Сократ vs. Субкоманданте Маркос

Сократ се разхождал, небрежно облечен и хрупащ страгали, из центъра на града. Говорел с младите хора. Не казвал нищо особено. Задавал им много въпроси и те сами стигали до някакви отговори. Казвал, че заниманието му е да търси истината, и продължавал да живее със сприхавата си жена, твърдейки, че по този начин калява характера си.

Местните управляващи, обаче, решили, че Сократ развращава младите хора. И решили да го изгонят от града. Всъщност, дали му възможност да избира – да се махне или да изпие паница с отрова, понеже го били осъдили на смърт. Той избрал отровата.

Сократ винаги ми е харесвал заради начина си на живот, но никога не съм отделяла достатъчно време да помисля защо е избрал такава смърт и дали това ми харесва. По същия начин съм и с Исус. Като че ли винаги съм харесвала повече историята на Йода – като стана напечено, скри се в гората.

Имперските власти имали портретче на Левски и го търсели … и накрая го хванали и обесили. Кой не знае как изглежда Че Гевара? И него бастисали (тая дума от Бастилия ли идва?). Друго нещо, обаче, са Зоро, Батман и Субкоманданте Маркос. Никой не знае кои са и как точно изглеждат. Ето защо могат да бъдат безсмъртни под черните си маски. От малка мечтая за шапка-невидимка.

Трудно ми е да сравня въздействието на маскираните и немаскираните герои. Може би тези, с откритите лица служат за вдъхновение със саможертвата си, но колко хора следват примера на саможертвата? Маскираните живеят дълго и успяват да свършат доста работа. И някак е по-лесно да бъдеш такъв герой.

Както винаги, трудно ми е да дам твърд и окончателен отговор, затова моят герой остава зелено човече – хем така, хем онака. А какъв е твоят герой?

yoda luke

Advertisements

10 thoughts on “Сократ vs. Субкоманданте Маркос

  1. Pingback: цитати от Йода « Eдин аматьор пише

  2. И аз имам и „класически“ герои, и такива, които гледат да останат живи, за да продължат работата си. Например Тео ван Гог (от първия тип) и Али Сина (от втория).

  3. Робин Худ, защото като малък бях комунист и вярвах, че трябва да вземем от богатите и да дадем на бедните. Кефеше ме и щото беше смел, ловък и много добър стрелец. 🙂

    Шерлок Холмс, защото може да си „откачи“ ума по своя воля от нещо и да го закачи за каквото си пожелае. Това показва, че отлично е овладял медитацията. :Р Плюс това е толкова добър в логиката, че може да заключи за съществуването на луната без никога да е чувал за нея. Да не забравяме, че е и виртуозен цигулар и с известни умения в бокса.

    Та, идеалния герой ще бъде някаква смесица между тези двата, предполагам. 🙂

  4. Забрави да добавиш Джордано Бруно и Галилео Галилей. При тях също се забелязва това – саможертва в името на нещо вярно, както и да се скриеш в гората и после да продължиш да работиш

  5. А, не, Бруно и Галилей са противоположни примери. Бруно е изгорен на клада, а Галилей се отрича от думите си, но пък успява да публикува Due nuove scienze.

    Ако гледаш само тях двамата, маскирането твърдо печели. 🙂

  6. Помня, че в един от часовете по философия учителката ни разказа за историяа на Сократ. Версията, която тя представи беше, че през целия си живот той е ‘проповядвал’, че хората трябва да останат и да се борят и затова да избяга му е изглеждало като да отнеме смисъл на целия си живот. Все едно е лъгал и себе си и хората. Затова, когато приятелите му му предложили да избяга , той отказал. Може да не разказвам съвсем точно, но мисля че това беше смисълът, вложен от философката.

    А за моите герои.. Често мисля за този въпрос напоследък. Мисля си кои са героите на нашето време, защото някакси при лайфстайла, който водим, като че не се открояват така, както ясно са се виждали преди. Сега има така наречения „информационен шум“ и недоверието на човек към много от нещата, които чува, защото и преди се е сблъсквал с манипулативни и пропагандиращи една версия, лъжи.

    Моите герои са такива хора, като Субкоманданте Маркос, като Майкъл Муур, който направи филма „Sicko“ и като Марвин Химайер. Такива хора, журналисти или „обикновени“ хора, които защитават търсенето на истината, които правят това, в което вярват, макар че цената, която плащат често е твърде висока. ще ми се някой ден и аз да имам тяхната смелост.

  7. Действително, героите днес са много трудно откриваеми. Не заради друго, а заради тоталната пренаситена дезинформираност. По-скоро си имам анти-герои. Те, са някак по-лесни за откриване. За сметка на това не липсват.

  8. Аз имам много герои, ще трябва да седна да направя цял списък и то след добро обмисляне. Има и от двата вида, и маскирани, и немаскирани ( и аз не мога ги сравнявам, предполагам, че за двата вида има място и време).
    А на Сократ съм му голям почитател. Но не съм съгласна със „сприхавата“ Ксантипа, просто никой не гледа от нейна човешка гледна точка- като се има предвид, че съпруга и нито е печелил пари, нито е допринасял с нещо за материалното благополучие на семейството, което е с три деца, нищо чудно, че се е побърквала от време на време- ако живееха в днешно време, тя пак щеше да му се качва на главата 🙂 .

  9. Pingback: Още един от моите страхове « полетът на костенурката

  10. Pingback: Три мои героя. | Smiling

Коментари са забранени.