Неофеодализъм: Тишо, Майк и системата

Сигурно вече сте чели статията на Тишо за цената на труда в България, която вдъхнови Майк да излезе с отговор в блога си за намиране на нова работа. Може и да сте чели нещо от това, което пиша в категорията “работа” в моя  блог. Сигурно следите и учителската стачка и отзивите за нея, както и местните избори. Всичко това не може да бъде разглеждано изолирано. И така, тук, в тази страна има няколко истини за работата и заплащането.

Истина # 1:

Много хора твърдят, че работа се намира само с връзки. Аз винаги казвам, че не е точно така. Има работодатели (почти винаги частни фирми), за които не е без значение кого ще назначат на работа. Когато плащаш заплатите от собствения си джоб гледаш да назначиш хора, с чиято помощ ще имаш добри печалби. В такъв случай не би предпочел малоумния си племенник пред някой, който не ти е никакъв, но знае, може и иска да работи. Това, не е всичко, но след малко пак ще стигнем до частния бизнес.

Истина # 2:

Съгласна съм, че в бюджетната сфера голяма част от назначенията са на база връзки и че на много работодатели не им пука особено дали работата се върши качествено. Щото не плащат от джоба си. Там е работата, че бюджетната сфера е най-големият работодател у нас. И повечето хора я предпочитат, защото  смятат работата там за по-сигурна и не изискваща чак толкова напъни.

Точно тези хора са гръбнакът (и мускулите и пр.) на системата, която поддържа заетостта в бюджетната сфера огромна. Те не искат реформи, които да включват оптимизация на разходите и труда, а оттам и съкращения. Може да протестират, ама не е за реформи, а за повишение на заплатите, а повишението няма как да дойде ако в държавата не се генерират пари, а те се генерират с бизнес.

Познайте за каква политика биха гласували тези хора.

Истина # 3:

Бизнес се прави трудно, защото такива са правилата. Тежестите върху работодателя са големи – данъчни, осигурителни, бюрократични. Не са много хората, които се решават. Много са тия, които са се отказали и се отказват.

Струва ми се, че по-сериозните работодатели в местен и национален мащаб са обвързани с властта. Няма как да не са, иначе нямаше да съществуват в тоя вид. Тя си иска, те си дават. Или бутат още преди да поиска, понеже е въпрос на оцеляване и на печалби.

И когато всички правят така, и да си най-честният работодател, ако искаш да останеш в бизнеса, и ти ще правиш така. Не мисля, че на всички им е приятно. Познавам такива, които се опитваха да играят честно, ама …

А дали в нашата страна ще се сдружат работодатели да настояват да се играе честно? Ще поживеем и ще видим. Ама вече има критична маса, която играе заедно с управляващи на всички нива. Как тя да се обърне и да заиграе иначе?

Оттук стигаме до назначенията с връзки в частния бизнес. Не може да няма политически назначения и в частния бизнес. Нали ако искаш да си наш човек, трябва да назначиш наш човек. Не че им е кеф на работодателите, ама един вид си плащат за да съществуват – да получават обществени поръчки и пр.

Истина # 4

Ако си наистина добър и се развиваш, вероятността да мизерстваш е малка. И все пак зависи от професията ти. Понякога не можеш да практикуваш някои професии на частно или на черно.

Изводът?

Страната е пълна с хора, които са зависими за насъщния си хляб от местни и национални власти. Тези хора се страхуват да не изгубят и това, което имат, защото ако са добри, няма как да упражняват професиите си в страната извън описания контекст. В повечето случаи, обаче, тези хора нито са много добри, нито имат желание да се развиват. Така че статуквото за тях може да не означава процъфтяване, но пък означава, че все пак не са на улицата и не гладуват като африканци.

Тези хора ще гласуват и по всякакъв начин ще поддържат статуквото, защото не си представят, че биха могли да оцелеят иначе.

Тези, които не ги устройва? Ами по-безболезнено е да емигрират. И най-добре е да си мълчат. Щото не искат да ходят с маска като Субкоманданте Маркос, нали?

Реклами

21 thoughts on “Неофеодализъм: Тишо, Майк и системата

  1. Аз съм работила доста години при двоен норматив (около и над 700 часа годишна чиста аудиторна заетост при норматив 350 часа). През всичките тези години, колчем се заговореше за съкращения, те неизвестно как прескачаха огромната и постоянно плодяща се администрация и идваха направо при нас, при хората, които вършат работата. Съкращават се първо местата, които в момента са свободни – хубаво. Това обаче значи, че ако в катедра като нашата, която работи при двоен норматив, в момента има свободно място (понеже някой се е пенсионирал или е избягал от хамалогията), то се съкращава и хамалогията за останалите става още по-тежка.
    Сравнително неотдавна ми разказаха за съкращения в „Пирогов“. В едно от отделенията трябвало да се съкратят две сестри (не че били много или дори достатъчно). В такива случаи обикновено изхвърчат тези, които са назначени последни. Само че старшата сестра харесвала работата на новачките и предложила други две сестри. Шефовете компромисно съкратили и четирите. Старшата се хванала за сърцето (имала проблеми с него), но за щастие оцеляла, та не се появило пето място за съкращаване.
    По мои впечатления съкращенията в бюджетната сфера се правят без оглед на работата и засягат преди всичко хората, които я вършат най-много. Ти също предполагаш, че ако има учителски съкращения, те ще засегнат най-добрите. Затова разумните хора могат да бъдат извинени, ако мислят седем пъти, преди да одобрят съкращения в бюджетната сфера.

  2. Здравей,

    Четох статията на Тишо за цената на труда в България, както и отговора на Майк, както и твоите истини и според мен и тримата сте прави, просто „истините“ са много и не са взаимноизключващи се, а изводът ти „Тези, които не ги устройва? Ами по-безболезнено е да емигрират.“ за съжаление не е приложим за много от тези хора, които не са на по 20-30 години, със семейстава, и т.н.

  3. За съжаление не е приложим и за младите, които няма откъде да вземат пари за билет и трябва да почакат да ги спестят.

    И да, докато се говори за съкращения на учители, наблюдавам как се назначава по още някой помощник директор и подобен персонал

  4. Заглавието звучи сякаш Тишо и аз сме в основата на неофеодализма в България 🙂

    Мисля, че ситуацията в различните сфери е различна и всеки има свое собствено мнение за това колко е прецакан от системата. Аз твърдя, че ако си пораженец и само хленчиш вечер пред салатката и ракийката – нямаш НИКАКЪВ шанс да успееш в живота и ще продължиш да мизерстваш.

  5. Аз, като Станков, казвам, че всички сме прави, но обобщавам, че ситуацията върви към засиране, благодарение на мнозинството

  6. А на мен ми харесва обобщението на Майк:

    Аз твърдя, че ако си пораженец и само хленчиш вечер пред салатката и ракийката – нямаш НИКАКЪВ шанс да успееш в живота и ще продължиш да мизерстваш.

    Присъединявам се.

  7. Бюджетната сфера съществува и ще продължава да съществува заради прословутата „грижа на държавата“ дето много хора я искат. Аз не знам друг начин, по който държавата да се „грижи“ за каквото и да е било, без да се размине с назначаване на чиновници. Давам пример – „грижата“ на държавата за социално слабите. Ние виждаме тълпите „социално слаби“ граждани, протегнали ръчички за някой лев, а не забелязваме сериозната машина, която раздава мангизите зад гишето. Нямам изобщо намерение да си хабя времето да доказвам, че такива социални модели Made In Germany, обричат на провал и държавата, и хората които бачкат.
    Все си мисля за Япония в такива моменти. Там май се грижат единствено за старите и за хората, които физически нямат възможност да работят. Къде ли се намират по степеннта на икономическо развитие ?

  8. Въпросът е не само за кого се грижат, ами и колко души са ангажирани в да се грижат. Но да, какъв е общественият консенсус по въпроса кой да бъде обгрижван, че после и как? Да не говорим, че в някои страни голяма част от истинските грижи не са приоритет на държавата, а на граждански и църковни и пр. неправителствени организации – т.е. тези, които имат възможност и желание, се грижат за тези, които не могат да се справят сами. Този модел работи, да речем в САЩ. Звучи страховито да разчитаме на това в България. Щото, нали, на кого му пука за ближния? Пък и нали повечето сме безпомощни жертви, които имат нужда от грижи…

  9. Доколкото знам, за „малката държава“ в САЩ трябва да се говори в минало време. В книгата, която преведох, пишеше, че там вече има цял отрасъл за раздаване на помощи (welfare industry). Споменаваше се колко стотици хиляди хора работят в него и на колко милиони хора раздават помощи – всичко за сметка на данъкоплатеца, естествено. Съжалявам, че книгата не ми е подръка, за да дам точните числа.

  10. О, аз не казвам, че държавата изобщо не помага 🙂 Но никой не очаква от нея това да й бъде приоритет, в никакъв случай не и в такъв мащаб, в какъвто ние очакваме. Модерно е да се говори за социално предприемачество. И духът и практиката на доброволчеството са едно от типичните анерикански неща до ден днешен. А welfare industry по -скоро се отнася за всички помагащи професии – от учители до мед. сестри. T.e. такъв отрасък съшествува във всяка държава. Въпросът е колко хора са заети там, дали е ефективен и дали не харчи прекалено много

  11. Добро утро, Лидия, добре дошла при тия, които виждат грозните несъвършенства на „социалната държава“ 🙂

    Ще дойдеш и ти в лагера на либертарианците, знам аз!

  12. Фундаментална грешка е на здрав и прав човек да му се дават на готово пари. Просто това на никого на помага. Единствените, които имат полза тука, това са социалните чиновници и политиците. Сами може да си представите какво е нужно, за да се издържа тази социално „слаба“ публика. Обществото няма никаква полза, даже е и в негова вреда. Ако един физически здрав човек бъде поставен в някаква тежка житейска ситуация, то той винаги (натъртвам на „винаги“) намира решение. Винаги. Това е закон божи. Примери – колкото искате. Сега на момента се сещам за сталинския терор в Украйна, че за него четох последно, пък и ми се налага да работя в момента с украинци. Целта е била да се премаже богатата селска прослойка там. Наложен е т.нар. „Организиран глад“. Хората са оцелели. Как ? Не питайте, че примерите са жестоки …
    За това според мен няма полза да дъвчем кой каква полза имал от социалните помощи от държавата – такава няма.
    Пък като стане и въпрос за циганите, наредене на опашка на западния вход на Областна администрация – Хасково, просто …

  13. Не споделям илюзиите ти относно българските бизнесмени – това са като цяло крадливи и негодни хора. Идеалът на бг бизнесменът е да се докопа до обществени пари – да гепи обществен търг, конкурс, а най-добре директно поръчка; а не да създава нова стойност. Без цицане на държавните пари бг бизнесът е за никъде. Какво създава освен грозния бетон, оцвъкал де що има природа и обърнал големите градове на каменни гета? Нищо не създава. Огромната част от инвестициите са в строителство, следват туризмът и продажбите – все отрасли с ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ниска добавена стойност. За съжаление българинът е кротък до овчедушие и тук субкоманданте Маркос е невъзможен.

  14. Аз съм се питал винаги ,какво ли е собствен джоб на прехвален „бизнесмен“ и твоя собствен доб ,какъв е обема на тези джобове.
    Аз бачкав,ти бачкаи …той прибира парити,той ги харчи за безумиия и за собствен кеф,ние не можем да си платим тока водата ,парното,лекарствата,храната и защо?
    Ми щото не работите-да бе Васил Божков се е счупил от работа.

  15. Има разни обеми на джобове. Не мисля, че всички, които имат свой бизнес са непременно лоши и всички, които нямат за непременно техни жертви. Има всякакви случаи. Не всеки, който изкарва повече пари ги харчи за безумия. Не се идентифицирам с Васил Божков, но в никакъв случай не се идентифицирам с много други хора, които не могат да си платят сметките, но и не искат да работят много. Не бих свръхобобщавала и поставяла хората в само в две групи.

  16. Pingback: най-обикновен фашизъм « полетът на костенурката

  17. Pingback: Хаос и страх | полетът на костенурката

  18. Pingback: Как добрите хора помагат на злото | полетът на костенурката

Коментарите са изключени.