По-добре мълчи!

Обикновено живея с усещането, че никога не съм скучала, но в опита си да бъда честна и прецизна, казах:

“ Аз пък никога не съм скучала … освен, може би, в ситуации, в които съм била принудена да присъствам на скучно събитие …”

“Аха! Да речем в някой скучен час в училище!”

“Е, човек винаги може да превърне скучното занимание в интересно … бла-бла”

За последното ще пиша друг път. Идеята ми сега е да пиша за обществените услуги и събития, които често се оказват нискокачествени, безсмислени и времегубещи, но ние не правим нищо, за да ги променим. Защо?

Естествено, след разговора известно време в главата ми доминираше образът на училищната скука, защото седем години беше фактор, косвено причиняващ ми сърцебиене, главоболие и т.н. За седем години синът ми още не се е адаптирал напълно към училищната скука. Неумението му винаги напълно да прикрива това, се обяснява като арогантност от едни, и психологическо отклонение от други учители. А аз прекарвам твърде много време за да му напомням:

Не задавай въпроси на учителите. После ще потърсиш сам информация или ще питаш мен или някой приятел.

Никога не говори в час, колкото и да е скучно. Не рисувай. Не чети.

Не гледай учителите в очите, защото се плашат от погледа ти. Изглежда им дръзко.

Ако ти кажат да ги гледаш в очите, гледай ги мазно и леко уплашено (това и аз не знам как точно се постига 😦 )

Прави точно каквото ти казват, колкото и да е безсмислено.

Не казвай нищо (дори когато си поканен да изкажеш мнение), което не би казал твой съученик, по какъвто и да е повод, дори и в отговор на въпрос по учебния материал.

Прегледай още веднъж тези полезни родителски съвети и директни / индиректни учителски послания. Ако едно дете расте с подобни напътствия / изисквания във всички области на живота си, в какво се превръща? В циничен страхлив конформист. И как после искаш такъв човек да промени нещичко в средата си?

За мен е важно да науча сина си да превключва в такъв режим в някои аспекти на живота си, за да оцелее и да се научи на гъвкавост. Но за твърде много деца, това е единственият режим, в който се възпитават да оперират. Това се изисква от тях не само в училище, но и у дома, и на улицата. И малко от тях научават и други начини. За тях страхливият конформист не е защитна маска, която да сложат само когато наистина се налага да си спасят кожата; за тях това е зрелият, нормалният начин на постоянно функциониране.

Ето защо понякога наричам българското училище “душегубка”. И често намеквам, че и семейството заслужава това звание.

Още по темата:

Златната среда скапва златната младеж.

Егати пауъра

В душегубката

Какво искаме за децата си

 

 

 

 

Advertisements

11 thoughts on “По-добре мълчи!

  1. Има и един много по-простичък начин – докато присъстваш на скучното събитие (в конкретния случай учебен час) можеш да си мислиш за нещата, които те интересуват, да си правиш варианти за решаването на проблеми, които отдавна те мъчат и т.н. Никой не те задължава да внимаваш – изиска се само да не пречиш на другите, които искат да слушат. То си е за твоя сметка, че си изтървал даден материал, пък и винаги можеш да си го прочетеш след това.

    Всъщност това е изключването, за които пишеш. Не се притеснявай – може би синът ти го е овладял вече по-добре и от теб 🙂

  2. както казах, по темата за преодоляване на скуката ще пиша друг път. тук идеше реч за това как се възпитават конформисти 🙂

  3. За щастие никога не съм възпитавана така. Казваха ми, че най-важното е да прекарвам всичко през съвестта си, така и правех. Естествено, когато прекалено много хора са на мнение, противоположно на моето, отново и отново обмислям позицията си, лошо е самоцелно да се противопостаяш на нещо само, за да блеснеш с различно мнение от това на масата. Според мен важно е да се намери баланса. Понякога, опитвайки се да научиш детето си да избяга от комформисткото поведение, се отива в другата крайност, връщането от която може да отнеме много време, а цената да са доста погрешни решения.

  4. маймуната затова е станала човек – променяла е средата, вместо да се адаптира към нея

    забраните са вредни – „прави каквото ти казват“? защо? за да си спечели благоразположение, за сметка на личноста си?

    лошо, много лошо е човек да отива на училище с мисълта, че трябва да оцелее

    аз предпочитам да се възприемам като равен с учителя, очаквам уважение – питам, говоря, мисля, възразявам, понякога чета…

    хората на улицата не ходят в строй, нали?

  5. Откога не си стъпвала в училище? От комунистическо време, нали. Единомислието и мазните погледи отдавна не са на мода. Защо си мислиш, че само твоят син е единствен и неповторим – различен. В училищата има различни учители, някои от тях същите като едновремешните, но не всички. Ако настройваш и детето си така, че всички останали са еднакви машинки от системата, а само той е уникат, може и да ти повярва на бръщолевенията. Хайде огледай се и се запознай с учителите и с някои други деца. Може пък да промениш нещо.

  6. Не задавай въпроси на учителите, питай мен. Ми да, ти си специалист по всичко и си най-умна от всички учители на света.

  7. основната идея на текста не е нито че синът ми е уникат, нито че аз съм специалист по всичко, а че ако децата са поставени предимно в ситуации, в която трябва да следват точно един модел за да оцелеят, те стават страхливи конформисти.

    темата не е дали трябва да сме еднакви или различни. ние се раждаме различни, но и споделяме обща човешка природа 🙂

    познавам доста учители и ученици, защото работата ми винаги е била свързана с учители и ученици. говоря за опит, който имам аз. а ти си добре дошъл да разкажеш за различен от моя. ще се радвам да чуя за учители, които са различни от тези, за които говоря тук.

  8. Скъпа Лидия,

    Живеем в света на малките хора. Това го доказва “доброжелателното” послание по-горе. Свят, който не предлага нищо положително на новия живот, отворил жадно очи към този свят, защото друг няма. Грешно е да мислиш, че нашият опит – на родителя, на възпитателя служи за нещо. Той е опит само за нас. Всеки трябва да извърви пътя си сам, да изживее живота си сам. В смисъл, че всяко едно нещо, което ни поднася живота трябва да се преживее от индивида, за да узрее в него отношението, гледната точка, приемането или неприемането на това, което е минало през него като волтова дъга. Не може, а и не бива с готови рецепти. Той може да ги приеме, от обич и уважение, но те няма да са негови, а и от там трайни. Фантастичният сбор от знания, които ще му поднесеш нека му послужат и помогнат да опознае себе си и от там той сам да прецени. Вярвам, че ще прецени правилно.

    Децата си можем само да ги обичаме, без да изискваме да ни отвръщат със същото. Тази обич идва по естествен път, тя се усеща. Тя е наградата, че сме постъпвали правилно докато сме възпитавали, полагали грижи, дарявали обич, подкрепяли сме този млад живот по пътя му към съзряването. За да заеме своето достойно място под слънцето, от всяко човешко същество се изискват много знания и труд. Ако на това се научат децата ни, мисля, че всичко друго ще се нареди естествено. Няма нужда да играят някаква роля. Няма и да забелязват онова обкръжение, което ще ги притиска и те, съответно ще отвръщат със същото, което няма да е правилно или пък ще се влияят от него, загубвайки своята същност, отредена им като човешки същества. Трудно е така, но вярвай струва си. И когато стигнат определена възраст, която им дава правото да преценяват, освободени от всички ония тинейджърски зависимости и условности, ще са доволни, че не са други, а са именно такива каквито са, т. е. хора.

    Следващите думи не са мои, но ги приемам и им вярвам.
    Модерният човек с нищо, ама с нищичко, не е нито по-добър, нито по-умен, нито по-способен от своите предшественици. Той е също толкова жесток, егоцентричен и алогичен, колкото и хората от всички други времена и общества!
    Разликата – спецификата, а не предимството на новото време – е в това, че модерният човек, в сравнение със своите предшественици, умее по-ефективно – макар и не по-убедително – да прикрива жестокостта си зад човеколюбиви фрази,
    егоцентризма си – зад идеологемата на личностното развитие,
    алогичността си – зад логиката на законосъобразността, наукообразността и етико-естетическата целесъобразност!

    Успех!

  9. теоретично няма нужда да играят роли. на практика са притиснати да го правят. и повечето не го осъзнават. заради което продължават да играят роли, които, както казахме са РОЛИ, а не собственият живот.

    на децата може да се помага да разпознават ролите. не мисля, че цялата мъдрост дотук е била безполезна 🙂

  10. иии коя е възрастта, която дава право да се преценява? цифрите ли имат значение?

  11. Неосъзнатият/осъзнатият страх – това означава, че детето се съпротивлява против това, което му се налага да приеме, вътрешно то не го приема, и започва да го отрича, и заедно с ролята в себе си налага и дискомфорта. Зависи от възрастта на детето… както и от високата “ерудиция” на възпитателя – дали ограничава и облича в някаква униформа и условности ума в зависимост от своите разбрания …не се предоставя на детето само да прецени в зависимост от определената ситуация/проблем и т.н. – не мисля, че трябва да играят роли, каквото да им струва, но въпреки всичко играят …и не мисля, че при теб се получава това.

    Зрелостта за преценяване ли? В зависимост от етапите на развитие на отделната личност. И от това, че за някои неща си зрял за други ти предстои. В зависимост от степента на предходната зрялост пристъпваш към следващия си етап!!! А кога го осъзнаваш – зависи от теб и от никой друг. От страни е усет.

Коментарите са изключени.