Кажи нещо. Стани герой. Помогни на децата.

Учителка съм. Опитвам се да науча децата да мечтаят и да постигат мечтите си. По-често отколкото ми се иска не успявам. Нужна ми е помощ. Можеш да ми помогнеш като отделиш време да дадеш интервю – по мейла или в блога си или напишеш каквото и да е по темата и позволиш да го препечатам в блога си и евентуално в отделен, специално създаден за целта сайт. Приемам всякакви идеи за формата, съдържанието и достъпа.

В предишната си статия „Златната среда скапва златната младеж“ обяснявам някои от причините за неуспеха. Ако не ти се чете, няма значение. Ще се опитам тук да обясня накратко.

Мисля, че много хора не успяват, защото не вярват, че ще успеят. Една от причините да не вярват е, че не познават успели хора. Когато възприемат непознат за успял, обясняват успеха му с неетичност, насилие, връзкарство, необикновени способности или късмет.

Искам да запозная колкото се може повече ученици (пък и не само) с хора, които се определят като успели, за да им покажа, че е възможно. Ако се смяташ за успял, опитай се да разкажеш накратко историята на успеха си. Ако познаваш успели хора, разкажи ни за тях. Ако нито си успял, нито познаваш успели, или ако не ти се разказват такива истории, сподели каквото и да е, което смяташ, че ще помогне на децата да повярват в себе си и в наличието на възможности.

Първоначално мислех да взема интервюта. Засега още не знам какво да питам и не искам да ограничавам никого с въпросите си. Може би те ще възникнат по-късно, когато прочета написаното и ми се прииска да знам повече.

И все пак нещо за опорна точка (не е задължително):

1. Защо смяташ, че си успял, че успяваш или че ще успееш? Опиши успеха си.

2. Какво ти помогна да успееш, какво ти помага да успяваш или какво ще ти помогне? Какво е обяснението ти за успеха?

3. Какво не успя да ти попречи, какво не успява да ти попречи или няма да успее да ти попречи? Т.е. какви са препятствията по пътя ти.

Разкажи за себе си или за който и да е друг, дори някой, който вече не е сред живите. Децата имат нужда от примери. Нека не ги намират само в Биг Брадър и сапунените опери.

Стани герой на блогосферата … заради децата!

P.S. Можеш да оставиш коментар, да изпратиш мейл, да пишеш в собствения си блог и да дадеш линк. Няма значение. Само един съвет! Напиши го първо във файлче, за да не стане някой гаф точно като го изпращаш и целият ти труд да отиде на кино.

Адресът ми е lyd.students в любимата ми поща gmail.com

АКО ИСКАШ ДА СИ АНОНИМЕН, НЯМА ПРОБЛЕМ!

Advertisements

11 thoughts on “Кажи нещо. Стани герой. Помогни на децата.

  1. 1. Защото успеха за мен не е целта, а пътя който извървяваш и това, което научаваш по него. Успеха си не знам какъв ще е но едно знам ще съм доволен от него.

    2. Успеха е непрекъснат процес. Той има начало и то е вътре в човека. Идва от осъзнаването не толкова на външния свят колкото на вътрешния.

    3. Няма да ми попречи чуждото мнение и опити да ме спрат. Няма сам да се загробя, защото ще се боря с вътрешните си врагове.

  2. Георги, идеите са супер. Благодаря! Ако ти остане време, би ли ги илюстрирал с примери, понеже те говорят повече на младите 🙂 Другото им идва малко абстрактно 🙂

    Благодаря LeeAnn 🙂

  3. Примерите са тези, доколкото ми е възможно.
    Номерацията отговаря на първия ми коментар.
    1. Успеха може да е лъскав или не няма значение. Например теб lyd, учителка може да си успяла, когато се докосваш до децата и намираш език с тях, когато си добра в това, което правиш и това ти носи удоволствие, когато чрез процеса на образование образоваш и себе си за да можеш да учиш другите и т.н. Тоест ти подготвяш успешни ученици но не това прави работата ти успешна, а това, което получаваш от нея (изброените неща).

    2. Успеха не е постигането на някаква цел. Например влизането в престижен университет. То е процес, защото когато влезеш в университета пак трябва да успяваш да вземаш изпити да научаваш, когато излезеш от университета пак ти е нужено да успяваш да намериш добре платена работа или каквото търсиш там. За да постигнеш това външния свят би ти помогнал дотолкова доколкото да ти помогне в откриването на себе си. Защото ако не познаваш себе си, ако не си развил себе си, ако нямаш развит потенциал, натрупани качества (не говоря за умения), които да ти помагат да се справяш с външния свят може да успееш но това ще привидно и временно.

    3. Един приятел някога ми каза „всеки си има истина“ това е така. Всеки има гледна точка, не е нужно да се съобразяваш с нея, защото тя е неговата гледна точка и не е задължително по-добра от твоята. В края на краищата кой отговаря за решенията в живота ти, ти или другите. Трябва ли да се отчиташ пред някого за постъпките си освен пред себе. Твоята истина не важи за всеки, както и на другите не важи за теб, но човек трябва да вярва в своята истина, защото тя е това, което го прави това, което е. Това не означава, че не трябва да променяш истината си но само, когато смяташ за правилно.

    Човек винаги се бори със себе си. При изпит със притеснението. При провал със самосъжалението и т.н. Винаги има неща във нас, които трябва да знаем, че ги има и да не им позволяваме да ни спрат или отклонят от пътя към целта. Понякога от тези пречки можеш да научиш нещо а себе си и другите преодолявайки ги, ако си извлечеш поука от победата си.

    lyd надявам се това е достатъчно. Повече и по-добре не мога.

  4. Стана ми много симпатична. Още повече – в моето семейство имам учители, а и аз не съм безучастна към подобни теми. Ще ти пиша направо на пощата. Успех!

  5. Pingback: историята на GG1 « Моята тайна на успеха

  6. Всъщност,ето директно самия текст

    Моят Успех

    Успял съм в някои неща.Не мисля че има някакво съмнение в това.Успял съм да се добера до добрите оценки,до обичта на съучениците си,до популярност сред същите.Успял съм да бъда обичан.Някога,можете ли да повярвате,нямах приятели.Или поне не много.Тогава си мечтаех за такива.Сега,те дойдоха и спрях да мечтая за тях.Всъщност,най-голямата ми мечта винаги е била да стана богат.Не вярвам,че това е само мечта.Аз ще стана богат.Ти си мечтаеш да станеш богат.Ти няма да станеш богат,бедно бяло момче.Ти не си даваш труда да направиш нещо за себе си,а когато се опитат да ти дадат възможност да свършиш нещо за себе си,типредпочиташ да бичиш по цял ден Кънтър Страйк в кварталното клубче и високо да крещиш командите от екрана буква по буква.Това е отвратително.В училище се отегчаваш.Вкъщи те отегчават вашите.Понеже и те са като теб и не намират сили за нищо друго освен за това да псуват живота,себе си и правителството,те те мразят.Те протестират,че има ваканции,защото тогава си стоиш вкъщи,а те не могат да те търпят.Още си малък,но се опитай да разбереш,че всеки глупак се е поддал на нетърпението,но малко са тези,които владеят изкуството на търпението(Лесно е,просто трябва да спреш да мечтаеш,че си незаконно роден син на Брандо или султанът на Бруней,да спреш да мечтаеш,че можеш да станеш пилот на Ферари,като по цял ден лежиш в леглото си и лъскаш бастуна,вмсто поне да научиш сносно английски,спри,спри,спри…).Ти не харесваш нищо,нищо.познавам твоята природа:сутрин мразиш целия свят,а следобед включително и себе си.Никой няма право да знае повече от теб.Винаги последният виц,разказан в компанията,е твоят виц и той е скучен.С теб не може да се разговаря,да се дискутира,да се живее.Ако някое момиче се заблуди и случайно се наебе с теб(живот,всякакви простотии се случват),то тя вече е курва,а ако-както винаги-откаже,тя,беднатаавтоматично вече е класифицирана в базата данни кучка.Ти не умееш да се радваш,бедно бяло момче.Дори да си ги излъгал да ти дават по 500 лева на седмица,ти си оставаш бедно и бяло момче.Знам,че ще прочета някакъв коментар,повлиян от Погнусата на Сартр,кято ти не си чел.пиши,но и чети преди това,иначе твоята единствена трибуна за изказвания ще си останат коментарите в блоговете и тъпите обществени форуми,а за говорене-неща като Полет над Нощта или Една нощ с Кембъла,веъобще места за идиоти,които обичат да бъдат правени на идиоти.Нека видим каво трябва да направиш обаче.Занимавай се със себе си.колкото повече го правиш,толкова по-малко време ще ти отнема.ще живееш по-лесно.Слушай какво ти говорят и преценявай сам.Така ще се забавляваш.Докато го правиш,спри да пушиш трева преди падането на здрача.Не прави нищо даром.не закъснявай за срещи.Направи така,че да не носиш часовник с цена под сто лева,но си го купи,когато сам си изкарал тези сто лева.Не се занимавай с путки,които отказват да си легнат с теб(ако имаш,естествено,ти желание да си легнеш с тях) от първия пътсамо защото не си бил достатъчно обаятелен,за да ги убедиш.Приемай да свършиш нещо само ако си убеден,че можеш да го направиш в точния срок.Чети книжки,те те научават на вкус,вкусът не научава на стил,стилът е отговорът на всичко,това е истинската работа.не вярвай на хора,които подчертават,че еди какво си по тях струва едиколко си.Забрави за думата утре.Знай,че думата вчера е валидна само като парче на Бийтълс.Съществува само днес.Ти си направен само за две неща:
    А.Ти си машина за забравяне(това е хубаво,ако трябваше да помниш всичко,щеше да откачиш)
    Б.Ти си машина за отказване на удоволствия(това е лошо,това е точно онова,което си в този момент,не спирай да опитваш новото,защото как можеш да кажеш,че бутчетата от жаба са гадни,като не си опитвал?).Не отказвай удоволствия.Това са съветите,които мога да ти дам,бедно бяло момче.и аз бях като теб преди.И аз се заблуждавах.Вече не.аз ще стана богат.А ти какво правиш по въпроса!?

  7. Без забрана, с разбиране

    Един индийски философ е казал, че „който пренебрегва целостта, има нездрав разсъдък“. Не знам доколко у нас, в България, това се разбира. Защото е източна настройка. Материалната западна култура търси резултати. Изтокът търси пътя. Двете задно може и да донесат хармония.
    Работя вече 23 години като начален учител. Класната стая е мястото, в което забравям себе си. Но не го правя отдавна, защото училището в моята страна днес не е това, което иска от него времето. Учителите искат пари, а не знаят, че е важно да имаш статут. Родителите искат образование, а не знаят, че е нужна грамотност. От седем години работя и като журналист в един вестник. Имам и друг поглед върху нещата. Последна година съм студент по философия. Търся истината, попълвам пъзела. Опитвам се да предскажа промяна у нас, но не мога. Тъй като не мога да допусна, че хората, които управляват са незрящи и не виждат, че логично е образованието да бъде една приоритетна област в страна, която иска да има лице пред света. Твърде много политика във всичко. Твърде алогично поведение, твърде много посредственост. А имаме чудесни деца, които заслужават да им дадем „корен и крила“.
    Та за целостта, с която започнах. Когато тази нация осъзнае какъв духовен потенциал има като цялост, ще започне да уважава всяка минута от живота на всеки един българин.
    Не отговорих на питанията. Може всичко това да прозвучи сякаш не съм прочела вашите въпроси. Както и да е.
    Боли ме за всяка изгубена малка душица. Те са нашите жертви. Тъй като ние днес се изживяваме като такива. Отдавна е различна същността на социалните роли „мама“ и татко“. Твърде много безсилие в семейството, училището, обществото. В българската душа.
    Училището е част от цялото. А има ли цяло у нас? Каква е крайната цел на училището днес у нас и свързана ли е тя с националната ни кауза? Има ли такава? Интегрирането в Европа не е ли след интегрирането в собствената си държава?
    Бях на среща с един англичанин преди време, който се занимава със съвременни канализационни системи вече 40 години. Бил е навсякъде по света. Той зададе риторичен въпрос: Защо в България са толкова високи цените, а ниски заплатите? И каза на присъстващите: Ние с вас знаем.
    Та ,училището е част от цялото. И не мога да си позволя, въпреки всичко, да бъда с нездрав разсъдък. Един вид: може да съм бедна учителка, но не си позволявам да съм тъпа.

  8. Срещнах ролевият си модел рано. Минах през една бразда здравец и го видях да си храни котката. Щяхме да учим третият език пет години. Първият урок бе сравнение между Руска, Китайска и Френска революция.
    Летвата бе сложена високо.
    Знаех че няма да е само наизустяване на думички и повтаряне на вече прочетеното, както първите десет години от българското ми образование.

    Появи се нуждата от самостоятелно мислене.
    Претегляне на алтернативи.
    Правене на избор.
    Пет години по-късно, един колеж, един университет и безброй малки служби в големи инвестиционни компании, напуснах страната.
    Затворих вратата зад мен плътно, завинаги.

    Не спрях да уча..всъщност и до днес не знам как да сложа край. Езиците вече са четири, академичната титла е близо.

    Успехът се измерва с хората-шансове. След време започнахме да се разпознаваме из книжарници и библиотеки, из форуми и дискусионни клубове. Обяснението е – толерантността ми към различно мислещия.

    Препятствието по пътя ми бе да забравя България. Не тази, която харесвах – новата. С мръсотията по улиците и в главите. Обречената на безвремие и безлидерство. С всеки ден, връзките ми отслабват и бледнеят. Проблем с идентичността нямам, но единствения начин да си я запазя е да не се прибирам с петилетки.

    За жалост, близки и приятели още мизерстват, заливани с всякаква парцалистика, социалистически недомислия в икономиката и евро пренебрежение към страната с президент – доносник.

    Деца,
    скъсайте пъпната връв рано и намерето онова, което истински ви интересува. Познавайте го отблизо, страхувайте се от силата му, живейте рисковано и не се обвързвайте с нищо конкретно..най-малко с обещания, които ви правят безхарактерни, упоени, самодоволни индивиди.
    Бъдете герои за някого заради това, че се държите като себе си.

Коментари са забранени.