самоубийство = свобода?

tibet_girl12.jpg

Докато четях „Времето на ангелите“ на Айрис, си спомних, че и аз доскоро намирах идеята за самоубийство за доста живителна и ободряваща: когато човек знае, че ако стане много напечено, може завинаги да се измъкне от скапания живот, той живее спокойно и с любопитство очаква следващия ден.

Да, но никой досега не е дал 100 % гаранция, че смъртта е краят. Всички религии смятат, че не е, а има и доста хора, съвзели се от близки до смъртта преживявания, които разказват това-онова. Така че няма утеха, че всичко ще свърши. Хм, малко изморително звучи.

Радвам се, че някак естествено преди време се плъзнах в друга посока: реших да се науча да живея щастливо тук и сега, независимо от обстоятелствата – като променям каквото мога и приемам каквото не мога, и правя разликата между двете. Мисля, че ако знам как да живея този живот, ще се справя чудесно и с евентуален следващ.

От процеса на умиране не ме е страх, дори и ако е болезнен. Знам, че е временен. Будистите, обаче, го вземат по-насериозно, затова се подготвят и за него. “Тибетска книга за живота и смъртта” е полезно четиво и за небудисти, и дори за невярващи в следващия живот – най-вече за тези, които знаят, че дните им са преброени или искат да помогнат на някого в такова положение. Дори смятам, че всеки трябва да има собствено копие от тази книга. Ако Станислав не ми върне моето, за Nти път ще си купя ново, и няма да му се сърдя.

Така че вече не живея с освобождаващата идея за самоубийството, но мисълта за смъртта ми помага да живея по-добре. Не ми позволява да си губя времето. Уча се да живея така, че да правя само нещата, които намирам, че си струват точно в този момент.

По-конкретно, мисълта за смъртта ми помага да устоя на изкушението да включа отново звука на телефона (изключен е от две седмици и ще остане така до края на отпуската) и да влезна в ролята на “Спешна помощ”, очаквайки евентуални позвънявания от всеки, който знае номера. Смъртта ми напомня, че дълбоко в същността си аз не съм спешна помощ, не съм линейка, че нямам безкрайно много време да разбера коя съм и да заживея в светлината на това разбиране.

Не се учудвай ако не отговарям и на писмата ти. Дали ще се сърдиш е твое решение.

Advertisements

22 thoughts on “самоубийство = свобода?

  1. Знаеш ли, едно време и аз имах подобни представи относно самоубийствата, но сега ми се струват прекалено наивни. Някак човек не може да си представи, изглежда, че дори изразът „след като умре“ е пълна безсмислица. Няма „след“, просто Вселената престава да съществува.

    Дори сред най-немислимите страдания ти съществуваш, макар че е напълно разбираемо отчаяно да искаш да свършат, по какъвто и да е начин. Малко трудно е да се планира далновидно в такъв момент 😀

    Онова, което се взира в света и себе си, и казва „ето, това съм аз, а това е света“ е съзнанието, а щом то се разпадне, все едно никога не си бил. Хората, които са се „завърнали“ просто никъде не са отивали, понеже не можеш да посетиш Нищото, а да повярваш в него е невъзможно, защото не подлежи на представа, нито пък някога е съществувало или ще съществува.

    Парадоксално, ала май хората се самоубиват именно защото изпитват надежда. Но може и да греша, колко му е, пък и е против материалната ми същност да повярвам в нещо, несъществуващо по дефиниция и категорично отричано с всяка поредна моя дума 😀

    Какво ще кажеш за тоя коан, а, Лид ?

  2. Според ООН 56% от самоубийствата на млади жени са точно в тази част на света.
    Вметката е, че самоубийствата са културно обусловени.

    и как се променя пейзажа в републиката днес в таз посока

    Говоря със сестра си. Уволнена е директорката на гимназията в близко селища. Познаваме се от десетилетия, енергичен млад човек.
    Инспектор от столицата установил, че класовете са само наполовина пълни един ден – и тя изхвърчала. На инспекторът едва ли му пука какво представлява решението му в психологически смисъл за децата, настрана от личната драма.

    Питам сестра си, Добре де..като не ходят на училище, какво правят (не че при мен ситуацията не бе същата. Четирима ходехме на всички лекции, останалите до 78 отспиваха поредния купон).

    Самоубиват се.
    беше отговорът.

    Качват се на коли и карат директно към смъртта си.

    Нявга ми се иска в страната да имаше някакви наченки на мисъл, от които да изкласи интелигенция. онази, критичната..по френски социално недоволна. И да се правят филм след филм как се изхаби едно цяло поколение.

    Не ги съжалявам. Обратно. Мисля че забавлението, оцеляването и намирането на пътя си е тяхна лична задача. Но защо са родени без бодли не чаткам ?!

  3. напротив, точно наобратно е, според мен. никой не се е измъкнал от живота жив. живота може и да е ад, в определени моменти, но винаги има вероятност да се подобри. и да се, и да не се подобри, така или инъче накрая се умира. по-хубаво обаче да се удължи във времето вероятноста живота да се превърне в рай; ако се гръмнеш докато живота е ад, няма ни най малка вероятност живота да се превърне в рай в някой бъдещ момент. 🙂

  4. Хехе, като чета коментара за Китай, сетих се за „Маймунарника“ на Вонегът, но това е друга тема. Според християнската религия самоубийството е смъртен грях и самоубийците ще бъдат осъдени на вечни мъки. Човек няма право да прекратява живот, който не е създал. Животът на всеки човек не е просто плод на сексуален акт, а по същество е чудо и тайнство. Никой няма право да отнема свой или чужд живот.

  5. … Имам една представа за „ада“. Не онзи, в който стоиш в гърне и те варят за вечни времена, а групичка сънародници те дърпат надолу, тръгнеш ли да се измъкваш.
    А онзи, в който, безсърдечно те връщат да си изживееш отново (или да продължиш да си изживяваш) живота, от който си се опитал да избягаш. Не знам откъде ми е дошла тази идея за ада на самоубийците, но това е the ultimate причина да не се замислям за самоубийство като последната вратичка за измъкване.

    От друга страна пък … За „онова“ след смъртта често се цитират думите „никой още не се е върнал, за да каже какво е“. КОето ми напомня за популярен виц. Седят си две неродени още бебета в утробата, наближава времето да се родят. Първото, по-притеснено, пита братчето си. „А какво става, като излезем?“, „Не знам, никой не се е върнал, за да каже“, казало второто. Което те навежда на мисълта – дали пък истинският ни живот не започва „след“ този?

    Аз лично мисля, че природата си е решила проблемите добре и нямам намерение да й се меся 🙂

  6. Поздравления за екзистенциалния пост, lyd. Ето на какви важни размисли има възможност да се отдаде човек, когато най-после се откъсне от ритъма на ежедневния си трудов делник. Отпуската винаги навява мисли за бягство, включително и за бягство от живота.
    Самоубийството е нравствена категория, занимаваща съзнанието на хората от цял свят. Отношението към доброволният изход до голяма степен са свързани с културата и религията, както стана ясно от поста на „Чета една книга за Китай“, но финалното решение е въпрос и на личен морал, на личен избор и на лична свобода, ако щеш.
    Вярата в Бог по християнски е голяма спирачка за самоубиеца. В нашата религигия да отнемеш собствения си живот е по-грешно дори от отнемането на чуждия. В това отношение християните са късметлии. Силната набожност, заместваща личния морал с религиозен ги „ваксинира“ срещу самоубийство. Не че християни не се самоубиват, напротив – стотици хиляди го правят всяка година, но те просто не вярват достатъчно в своя Бог.
    Друго е в източните религии. Те възприемат живота, смъртта и прераждането като някаква странна, дори леко забавна, кармична игра – допускаш грешка в този живот, поправяш я в другия. Страдаш сега – раждаш се късметлия после. Не ти харесва този живот – изтеглил си слаба карта, избираш следващото раздаване. Те вярват в следващото раздаване. Тяхната култура, бит и религия ги задължават да са сигурни в него.
    Права си, че човек живее по-смело, ако е убеден в своето безсмъртие. Логическитя ум обаче не може да възприеме една хипотеза без да разполага с материални доказателства за нея. Ето защо учените, интелигентите, хората на точните науки и атеистите се самоубиват най-трудно. За тях животът е ценен именно защото неговата заменимост е само хипотеза. Съществуват доказатества само за безкрайната ценност на сегашния, тукашен живот.
    Аз съм от хората, които разсъждават като Силвия. Вярвам в християнския Бог, т.е в безсмъртието на човешката душа, но вярвам и в прераждането като единствената смислена причина да страдаш, да допускаш грешки и да жънеш успехи. Средновековната антиутопия за демоните с железни тризъбци, които натискат грешниците в казана е смешна и по детски наивна. Средновековието е като детството за човешката раса. Децата са суеверни, страхливи, любопитни и жестоки. Само едно дете може да съчини подобна бутафорна сцена на Ада.
    Възрастните, дори и да вярват в Бога, имат добре развит рационален ум, с който да претеглят света. Имат повече житейски опит, повече разрешени казуси зад гърба си.
    Аз предпочитам да гледам на самоубийството като възрастен човек. Убедил съм се, че съществува Космическата справедливост, дори написах книга за нея. Първата от редица книги, с които ще се опитам да докажа нейното съществуване чрез обикновени примери от реалния живот. „Всяко действие си има равно по сила и обратно по посока противодействие“, значи. „Нищо на този свят не се губи, а само преминава от една форма в друга.“ Убеден съм в правотата на тези два принципа дори повече, отколкото съм убеден в съществуването на Бог. Ето защо съм склонен да мисля, че да – избереш ли лесният и страхливият начин, измъкнеш ли се от блатото на собствена глава, преди да ти е дошла призовката, със сигурност ще те изпратят пак в командировка. И то съвсем скоро. За да довършиш онова, което си оставил недовършено…

  7. Слабите духом бягат – силните, побеждават! Даже и в ежедневието! Силните живеят в душевно равновесие и тук на земята! С право имат основание да са щастливи! Да знаете някой да се е върнал от „от там, от горе“, да ви каже че “ там“ е по хубаво???

  8. Защо трябва да се слага знак за равенство между самоубийство и бягство? Само слабите хора, които не могат да се справят с проблемите си, ли се самоубиват?
    Знаете ли легендата за Ники Хиксера? Новият софийски фолклор.
    Ники Хиксера бил обикновено софийско момче. Единственото, което го правело известен, било, че бил най- добрият „хиксер“ в София, а и в цяла България. Никой не владеел своето колело така, както той.
    Когато Ники Хиксера се уволнил от казармата, спазвайки традицията, организирал грандиозен купон. Знаете ги тези празненства. Всички ти досаждат с един и същ въпрос: „А сега какво ще правиш?“. (Еквивалентът на „Какви са бъдещите ви творчески планове?“) А Ники обявил, че от тук нататък, до края на живота си, ще кара своя БЕЕМХИКС, ще слуша „KISS“, ще пуши трева и ще пие бира. Мнозина не го взели на сериозно. Мислели, че това са типичните тинейджърски бълнувания на човек, който не иска да скъса със своето детство. Може и така да е било. Но напук на всички Ники се заел да осъществява своята програма, отказвайки да „улегне“. Така си минавали годинките, докато един ден не се разчуло, че Ники се самоубил. На 27 години той се хвърлил със своят хикс от една скала на Витоша, порядъчно пиян и дрогиран, с уолкмен, от който дънели „KISS“. Било организирано голямо и култово погребение, на което всички се вайкали, че си отишъл един „млад човек, без да се реализира.“ Без да се реализира? Пред кого? Не и пред себе си. Този човек не е имал проблем. Осъществил е своите планове. Живял е бързо, умрял е млад, само дето не оставил красив труп, но едва ли му е пукало за това.
    Да, такива ми ти работи.
    „Нищо в песента на щуреца не показва кога той ще умре.“
    Но това е друга история, която ще запазя за себе си, но с близки нюанси до разказаното.
    Самоубийство…
    Когато се замисля за това, се сещам за една от „невчесаните мисли“ на Лец: „Никога няма да се самоубия, вярвам на хората, винаги ще се намери услужлив убиец.“
    Ами така де!
    Затова не се тревожете, когато си създавате врагове.:)

  9. тишо, на мен не ми е нужно да излизам в отпуска за да пиша екзистенциални неща. всеки ден си отделям време да съм далече 🙂 благодаря на всички за хубавите коментари! давайте още!!!

  10. Помислете за какво си струва да живеете…Аз знам за какво: за любовта,за приятелството,за мечтите…Не,някои от вас ще искат да живеят за да станат адвокати,лекари,инженери или нещо друго,но…хора професията е средство за препитание,тя не може да запълни напълно съществуването ни,не може да го направи осмислено…Но една любов,едно приятелство,една мечта могат…И смея да твърдя че провалът ни в любовта,приятелството,мечтите са си основание за самоубийство…Реално погледнато във всеки един от нас дреме по един спящ демон на самоубийството. Някой хора живеят цял живот с него,без да го осъзнават.Други се борят с него,както моя милост и накрая побеждава или демона или Аза. Този демон не може да бъде убит,той винаги се спотайва в дъното на душата ни…Почитам самоубийството като човешки акт още от петнайсетгодишна възраст.Защо?Защото го смятам за изконно човешко право: право на всеки от нас е да се откаже от живота във момента в който желае.Хората се самоубиват понякога дори без причина,без обяснения,без определен мотив,това е право на личен избор. Може да звучи налудничаво,но е демократично. Хората се самоубиват защото уважават живота,когато собствения им живот загуби смисъла си.Ето това е същността на самоубийството – чрез самоубийството си човек декларира че се е изчерпал в житейския си път.

  11. Браво Кalin4y!
    Съгласна съм, че самоубийството е личен избор, стига да не е просто избор на начин за получавне на повече внимание… Аз съм ЗА евтаназията, особено ако си принуден да живееш в пълно съзнание, но неспособен на грижи за тялото си и като резултат – неспособен да твориш, защото почти всеки акт на творчество изисква преживяване и споделяне на собствената гледна точка за преживяното, а какво интересно би могъл да преживее човек, хранен чрез системи или неспособен на комуникация…

    Лид,
    не знам дали е = на свобода – свободата е по-скоро субективно понятие, отколкото обективна реалност, освен ако не бъде квалифицирана: политическа свобода, чисто физическа свобода, свобода на словото или на религиите, и т.н.

    Абсолютна свобода няма, освен ако това не е смъртта…

    Причината да искам да се самоубия във 2-ри клас беше, че искам да разбера има ли съществуване в смъртта и ако да – какво.

    Причината да не се самоубия беше тъпият кухненски нож и последвалото прозрение (пак напомням – 2-ри клас!), че няма да успея да прочета толкова много книги…

  12. Не знам доколко сериозно вземате нещата. Самоубийството не е свобода – просто го няма този, който иска да бъде свободен. То просто е надежда за края на болката. То е отказ да живееш по начин, който не приемаш и признание за невъзможността да го промениш. Не знам дали е признак за слабост – не искам да е така и не вярвам да е така. Много е елементарно и банално. Понякога ми се иска да съм достатъчно силен, за да приключа с живота, но някакъв вътрешен страх ме спира. Вероятно – инстинктът за самосъхранение. Макар, че животът понякога става форма на саморазрушаване (на теб и на тези около теб). Трябва да има някакъв начин да си разчистиш сметките с живота и да затвориш завинаги вратата зад себе си. Човек не се ражда, за да търси смъртта. Даден ни е отрязък от време, който ако знаем как, можем да използваме за куп положителни неща. Но ако не се получи е срашно. Това е една инерция, която не можеш да спреш. Лид, драги, не знам каво значат за тебе истинските истории, но ако това те забавлява, то е доста извратено.

  13. Попадам на тая тема точно когато съм пред такава дилема, това което ме спира да направя решителната крачка е че ме спират твърде много неща твърде много хора държат на мен и аз държа на тях но вече някак си не съм същия след депресията последно време. Дори гледам да избягвам контактите си с познати и приятели просто искам да запазя достойнството си и да не ме виждат такъв какъвто съм в момента.

  14. А какво е достойнството? Не е ли същото като суетата – безпокойство как изглеждаме в очите на другите? Винаги можеш да го направиш – винаги – колкото и хора да държат на теб, но все пак е нещо необратимо и непоправимо … като смърт 😀 Би било хубаво сякаш човек да има по-добра причина от едната суета 🙂 Ти как мислиш?

  15. THE SECRET

    Don’t worry,
    nobody has the beautiful lady
    not really
    and nobody has the strange and hidden power
    nobody is exceptional, or wonderful, or magic
    they only seem to be
    it’s all a trick, an in,a con –
    don’t buy it, don’t believe it.
    The world is packed with billions of people
    whose lives and deaths are useless
    and when one of these jumps up
    and the light of history shines upon them
    forget it, it is not what it seems
    it is just another act
    to fool the fools again.
    There are no strong men
    there no beautiful women
    at least
    you can die knowing this
    and you will have
    the only one possible
    victory.

    BisSt’94

  16. Самоубийството не може да бъде равно на свобода! То просто е влизане в друг коловоз.
    Свободата е състояние на душата (на духа?) и всеки трябва да се опита я да намери. За себе си! Ако има поребност от това!

  17. Lyd, извинявай. но не успявам да вляза в „Задължителна музика“ с коментар. Отговарям ти кратко: да, музиката трябва да бъде задължителна. Теорията – също! И колкото в по-ранна възраст, толкова по-добре! Поднесена в подходяща форма, естествено. И подкрепена с мнооого муз. литература (слушане на музика). Тогава и григорианският хорал ще бъде „смилаем“ 😉

Коментари са забранени.