Защо няма да дам и стотинка

това написах за „Капитал“ преди 3 години:

Като родител, който е загрижен детето му да получи най-доброто образование, като бивш учител в държавна гимназия, който все още си спомня мизерната, рядко получавана навреме заплата, като собственик на образователен бизнес, който ежедневно се опитва да постигне звездни резултати с осакатени от българското училище деца, си представям, че имам страшно много пари, които щедро бих могла да вложа, за да преобразя българската образователна система. И ми досвидява.
Свиди ми се да дам парите си на хора, които представят 1001 идеи за набиране на средства, но не заявяват нито една конкретна цел, която да зададе посоката на реформите. Винаги съм смятала, че точно това липсва на българското образование – то не си поставя никаква ясна цел, която да доведе децата ни до добро бъдеще в информационната епоха.

Съмнявам се дали, дори и ако учителите получават големи заплати, ще отделят част от парите си, за да си купуват книги, да научат английски, да влизат в мрежата, за да търсят актуална информация за преподавания от тях предмет или за ефективни методи на преподаване.

Като бивш учител в една от “елитните” гимназии се питам дали и новозакупените книги и помагала няма да отидат в училищното мазе, в книжарницата (за препродаване), в контейнера за смет или зад заключените врати на представителните кабинети, до които учениците отдавна нямат достъп – както стана с огромните американски дарения преди няколко години.

Като собственик на образователен бизнес съм в известна степен обнадеждена – може би заплатите ще бъдат достатъчни на бившите ми колеги, те няма да принуждават учениците (чрез тенденциозно поставяне на ниски оценки) да посещават частните им уроци и така пазарният ми дял ще се увеличи. Но, от друга страна, си казвам, че училището, което напуснах преди пет години, и сега притежава огромен материален ресурс в сравнение с този на скромната ми фирмичка, но така и не го използва.

Засега решавам да инвестирам част от парите в образованието на сина си – такова, каквото аз преценявам, че трябва да бъде. Друга част – в квалифицирането на себе си и на учители, които да работят в моя бизнес. Трета част ще инвестирам в материални придобивки, които всички мои ученици (15% от които са pro bono) ползват 100%.

Когато търсещите средства образователи заявят ясно целите си, както и средствата, чрез които да бъдат постигнати, бих помогнала щедро. Но само ако основната им цел гарантира бляскаво бъдеще нa всички български деца в динамичната информационна епоха.

Лидия Стайкова, родител, учител, капиталист

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s