комунистка съм

Ей сега прочетох поста на Петър за комунизма и оставих коментар. После толкова много си харесах коментара, че реших да го постна тука за поучение.

Че съм комунистка, комунистка съм, понеже съм убедена, че човек за човека е брат и хората трябва да се грижат за хората. Не съм фен на социалния дарвинизъм, както мисля, че се казва онова за оцеляването в джунглата, а другите да го духат.

Ама ето какво написах като коментар на статията на Петър за комунизма. Напълно съм съгласна с Петър. Ето:
хахахахаха! току що майка ми беше на гости и се разговорихме за политика и икономика. възмущаваше се, че управляващите искали да внасят работници от азия ( де да знам аз, като не ги следя).

“ми хубаво”, викам, “то иначе няма кой да работи”.

а тя казва, “ами за нашите хора няма да има работа”.

“нашите хора не искат да работят, мамо. работа има”.

“да, ама за колко пари?”.

“за колкото повече пари е работата, толкова по-трудно се намират хора”.

а тя, “хм, ами ти защо не си намериш такава работа?”.

“а ти знаеш ли колко получавам?”.

“не”, каза тя.

“е, да съм се оплаквала някога?” питах аз.

*

Ако мама можеше да ползва интернет, щеше да разбере колко струвам.

Advertisements

9 thoughts on “комунистка съм

  1. От мнението ти разбирам, че си всичко друго, но не и комунистка. Това, че за теб човек за човека е брат не само не променя, а точно показва този факт. Защото истинската социална политика е дясната политика.

    Помисли: ако или когато имаш деца, кой вариант предпочиташ? „Социалната“ държава да ти дава високи детски надбавки (примерно 50 лв, което е 3 пъти повече отколкото са сега) или „несоциалната“ държава да не ти дава никакви надбавки, но заради про-бизнес политиката й икономиката да е толкова напред и ти да вземаш толкова голяма заплата, че да не ти пука за някакви мизерни 50 лв?

    В една бедна държава не може да се прави социална политика – просто в нея няма пари, които да се преразпределят по-справедливо за нуждаещите се. Дясната политика, която подкрепя бизнеса развива икономиката (особено в развиваща се държава като нашата), което от една страна повишава доходите на хората и намалява нуждата държавата да се грижи за тях, а от друга силната икономика влива повече пари в бюджета и държавата има по-големи възможности да помага на наистина нуждаещите се.

  2. На мен пък ми звучи доста нереалистично коментара на Longanlon, oсобено последното изричение, всички знаем, че на практика не се случва така, колкото и хубаво да ни изглежда.
    Аз за себе си намирам отговор в „the golden mean“ както го е нарекъл Аристотел и всичко около него.

  3. на практика не се случва така в БГ, защото няма пари и смислени традиции в социалната политика. А парите не идват от небето, а от бизнеса. След като дойдат от бизнеса под формата на данъци, остава държавата да ги разпредели по най-добрия начин. Но не само държавата е грижеща се фигура. В развитите граждански общества, хората помагат чрез нерегламентирана от държавата дейност – чрез неправителствени организации, църкви и т.н.

    В БГ просто повечето хора не щат да работят, саботират работата на тези, дето искат да работят. После искат много пари от работодателя, но не му помагат да ги спечели. Е, откъде да дойдат парите по-точно? И колко сме пораснали, че да се отказваме от нещата, от които нямаме нужда, за да не ощетяваме тези, които имат?

    Купила съм си „Изяж богаташа“ на Бг, ама още не е дошъл реда да я прочета 🙂

  4. Проблема е че комунизма и въобще левите политики налагат братството със сила.
    Братство и равенство не може да са резултат от репресивно действие на закона.Иначе се получава равенства в бедноста.Пример България при Тато или Куба и Северна Корея

  5. именно, именно, ама хората хем нямат търпение да чакат всички да се заобичат като братя, хем не искат те лично да се ангажират да обичат и искат държавата да го прави. сложна работа 🙂

  6. Не говоря за комунизма ;о) а по принцип за „вечната“ дискусията която се води ляво-дясно… и затова, че смисълът на това противопоставяне вече се изчерпил толкова много, че няма нужда да се убеждаваме, че капитализмът е по-добрият избор или обратнотo. Защото всеки случай си е сам за себе си и общи изказвания поне на мен ми звучат безсмислени. В тази връзка говорех за Аристотел :о) и за всичко, което пише относно смисълът да си задаваме въпроса „Кой е най-добрият режим на управление ?“

Коментари са забранени.