притеснително е да ти поискат

Практично е събирането на пари с SMS. Лесно е да дадеш малка сума без да се налага да ходиш до банката. Можеш и да не дадеш, без да се налага да обясняваш или нагрубяваш.

И все пак е притеснително, защото хем искаш да си добър, хем не ти се дава, понеже и ти самият нямаш достатъчно, а ако започнеш да даваш така за всички кампании, какво ще ти остане?

Справедливо обявяваш, че плащаш данъци, което означава, че държавата е пълна с пари, но не ги дава за каквото трябва. Което те изпълва със справедлив гняв към държавата.

Справедливият ти гняв се излива в разговори на маса или в блога ти, и рядко цели събирането на съмишленици, с които да предприемеш действия за пристискането на държавата да даде за справедлива кауза адекватна част от огромните богатства, събрани под формата на данъци.

Притеснително е да поискат от теб. По-добре е да не го правят. Държавата за това е държава – да се грижи за всички. А ти си просто един малък човек.

Advertisements

8 thoughts on “притеснително е да ти поискат

  1. Още като бях куриер (с мизерни доходи) ходех до банката (о, какво специално усилие), за да правя дарение, било то от 5 или 10 спестени лева. Всичко опира до осъзнатост и до желание да не си безучастен.

    Взимайки наум това, че колкото по-лесно е нещо, толкова по-достъпно е за масата хора, SMS-ите определено биха били моят предпочитан метод за събиране на пари.

  2. Аз пък съм много твърдо против да се правят дарения посредством компании като „Глобул“, „Мтел“, „Вивател“ или „БТК“.

    Още по-против съм да се правят такива дарения под патронажа на президента.

    Още по-против съм срещу кампании като „Българската Коледа“. И какво? Даваш левче на Глобул, които отделят по-малко от левче за кампанията и вече си мислиш, че си повече от останалите….
    И твоето по-малко от левче е спасило света…

    Не го мисля и не го одобрявам.

  3. Пращам смс за децата на save-darina.org, там например съм сигурна, че цялата сума от 1 лев (Вивател и Мтел) и 1.50 (Глобул) отива за децата, само ДДС към съобщението не отива. Това го знам, защото ги попитах и ми обясниха, а за други кампании не знам дали е по същия начин.

    Откакто бях известно време доброволец в БМЧК и откакто се информирах как работят някои фондации, които продават картички по улицата, оттогава такива картички не купувам. 😦

    Практично е събирането на пари с смс, но за хора, които изпитват недоверие към мобилните оператори, може би е по-практично да пращат пари директно в сметките, чрез Пейпал например. Пак няма нужда да се ходи до банката, дали ще кликнеш няколко пъти на клавиатурата или ще пратиш смс…почти едно и също, само че с едното сме свикнали повече, а другото едва сега се появява на BG почва.

  4. Аз като бях на морето си купих картичка, уж за да помогна за операцията на едно момче дано мойте 2 лв са отишли по предназначение. Кой може да ми гарантира, че хората които ми обясняваха за болеста на момчето не са измамници, е да показваха някакви сертификати но въобще не им обърнах внимание, ако са ме измамили да тежи на тяхната съвест.
    SMS-и също съм пращал на подобни кампании, но знам че мобилните оператори също взимат % така че на страданието на едни печелят други за жалост. Няма проблем да дам, но стига да знам че парите (колкото и малко да са) ще отидат по предназначение, а не в нечий джоб.

  5. Мисля, че в рядкото ситуации, в които се обединяват, хората са способни на чудеса, за това са и тези кампании, за да може всеки да помогне с нещо малко, не изискващо много усилия, но ефикасно. Скъперниците не са богати хора, за това и нямат какво да дадат, но тези които имат го дават от сърце и това е движещата сила на тези кампании които имат сравнително голям успех, за това и стават все по-популярни.

  6. Мисля си, защо винаги става дума за даване и за помощ, след като се е обърнала колата? Кое е повече – да излекуваш един човек от смъртоносна болест или да не допуснеш да се разболеят сто (при положение, че поне 10 от тях биха умрели)? Много от нещата, за които става дума, един ден вероятно няма да се случват, ще са по-леки или ще си има решение за тях. За да стане това, просто трябва все повече хора да мислят градивно и да действат така. Всеки в своята силна област, не е нужно да се опитва да спасява сам света. Всичко е свързано и ако направиш мъничко добро на едно място, то може да породи по-голямо добро на друго. Например ако някой направи така, че да има нужда от по-малко коли в града, това ще намали отровните газове и по-малко хора ще се разболеят от рак. Или пък начин да намалеят катастрофите – това автоматично значи по-малко жертви по пътя… По-лесно е да предпазиш някого, отколкото да го излекуваш.
    Не казвам, че не трябва да се лекуват хората. Но лекуването е отстъпление. Битка се печели с настъпление. Превенцията е настъпление…

  7. (Лекуването е отстъпление, защото тогава болестта е в настъпление и човек трябва да се отбранява. При превенцията е обратно – болеста е принудена да отстъпва позициите си)

    Превантивните кампании освен че биха имали по-значим ефект – върху повече хора и дългосрочно (здравите ще раждат по-здрави деца и ще могат по-добре да се грижат за тях). Това по същество са позитивни кампании, тяхното въздействие – също.
    Естествено, не е лесно да се организира смислена такава кампания, защото по принцип превенцията включва невероятно много елементи на външната и на „вътрешната“ среда (за разлика от лекуването, което е конкретно и често се измерва с конкретна сума).
    Но все-пак, на първо място е начинът на мислене на хората – от там тръгват и болестта и здравето…

Коментарите са изключени.