Няма безплатен обяд?

– Представяш ли си ако трябваше да плащаш на родителите си за това, че са ти сменяли памперсите, че са те научили да говориш и да акаш в гърне? А колко щеше да ти струва пазаруването, готвенето, сервирането, отсервирането, миенето на чинии, чистенето, придружаването до лекаря / училище? А превързването на порязания пръст и избърсването на сълзите?

– Може би това е сметката която те плащат заради удоволствието/глупостта да не използваш презерватив.

– А каква сметка плаща американецът, който прекъсва вечерята си и хваща самолета за да помага на засегнатите от цунами в Азия? А твоята банка плаща ли ти за това, че сам си теглиш парите от банкомат? А данъчните плащат ли ти за да попълниш сам данъчната декларация?

(Докато чета “Революционното богатство” на Алвин и Хайди Тофлър)

Advertisements

2 thoughts on “Няма безплатен обяд?

  1. Понеже съм на вълна цитати от Бюджолд, ето един на английски:

    You don’t pay back your parents. You can’t. The debt you owe them gets collected by your children, who hand it down in turn. It’s a sort of entailment. Or if you don’t have children of the body, it’s left as a debt to your common humanity. Or to your God, if you possess or are possessed by one.

    „Цивилна кампания“

  2. Винаги съм мислел, че тази фраза просто изтъква факта, че все някой някъде някак плаща пряко или косвено за въпросния обяд …

    Не че след това непременно трябва да му се издължиш ли че изобщо той ще иска това от тебе. В някои случаи даже мисълта за това няма да му хрумне.

Коментари са забранени.