марфичка, да знайш как се прави революция?

Моите учители : Джим Кери в ролята на Майти Маус във филма „Man on the Moon“

Много хора се включват в кампании за благотворителност, организирани от Слави, обаче никой не се включва в кампания в помощ на Слави, стартирана от мен. Много хора се включиха в кампанията “Не сте сами”, бая шум вдигнаха около торентите. Шум се е вдигнал преди време и в подкрепа на слепите читатели, обаче колко са хората, които са си направили труда да сканират книга или да помогнат за променянето на закони, които ощетяват слепите? Не са никак много, както разбирам от кореспонденцията си с Виктор.

Чудя се как се прави успешна гражданска кампания. Как едни кампании са успешни, а други не? Има много фактори – вложени пари, лица на кампанията, комуникационни канали и пр.Мисля, обаче, че много пари и обичани лица не са достатъчно.

Хубаво е да се поучиш от опита на велики организатори като Остап Бендер и Махатма Ганди. Техният опит е широко-достъпен. “Дванайсетте стола” се продава във всяка книжарница. Миналият ден си купих и автобиографията на Ганди. Сещам се за Мартин Лутър Кинг и “фараоните” от варненските пирамиди в началото на бг демокрацията, но последните засега не са споделили know-how в книга на достъпна цена.

Докато вървях към офиса преди малко, ме споходи озарение:

“Не сте сами” е успешна, понеже стана норма. Ако всички колеги носят лентички, малко е неудобно ти да не носиш. Ако на съседния магазин има огромна лентичка на витрината, някак не върви на твоя да няма. Оттам се получава ефектът на снежната топка.

Хубаво, де, ама как се натрупва първоначалната критична маса? Нямам телевизор и рядко купувам вестници и май затова пропуснах да наблюдавам зараждането и засилването на тая кампания. Спомням си, обаче, че като съм ходила у мама, съм виждала работещите в БТВ (май) с лентички. Ден след ден зрителите ги гледат и се сещат и те да си сложат лентичка. Някои колеги вече са си купили вестник и оттам е дошла първата лентичка. После са се появили снабдители с лентички, които ги доставят на едро по работните места.

Кой финансира стартирането на тази мащабна кампания? Или медиите самички се запалиха по нея? Може би защото е ужасно значима? Или понеже е ефектна?

Може би хората имат дълбока потребност да са солидарни, не просто за да се чувстват нормални, неразлични от другите, ами и защото са социални и същества по природа.

Но за да участваш я някои кампании се иска много повече от това да си закичиш лентичка и да дадеш 2 лева с sms. Интересно как са се мотивирали досега участниците в граждански движения по света. Дали има нещо в българските гени, което не позволява такива неща да се случват тук? Приемам, че няма, понеже не съм нацистка. Предполагам, че има нещо в културата ни.

Напомням за трудовете на Иван Хаджийски и тоя мой постинг, където се заформи интересен дебат със самия Михаил Минков.

Недосегаема (untouchable) – невидима

Вчера, докато седях на стълби на Раковска, установих със сигурност, че съм невидима, когато разговарям с цигани. Отначало си помислих, че една позната, която винаги се радва да ме види и да седне да пийне и поговори с мен, просто ме подмина, макар че й се усмихнах. После осъзнах, че всъщност не ме е видяла.

Повечето хора избягват да гледат различните от тях. От малки ни учат да не заглеждаме инвалиди, понеже така ги притесняваме. Докато спрем да ги виждаме. Не заглеждаме и хора, които се карат, може би по същата причина. Ето защо не можем да видим, че са се сбили. Така няма как да видим, че отвличат дете, понеже приемаме, че има спор с родителя си и не искаме да се намесваме във възпитанието му.(Преди години през оживения център на Хасково педофил влачил съпротивляващо се и крещящо дете и безпрепятствено го завел до двора на най-елитната прогимназия, където го изнасилил. През светлата част на деня.). По същият начин ако някой се опита да отвлече дъщеря ни и да я направи бяла робиня, никой няма да забележи, понеже не би искал да се бърка в спор между гаджета.

Преди малко осъзнах всичко това, след като си спомних думите на мой приятел, който обича да разглежда хората и беше единственият, който досега ме е забелязвал когато говоря с цигани (изключвам бдителната общинска полиция). След като миналият ден се разделих с тях и повървях с него, той ми каза, че не ме оставят на мира, защото спирам за да говоря с тях. Най-ефикасно съм можела да се измъквам ако изобщо не ги гледам в очите.

Всъщност да бъда невидима е полезно за мен. И двете ми работи са свързани с общуване с много хора. И на двете позиции се възприемам като образован, здравомислещ и уважаван експерт в доста широки области. Биха били шокирани ако ме видят да седя на тротоара с група циганки, които си позволяват да ми пипат косата, обиците, дреха, която им е харесала.

И без това не им е лесно да свържат компетентността в разговорите по телефона или в кореспонденцията, препоръките, които от доста места са чули за мен, с външния ми вид. Някак е странно да ходя с широки спортни панталони, тениски, якета с качулка, раница, старомодни кръгли очила, непретенциозна прическа, никакъв грим, детски часовник. Пък и 36те, на които ставам след броени дни май не ми личат.

И все пак, хората тъкмо започнаха да свикват с начина, по който изглеждам и наистина е по-добре да не ме забелязват в някои случаи. Ако се научат да ме забелязват сред група цигани, как ли ще го преживеят ако ме видят утре да говоря с извънземни?

ромите днес

 ето какво става с моите приятели:

100 пъти ми се обадиха по телефона докато пишех предните постинги. След малко ще отида да ги видя набързо и да им дам малко пари за пътни.

Днес в Хасково са Грозданка, баща й и двамата братя. От София се върна “ученият” брат, който не само може да чете и да говори много, ами и да кара кола. Можел и да маже, боядисва и пр. Това е новият говорител на групата за пред работодателите.

Вчера се запознахме с него по телефона. Беше много отворен и ми обясни, че е учен човек, ама по-хубаво било да отида с тях и да кажа “Ей това са мои хора”, понеже, нали разбирам, са “от боята” и …  Казах му, че съм питала в тая фирма дали има проблем с “боята” и да отиват сами като големи мъже, за да не ги смятат за мързеливи пикльовци.

Тази сутрин говорил с няколко души, докато чакал шефа да се освободи, и след всеки разговор ми звънеше с променено настроение – ту окуражен, ту уплашен. По едно време гласът му трепереше ужасно и беше започнал да заеква. Казах му да се стегне и да обяснява със самочувствие какво може и да заяви, че иска и може да се научи.

За съжаление на фирмата й трябват квалифицирани работници повече отколкото общи, но започвали обект в с. Любеново, което а на 8км от с. Подкрепа, където живеят моите приятели. Когато шефът се уверил, че са сериозни, взел номера на мобилния и казал, че до 2-3 дни ще им се обади, защото със сигурност ще има доста изкопна работа.

Ох, дано да е така! Тримата мъже да почнат работа, а жените от 2 май селскостопанската, а аз да мисля за създаването на собствено стопанство.

Кампанията за Слави +

Слави в момента не вижда. Няма как да види всички хубави неща, които се пишат за него. Ето защо предлагам да направим аудио клипчета, които да му изпратим.

Какво можем да запишем? Чудесно е да запишем благопожеланията си, за да усети, че е обичан. Но достатъчно ли е това?

Слави има нужда не само от обич, но и от мъдрост. Нека запишем любимите си пасажи от книги, да прочетем любимите си приказки – всичко, което смятаме, че може да помогне на Слави да стане по-силен и по-мъдър и всичко, от което мислим че има нужда.

Много от нещата, които запишем, ще бъдат подходящ дар и за много други хора, които не виждат, за деца, които все още не могат да четат. Отдавна ми се ще да направя нещо такова. Нека незрящите да имат повече хубави книги, нека децата да растат с хубави приказки.

Не ми казвайте за електронните четци и че няма нужда да хабим толкова време да записвме автентични човешки гласове. Слушала съм книги, четени от машина и никак не ми харесват. Може да докарват човешки глас, но не докарват нормална интонация и само ме объркват.

Като стана дума за децата, аудио клипчетата могат да се съчетаят и с хубави картинки и да се получи хубаво видео-клипче, презентацийка.

Хайде да помогнем не само на Слави, ами и на много други хора.

Можем да включим и самият Слави – с неща, които да разкаже, ако иска да изпее.

На първо време направих една пощенска кутия, на която да ги събираме: love.slavi@gmail.com

След това можем не само да ги записваме на дискове и да ги изпратим на Слави и на други, които имат нужда, ами и да ги качим в мрежата за свободен достъп.

Защо не ги качваме направо? Защото могат да се появят неща, изпълнени с омраза, както и неща, които не бихме искали децата да чуят и видят.

Кой с какво може да помогне? Идеи, съвети, инициативи, техническа помощ – каквото и да е.

И така, кампанията е за да помогне на Слави, на тези, които не виждат, на тези, които още не могат да четат, както и на всички, които имат нужда от любов и духовност. Така че каня и Слави да се включи и да свърши някоя полезна работа докато си почива и слуша птичките.

ОК, ОК, Слави, знаем, че работиш и сега, по телефона, но хайде пробвай и нещо друго. Така се раждат нови идеи 🙂

слави трифонов между „осанна“ и „разпни го“

* Поздравче с Bananarama – специално за Слави 😉

* колкото и да е смешно, това пак е от личния ми дневник тази сутрин.Докато пишех за една жена, се сетих и за Слави

Слави също е прекрасен rolemodel за подрастващите – честен, смел, мечтател. Което изглежда старомодно, предполагам.

Но какво става със Слави? Слави залязва в сянката на Big Brother. Слави физически ослепява, защото не иска да види, че времената са се сменили. От една страна ние имаме нужда от пораснал и софистициран Слави, но от друга страна, расте масата, за която идолите са съществата от Big Brother. Вече буквално израстват поколения възпитавани с Big Brother вместо Сънчо. Сега Слави е като Гъливер в плен на лилипутите. Като гледам злостните коментари под статията в “Дневник”, от типа на “Падна ли ни сега?!?” ми става много, много тъжно.

Не искам да превъзнасям Слави и не мога да кажа, че е “най-големият”, понеже Слави, както сам казва в интервюто си, е пълен с противоречия. Слави, обаче, е от малкото хора в тази страна, които все пак стигат до духовен, пък дори и психически, пубертет. В този смисъл той Е един от най-големите. Но все още си е пубертет. Слави иска да е достоен човек, да е смел и честен, да е рицар, самурай. И той Е, но това не може да бъде роля, в която да пребиваваш цял живот без да се превърнеш в Дон Кихот.

А Слави е вече на 40 и иска да е практичен. Вече му приляга да помъдрее наистина, да се грижи за хората единствено защото имат нужда от това, а не защото така е правилно да се постъпи, защото това подхранва образа му на достоен човек в собствените му очи. Слави вече копнее да отиде отвъд суетата на егото, там където не правиш нещата за да ти се възхищават. И той може би е отишъл там, но остава да отиде отвъд собственото си възхищение. Очевидно още не го е направил, защото няма как да го е направил човек, който казва “Който е излязъл срещу мен, добро не е видял”.

Няма как да е пораснал човек, който смята, че значението на карма е сляпа съдба, за която ти не си допринесъл с нищо, която те сполетява и ти си пред избора дали да я приемеш “като пич” или да се самосъжаляваш “като п***а”.

Тъжно ми е като чета коментари за интервюто – как това бил PR трик, замислен от злия гений на Росен. Този Росен може и да е зъл гений, не го познавам, ама Слави не ми изглежда да е човек, който злоупотребява със страданието си. Мога да си представя какво е коствало на мачо като него да заяви от TV екрана “Страх ме е”. Мисля, че това е огромен напредък, който заслужава възхищение.

Радвам се за Слави, че успя да направи тази крачка. Ще се радвам ако и повече българи направят съответстващата й – да изразят състраданието си. Не че не изразяваме състрадание – към болни деца, да речем, но да изразим състрадание към преуспял богат човек обикновено хич не ни е лесно. Ще ми бъде тъжно да гледам как изливат злобата си върху болен човек. Ще се радвам, ако Слави не се изпълва с презрение и горчивина ако някой случайно му чете такива злостни коментари.

Сега Слави е в мрак и бъркотия, с които ще му се наложи да се справя сам, понеже обкръжението ми не може да предложи повече от любов и състрадание. Дано в тази затворена консервативна система попадне нещо ново някак. Кой знае защо ми хрумна, че сестра му би могла да му чете приказки. Може и аз да му прочета приказка.

Хей, защо да не запишем мили послания на Слави и да му пратим да си ги слуша, докато очите му трябва да почиват? Може и да прочетете любим пасаж от книга, да изпеете песничка. Я, това ще го обявя в отделен постинг!

първият бг пенсионерски блог

Може и да не е първият, но е първият попаднал в полезрението ми, а и засега единствен.

Възхищавам се на този господин, дядо на четирима внуци, който казва, че се занимава с „детски инженеринг“ 🙂 и не прави нищо от онези неща, в които една блогърка (аз, тук) обвинява (така твърди той в блога си) пенсионерите.

Благодаря за този блог. Благодаря и че бях спомената в него 🙂 Досега не съм се радвала толкова като ме споменат в нечий блог.

И винаги се радвам на хора, които нямат кабелна, но пък имат блог 🙂

за слави трифонов

Ако изключим клипчето с “Шест кокошки”, не съм гледала Слави от около 3 години. Преди това съм му била фен на приливи и отливи. Исках да напиша биографията му, но така и не му предложих. След години купих написаната от Любен Дилов. Доста ученици я прочетоха, понеже я държа в класната стая.

Тези дни прочетох в Блогосферата за очния му проблем и споменах Слави в някои постинги. След като прочетох коментарите и разговарях със Стоянски (сина ми) за Слави, след като прочетох и един постинг за него в друг блог, пиша това:

Слави е харизматичен и енергичен. Благодарение на тези качества той успя да събере екип, на който мнозина биха завидяли. Не ми харесва прекомерната употреба на думичките “МОЯТ екип” и “МОЕТО шоу”, понеже какво би било шоуто без екипа? Не съм в кухнята, но Слави изглежда авторитарен шеф. Предполагам, че тези, които все още работят с него го правят по една или няколко от тези причини: пораснали са и не се впрягат на Слави – гледат на него с любов и снизхождение, както мъдрите възрастни се отнасят със своенравни деца, но разликата, предполагам е, че на хората от екипа не могат да си позволят да проявят твърдостта, която проявяват любящите възрастни; познават го достатъчно добре, за да са наясно как да не предизвикват гнева му и как да го ласкаят, което значи, че някои успяват да получават каквото искат; обичат работата си; обичат славата; удовлетворени са от заплащането. Тези, които не търпят да бъдат считани за собственост на Слави си отиват. На оставащите, надявам се, мъдро не им пука. Отстрани патронското отношение на Слави ми пошлее, но понякога Слави го е признавал с достатъчно чувство за хумор, което го прави симпатичен.

Слави обича работата си и изглежда въплъщение на познатото от рекламите ми “Да правиш каквото искаш и да ти плащат за това”. Ето защо го давам за пример. Не мисля, че работи толкова много само за да изкарва пари.

И все пак, Слави се кефи повече отколкото ми се нрави на парите си. Разбира се, че далеч не мога да го сравня със семейство Баневи, особено с младата госпожа, която разказва в интервюта за колекцията от джипове. Ама имаше едни купуване на мотор и подаряване на джип, дето не ми бяха симпатични.

Относно благотворителността – не знам какво Слави дарява лично без да вдига шум, но все пак подочух нещо. Защо да не вдига? Мисля, че по този начин би дал добър пример по състрадателност на нацията. Точно затова и аз описвам ромската си авантюра и бих се радвала и други да не се стесняват и да го правят. Кампаниите с sms? Ами защо да не ги прави? Едно че реално събира пари и помага, друго че и по този начин учи хората да бъдат добри.

Оставям настрана факта, че шоуто му ми доскуча с прегледа на печата, откритията на магаданския институт, задяванията с Лили Иванова, Евгени Минчев, македонците, с дежурната повърхностна критика на управляващите, с продължителното егоцентрично дърдорене на Слави по време на разговора с госта. Чак гласът му беше започнал да ме дразни и като чуех сигнала на предаването, гледах да се отдалеча от източника на звука. Няма лошо, че тия неща ме дразнят. За всяко шоу си има зрители. И без мен на Слави ще му върви бизнесът.

Но тук се появява едно фундаментално противоречие – претенциите на Слави се простират отвъд шоуто. Може би това е само игра, може би това е самото шоу, но май има хора, които му вярват. Предполагам, че не са толкова многобройни като сектата на СКАТ, разбира се. Слави има претенцията да е народен трибун, вожд и учител. Но тънката част е как това се вързва с комерсиалния характер на предаването.

Не мисля, че е несъвместимо да правиш комерсиално шоу и да изпращаш значими послания. Напротив. Слави имаше ( и предполагам все още има) огромна аудитория, голяма част от която му има доверие. Ако бях на мястото на Слави, бих използвала шоуто за да вдъхна на хората оптимизъм, вяра в себе си, отговорност. Бих им показала възможности, които не забелязват, бих им помогнала да научат повече. Знам, че с публика, която се самоопределя като безпомощна жертва и не обича да учи не е никак лесно, но за какво са умните хора в сценарния екип? А могат да се наемат и други специалисти. А самият Слави, неспособен ли е да формулира сам важни послания? Нали е вдъхновен от патриотизъм и човеколюбие?

Тъжно ми е за Слави. Надявам се някак да започне да прави по-мъдри избори, за да не ми напомня за свръхчовеците, да порасне и да бъде щастлив, за да вдъхновява хората в БГ, които имат огромна нужда от примера на пораснали Славита.

Представям си пред каква дилема е изправен. Сигурно и той усеща, че има нужда от почивка, но как да си я позволи? Предполагам, че се страхува звездата му да не залезе завинаги. Сигурно му тежи и отговорността за всички хора, които работят с него. Сигурно се страхува да остане насаме със себе си, както винаги се е страхувал – иначе щеше да работи малко по-малко. Предполагам, че сега, когато е толкова уязвим, ще има хора, които настървено и лукаво да се възползват от него.

Не мисля, че няма изход. Предполагам, че здравословните му проблеми ще отшумят след като душевното му състояние се балансира.

Надявам се Слави да избере да се оттегли за известно време и да се върне възстановен, вдъхновен и различен, ако изобщо реши да се върне.

Дано до него да има наистина обичащи го и мъдри хора. Дано намери смирението да ги послуша. Силата е в него. Само да постои в тишина и ще я чуе. То е същото като да знаеш номера на Господ Бог.

* ето тук има интервю, което се разпечатва на 18 страници. сега ще гледам видеото от neterra.tv