до стената

 

Да, възможно е да те лъже. Да, вероятно е да е точно така както мислиш. Нищо чудно да успееш да го притиснеш и да си признае. И какво?

 

Да, възможно е да те притисне. Най-вероятно знае. Трудно ти е да лъжеш, да. Но всеки може да се научи.

Advertisements

4 thoughts on “до стената

  1. мразя да ме слагат до стената…и мразя да притискам хората…винаги е много по-забавно и много по-интересно когато има ринг,когато може да се направи стъпка наляво или надясно,да се отстъпи за малко и да се нападне злобно:>:>
    е това е добра квалификация за престъпление по моите блондешки мерки…пък дори и да става дума за бабата с филията дет гони внучето пред портата….

  2. Не се научавай да лъжеш!
    Не се оставяй да те притиснат!
    Избягвай да питискаш!
    Не искай да узнаваш всичко, много, много неща не са от значение!

  3. .Лъжата, блъфът, тайните и параноята ми бяха ужасно необходими, когато бях безпомощно дете. Не вярвах, че ще дойде момент от живота ми, в който да не се налага да ги ползвам и винаги ги държах готови и изострени.

    После пораснах и оковите започнаха да се рушат.

    Сега, когато оставям и най-личните си неща наивно открити и широко отворени за всички, установявам, че като че ли съвсем съм загубил тези си качества. Защото вече не ми трябват – подтискащата власт, заради която съществуваха, вече я няма. Дори и споменът е някъде далеч, далеч, и сега като изплува дори се чудя дали е реален. Сякаш е от някакъв друг, измислен живот.

    А дали наистина вече ги няма тези качества у мен? През 2005-та година работих за кратко в Big Brother-ска обстановка (зависим от шеф, с който не се разбираме и от постоянни клюки, несправедливости и наблюдение). Установих, че въпреки всичко това ТЕ не искат да се пробудят и че са доста закърнели. За добро или лошо.

    Все пак, малко или много, проявиха се – въпрос на оцеляване – но аз просто си вдигнах чукалата и отидох на място, където да не ми се налага да ги ползвам.

    Ала едно дете няма такъв избор.

    Lyd, замислям се върху това: дали за децата няма най-голяма опасност да живеят в обстановка като в някакъв лагер, казарма, диктаторска държава или затвор? Безсилието, контролът и насилието, с което самите деца се тормозят помежду си, ми напомнят точно на живот в затвор.

    В който трябва да има и лъжи и скривалища.

Коментарите са изключени.