, защото заради всички нас Той пострада на кръста.

    Т.е. Той се принесе в жертва сам на Себе си, за да умилостиви Себе си и да ни изкупи от първородния грях, който сме наследили от нашите най-далечни предци (и който грях тежи над нас пак заради правила, наложени от самия Него), като цялото това спасяване води до това, че не 100% от хората ще отидат в ада, а само 99%.

  24. Бог не е планирал всичко, но има предзнание за нещата и знае как те ще се случат. Когато се молим, ние можем да променим хода на някои събития, защото Бог е творческа личност, не робот. Но Той така или иначе знае какво ще се случи. Това обаче не означава, че го е предопределил. А че го знае, има разлика.

    Ти знаеш, че сграда ще рухне върху преминаващо момиче. Ти нищо не правиш, за да го предотвтратиш – не я предупреждаваш. Отговорен ли си за смъртта й?
    Ако Бог ЗНАЕ, то е същото като да е предопределил нещата – защото той е и всемогъщ и може да се намеси във всеки един момент. Бездействието (когато знаеш) също е вид действие и планиране.

    Той приема, че над него има Бог, Който е по-силен и от Когото човек се чувства зависим. Какво по-хубаво от това?

    Няма нищо по-лошо от това. Оставаш на ниво дете, зависимо от родителя си, само защото те е страх да се изправиш срещу Бездната. Ставаш ръце на някой друг. Ставаш оръдие на някой друг. Жертваш личността си, свободата си, разума си, за да се приобщиш към нещо по-голямо от себе си, което да те спаси от техния товар.

    Ние с Жилов, ти, пък и всички хора значим много за Бог, защото заради всички нас Той пострада на кръста.

    Т.е. той се принесе в жертва сам на Себе си, за да умилостиви Себе си и да ни изкупи от първородния грях, който сме наследили от нашите най-далечни предци (и който грях тежи над нас пак заради правила, наложени от самия Него), като цялото това спасяване води до това, че не 100% от хората ще отидат в ада, а само 99%.

  25. @neuromantic

    Не вярвам в независимостта на свободната воля от физичния свят. Убеден съм в съществуването на свободна воля, което е различно.
    Ще се опитам да обясня с пример.

    Имаш уравнение, което казва, че x + 7 = 10.
    Отговорът на уравнението е, че x = 3.
    „Отговорът“ обаче вече се съдържа в самото уравнение. Ние просто не го виждаме. Да, може да се наложи да мислим, за да стигнем до него, може да се изненадаме от отговора и дори да имаме невероятното чувство на откриватели, стъпващи на нова планета. И въпреки това цялото това мислене, вълнение, търсене, виждане, изненада, откривателство, въпроси и отговори съществуват в нас, а не в самия външен свят.

    По същия начин, свободата и изборът съществуват в нас, а не в самия свят. В самия свят има правила, които определят поведението ни, те просто си вършат работата, те не мислят и не избират. Мисленето и изборът са характерни за нашето съзнание.

    Точно това прави проблемна концепцията за Бог. Бог би трябвало да познава всички правила, които оформят нашия характер. Но не прави нищо по въпроса да помогне на циганчетата, които живеят в гето да се превърнат в нещо различно от това, в което ги превръща средата им. Не помага на тези циганчета да видят правилата, които манипулират живота им и да добият относителен контрол върху тях. Един човек с доста по-ограничени знания и възможности би могъл да превъзпита много повече хора и много по-ефективно, отколкото Бог (който не прави нищо).

    Единствения начин Бог да си измие ръцете от отговорност и да каже „ето, имате свободна воля“, е да няма никакви знания и никакъв разум – само тогава не би могъл да предскаже нечие поведение и да не види поне някои от факторите, които водят до това поведение.

    Освен това, ако имаме Бог на сцената (т.е. ако имаме вече не просто правила, а и съзнателно същество, което ги контролира), това анулира както свободната воля, така и оправдаността именно това същество да ни съди. Не че присъдата няма да е заслужена, а просто няма да е справедлива, защото най-голяма присъда би заслужавал самия кукловод.

    Огромна е разликата между това просто да има неживи, неразумни правила, и между това над тях да стои всемогъщ кукловод. В първата ситуация имаме изход и решение, втората ситуация е безнадеждна.

    И Димитър М., и ти, ще обявите отговорът ми за глупост, затова нека да попитам Димитър М.: ако има свободна воля, защо в католическите държави децата стават католици, в мюсюлманските – мюсюлмани? Защо религиите са географски и исторически локализирани, ако не заради това, че основната причина да бъдат приемани, е чисто социална?

  26. Жилов, на горните ти постинги ще отговоря, ако Лидия реши да не ме банва за пореден път. Защото не ми се ще да хабя духовна енергия за нищо.

  27. Да банна? Ами как бих могла да пропусна грандиозния дебат между този, който ме смята за богохулстваща неверница и този, който смята, че промотирам незаслужаващата това религия?

  28. Ако не се публикува текст, опитай с друг browser или раздели текста на части. Това е единствения съвет, който мога да ти дам. Проблемът ти не е уникален и редовно се случва в един куп базирани на wordpress блогове.

  29. За да не си хабиш духовната енергия, редовно запазвай текста в Notepad – така дори да спре тока или блога да не приеме първоначално поста ти, няма да загубиш много.

    @Lyd Вземи си пуканки

  30. @Лидия, съжалявам, мислех, че си ме баннала. Наистина не ги знаех тези фокуси с WordPress-а. Хм, грандиозен дебат. Дебат – да, ама чак пък грандиозен. Но ние с другите участници нямаме нищо против твоята или нечия друга публика! 🙂

  31. Жилов, че защо да обявявам отговора ти за глупост? Та ти казваш това, което аз се опитвах да обясня преди време, сигурно помниш. За илюзията наречена свободна воля, т.е. зависеща от физичните закони (които автоматично я правят несвободна), но живееща в главите ни поради недостатъчните ни знания… Предприел си една стъпка напред и вече не твърдиш, че въпреки вселенските закони свободната воля се движи по собствени пътища и в това няма противоречие. Да, ние можем да търсим вечно хикс (и което е най-интересно – ще), но нашият избор не е наш избор, а просто един от хиксовете за които даже не предполагаме.

    Вие с Димитър сте две крайности, всяка със собствена истина. Да си призная завиждам на Димитър за спокойствието което му е донесла вярата, за осъзнаването към какво принадлежи, за възможността да участва в нещо крайно, нещо затворено, с тапицирани стени, вместо като мен да се рее в безкрайността… Но знаете ли, мисля че истината се крие точно там – на границата между двете крайни реалности. И тази разделителна граница не е права линия, не, тя е начупена линия, безкрайно начупена и с риск да уплаша детските душици ще изрека името й – тя е фрактал. Буда е говорел за средния път, но неговия среден път не е нашият. Лутането му по граничната зона е изцяло и единствено лично негово преживяване. И какво се оказва – най-божественото проявление е всъщност и най-човешкото. То е да бъдеш объркан, да не знаеш истината, да не знаеш посоката, а само да я търсиш. И това търсене е вечно, защото фракталите се дължат на ирационалните числа. Ето това е вашият Бог – не кукловод, не психопат, не добър родител, не изобщо личност, но не и предвидима механика, машина, вселенска тъкан с твърди правила. Той е просто една купчина от ирационални числа, безкрайно непознат. Това е. И единственото което остава на човек е да влезе в хармония със Своя бог, както и да се казва той. Имената му са милиарди.

    Тези дни (може би покрай вас :), слушам „Jesus Christ Superstar“ и съм възхитен. Предлагам и на двама ви да чуете тази велика рок-опера (по възможност оригинала с Ян Гилън), за да се запознаете с един човешки поглед над тази незалязваща легенда. „Последното изкушение на Христос“ също е добро произведение. Предполагам ще има скандализирани и от двете страни…

  32. @Жилов.
    Слагаш знак за равенство м/у предопределение и предзнание. Той знае и може да се намеси, но НИЕ не знаем, защо не се намесва и седим, та Го съдим. Впрочем намесва се – падащата сграда може да не е липса на намеса, а тъкмо наличие на намеса! Зависи от кой ъгъл го погледнеш. Защо обаче тя пада вече е друг въпрос. Тук ставаше дума за намесата.
    – Разбира се, че оставам дете, та нали всички пред Бога сме деца. На него ли ще Му се правя на мъж?
    Ти пишеш: „Жертваш личността си, свободата си, разума си, за да се приобщиш към нещо по-голямо от себе си, което да те спаси от техния товар.“ Точно така. И какво му е лошото. Животът и смъртта са непосилна за човека тежест и ние всички трудно се справяме и с двете. Защо тогава да не ги поверя в ръцете на своя Създател? Та нали и детето се оставя в ръцете на родителите си? Пък както казах, ние всички преди Бога сме и ще си останем деца. Но има Божии чеда и неразумни чеда. Предпочитам да съм от първите. 🙂
    – За изкуплението. Христос е Божи Син, едно от лицата на Света Троица. Тя е Абсолютната правда, истина, любов и пр. Тази Абсолютна Правда не търпи вакуум. Когато има грях, трябва да има изкупление. И тъй като човек не може да изкупи сам себе си, затова Бог го изкупва, за удовлетворяване на Абсолютната справедливост, иначе ще влезе в противоречие Сам със Себе Си. Че приема греха и този дисбаланс, който се създава в световния порядък. Но темата за изкуплението и догматът за Светата Троица е достатъчно сложен. Ако те интересува прочети „Слово за Изкуплението“ на св. Атанасий Александрийски. На мен ми е трудно да ти го обясня, признавам.
    Първородният грях е изкупен от Христос и ако човек се кръсти, той се очиства от този грях, приемайки изкупителната жертва на Спасителя. Това, че 99% ще отидат в ада е лошо, но вече писах, че вината за това няма да е у Бога. Плюс това се надявам процентът да е 98% примерно.
    От начина, по който обвиняваш Бог си личи, че си Му сърдит, което показва едно дете с тропащо краче, което вижда, че има Бог, не може да си обясни много неща и се сърди. Просто се пообразовай, така ще си изясниш някои неща и ще спреш да се сърдиш на Бог защо е сътворил света и е вложил тези, ами не онези правила и защо някои шамаросва, а други – не.

  33. @Жилов за поста ти към Neuromantic. Поставяш каруцата пред коня, затова ти е трудно да разбереш логиката на нещата. Бих искал да ти отговоря и на този пост, обаче ще изкараме Лидия от канското търпение, с което се отнася към нас. Питай по-прости неща, които да изискват по-къси отговори. 🙂
    @Neuromantic. Прав си. Не обичам тази опера, нито Последното изкушение. Някак си не мога да приема Ян Гилън в ролята Христос. Все едно Петър Слабаков да играе св. Иван Рилски.
    Иначе наистина човек придобива спокойствие, когато открие Бог и си отговори на важните въпроси. Във всеки друг случай животът е истинско терзание.
    Бог не е кукловод, нито психопат, Той е Личност и добър родител. Не е и поредица от числа. „Махалото на Фуко“ е просто игра на думи и яко подвеждаща. А това с числата и Името на Бог си е еврейска измишльотина, която най-силно е изразена в кабалата.

  34. @neuromantic

    Никога не съм говорил за независимост (в смисъл на „отделеност“); говоря за едновременно съществуване.

    Ако ние мислим и изберем нещо, което ни донесе полза – това ни е осигурено от Вселената, но едновременно с това, е осигурено от собствените ни мисли и разсъждения. Двете неща съвпадат напълно и са две страни на един и същ процес, но място за сравнение между двете няма, тъй като сами по себе си са различни.

    нашият избор не е наш избор

    Нашият избор е НАШ избор по простата причина, че Вселената не избира. А тя не избира, защото няма разум, не разбира какво прави. Именно това дава възможност на мисълта ни да я надхитри, макар и едновременно с това същата тази мисъл да остава винаги предопределена от Вселената и винаги вписана в нея.

  35. @Димитър М.

    Слагаш знак за равенство м/у предопределение и предзнание.

    Слагам знак за равенство между предзнание + всемогъщество и отговорност. Не си ми отговорил на въпроса за циганчетата. За локализираното (географски и исторически) разпределение на религиите. Защо някои хора явно са обречени от самото начало.

    затова Бог го изкупва, за удовлетворяване на Абсолютната справедливост, иначе ще влезе в противоречие Сам със Себе Си.

    А защо Бог НЕ БИВА да влиза в противоречие със себе си? Много е просто: защото не може да наруши правилата на логиката. Защото правилата, зависимостите, са нещо по-силно от Бога и му казват:

    – Ти НЕ МОЖЕШ да не направиш това, ИНАЧЕ…
    – Ти си ДЛЪЖЕН да направиш това, ЗАЩОТО…
    – АКО не направиш това, то ТОГАВА…

    Не аз поставям каруцата пред коня, а ти. Бог е зависим и се подчинява на нещо, което лежи в основата на всичко. Бог не може да бъде основа. Разумът, животът и личността като цяло не могат да бъдат основа на света, те зависят от него и това е част от самата им същност.

    От начина, по който обвиняваш Бог си личи, че си Му сърдит, което показва едно дете с тропащо краче, което вижда, че има Бог, не може да си обясни много неща и се сърди.

    Не. Аз отдавна съм разбрал, че не само че няма Бог, а дори и теоретически е невъзможно да има. (Може да има само свръхмогъщи личности, но това няма почти никакво значение.) Това пък ми отвори врата да видя и още по-изумителни и смайващи неща, които подреждат, ще използвам твоя израз, парчетата от пъзела на мястото им. Именно атеизмът ми ми помогна да получа ясен и точен отговор на екзистенциалните въпроси. Именно той ми помага да си обясня ситуацията, в която се намираме и поведението ни. Именно той ми помага да видя как и защо се закопаваме сами – чрез наркотици, обич към смъртта, славата, парите, садизма/мазохизма, и, разбира се, религията. И именно затова и мразя толкова религията. Защото тя е един от най-ефективните начини за самоунищожение на човешкото.

  36. А защо живеем на този свят, къде ще отидем като умрем, защо умираме? Имаш ли отговори на тези въпроси?

  37. Умираме, защото светът е безсмислен и безразличен към нас.
    Смисълът на живота ни е в това да се противопоставяме на света.

    Това противопоставяне е обречено – светът рано или късно ще победи. Нещо повече, не би могло да бъде другояче: ако изведнъж се сдобием с безсмъртие и всемогъщество, цели
    Но ние сме като искрици в мрака. Работата ни е да светим.

  38. Къде ще отидем, когато умрем?

    Никъде. Когато умираме, ние просто наистина умираме. Разпадаме се на съставните си части. Такива са фактите, колкото и да ни се иска да ги отречем с всякакви творения на вьображението си.

    Смъртта не прави живота автоматично безсмислен. Ти самият не можеш да усетиш смъртта си, а само живота си. Така че смислеността на живота зависи от това какво правиш в него.
    Например, ако изядеш един шоколад и те попитам „Вкусен ли беше?“ ти можеш да кажеш, „Да, вкусен беше“ и „Не, не беше вкусен“. Това дали е бил вкусен обаче няма общо с това дали шоколада вече го има или не.

    Защо умираме?

    Умираме, защото Светът е безсмислен и безразличен към нас.

    Защо живеем на този свят

    Смисълът на живота ни е в това да се противопоставяме на безсмисления свят. Да мислим, да творим, да променяме. Това е нашата същност – трудно е и за най-пропадналия човек да не я проявява.

    Разбира се, противопоставянето между човека и Света е обречено – Светът рано или късно ще победи.
    Нещо повече, не би могло да бъде другояче: ако изведнъж заживеехме в свят, в който всичко е хубаво, или в който всичко се подчинява на волята ни, бихме загубили напълно разума си.

    Често давам това сравнение:

    Но ние сме като искрици в мрака. Работата ни е да светим. Това е нашата същност, тя ни идва отвътре.

    Някои искрици решават, че тъй като мракът е всесилен, няма смисъл да светят и започват да му служат. Това е тъжно самоубийство – те се лишават от същността си.

    Други искрици решават, че трябва някъде да има Голяма Светлина (Бог), или царство на Голямата Светлина (рая). Или дори, че целия свят е изграден от светлина, а не от мрак. Уви, те се заблуждават, защото не разбират, че без мрак, който да разпръскват, не биха могли да съществуват. Да се гмурнат в Голямата Светлина би било пак самоубийство. Тоест те пак поемат към самоубийството, макар и от другата страна.

  39. Бих искал да коментирам и още едно нещо, което пропуснах да спомена миналия път.

    За саможертвата на Иисус Христос.

    Не знам защо християните вярвате, че страданието изкупва каквото и да е. Ако счупя една ваза, аз (за да изкупя това) би трябвало да направя друга ваза, или ако не мога, да направя поне купа, чаша или глинено гърне. Ако по невнимание убия човек, би трябвало да се посветя на това да помагам на болни хора и т.н.
    Страданието няма нищо общо тук. То си е просто страдание. Всички страдат.

    Ако един човек е извършил (неосъзнати) злини през живота си и после умира бавно и мъчително от нелечима болест – неподвижен, агонизиращ в собствените си лайна, това е начин Бог да го изчисти и да го приеме в Рая?
    Нима страданието ще му помогне да осъзнае какво е направил (през пелената на болката всъщност не остава място за мисли, да не говорим, че няма как да си спомни нещо, което дори не е забелязал, че е сторил). Нима ще му помогне да промени поведението си или да уравновеси постъпката си с добри дела? Не. Страданието е просто страдание. Нищо повече.

    Ние наказваме престъпниците чисто и просто за наше удовлетворение. За да си кажем „На света не му пука какво си сторил, но на нас ни пука и сега ще ти покажем! Ти не трябва да се радваш! Ти не трябва да съществуваш!“
    Самото страдание обикновено не ги научава на нещо, не ги прави по-добри. Напротив, страданието често осакатява още повече душите на хората, и ги прави още по-лоши хора, отколкото са били преди. Много от хората, родили се в страдание, добиват уродливи души.

  40. Първо за страданието. Благословено да е страданието! Страданието може да озлоби невярващия човек. Но може да вразуми чувствителния. Няма нищо по-гнусно от охраненото прасе, което грухти доволно в кочината си. Сълзите са цяла магистърска степен в университета на живота. Човек израства чрез страданието. Сам става по-чувствителен, почва да чете зад сълзите на другите, почва да ги разбира, учи се на толерантност. Когато изпитам страдание и видя, че друг след мен изпита подобно нещо, аз мога да изпитам съчувствие към него, да се опитам да му помогна. Ако съм доволно и грухтящо прасе, ще го погледна равнодушно и ще отмина. Благословено да е страданието!

  41. Саможертвата. Кръвта може да се умие само с кръв и да се изкупи само с кръв. Не можеш за нещо струващо 100 лева да дадеш 10. Цената за кръв е кръв. Трябва еквивалентност. Затова Христос проля Своята кръв на кръста, за да изкупи целия човешки род, който иначе трябваше да умре.

  42. Къде ще отидем, когато умрем ни го е казал Онзи, Който знае това. Рай и ад.
    Защо умираме? Защото смъртта влезе в света след грехопадението и разруши световния порядък. НО. Христос разруши и тази преграда. След смъртта няма да има повече смърт. Ще има Рай и ад. Ще има вечност. Така както е трябвало да бъде първоначално. Този свят е временен, той ще погине и това скоро ще се случи – не виждаш ли какво става около нас. Светът се люлее из основи, в него вече е душно да се живее, този свят си отива.
    Родили сме се, трябва да изживеем живота си понеже с него ще заплатим мястото си във вечността, която има да дойде. С този временен живот ще решим вечния. Така че този живот е един изпит с много поправителни. До смъртта. След това вече няма възможност за поправка.
    Да, човекът като физика, като биология е прекрасно създаден, но и твърде нищожен. Днес го има, утре го няма. Но душата е безценна, защото е безсмърттна. Тялото старее, умира, предава се на тление. Душата остава жива. Има купища доказателства в полза на вечния живот след смъртта. Свидетелствата на Самия Христос, на Божията Майка, на много светии, на много хора изобщо, дори не християни. Има отвъден свят и живот. И нещата не свършват със смъртта.
    Ти противопоставяш Светлината и мрака, но кой знае защо все предпочиташ мрака. Защо не предпочетеш Светлината? В Светлината е животът, в мрака е смъртта.

  43. Жилов,

    Не ми харесва само думата надхитряване. Излиза че вселената се опитва да надхитри себе си, след като мислите ни се движат по законите и. Тя има разум и този разум сме ние, в ролята на нейни инструменти за самопознание. Да я надхитрим, като идея, е равносилно на това да надхитриш банката като пилееш на воля дадения ти кредит който смяташ за СВОЙ.

    Друго нещо – не знам какво разбираш под „Светът ще победи“, но ако приемем че ние сме света, кого ще победи тоя свят – себе си? Искрите които вярват, че някъде има Голяма Светлина са прави – тази светлина съществува и се намира в бъдещето. Тя е резултат от глобалния синхрон на малките светлинки и представлява отражение на живота на вселената, т.е нейното съзнание. Всяко съзнание живее извън времето следователно смъртта не го засяга. Защо всичко да свършва когато се подреди изцяло пъзела на искриците? Той може да се пренася през различни мембрани в мултивселената и да преживее безброй големи взривове, в които се ражда и умира само обвивката му. Ето защо се е родила вярата – тя ни води към голямата светлина, която обаче няма връзка с топлина, защото тъмната енергия увеличава непрекъснато размера на вселената, така че другата, познатата ни енергия нямалява, т.е разрежда се – да, ние отиваме към абсолютен мрак, но в този мрак ще блести студената светлина на увеличаващия се ред в мегасъзнанието. Ще изчезнат сложните, но и изцяло артистични и непрактични „богоподобни“ структури като човека, защото няма да има енергия (а и нужда) да съществуват те, но дори елементарните частици могат да формират сложна мрежа помежду си, с която да обменят импулси – вид комуникация като в мозъците ни, с тази малка разлика че новата мрежа ще бъде в милиарди пъти по-икономична. Един неврон изразходва материал и енергия за цяла планета от бъдещите му заместници (от планета всъщност нямаш нужда когато си във форма на космичен облак) само за да изпрати съобщение до приятелите си, тоест до тези с които е свързан и с които има сходно поле на възприятие… Но да не се отплесвам – съзнанието е вечно и не губи битката с мрака, просто се преражда в безкраен кръговрат. Нашата вселена наистина има край в голямата светлина, но има и други измерения освен трите ни познати, а след една смърт логично следва нов живот.

    Тези ми мисли успяват да охладят дори моята душа, а какво остава ако ги чуят неподготвените за ужаса ушенца? Естествено те предпочитат да забият с пирон на стената образите на пречисти деви и светци, за да им донесат сладък сън и вяра във вечния живот. Със същия успех могат да си татуират божието слово в оригинал на арамейски. Вечният живот… Че на кой му е притрябвало вечното туловище на разкаялия се маймуноподобен хомо сапиенс? А, да, остава само душата, ама ако аз например не мога след възнесението да се позная в огледалото, аз ли ще съм? Не знам също колко трябва да е търпелив Исус (ако приемем че ни чака горе някъде) за да изтърпи цяла вечност едни и същи хора, едни и същи досадни спомени, едни и същи вицове, и т.н. Смъртта е пречистващата сила на вселената. Тя изхвърля всичко старо за да запази само ценното. Тоест от нашия разговор тук няма да остане нищо. Но пък можем да правим добри дела за помогнем на голямата светлина, всъщност ние ще ги правим (или няма) дори да не искаме защото така сме се родили. Такъв ни бил късмета.

  44. @Димитър М.

    Сълзите са цяла магистърска степен в университета на живота. Човек израства чрез страданието.

    Обясни ми какъв урок ни преподава изнасилено шестгодишно момиченце, с гърло, прерязано от парче буркан. Обясни и защо животните страдат – на какво ги учи това.

    Страданието може да те научи на нещо, може и да те осакати. Това, че се учиш от страданието, не означава, че то Е ПРОЕКТИРАНО с цел да те учи на нещо.
    Вярно е обратното. Не страданието е създадено за да ни учи, а ние сме се появили като личности и разуми вследствие на страданието. Но това не значи, че страданието не се опитва да ни унищожи.

    Саможертвата. Кръвта може да се умие само с кръв и да се изкупи само с кръв. Не можеш за нещо струващо 100 лева да дадеш 10. Цената за кръв е кръв. Трябва еквивалентност.

    Имаше един млад ватман с проблеми в общуването, който уби колежка, в която беше несподелено влюбен (преди това уби и гаджето й). После поиска да бъде екзекутиран, защото нямало вече за какво да живее. Предполагам, че още е в затвора, защото е с доживотна присъда.

    Когато разбереш, че и насилникът, и жертвата са прецакани, тогава може да разбереш, че „кръв за кръв“ може да ни успокоява, но продължава да е нелепо и абсурдно.

    Както и да е, да приемем обяснението ти.
    Значи Иисус със саможертвата си ни прави подарък – кредит, който не можем да върнем (за да бъдем винаги зависими от него).
    Тоест Бог лъже собствените си правила за еквивалентност (които би могъл и да не създаде, което би било много по-елегантно.)

    Защо умираме? Защото смъртта влезе в света след грехопадението и разруши световния порядък.

    .

    Ще има Рай и ад. Ще има вечност. Така както е трябвало да бъде първоначално.

    Смъртта е нещо неизбежно в свят, в който съществува промяна и в който по-прости неща изграждат по-сложни.
    Твоята вечност е синоним на скука – защото въпреки, че промяната ни убива, самото ни съществуване е базирано на нея.

    НАЙ-ВАЖНОТО:
    Твоята вечност осъжда безброй души на невъзможност да се променят и да напуснат Ада. Това е нелепо и би било възможно само ако са им наложени психологически ограничения да не се променят или ако не се взимат предвид промените, настъпили у тях. И ако е така, в това няма нищо справедливо.

    Разбира се, не по-малко нелепи са едни променящи се рай и ад, защото обезсмислят цялата драматична идея за съд и вечност. Тоест и в двата случая задгробният живот е абсурд.

    Тялото старее, умира, предава се на тление. Душата остава жива.

    Смея да възразя. Материята, изграждаща тялото, винаги ще съществува под една или друга форма. Душата, за съжаление, престава да съществува, също както хубавата картинка на монитора, в която пишеш, не би съществувала без компютър, който да я произвежда.

    Едно от доказателствата за това са хората, които бавно губят разсъдъка си. Различни увреждания в мозъка могат да ги лишат от различни способности да мислят, да говорят, да си спомнят. Може например да не могат да трупат нови спомени и животът им винаги да е хванат в капана на един и същи миг. Други хора пък постепенно губят умствените си способности и се превръщат в празно гледащи растения. Душата им се разпада още приживе.

    Има купища доказателства в полза на вечния живот след смъртта.

    Ако ти изкарам аналогични доказателства (разкази на хора, истории, псевдонаучни изследвания) за прераждането, ще ги отречеш. На твоите „доказателства“ (които практически се състоят от същото) обаче вярваш безрезервно. Това се нарича двоен аршин.

    И най-вече, примерът един абзац по-нагоре за мен е повече от убедително доказателство за това, че смърт има.

  45. @neuromantic

    Друго нещо – не знам какво разбираш под “Светът ще победи”, но ако приемем че ние сме света, кого ще победи тоя свят – себе си?

    Ясно е, че светът не може да бъде наранен (и раната, и ножът, са част от него). Ясно е, и че за Света понятия като „загуба“, „победа“ и „надхитряване“ нямат смисъл, не съществуват.

    Ясно е, че не бива да се приписват човешки качества на света (каквито той няма) и ако го правя, то е, за да улесня изложението.

    Но също така е грешка да се приписват качества на света върху хората. Въпреки, че в света няма загуба, победа, избор или надхитряване, и въпреки, че нашите мисли в света са просто импулси, пренасяни между нервни клетки, това не означава, че ЗА НАС, на нашето собствено равнище, няма загуба, победа, избор или надхитряване.

    Изграденото е качествено различно от изграждащото го и макар че изграждащото може да го опише напълно, в изграденото, на собственото му равнище, съществуват други неща.

    Затова казвам, че ако човечеството загине, това ще е загуба за нас в чисто човешки план. (За самия свят това няма да е нито победа, нито загуба).

    Съзнанието е вечно и не губи битката с мрака, просто се преражда в безкраен кръговрат

    Хммм. Да кажем, че се съглася. Дори и цялото човечество да умре, животът може да се възроди другаде, следвайки правилата на еволюцията.

    Все пак светът насърчава не само смъртта, насърчава и живота. Възникването на сложни структури, живот и разум е закономерно следствие от ентропията (поправи ме ако греша), така че да, смъртта може би не може да победи окончателно и съм се изразил погрешно.

    Но виж… мен това не ме грее. Моята смърт е еднакво абсурдна както ако съм част от някаква висша система, така и ако не съм. За капак, аз съм по-скоро съгласен с теб, че смъртта е и необходима (като носител на промяна). В крайна сметка, самият живот е изграден от смърт, което затваря капана от всички възможни страни.

    Ако трябва да обобщя, това, че мога да бъда тухличка от нещо по-голямо не изменя същината на капана, в който ме е поставила системата, нито прави смъртта ми по-малко смърт. Да се посветиш на нещо трансцендентно е просто още една форма на самоубийство.

    Разликата между нас може би е разликата във възприятието на следното стихотворение:

    „Седим аз и планината, докато накрая остане само планината.“

    Тъй като личността за мен е най-висша ценност, за мен това е нещо лошо. За будиста е нещо хубаво.

  46. Едно нещо не мога да разбера: след като всичко ти е ясно за какво говорим?

  47. „Хубавата картинка на монитора, в която пишеш, не би съществувала без компютър, който да я произвежда“. Малко бъркаш. Мониторът е видимата част, тоесто тялото. Душата, тоест компютърът, дава цвят на монитора.

  48. „Материята, изграждаща тялото, винаги ще съществува под една или друга форма“. Аз ти говоря, че тялото спира да съществува, да то става пръст, но можеш ли да кажеш, че тази пръст е тялото? Не. Защото ТО спира да съществува. Това е един простичък пример как ти постоянно се измъкваш. Хората, които били като растения не си губят душата. Ти нямаш очи да видиш душата, виждаш тялото и то е което „дава на късо“.
    Христос е бил мъртъв и е възкръснал, така че се знае какво има отвъд, според Неговите думи. Кой от будистите може да „се похвали“ с подобно нещо, за да каже какво има отвъд?
    Изобщо, много ти е хлабава теорията и дори логическото ти мислене куца. Затова е и трудно да се спори с теб, защото когато аз ти кажа „червено“ ти казваш „високо“. Разминаваме се още в понятийната база. Изобщо стоим на различни плоскости. Така че не ми говори, че се измъквам, защото ти си който правиш това през цялото време.

  49. Pingback: Вероучение?!? « полетът на костенурката

Коментарите са изключени.