искам нулева година!!!

Това може да бъде година за размисъл, в която всички в тази страна да решим най-накрая имаме ли нужда от училищно образование, и ако да, какво да бъде то, колко пари сме готови да плащаме за него, по какви пера. Най-после ще се повиши значително вероятността да се проведе национален дебат за образованието – нещо, за което апелирам от три години насам.

Това може да бъде година за размисъл, в която всички учители да си помислят хубаво дали искат да продължат да бъдат учители и при какви условия – от образователна система и учебници, брой ученици и часове в норматива, до заплащане – всичко, за което се сетят.

Това може да бъде година, в която да се сформира голям екип от експерти и неексперти, включително чуждестранни, който да разработи учебни програми, изисквания за учебници, оценяване и т.н.

Това може да бъде година, в която нашите деца да получат по-добро образование, отколкото са получавали досега – нещо различно, интересно, полезно, смислено. Можем да покажем на всички, които смятат, че образованието като замисъл и изпълнение е добро и в този вид заслужава още по-голямо финансиране, че образованието може да бъде и много по-добро. Ще разберем в движение на каква цена можем да го имаме.

Кои сме ние? Всички, на които ни пука – ученици, учители, родители, баби и дядовци, студенти, фенове на образованието и децата. Хайде да си направим сами училища. Къде? А защо не в самите училища?

Очаквам конкретни предложения от всякакви хора на всякакви възрасти, които смятат, че могат да предложат полезни неща – един може да преподава нещо, което смята, че е полезно, друг да помогне с организиране на събитие, трети да предостави книга и т.н. – каквото ви хрумне.

Очаквам да споделите всичко, което сте искали да учите в училище, но не сте имали тази възможност, всичко, което смятате, че би било полезно учениците да научат, как може да се направи … пишете настървено тук! Разказвайте за училището на мечтите си!

За всеки случай пишете и запазвайте във файл, за да не ви е яд, ако нещо не се получи и да можете да го пейстнете пак!

Вашите идеи са ценни! Сега дойде вашият час! Ако нямате никакви идеи, то това означава, че сте доволни от образованието такова, каквото е, и хич не ми е ясно, защо тогава някои от вас се оплакват.

Мога да поствам отделните идеи в отделни постинги, за да могат да бъдат коментирани. Ако трябва, ще направя и отделен блог. Фенове на образованието от цялата страна, обединявайте се!

Има ли някой, на когото да не му пука?

Реклами

12 thoughts on “искам нулева година!!!

  1. аз мисля че нулевите ми години в у-ще вече станаха твърде много

    пуснете ни една година на почетем и да поработим,ще е много по-добре!

  2. За разлика от теб, у мен настоящите събития не будят никаква муза. По-скоро ми се ще да взема няколко добре престояли яйца и да ида да поскачам и повикам на вече споменатия от мен площад „Народно събрание“. Но щом си отворила пощенската кутия, ще пусна нещичко в нея.
    Не бих говорила за „училището на моите мечти“. Струва ми се твърде смело, едва ли не утопично. Ще говоря за училището, което според мен би вършило работа. То всъщност не се различава чак толкова от училището, в което съм учила. Според мен е добре институциите да се развиват чрез постепенни промени, чрез еволюция, а не чрез революции. Не бих подкрепила резки промени, освен ако не въвеждаме модел, който работи на друго място и имаме причини да вярваме, че ще работи и в България. А такъв модел, доколкото знам, няма.
    Предлагам средното образование да е разделено на 3 цикъла от по 4 години, отговарящи на началното, основното и средното образование. Почти питагорейска схема, нали :-). Децата да постъпват в училище на 6 години, така ще излизат от него в най-удобния момент – в годината на пълнолетието си.
    Всеки от циклите да завършва с голям изпит, стандартизиран в национален мащаб. Т.е. да има не само матура накрая, а и подобни изпити след 4. и 8. клас. Всеки ученик да има правото и задължението да положи тези изпити, независимо дали учи в държавно или в частно училище или е частен ученик. Първото явяване на изпита е безплатно. Но човек може да се явява отново и отново, ако си плати и анулира старата си оценка. Това ще даде шанс на учениците, на които късно е дошъл акъл да учат, както и на възрастните, които по различни причини не са се ограмотили овреме.
    Въпросите, които могат да се паднат на матурите, да се теглят лотарийно от голяма банка, която е предварително обявена (като листовките при шофьорските изпити). Най-добре е всички въпроси да са качени в Интернет. Така различните учители и училища ще имат свобода как и какво да преподават и същевременно ще знаят какво ще се иска от техните ученици накрая. Самите деца също ще го знаят. Обичаен въпрос в края на урока ще бъде: „Госпожо, защо на този изпитен въпрос (показва разпечатка) верният отговор е „белтъци“?“
    Освен това след всяка учебна година да има годишни изпити, стандартизирани ако не за страната, то поне за общината. На тях да се явяват всички ученици в държавните училища и (поне засега така мисля) всички частни ученици. Някои частни училища могат да се освободят от тези изпити, ако са доказали, че подготвят добре своите ученици. Това ще позволи на тези училища по-голяма свобода в програмите (напр. могат да преподават биохимията в 8. клас, а анатомията в 9., ако така предпочитат, макар в държавните училища да е обратното).
    Да се върна на държавните училища. Учебниците, одобрени от просветното министерство, трябва автоматично да преминават в public domain. Целият им текст плюс илюстрациите трябва да се качи в мрежата. Всеки да може да си ги разпечатва и всяка печатница да има право да ги издава. Издателствата могат да се включат като прости печатници, иначе да са вън от играта. На авторите да не се плаща нищо, единствената им печалба да е изписването на името им с големи червени букви на заглавната страница.
    Първи клас да е подобен на сегашната предучилищна година. Плавен преход от предучилищното към училищното обучение с доста игри, рисуване, песнички. В следващите години режимът да се затяга. В края на началния курс ученикът трябва да може да чете, пише и смята сносно. Никакви калкулатори, никакви компютри (освен ако някой след часовете не отиде в библиотеката). Никакъв чужд език. О, знам, че много български родители това последното няма да го преживеят. Добре, нека почнем малко английски, но не по-рано от 3. клас! И до края на началния курс да се искат само буквите и няколко детски стихчета.
    В средния курс (5. – 8. клас) да се въведат основите на естествените науки, математиката, историята, географията. Да се продължи с изграждането на езикова култура. Малко компютърна грамотност, която да се съчетае с учене на машинопис – първо на кирилица, после на латиница. Това е много важно. При работа като моята машинописното умение спестява буквално години от живота. В края на средния курс детето трябва да знае елементарните истини за живота, например че ваксините са хубаво нещо, а диктатурите са лошо нещо. Основното образование трябва да е по силите на всички деца освен силно увредените, макар че някои деца с увреждания или други проблеми могат да го завършват на 18 години или по-късно.
    В горния курс се изучават същите неща като в средния, но на по-високо равнище. Музиката и рисуването могат да се изоставят, но физкултурата да остане до края. (Не знам как физкултурата да се направи приятна, но вярвам, че начин има.)
    Завършвайки средното си образование, човек трябва да е способен да се запознае задълбочено и самостоятелно с всеки въпрос, който го интересува. И да има всички знания, нужни на разумния и полезен гражданин. Според мен не всички могат и трябва да завършват средно образование. Ако някой не може да разбере Евклид, то този някой трябва да остане без средно образование, а не от средното образование да се изхвърли Евклид. Опитът да се направи средното образование всеобщо според мен е важна причина за упадъка му.
    Редът в училище е сериозен проблем. Според мен не трябва да се правят никакви опити калпазаните да се ухажват и да се канят с бъклица в класната стая. Ако някой трупа неизвинени отсъствия, толкова по-зле за него – ще трябва сам да се подготвя за годишния изпит както може. (Децата, отсъствали поради болест, трябва после да получават от учителите помощ, която, разбира се, ще се заплаща като всеки учителски труд.) Ако някой нарушава реда в класната стая, учителят направо да му посочва вратата. Може да се предвиди една стая, в която някакъв възпитател или дежурен учител да пази по-малките изгонени деца, докато родителите си ги приберат. Който тормози други деца, също да се изгонва. Децата губят толкова душевни сили поради издевателствата, на които ги подлагат разни гаменчета в училище! И с всеки опит да се включат в масовото училище деца с увреждания или от малцинства проблемът ще става все по-тежък. Изобщо мисля, че вместо да се чудим как да съберем калпазаните в класната стая и да им попречим да се бият или гримират поне по време на часа, трябва да им набием в канчетата, че ако не ходят на училище, не спазват дисциплината и не учат, ще пропаднат на изпитите, ще трябва да чистят или да мъкнат кашони, а вечер да клюмат над учебниците с надежда да наваксат пропуснатото.
    Стига ли толкова засега?

  3. Но аз исках да знам какво е хубаво да учат и как. Не очаквам цялостна система, а това с какво полезно може да се запълни една нулева година така, че за доста ученици да бъде първата не-нулева в живота им. Очаквам всеки да каже някои съвсем конкретни неща, които би искал да научи, на които би искал да научи някого другиго. Елементарно 🙂 Айде да почнем от малките нещица. За никаква система не говорим още.

  4. Не съм съгласна за нулевата година и то по съвсем обективната причина, че догодина няма да има къде да ги дяваме удвоените първокласници. Няма смисъл от нулева година. Промяната на учебната система може да започне сега и да се въведе спокойно догодина, но никакъв смисъл не намирам дванадесетокласниците, загубили цяла година, внезапно да завършат обучението си по чисто нова програма. Това как да е…

    Иначе, аз съм за профилиране. Съгласна съм с Майа в частта за трите нива на обучение. Обаче аз виждам нещата така: вече в края на трети клас децата би трябвало да са показали областите, които им се удават най-добре. В четвърти клас вече може да се пристъпи към профилирането. Началната учителка е забелязала, че детето проявява интерес към биологията, музиката, литературата и историята, но не е толкова активно в часовете по физическо, математиката не му се удава твърде и т.н. В системата на САЩ това е нещото, което ми харесва: децата не са разделени на паралелки, няма например пети „г“ клас, а посещават часове с усилено изучаване на даден предмет. Сега, не съм го измислила още, но примерно би могло да се въведе нещо подобно и тук: групи с усилено изучаване на дадени предмети и групи с базово изучаване на други. Все пак би било глупаво детето да завърши училище с огромен обем знания в областта на биологията,а да бърка Австрия с Австралия. Музиката, рисуването (или по-скоро час по изобразително изкуство) и физическото трябва да останат до края, но да бъдат коренно променени (освен ако детето не се е профилирало да изучава по-усърдно някой от тези предмети). По принцип тяхната роля в нашето образование е изцяло сбъркана, а те са приравнени към „сериозните“ предмети като химия, физика и пр. Зубрят се определения и биографии на композитори, покриват се норми по бягане на сто метра и тласкане на гюлле… Защо?! Тези предмети имат разтоварващ характер, целта им е да предоставят възможност на ученика да си отпочине между два сериозни часа, а едновременно с това да го запознаят примерно с различни музикални стилове и жанрове, с колекциите на Лувъра и пр. Не да ги карат да пеят и солфежират, без значение дали могат или не, или пък да рисуват, въпреки че просто не им се удава, щото иначе двойка, нали.

    А дисциплината в училище е съвсем друга бира. Сегашното положение е такова благодарения на факта, че учениците в момента нямат нищо друго освен права. Правата са нещо чудесно, но те трябва да имат и задължения. Учителят трябва да има механизми, с които да контролира по-буйните деца, а в момента той просто няма как да го направи. Била съм свидетел как един-единствен гамен провалява час, въпреки че учителят е доста респектираща личност и по принцип няма никакви проблеми с въвеждането на ред. Достатъчно е ученикът да се изрепчи и да каже: „Ае ма, нищо не можеш да ми направиш!“ и готово. А учителят наистина нищо не може да направи. Това е недопустимо.

    Мисля го в момента и вярвам че скоро бих могла да представя някаква по-завършена идея, но засега от мен – толкова. 🙂

  5. Lyd, виждам, че гледаш към българското училищно образование през черни очила. И аз съм имала такива настроения и съжалявам, че съм ги изказвала и пред учители. Да ти кажа ли нещо утешително? Уверявам те, че българското училище може да се влоши още толкова, колкото сега дори не можеш да си представиш :-).
    Аз не искам нулева година. Но ако трябва да кажа с какво би било добре да се запълни тя, ако дойде – с английски език. Аз и повечето ми познати сме го учили извън училище. Трябва да се учи в неголеми групи (най-много от по 15-16 ученици) и по учебници, писани от англичани. Е, това последното като че ли е най-големият препъникамък.
    Освен това може да се чете странична литература. Примери: По математика – “За всички, които мислят, че не обичат математиката”. По физика – книгите на Яков Перелман, “За твоето свободно време”, “Радиото и телевизията ли – това е много просто”, “Пътуване в астрономията”, “Космос”. По химия – “Пътуване в химията”. По биология – книгите на Джералд Даръл, “Необикновените приключения на Карик и Валя”, „Животът на Земята“, “Тайните на клетката”. По география – “Околосветско плаване”, “Експедицията Кон-Тики”, всякакви пътеписи. По история – “Синухе Египтянинът”, “Аз, Клавдий”, “Дъщерята на Калояна”, “Случаят Джем”, “Кортес и Моктесума”, “Съвременността”.
    Иначе за „малките нещица“ – идеи колкото искаш. Моята специалност е биологията. Какво от биологията мислиш, че трябва да се научи от всеки, а не се преподава в училище или поне не като хората?
    Аз след всеки кандидат-студентски изпит имам идеи как да се подобри поне една от изпитните теми. Преди години дори си направих труда да разработя урока “Имунитет” и да го публикувам в “Наука и техника”. Но това са опити на парче и се основават на погрешен подход – връщане назад от университетското към училищното равнище. Трябва, обратно, да се почне от основата и да се надгражда. Ето моята идея какво да съдържа средният (прогимназиален) курс по биология:
    5. клас: Живот, клетка. Бактерии. Вируси. Еукариотна клетка. Едноклетъчни. Гъби. Заразни болести.
    6. клас: Водорасли. Мъхове. Папрати. Голосеменни растения. Покритосеменни растения. Типове растителни съобщества (екваториална гора, савана и т.н.).
    7. клас: Безгръбначни животни. Гръбначни животни. Систематика на живия свят.
    8. клас: Анатомия и физиология на човека.

  6. едно просто предложение: всички учебници/помагала/устни лекции да се качват на сайт-архив където да ги има достъпни безплатно. ще може да се види какво учат децата и да се коментира и допълва, ако някой не може да си куп и учебник – ще може да го принтне оттам. това не е нещо скъпо да се релизира, въпрос на няколко бона и да се изискат правата от издателствата

  7. Всъщност музиката и рисуването си имат чалъм, който ако бъде преподаден правилно, почти всеки може да постигне някакво читаво ниво. Това го казвам от личен опит като преподаващ и като наблюдаващ прогреса на големи вече хора, тръгващи от нулата. Трябва обаче човек да осъзнава перфектно какъв е чалъма, за да може да го предаде на другите. А в училище тия часове обикновено са и несериозни и в тях няма истински оценки.

  8. Аз също съм ЗА нулева година. Ако имам една година, в която да бъда оставена съвсем сама – да работя върху себе си, да уча, да чета… да се усъвършенствам… ще направя много повече, отколкото за всичките 10 уж ненулеви години досега… И не го казва просто ей-така… познавам се. Една празна година може да даде много повече на амбициозните (в добрия смисъл) и трудолюбивите, отколкото да отнеме и на най-големия мързел…
    Възниква въпросът защо на един амбициозен и трудолюбив може да му досажда ходенето на училище от време на време…. ами, точно затова 🙂

  9. Pingback: Започвам училищен учебник по биология « Моето ъгълче

  10. Pingback: Моите почитания! « полетът на костенурката

Коментарите са изключени.