защо един велчев пролет не прави

и още нещо, което писах в „Капитал“ преди 3 години:
ОК. Милен Велчев предложи през есента да се подпише надпартийно, консенсусно споразумение за дългосрочни инвестиции в образованието.

ОК. Политиците едва ли ще си позволят да звучат дотам ретроградно, че да кажат, че не си струва.

ОК! Ама това не ми е достатъчно!

Продължавам притеснено да си задавам въпроси за:

1. Времето – есента не е ли твърде кратък срок за разработването на национална образователна стратегия, която да бъде обсъдена, коригирана и приета от всички политически сили? Още повече ме смущава фактът, че в момента е лято – т.е. традиционно отпускарски сезон (особено за политиците) – кой ще се задълбочи достатъчно в толкова обширна област като образованието? Огромен е рискът да бъдат приети прекалено широки и неясни параметри, които по-късно да бъдат тълкувани многозначно. Освен от обща стратегия се нуждаем от конкретни измерения относно не само какво да се учи, но и как (второто се смята за приоритет в страните, които в XXI век вземат образованието насериозно).

2. Работният екип – коя политическа сила ще се ангажира с разработването на проекта – управляващите или всички? Кои ще са конкретните личности – наши и евентуално чуждестранни, които ще бъдат привлечени? Дали са достатъчно добри, а и мотивирани?

3. Широчината на дебата – дали ще е политически, надпартиен-експертен или обществен (тук включвам и политиците, и експертите, и целокупния народ)? Ще ми се да е последното, но дали идеята ще завладее умовете и сърцата на хората зависи от PR на кампанията. А ако все пак някой успее да накара народа да се замисли сериозно, къде ще бъде представена трибуна на тези, които могат да споделят идеи и опит?

Струва ми се, че всички медии (независимо от политическите им пристрастия) могат да бъдат ангажирани в популяризирането на дебата. Елементарно е да се предложат дискусии във всички интернет форуми, които да пренасочат заинтересуваните към един специално създаден за целта сайт, който да включва актуална информация за проекта, линкове към сайтове, които популяризират ефективни практики и добри идеи, както и форум, който да бъде следен от официално ангажираните с изработването на националния образователен проект.

Време е да използваме целия интелектуален ресурс на нацията. Чудесно е да привлечем и част от чуждестранния. Струва си да си дадем сметка, че Венецуела има Министерство за развитие на интелектуалния потенциал, което успя да ангажира най-добрите американски специалисти в разработването на стратегии – например екип от „Йейл“, оглавяван от небезизвестния Робърт Стърнбърг. Сингапур успя да събере по едно и също време Стърнбърг, Хауърд Гарднър, Едуард де Боно и т.н.

Струва си да си дадем сметка, че любимият ни израз „Пари ми дай, акъл си имам“ досега не ни е помогнал много.

2 thoughts on “защо един велчев пролет не прави

  1. Надпартийна национална образователна стратегия звучи чудесно, но воглаве с Милен Велчев? На мен поне ми светва не червена лампичка, а цял прожектор, като чуя това име.

  2. има ли значение името? всеки, на когото му харесва идеята, би могъл да свърже името си с нея или пък да работи за нея анонимно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s