тумба-лумба тра-ла-ла

cigalefourmi.jpg

“Ние създаваме материални блага, другарко”, каза възрастният работник – ученик във вечерната гимназия на младата неопитна учителка. (Гледал ли си “Най-добрият човек когото познавам”?) После другарката обиколи работните места на учениците си и се увери, че те с ръцете си създават материалния ни свят, че някои дори всеки ден си рискуват живота, докато копаят в мините, рушат или строят сгради, коват горещ метал и т.н.

Погледнато от тази страна, претенциите на учителката към учениците й – да идват навреме и с написани домашни – изглеждат смешни. За какво им е на тези мъжаги да пишат съчинение? За какво ни е и на нас те да го правят?

Когато преценяваме нещо, все повече се фокусираме върху полезността. На първо място стои въпросът колко пари ще ни донесе или отнеме, както и дали ще направи живота ни по-удобен, дали ще ни затрудни и колко, дали ще ни помогне да забравим временно за проблемите си, дали ще ни отърве от скуката, как ще изглеждаме в очите на другите. Имаме си малък набор от готови отговори и не търсим другаде. Така е по-практично – по-лесно, по-удобно, не се губи време.

Вчера ми се прииска да рисувам пеперуди. Айде сега да измерим полезността на това занимание с готовия удобен набор:

Ще изкарам ли пари?

Нито стотинка. Даже ще похарча за материали.

Ще стане ли животът ми по-удобен?

Не. Даже ще ме позатрудни – да намеря материали, а после да почистя и прибера.

Ще ми помогне ли да забравя проблемите си?

Може би. Но ще се изнервя, че не се получава както искам, и ето ти – нов проблем.

Ще ме отърве ли от скуката?

Откъде да знам? Ако беше толкова забавно, доста хора щяха да го правят.

Здравословно ли е?

Амиии … не е като да потренираш. Не виждам с какво може да е здравословно.

Ще изглеждам ли после по-добре?

Не. Даже ще изгубя време, в което мога да отида на козметик.

Какво ще си кажат хората?

Че съм странна.

Струва ли си времето, парите, нервите?

Не, по-добре да си облека нещо, да седна с някого на “Егоист” и да поразпусна с някоя клюка докато зяпам хората.

Ето така мериш хиляди неща, които не си опитвал или пък от които имаш неприятни училищни спомени. Ползата е нулева или съмнителна. Милиони хора не могат да грешат! По-добре да побачкаш здраво и после да си харчиш паричките като нормалните хора.

Как да изкарам парички? По начина, по който го правят всички нормални хора. Милиони хора не могат да грешат!

Ей, пич, да не би милионите хора да са милионери? Аз обичам да правя безполезни неща. Вярвам, че по този начин няма да се затрия. Не изключвам възможността да стана милионер.

Още ли вярваш в баснята за щуреца и мравката? И какво? Да не би да те кефи стиснатата спечена мравка?!?

Advertisements

10 thoughts on “тумба-лумба тра-ла-ла

  1. Много добре написано!
    Последно изречение кърти мивки, въпреки че, ми навява спомени за ония псевдо купонджии, които срещаме в пубертета и които стават мравки като големи.

  2. Ако седнем да преценяме всичко толкова рационално ще изчезне романтиката 🙂 Като ти се рисуват пеперуди, рисувай и после им се наслаждавай 😉

  3. xaxa, stroxoten post, indeed:))
    golqm smqx e pri men.

    prekalqvaiki s kakvoto i da e bilo vodi do nepriqtni rezultati, taka gi vijdam az neshtata.

  4. смътно помня тая басня

    не беше ли поуката, че от всекиго има нужда, и от мравката, и от щуреца?

    „не прекалявай с крайностите“ или нещо такова.

    що го рисуват като скакалец?

    забравил съм как изглеждат щурците, но никога не са били зелени …

    все пак не е честно – със същата свобода можеха да нарисуват мравката розова.

    но нямаше да й пасва на „характера“. пусти антропоморфизми 🙂

  5. поуката беше, че не бива да свириш на цугулка, а да събираш жито. щото после няма какво да ядеш през зимата, юото тия, дето са събирали под ободряващите звуци на цигулката, няма да ти дадат да хапнеш и зврънце, понеже е казано, че който не работи, не трябва да яде!

  6. хм, имаше и още нещо май – после мравката правеше сватба, обаче остана на сухо без музика, щото щурецът й го върна тъпкано 🙂
    това имах предвид – всеки с приноса си.

  7. Pingback: обичам да съм безполезна « полетът на костенурката

  8. ааа, това продължение не го знам, само класическият вариант ми е известен 🙂

Коментари са забранени.