на зла круша …

“Пусни ми пръста и млъкни, защото ще те ухапя пак. Или ще те ощипя. А аз щипя много гадно. Искаш ли да ти покажа?”

“Виж какво, идиотко, ще те удуша. Вземай си нещата и изчезвайте оттук. Веднага!”

Първата реплика е отправена към 3-4 годишно момиченце, а втората към майка му. Наистина ги изхвърлих, и с  кеф си протегнах краката и продължих да чета.

Хич не ме интересува, че сме се намирали в публично пространство. Да не би някъде да пише, че е разрешено да вадиш на някого душата на обществени места?

Този сън, скъпи приятели и съседи, made my day! С удоволствие изпих сутрешния си чай в леглото. 

***

Имам висок праг на търпимост към всякакви прояви на простотия, нахалство и пр. Много внимавам и с хумора, защото доста хора не понасят шегата по принцип, да не говорим за шегата като деликатна форма на критика. Просто чакам известно време и се надявам моята добронамереност и мекота да послужат за добър пример.

В много случаи, обаче, след известен период на чакане, ми кипва лайното и идва краят на взаимоотношенията. Често  не се хабя да обяснявам защо. Логиката ми е, че ако човек сам не се усеща, няма смисъл. А някои дори първи дръпват чертата, понеже на тях им кипва лайното, когато осъзнаят, че си позволявам да не им позволявам повече да ми се качват на главата.

Понякога, обаче, няма как да не бъдеш критичен, защото трябва да си свършиш работата, а част от нея е да посочваш грешки и да даваш идеи как нещата да се направят по-добре. В такива случаи, ако искаш да станат добре и бързо, свършваш ги сам; ако имаш време и търпение, оставяш хората да се учат; а ако ти стиска, пробваш да им показваш грешките и да даваш идеи, с риск да обидиш Егото им, при всичката си деликатност.

В идеалния свят, населен със здрави, пораснали индивиди, никой възрастен не би приемал забележките лично, а просто би отделял малко време да ги обмисли, да си даде сметка, че нещо все пак може да не е супер, и да се опита да го направи по-добре.

В реалния свят, обаче, се налага да се уча да преценям все по-добре с кого да се пошегувам, на кого да покажа грешката директно, на кого да о(Т)кажа помощ, кого да ощипя, ухапя, изритам или удуша.

Всяко от тези действия е будистко, защото цели да докара един до просветление, а друг да защити. Време е винаги да съм в съзнание, че точно както се грижа за всички останали, трябва да се грижа и за себе си. Не бива да забравям, че не съм Бог, и мога да се грижа за ограничен брой хора и каузи. Затова трябва да правя избори и да (се) отказвам.

Има един човек, обаче, от когото е очевидно, че не бива да оттеглям грижите си – това съм аз.

To love oneself is the beginning of a lifelong romance, казва Оскар Уайлд. Е, аз съм още в медения месец, който други биха нарекли криза на средната възраст.

Advertisements

не мога повече да го пазя в тайна

laurels1.jpg

Някои казаха, че такъв няма. Други се притесниха да не са заподозрените и побързаха да се разграничат. Дълго мислих и реших да призная, че Аз съм Елитният Блогър.

Моите текстове са интересни и полезни, докато текстовете, писани от други, в повечето случаи не са нито едното, нито другото.

За разлика от повечето ми съседи в Блогосферата, обаче, не си позволявам да критикувам, нито групово, нито индивидуално, по две причини:

За да не спрат да ме четат (обичам да ме четат);

За да им дам възможност да се научат (обичам да чета).

 

какво общо имат

1. Днес отказах да дам още 50 лева на ромското семейство

2. Не само във Варна продават деца, но точно оттам има репортаж на BBC

3. Може България не е единствената страна, в която полицията смята журналистите, изобличаващи трафика на хора за по-опасни от трафикантите. Подробности в Капитал и The Sunday Times.

4. Пример за журналистика можеш да видиш тук – значимите теми са броя на банските, обувките и чантите на Евгения Банева (съпругата на собственика на АКБ Форес), която заедно с мъжа си се грижи за развитието на Иракли.

5. Пример за блогър, който може да бъде поканен на разговор в полицията, можеш да видиш тук. Ако не знаеш какво е АКБ Форес, виж т.4

6. Ирландия, която днес е известна с високия си стандарт и качество на живот, някога е била една от най-бедните страни в Европа. Предполагам, че промените са настъпили вследствие вземането предвид на скромното предложение на Джонатан Суифт.

7. Дали ще съм склонна да отговарям на телефонни обаждания в следващите три седмици, при положение, че имам толкова малко време за толкова много прекрасни неща?

8. Няма да пусна този текст в Блогосферата на Дневник, полицията едва ли знае точно за този мой блог 🙂

Съботна поезия с Кърмит

 

Seems like Miss Piggy, our Buddhist nun

decided that being fat is no longer fun.

She wants to be like a French mademoiselle instead,

but that’s something she’ll never get.

As you can probably infer,

I’ll once more poke fun at her.

Piggy dreams of being a Fashion TV star,

but what has she done so far?

That’s just an impossible task;

the reasons why I’ll soon unmask.

She said she’d start a diet that’s very strict,

but what happened is very easy to predict.

All that was just a fraud;

I saw her eating a sandwich; she was caught.

Sorry, but I could no longer keep quiet –

pizza and chips  is not what I call a diet.

I can imagine her waking up at midnight for a snack and beer;

that’s not what a French lady would do, dear.

Now you see that what she told you was a myth

that I could no longer put up with.

All her “serious intentions”

turned out to be nothing but pretensions.

What else can I say but “Sorry!”

 

You were not made for a French model’s glory.

 

Циганско време

Още един филм, който можеш да гледаш с малък тийнейджър. Освен това ще бъдеш в крак с модата – целият свят е луднал по циганската култура – чак в САЩ слушат цигански групи, а Европа е отворила дори вратите на парижката опера – за да покаже спектакъл точно по този филм.

Циганско време е от вълшебните филми. Габриел Гарсия Маркес в едно интервю каза, че винаги можеш да разкажеш прозаичната случка с красиво глупаво момиче, избягало с някой войник, но е много по-интересно и красиво да разкажеш версията на майка й – докато момичето прибирало изпраните чаршафи от двора, се възнесло заедно с тях.

Магическото мислене все още е запазено в някои части на света, но напоследък го срещам само в книгите на Маркес, Ескивел, Аленде, и филмите на Кустурица.

“Циганско време” разказва за желанието да помогнеш, заради което можеш да продадеш душата си. Но по-важното е, че те подсеща да помислиш по някои въпроси за любовта – какво си готов и какво не си готов да простиш на любимия, например.

Освен пуйките, способни да летят са и лъжиците.

Тихият американец

Бях чела книгата преди 20на години, и си спомнях единствено това, че ставаше въпрос за война във Виетнам (ама не Виетнамската война на американците), експлозии и жертви по улиците на красив град (имало е бая красиви градове по света преди социалистическото строителство да замести колониалната архитектура). Ами това е времето и мястото: Сайгон, 1952.

Другото, което си спомнях, бяха две прозрения на главния герой:

Невинните / наивните биха могли да бъдат много опасни, поради което е по-здравословно да бъдат неутрализирани – ако се налага, с цената на живота им.

Мдаааа, и будистите ще ти кажат същото – вместо да седиш и да чакаш някой глупак да поумнее, докато съсипва всичко наоколо, можеш да го спреш. Оттук и второто прозрение на героя:

Понякога става така, че не можеш да останеш безучастен … и се намесваш.

Тези изводи, декларирани в книгата, остават недекларирани във филма. Той е лек и елегантен като виетнамска госпожица, която хапва сладолед с приятелки в изискана сладкарница, докато английският й любовник пие чай в бистрото пред отсрещния хотел.

Не се отчайвай от невинно-тъповатата физиономия на американския здравеняк на обложката. Дали са му най-подходящата за него роля.

Днес децата май не изучават книжката на Греъм Грийн в училище. Използвам случая да я препоръчам: The Quiet American, by Graham Greene.

Яяяяяя, павильонче!

възкликна умилително на излизане от работа една от стотиците служителки в нашия общински съвет, когато забеляза новата будка за вестници и цигари отсреща.

Рядко виждам чиновници, защото в общината рядко ме допускат, а в останалите чиновнически Меки може и да ме пускат, но пък аз нямам време да ходя, пък и поводи рядко имам. Предполагам, обаче, че повечето хора ги посещават, затова се налага да имат толкова много служители. Затова им строят и още големи сгради – на здравната каса, НАП, сега преустройват още една голяма сграда, за да разширят полицията, и я свързват със съседната с някаква конструкция, подобна на пирамидата пред Лувъра.

В нашия град хората се реализират не само като чиновници и полицаи, но и като чистачки. От Бюрото по труда ми казаха, че това е една от най-търсените професии в града. Не е лесно да намериш такава работа, особено ако не си образован. Конкуренцията е жестока. Наскоро спретната чиновничка кандидатства за необявена чистаческа позиция за заплата от 20 лева месечно, като се опита да измести дългогодишната баба- титулярка. Мой приятел, чието офисче бабата чисти от години, ми разказа, че все пак от любопитство решил да поговори с напористата кандидатка. Питал я дали 20 лева на месец я удовлетворяват, и дали, като образован човек, не би искала да си намери по-добра работа. Никога не й било минавало през ума и нямала желание, но и той нямал желание да уволни бабата, и никога не му било минавало през ума.

Тук е изключително трудно да намериш работа. Предполагам, че учениците ми, които не успяват да спечелят големи стипендии в САЩ и решат да останат една година тук и да пробват пак, са големи късметлии. Обикновено им предлагат работа от няколко фирми, без да искат от тях да имат опит. Само защото знаят английски и могат да работят с Word и Интернет, и изглеждат достатъчно интелигентни да се научат да работят с още някоя програмка. Късметлии, наистина. Позмавам доста хора с дипломи за висше образование и завършени курсове по английски и компютърна грамотност, че и стаж, и нямат тоя късмет.

Чиновниците може да изглеждат детински усмихнати и щастливи когато излизат на поредната почивка или тръгват от работа в 5, но то в защото до този момент с радост и всеотдайност са работили – един вид медитация. Но после, като се приберат, ги притиска тежкият живот в скапаната държава. Включват телевизора, и мрачната действителност ги блъсва.

Тогава си спомнят ония времена, в които България имаше развита индустрия, хората имаха работа. Разбира се, голямата част от хората днес с удоволствие биха работили в заводите – усърдно като китайци, ама пусто, няма заводи. Иначе имаме добре подготвена работна ръка – технически грамотна, в крак с новите технологии, постоянно самообразоваща се и любознателна.

За съжаление, световната конспирация има други планове за българите – да слугуват на Европа. И така ги зомбира, че вместо да си предлагат услугите на голямата индустрия, например, те започват да берат маслини или да проституират, или, разбира се, да мият чинии (последното е доста разпространена професия за българи на Запад. Предполагам, че се извършва ръчно.)

И в нашия град има индустрия, но явно е нелегална, защото никой не говори за нея. Виждала съм, че в края на града се произвеждат, например, големи метални неща, които изглежда да имат нещо общо с голямата индустрия, но там, вероятно, работят китайци. Нелегално.

Това, за което всички знаем е шивашката лека промишленост. Тук се шие доста, и от цялата страна идват на пазара в Димитровград да купуват на едро. Този бизнес, обаче, също има проблеми. Мой приятел непрекъснато търси шивачки, и по моя преценка им плаща добре. Доста от завършващите техникума, обаче, отиват в университет или стават продавачки и сервитьорки, защото е по-престижно. Той смяташе, че ще може да наеме почасово учителки, но те са много изморени вече следобед, и нямат сили за още 4-5 часа. Пък и нямат време, защото, предполагам, проверяват домашни, подготвят уроците за следващия ден, учат английски и усъвършенстват компютърните си умения.

През лятото, част от младите хора отиват да работят в морските курорти. Там се очертава да се отварят все повече работни места, защото се строят все повече хотели. Огромни хотели. Има още доста място, което може да се застрои. България става все по-желана туристическа дестинация, въпреки опитите на европейската бюрокрация да осуети нашия напредък с разни измислени екологични изисквания.

Те и образованието ни се опитват да съсипят, обаче ние няма да им се дадем така лесно. Нашите деца не са тъпи като техните. Повечето отиват в университет и го завършват. А после вземат още няколко дипломи. И ония точно затова не искат да ни признават образованието, понеже е много по-добро от тяхното, ама за нас е отредено миенето на чинии.

Те и селското стопанство разсипаха. Орязаха ни пазарите. Чувам, че това лято хората не можели да си продадат тиквичките. Хем не са скъпи като ония, “органичните” зеленчуци, ама … мафия! България има хубав климат и плодородна земя. Трябва да се развива земеделието. Някои разправят, че нямалко кой да работи на полето, защото вече няма ученически и студентски бригади, пък и армията стана професионална. То ще се намери кой, ама, на, разсипаха го!

Някои разправят, че сме били зле, понеже не сме били предприемчиви. Какво да предприемаме? То след работа нямаш сили, пък и някой ще те остави да предприемаш. Мафия! Може някое магазинче за дрехи, GSM-и, злато – това върви. Щото хората тука имат вкус – и се обличат добре, и изглеждат добре.

Абе тука е животът! Виж кафенетата и кръчмите! Къде ще го видиш това навън, а?