Насилието, Пейо

violence1.jpg

Питах се била ли съм жертва на насилие? Да. Упражнявала ли съм насилие? Да. И продължих с този разговор:

Насилието означава да нараниш с ясното съзнание, че нараняваш.

А ако нямаш съзнанието, че нараняваш, а някой се чувства наранен?

Но той може да се чувства наранен не защото ти си насилник, а защото той сам се чувства като жертва. Може да е просто заблуден.

Е, да, ама се чувства така заради тебе.

Което го кара да ти отмъсти като прояви активно насилие, или пък пасивно – като те прави свидетел на страданието си, като те кара да се чувстваш виновен заради това, че той се чувства зле. Тогава не е ли сам той насилник?

Насилник е. Насилието в повечето случаи се ражда като реакция срещу насилие (понякога въображаемо), срещу собствената слабост и несигурност.

А в останалите случаи е просто садистично удоволствие.

Хм, има ли такова нещо? Не вярвам точно в това, но ако съдим по начина, по който се извършват някои видове насилие, особената им изобретателност и бруталност, изглежда че … да, понякога хората изпитват садистично удоволствие от страданията на други.

При това доста често го изпитват. Нали знаеш поговорката “Не сакам на мен да е добре, а на Вуте да е зле.”

Да, да, ама не само тая крайна форма. Имаме си малки садистични удоволствия всеки ден. Когато “натрием носа” на някого, когато си помислим “Пада му се.”

Е, когато някой си получи естествените последствия от идиотската си постъпка, да се правим, че не виждаме ли? Не е ли хубаво човек да живее с усещането и съзнанието за някаква висша справедливост?

Която извършва насилието вместо теб? И оставя ръцете ти чисти? Чисти ли са ръцете ти когато казваш “Не искам да си цапам ръцете. Господ вижда.” И някак ти е кеф като го казваш, признай си.

Понякога ми е кеф, признавам си. Но напоследък все по-често ме е срам като си го помисля. Отдавна съм против наказанията, включително Божиите. Наказанието е безсмислено и безрезултатно насилие, което е безвредно за просветени, който просто изпитва съчувствие към наказващия насилник. Безсмислено и безрезултатно, но пък опасно е за непросветения. Чрез наказанието няма да стане по-просветен. Може да стане и по-лош.

Е, кво сега? Да оставим убийците и изнасилвачите да се разхождат на свобода?

Не, да ограничим контактите им със света за да не могат да му вредят и да им помогнем да намерят добротата и състраданието в себе си.

Хаха! Мислиш ли, че е възможно тези изроди да станат добри? Те са се родили изроди, може и да са се превърнали в такива, не знам, ама щом са стигнали чак дотам, връщане назад няма. Не бъди толкова наивна. Ето затова ти се качват на главата. Затова и стигна дотам, че да те пребият. Това забрави ли го?

Не, не съм го забравила. Не съм забравила и другите неща. Но мисля, че точно липсата на желание за отмъщение от моя страна беше от полза.

Хехе! А не действа ли и ти от позиция на силата след това?

Да, действах. За да се защитя и за да покажа, че няма да позволя да бъда тормозена, че не се страхувам, но и че не желая той да страда по същия начин. Иначе и аз имах възможност да го оставя със счупени ребра и синини. Ама не го направих.

О, моля те! Лесно ти е сега, след толкова години. Признай си колко те беше страх тогава.

Да, признавам, страх ме беше. Но трябваше да го спра, въпреки страха.

Не всеки е силен като теб, за да вземе въздух, да помисли, да направи план и да го следва. И не всеки има приятели, които да му помогнат в такъв момент. Не всеки може да признае пред близките си.

Така е, понякога казваш, че си паднал по стълбите, да речем. И аз не признах веднага.

Аха, трябва някой да защити тези хора, които нямат твоята сила да признаят, да преодолеят страха, да спрат насилника.

Така или иначе никой не може да ги защити докато не признаят за насилието. Може да им се помогне да го признаят, обаче. Не знам дали за това са нужни специалисти във всички случаи. Понякога някой добър приятел върши работа. Но не е никак лесно …

Ами някой може да научи някак и да ги защити.

Хм. А кой ще ги защити от тях самите? Нали после ще си изберат следващия насилник. И ако се окаже, че са пристрастени всъщност и изпитват мазохистично удоволствие? Тогава?

Е, да ама ако става въпрос за деца? Те едва ли изпитват удоволствие. Пък и да ги оставим да се пристрастят ли?

Ами да напълним затворите с родители и учители тогава. Нали Пейо споменава за такива възможности.

Е, ти пък сега. Чак пък родители и учители. Ама Пейо е прав. Насилниците трябва да бъдат наказани! Да знаят какво ги чака!

Абе Пейо не призовава да ги наказват. То и сега има закони и присъди за физическо насилие.

Има ама не се спазват. То ако всички отиваха в затвора, а някои на смърт, щеше да е друго.

Е, те в САЩ отиват на електрическия стол или им бият инжекция, и полицията им като полиция, ама какво? Да не би там да е намаляло насилието? Не си ли забелязал бруталността и изобретателността на насилниците, която не е така разпространена тук. С какво помага силата на закона, справедливостта?

Абе, друго е като знаят …

Насилието лекува от насилие, така ли?

Ами ти какво, ще си обърнеш и другата буза ли?

Не, аз точно не си обръщам и другата буза. Но мога да прощавам и смятам че …

Ти си луда! Ей затова ще продължат да ти серат на главата.

Да, понякога серат ожесточено, особено когато се чувстват безсилни да докажат силата си. Признавам, че е полезно да се науча да правя театър – да се правя на изплашена, наранена … печелиш време и понякога е по-добра тактика отколкото да се показваш спокоен, прощаващ. Някои хора не могат да ти простят това, че си се издигнал над желанието за отмъщение, над страха, който те кара да пълзиш като пребито куче. Много от тези хора са родители, които стават все по-ожесточени, понеже не успяват да покажат на децата кой кара влака. Това не значи, че насилват директно. Не, някои са мъченици, заради които те гложди чувството за вина. Ако са учители, по-скоро използват по-директни средства – наказания, публични унижения, стресиране. Ето защо смятам, че училището е душегубка, Милко. Сега ми кажи, че децата трябва да се адаптират към нея, също както някои психотерапевти помагат на здравите да се адаптират към болното общество, в което живеят … понеже в него са ненормални.

И всеки закон, който е създаден за да наказва (От името на хората, които не искат да си цапат ръцете – “в името на народа”), а не да се просветлява, не разрешава проблема. Ето защо, Пейо, не ми се мисли кое може да е сигурен първи симптом за психологическо насилие. Ако питаш една учителка, може да ти посочи спокойствието, с което ученикът приема опитите й да го нарани – т.е. вместо хуманно да я напсува или да се разтрепери от страх. Ако питаш един мъж, който пребива жена си, то е тя да не изпадне в истерия, да не вдигне скандал или да не бъде съкрушена когато без да иска го свари в леглото със своя приятелка. Примерите са искрени и лични.

Откъде започва психологическото насилие ли? Понякога от невъзможността да използваш физическо. Точно както липсата на езикова компетентност и гъвкавост на ума понякога те принуждава да фраснеш някой умник в муцуната. Понякога words don’t come easy.

В заключение ще се обърна към жертвите на насилие: насилникът ви е жертва, но не сте вие хората, които можете да го спасите. Не се чувствайте виновни, че не можете. Не опитвайте това сами у дома.

23 thoughts on “Насилието, Пейо

  1. Pingback: Насилието, Пейо « полетът на костенурката

  2. За мен най-страшното насилие е това в семейството. Насилието, било то психическо или физическо на родителите към децата си е ужасно лошо нещо. Ето защо мисля че в това отношение родителите са един вид престъпници, не могат да разберат че така се насаждат у детето си много комплекси и могат да му съсипят личността в периода когато тя се формира. За себе си мога да кажа че нещото което ме е спасило от неправилният подход на моите родители и болната им амбиция да съм като тях и дори повече е че съм бил винаги бунтар в семейството. Винаги съм си отстоявал моето, противопоставял съм се на тяхното влияние и така си извоювах от рано – правото на личен избор, свобода и независимост. Това е трудно постижимо, може човек да загуби някои неща, но все пак човек става себе си, а не прототип или бледо копие на някой друг.

  3. Наскоро един приятел каза „Живеем в циничен свят и трябва да се адаптираме“. Аз му отговорих „Не е от значение какъв е света, а какъв си ти“ Неговата реплика според него оправдаваше всякакво психическо насилие над другите и потъпкването им. Аз му казах човек е длъжен да избира и да го прави с разбиране иначе друг ще избере вместо него, в случая това е „циничния свят“.
    Що се отнася до насилието в библията е казано „който вади нож от нож умира“. Ножа дето ще те убие може и да е психически няма значение.

    Като ми ударят шамар не отвръщам, не подавам и другата буза просто показвам, че не съм жертва. Ако това не помогне се защитавам.

  4. Pingback: Какво е акт на психическо насилие? | трънки и блогинки

  5. от всичко написано и прочетено в смисъла на „какво е акт на психическо насилие“ въпреки написаното и прочетеното мнението ми е че няма граница.Няма и рамка.
    За физическото според мен има,както казах шамара.
    Ей деца,не позволявайте на госпожите да ви тормозят защото сте по-различни! И не позволявайте на мама и тати да ви обясняват колко сте тъпи щото не можете да пишете на английски!
    Ей жени,не позволявайте на мъжете да ви обиждат и да ви унижават за да си подхранват Егото! Да не са ви избирали такива каквито сте,да са си намерили други дето да им пасват.

  6. Лид, подкрепям всяка твоя дума. Съжалявам, за това, че има възможността да даваш лични примери и се радвам, че си се отървала. Братовчедка моя не успя. Сега е на едно по-добро място – мъжът й просто я преби до смърт…
    Не знам къде е началото…
    Мисля, че хората са инертни същества и много им се иска да вярват, че „нещата ще се оправят“, но от не дългия си живот знам, че нещата се променят, но почти никога към по-добро…

  7. „Мислиш ли, че е възможно тези изроди да станат добри? Те са се родили изроди, може и да са се превърнали в такива, не знам, ама щом са стигнали чак дотам, връщане назад няма. “

    мисля, че всеки човек се ражда добър
    вярвам в доброто
    аз дефинирам света, своя свят – щом аз съм добра, светът е добър
    съжалявам хората, които не са добри, които са насилници, изнасилвачи
    не им желая лошо, пожелавам им да се вразумят

  8. Не мисля че насилието се ражда от друго насилие. Това означава че природата на човека е нещо добро и светло, което ме съмнява. Спомни си „Повелителят на мухите“ на Уилям Голдинг. Хората държат и добро и зло в себе си, а съзнанието и правилата определят кое ще се прояви.
    Аз мисля че насилието е потребност на човекът и най-вече на мъжкия пол(доказано е че колкото повече тестостерон има в мъжете те са толкова по-агресивни). Защо толкова много мъже обичат да ходят на лов или на риба, защо им харесва да убиват беззащитни животинки- потребнмостта им да доминират над нещо, някой, не мисля че е защото така си го изкарват на шефа примерно. Ако не е така, защо толкова много години хората са били“фенове“ на робството, на всякакъв вид дискриминация и на воините.
    Не казвам че агресията от една страна не озлобява хора от друга, но това далеч не е всичко което ни кара да бъдем зли. Може би само способността ни да подтискаме нашите нагони ни позволява да живеем в сложно общество. и Завършвам с Лао Дзъ🙂 „Know the male but cling to the female“

  9. Каквооооо?!?!?! Някой ще те пребива и ти ще търпиш!!! Божеееее, при първия шамар го зарязвам като мръсно куче на улицата!!!!!!!!!!!!!! И няма повече да го погледна никога!!!! И не само това ами и ще намеря някои който да го натупа яко, въобще не ми дреме дали ще страда или не🙂 аз съм малко коравосърдечна понякога, признавам си…

  10. Pingback: егати пауъра! « полетът на костенурката

  11. Dimitar kolko lovci poznavash? Hodil li si nqkoga na lov?

    Naistina li mislish che osnovnata prichina lovec da e lovec e da obiva bezzashtitini jivotincheta ili da si izkarva gneva nad shefa?

  12. Pingback: полетът на костенурката

  13. Pingback: дребният тиранин (дай съвет) « полетът на костенурката

  14. dimitar каза,

    май 10, 2007 at 4:37 pm

    „Не мисля че насилието се ражда от друго насилие. Това означава че природата на човека е нещо добро и светло, което ме съмнява. Спомни си “Повелителят на мухите” на Уилям Голдинг. Хората държат и добро и зло в себе си, а съзнанието и правилата определят кое ще се прояви.“

    Аз мисля, че насилието не точно се ражда от друго насилие, а по-скоро има насилие (или по-генерално има зло) тогава, когато няма достатъчно ненасилие (или по-генерално добро, обич, любов). Иначе, Димитре, как се е родило първото насилие във Вселената? Би трябвало да се е родило от друго насилие🙂 ама как, като е първо?

    Сега пък ще ми контрираш, как се е родила първата любов във Вселената? Би трябвало да се е родила от друга любов🙂 ама как, като е първата?

    Някой друг, или пак Димитър, ще каже: „Ами изначално във Вселената си е имало по равно любов и насилие, т.е. баланс, и винаги е било и ще бъде така. Те са винаги по равно и ако някъде има много любов, другаде има много насилие, но като цяло тези двете се балансират.“

    Кое е вярното? Дали доброто и злото са в баланс (дуално начало), или имаме една изначална Любов (за вярващите това е Бог), а останалото е хаос (единно начало).

    Отговорът аз не знам, но ми се ще да е по-скоро второто т.е., че любовта и омразата не са в баланс, а по-скоро имаме една Любов и останалото е липса на любов. Като вярвам в това, аз знам, че стремейки се да разширяваме любовта ние не нарушаваме някакъв гигантски баланс. Ако вярваме в баланса, то неминуемо се притесняваме: „Ами сега ако имаме много любов тука, сигурно някъде другаде има много насилие, че да се запази баланса. Я дай да вкараме малко насилие тука, ей тъй за баланс, па белким някъде се пръкне любов от това“

  15. @pavel

    Насилието за мен е начин да се слееш с нечовешкото.

    Подпалваш някого – ти си огънят, защото огънят е по-силен.
    Мяташ камъни по жертвата – ти не си жертвата, ти си камъните (а камъните никога не страдат)
    Убиваш някого – ти си смъртта, защото тя е вечна и всеобхватна.

    Когато изпитваш удоволствие от това, от което се страхуваш или мразиш, имаш илюзията, че нищо не може да те нарани.

    Т.е. когато не ти изнася да си жив човек, ти решаваш да се отървеш от себе си, от човешкото, и да се обединиш с мръсотията и смъртта, защото те, за разлика от теб, нямат проблеми и винаги ще ги има. Т.е. насилието е начин да бъдеш безразличен камък или зъл бог, но не и човек.

    Робството в организации като казарма и училище (където нямаш стойност като човек), скуката, самотата или страданието са достатъчна причина да не искаш да бъдеш човек. Последствията са закономерни – сливаш се с нечовешкото, със смъртта, с лайната, убеден в тяхната „сила“. Безсилието си компенсираш със садо-мазо изпълнения. Това е.

  16. Агресията, която ражда насилие е част от човешката природа, от природата на живота въобще. В този смисъл тя е неизбежна, докато съществува живота. Самото възникване и поддържането на живота е насилие.

  17. Lyd, благодаря за връзката в блога ми, едва днес я видях. Аз все още се боря с чувството на вина, че спрямо мен е употребено насилие. Да, знам, че е абсурдно, но насилникът е човек, който много страда и аз някак се отделям от ситуацията и като страничен наблюдател му съчувствам. Не го оправдавам, но му съчувствам. От друга страна, това не ме спира да взема необходимите мерки – като да се обадя на полицията, където последния път ме предупредя да не пищя за щяло и нещяло и да звъня на 166.
    Не виждам как всичко това ще свърши.

  18. Ами виж, на мен полицията и прокуратурата не ми помогнаха ни грам. Ако искаш ми пиши на мейла да помислим. Трябва да има начин🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s