Владимир Трендафилов

vl_trendafilov1.jpg

От последния постинг на Илла попаднах на една статия на Владимир Трендафилов във вестник Култура. Засега съм прочела половината, понеже е много дълга и става въпрос за много неща. Ще ми се да бяха няколко отделни статии, ама знам ли каква е политиката на вестника 🙂

Оставям си тука линкче към нея – ей така – в чест на Владимир Трендафилов.

Имах удоволствието преди мнооого години като студентка да поработя 2 дни с него над малко английска поезия. Радвам се, че случайността ме накара единия ден да отида до университета (понеже рядко ходех), а на следващия ден отидох съвсем съзнателно, отлагайки някои работни ангажименти.

Направих го защото Владимир Трендафилов ужасно ми хареса. Напомняше ми на Оскар Уайлд с дълга коса и гуменки. Жалко, че не можах да открия такава негова снимка. Жалко, жалко, че вече не преподава, както разбирам от тази статия. 😦 Надявам се, че това, с което се занимава сега му харесва много, и предполагам, че хората, с които работи го харесват.

Благодаря за чудесните два дни в началото на 90те в Шумен! They made a difference.

Advertisements

5 thoughts on “Владимир Трендафилов

  1. Много думи за нищо в тая статия, но се мярка проблясък: на клавиатура поезия не се пише; на ръка всичко се връзва, думите са една непрекъсната нишка. Написаното на клавиатура е дигитално, демек пръстово (digit = пръст). Разликата е като между плетене и Лего.

  2. Кънев, най-хубавото стихотворение, което някога съм писал, съм го писал на компютър.

    И възхвалата на аналоговото над дигиталното и на „непрекъснатото“ над „изграденото от части“ винаги ме е дразнела. Хората искат да вярват в естествения и единен свят. Аз нямам този проблем. Така или иначе винаги разчаствам всяко нещо, което видя.

    При плетенето можеш сам да дефинираш сглобките, но това не променя факта, че сглобки винаги има.

  3. Владо отново преподава – но вече в ЮЗУ, Благоевград. Стана доцент. Но явно профилът му в „Словото“ не е подновяван.

Коментари са забранени.