Димитровград

Харесвам широките улици, “сталинската” архитектура, парковете. Още повече харесвам авантюристичния дух на строителите на града – млади доброволци, идеалисти от цялата страна.

Повечето ми съученици в гимназията бяха от Димитровград, в математическата паралелка на невръзкарите. Само Никсън беше дете на партийно величие – кмета на … Димитровград. Дълго време дори не знаехме, защото му беше неудобно, и на въпроса “Къде работи баща ти?”, отговаряше “В съвета”.

Повечето партита се правеха в Димитровград, където въздухът е друг. За някои беше просто мръсен, а за мен беше с дъх на свобода, щедрост, без примеси на хасковска дребнавост и еснафщина.

Днес някои смятат, че Димитровград е точно обратното на моите спомени, че там витае дух на селяндуризъм. Не знам дали е така. Може да е столицата на Пайнер и пазара на едро, но какво от това? И все пак, ако е вярно, то е, вероятно, защото потомците на авантюристичните пришълци са отишли някъде другаде (факт е, че населението е намаляло наполовина). И все пак, днешните ми познати от Димитровград продължават да ми напомнят за някогашните.

С удоволствие бих живяла в този спокоен и красив град, който не се харесва напоследък заради липсата на шумните кафета и дискотеки, които спортваме в Хасково. Искам да притежавам “двете кули” – апартаментите с високи тавани на последните етажи на сградите в началото на главната улица. Представям си как се разхождам боса по паркета, пиша книги, слизам по пантофи до най-прекрасната пицария, в която се чувствам извън познатия свят.

Привечер ще карам колело през парка, чак до Марица, където ще си клеча и ще гледам жабите. Рано сутрин ще се люлея на ракетите до планетариума в другия парк, а в някои следобеди ще посядам в каменните места в третия парк.

Надявам се някой ден някой човек с власт да не реши да демонтира / взриви Димитровград подобно на мавзолея, на паметниците. Не искам да си представям и власт, която ще превърне децата ни в “демократичния” вариант на Павлик Морозов.

Снимки ще сложа друг път, защото в гугъл няма нищо от описаните места. Ще трябва да си снимам сама.

Advertisements

7 thoughts on “Димитровград

  1. Zdravei, Lydia!

    Az sym ot Dimitrovgrad i u4ih prez 94-99 v ezikovata v Haskovo. Mnogo mi haresa tova, koeto si pisala za moq roden grad, no pyk nikoga ne sym se zamislqla kakvo li e da jiveesh v “ dvete kuli“:)!
    Iskah samo da ti kaja,4e v facebook ima i druga grupa na Dimitrovgrad(Nostalgia of Dimitrovgrad) i tam ima prekrasni snimki na grada,moje bi shte otkriesh i nqkoi poznati mesta:).
    Vsi4ko dobro!
    Pozdravi: Hristina Radeva

  2. Димитровград е прекрасен! 🙂 Обичам го този град! Живях на доста места из БГ, но тук се чувствам най-добре. Мисля, че заради хората… 🙂

  3. Явно двете кули не са само мой блян. Описваш с такива детайли детските ми мечти, че чак се стряскам… Обичам да се разхождам и да имам спомен за всяко кътче. Някои бели, други сиви или розови… спомените са моето богатсво и ги обичам всичките. Романтиката и дъха на свобода обаче е само в нашето съзнание. И за съжаление само, когато сме далече от Димитровград. Често водя разговори с приятели, които живеят там. Те не умеят да видят това, което се вижда от разстояние. Ежедневието ги поглъща и това приказно място се превръща в не – по хубаво от всяко друго. Но ние сме опитомени, както в „Малкия принц“. И тогава Димитровград е единствен за нас и ние сме единствени за него…

  4. 🙂 Може би човек може да се научи да вижда и красивите неща около себе си 🙂

  5. Димитровград’75

    За по-пряко и по-безопасно ,
    нелегално от венните си началници,
    притичвах през Кенана до шосето за Димитровград
    за да хвана рейса за Драматичния Театър
    за града, в който се наливаха основите….
    на мето неподчинение.
    Цивилен,
    със гола – неузнаваемо войнишка глава.
    Свободен.
    Рискът ражда
    вековната жажда
    – да бъдеш.

    Лид, благодаря за спомените.

  6. иииии понеже вече така и така съм тук *blush* …
    баба и дядо са от Димитровград и там съм прекарала много лета като дете. обожавам Димитровград! иначе съм от Монтана и никак не обичах да се прибирам наесен вкъщи – струваше ми се много студено, скучно, на бавни обороти :))
    разбира се, не е същото като да съм живяла в Димитровград, да съм видяла там всичките му сезони, да познавам всички кътчета и прочие. но ето няколко спомена оттам, които са на много специално място в сърцето ми:

    – парк Марица с детската площадка отвъд мостчето с белия парапет и още по-натам в „горите тилилейски“ чак до реката (много мистериозни за едно дете)
    – сенчестата алея с кафенетата (всяко едно – възможност за мелба!)
    – вечно слънчевият площад с белите плочки и безбройните петунии
    – горещите неделни дни на прашния шумен пазар с аромат на кебапчетаю
    – огромните димитровградски банички 🙂
    – изгледът от осмия етаж на блок 45

    …и много, много още картини оттам, които в момента ме карат да искам веднага да хвана самолета! :)))

  7. Когато все пак хванеш самолета, ако си в настроение, обади ми се 🙂 Аз ще хвана автобуса от Хасково 🙂

Коментари са забранени.