искрено и социално

 tortoise-color.gif

 Behold the turtle.
He makes progress only when he sticks his neck out.

James B. Conant (1893-1978)

Понякога споделям с вас и личния си дневник. Днес е един такъв ден.

Чета Питър Дракър. Сега мярнах при него термина “Социално предприемачество” – онази специалност, която мярнах в листовете на Георги. “Това е някакъв пръст на съдбата” си казах, точно както си казах и тогава. Първият път не ми беше ясно за какво става въпрос, но усетих, че някак има нещо общо с мене. А сега, след като ми е ясно в (много) общи линии, съм сигурна, че има нещо общо с мен.

Оттам се замислих, че може би трябва да работя някъде “по-нагоре”, в политиката. Но това ли ми се прави? Искам да променям света “отгоре” ли? Честно казано, бих предпочитам да създавам образовани хора, да нараства масата им, след което те, на свой ред, да създават още образовани хора, та в един момент да има достатъчно, за да оглавяват и правителства. Но има ли полза от образовано правителство, което управлява необразовани хора? Ами … може би има … ако всички в правителстваото са достатъчно образовани, та да образоват хората, докато уж ги управляват.

Ако управлявах образованието, да речем, щеше ли да е достатъчно аз и колегите ми да сме образовани, за да реформираме качествено? Не. Без мотивирани и добре квалифицираени учители, няма как да стане. Тези, които не са мотивирани и квалифицирани, ще саботират. А кой да ги мотивира и квалифицира? Ами този, който ги управлява … той става нещо като родител … и така, управляващиите е нужно да са мъдри родители (подобно нещо казва и Платон – да са философи).

А какви са днешните управляващи? Чиновници, заринати в документация. Занимават се с безсмислени дейности, не могат да погледнат по-далече от носа си. Не са нито философи, за да са наясно какво трябва да се направи; не са и мениджъри, за да знаят как. Повечето дори и не са добронамерени за да си поблъскат главите по въпроса защо никакъв резултат няма от тяхната работа. Или, може  би знаят какво правят, но нямат подкрепа, понеже не могат да общуват адекватно с хората и да им обяснят, и да ги направят съпричастни? Да се надяваме, че има и от последния вид.

Така че изглежда примамливо да бъдеш “горе” и да ускориш образоването на цели народи, но ако тези народи не са готови да чуят посланието ти? Колкото и да си умен, е почти невъзможно да се пребориш с цинизма  на тези, които са под тебе. В най-добрия случай ще стигнат до извода, че имаш добри намерения, но си луд.

И все пак, известно време във властта означава известно време в медиите, което на свой ред означава видимост. И друг би могъл да направи филм като този на Ал Гор, но Ал е този, който е номиниран за Оскар, за когото се говори толкова много. Властта ти дава аура, която е различна от тази на работещите “отдолу”. Но тази известност донякъде ограничава известните. Те не могат да си позволят свобода, която би накарала хората да си кажат  “такова животно нема”. Мисля, че Ал Гор има смелостта да стъпи отвъд. Опасявам се, че това може и да се окаже грешка … не знам. Повечето нашенци ще го заподозрат в тайни интереси, а други, не толкова цинични, в ексцентричност, която човек с неговото положение и доходи може да си позволи. И все пак, ако няма такъв пробив, кое би могло да накара хората да се пробудят?

Може би пък точно това излизане напред и превръщане в role model може да събуди хората днес. Но човек не може просто да излезе и да изгори, понеже не се е подготвил добре. Не е вярно това, което казва Левски, “Ако спечеля, печели цял народ. Ако изгубя, губя само мене си.” Целият свят губи, когато изчезне добронамерен просветен човек, който иска да работи за света. Но народът прославя тези, които е изгубил и сам затрива онези, които някак не щат да се затриват сами. Един такъв пример е Йоан Асен. Народът превъзнася богоугодния му брат-мъченик и се чувства свободен да критикува и мрази Йоан, който напук на природните закони е все здрав и жизнен.

Всъщност, сега не се чувствам уверена да говоря за другите народи, но нашият обича мъчениците, а не героите (но пък избира “герои”). Лесно е да бъдеш жертва и да се идентифицираш с жертвите. Това ти дава моралното право да мрънкаш и да критикуваш онези, които вчера си превъзнасял като спасители. Жертвата си избира спасител, грижовната родителска фигура, която обещава благоденствие след 800 дни. А след “Осанна!” идва “Разпни го!”.

И избираме следващия спасител (този път “герой”), който да отмъсти за нас и да накаже лошите. Ако не обещава, че ще ни оправи набързо или ще накаже лошите, не го щем. Тук не избираме тези, които казват, че не могат да ни обещаят друго освен кръв, пот и сълзи.

* картинката е на милите хора от sitesell.com

моята ромска авантюра

Отдавна давам пари на група ромски момичета от село Подкрепа (по пътя Хасково – Харманли). От известно време си давам сметка, че този начин на помощ не може да реши дългосрочно проблема им. Нито акциите на полицаите, които редовно ги прогонват. Нито странните репортажи на местната телевизия, които не успяват да се осъществят, понеже момичетата като видят камера, бягат.

Тъй като от дълго време им давам пари, вчера се престрашиха да седнат да говорят с мене. Разбира се, наложи се да разкарам 2ма полицаи, след което и видеооператор и журналистка.

Ето какво установих от разговора:

18 души (направихме родословно дърво) живеят в едно домакинство. 6 от тях са ходили на училище някога. През летния сезон повечето работят селскостопанска работа на село, а през останалото време няколко от момичетата просят. Твърдят, че не получават никакви помощи.

Смятат, че не могат да намерят работа. Също така на 19-20 години неомъжените момичета смятат, че са още деца и по-скоро за родителите им трябва да има работа. Казват, че ако получаваха помощи, щяха да си стоят вкъщи и да гледат телевизия, а не да просят. Общо взето идеята да си изкарваш прехраната основно с труд на 20 годишна възраст е далече от техните представи за живота. Друг път ще коментирам доколко се различават мненията на 20 годишни етнически българи от елитни гимназии по този въпрос.

Ето какво смятам да направя:

Да проверя какви помощи получава това семейство от държавата (не знам кои действия са законни, предвид защитата на лични данни и пр., както и дали социалните работници ще са склонни да ми окажат съдействие).

Да се опитам да им прокарам идеята, че да се работи не е чак толкова лоша идея, както и че работа може да се намери, но за това трябва да има желание и подготовка.

За тези от семейството, които имат желание да се образоват и да търсят активно работа, ще се обърна към бюрото по труда да проуча какви квалификационни курсове се предлагат и дали се изплаща някаква издръжка докато се посещават. Ще питам и за вероятни работни места, но няма да разчитам само на това. Мисля си и за създаването на някакъв семеен бизнес.

Бих могла да отида на място и да говоря с цялото семейство, да огледам как живеят и да направя снимки и пр. Признавам, че малко ме е страх.

Чудя се дали да не отделям време преди работа да ограмотя няколкото момичета, с които се познавам. Признавам, че се страхувам, че след това може да имат прекалено големи очаквания към мен, а аз пресметнах, че доходите ми не позволяват да направя сама нещата, които смятам, че са необходими.

Може би има неправителствени организации, които НАИСТИНА помагат, но нямам идея кои са те.

Може някои от учениците ми да имат желание да помогнат, но се страхувам от реакцията на родителите им. Все пак трябва първо сама да разбера какво се случва.

Подозирам, че по-възрастните в семейството може и да се противопоставят на тези мои идеи, понеже са свикнали да си лежат вкъщи, а децата да просят, а може и с просия да изкарват повече отколкото ако биха работили, но няма как да науча със сигурност. И заради това се страхувам за себе си.

Ако полицаите ги оставят на мира, може би имам по-големи шансове да науча повече.

Имам и желание да помогна, и идеи, и много въпросителни, и, както си признах, страхове за собствената си кожа. Някакви идеи и информация от ваша страна?

имаме права, но как да ги използваме?

Какво трябва да знаем за провеждане на законен протест
Последните седмици протестите станаха твърде чести. Два от най-отбелязваните протеста, тези на такситата и на еколозите по повод „Натура 2000“ бяха проведени и в нарушение на законовите изисквания. Тъй като нужното да се проведе законно събрание или манифестация съвсем не е много, бих искал да опиша основното, което всеки организатор трябва да знае.

Първото и най-важно нещо, което всички граждани трябва да знаят, е че за организиране на митинг, събрание или манифестация не се иска разрешение. Организаторът не иска позволение, а уведомява кмета на населеното място, за намерението му да организира такава проява. Провеждането може да бъде забранено при няколко изрично изброени хипотези, които са не лесни за доказване, а и решението може да бъде бързо оспорено пред съд.

Нормативна уредба
Провеждането на събрание или манифестация е конституционно право (Чл. 43 от Конституцията). Редът е определен в Закона за събранията, митингите и манифестациите, а всеки общински съвет издава наредба, която урежда детайлите за провеждане на такива събития на своя територия. Ето наредбата с изискванията за София. Упражняването на това право е гарантирано и с предвидените санкции в Наказателния Кодекс в чл. 174а предвижда до 2 години за този, който попречи на протестно събитие и до 1 година, за който проведе забрането такова. В първия случай производството стартира по тъжба на пострадалия.

Кой и кога може да организира и участва?
Всеки. Граждани или организации на граждани може да организират и участват. Условие е да не носят оръжие, да не са очевидно пияни или нарочно маскирани. Събранието или митингът се ръководи от председател, чийто указания трябва да бъдат спазвани от участниците. Организаторите се грижат за ненарушаването на обществения ред, като за това могат да търсят съдействие.
Проявите е допустимо да бъдат провеждани само от 6 сутринта до 10 вечерта.

Място за провеждане
Забранено е в непосредствена близост до военни обекти и в обозначената зона около Народното събрание. Да, там където бяха такситата и където май са се снимали „еко лудите“. В уведомлението организаторът посочва място за митинга или маршрут за манифестацията. На основание, че провеждането на това място може да създаде условия за нарушаване на обществения ред или безопасността на движението, кметът може да предложи друго място/маршрут.

Кога се подава и какво съдържа уведомлението?
За събрание или митинг на открито — най-малко 48 часа преди обявения час. Организаторите на манифестация трябва да предупредят поне 5 дни предварително или ако случаят е наложителен — поне два дни. Уведомлението е в писмена форма и се адресира до кмета. Ето какво трябва да съдържа, направо от наредбата:

Чл. 18. (1) В уведомлението за провеждане на събрание или митинг се посочват: пълното наименованието на организатора и неговото седалище; точните имена и адреси на представляващите го лица, както и техните изборни длъжности; целта, мястото, времето на провеждане и предполагаемия брой на участниците.
(2) В уведомлението за провеждане на манифестация, освен данните по предходната алинея, се посочва и пътя на движението й.

Подава се в общината, която за София се намира на ул. Московска №33. Важно напомняне е да вземете входящ номер, за да може да си получите документа в срок. При провеждането на самия протест, организаторът е добре да го носи със себе си, за да може да докаже при нужда, че протестът е законен.

Това е по-важното, за което се сещам сега. Ако някой има въпроси или нужда от помощ при организирането на протест от негова страна, нека остави коментар или да се свърже с мен — ще се опитам да помогна.

* текстът е на Пейо.

за кефа на шефа

roof_indigostudio.jpg

Не знам какво учи бъдещият мениджър в УНСС или аналогични институции в БГ, но някак съм убедена, че не е история, а още по-малко литература. А трябва.

Мениджърът е човек, който стои на покрива на организацията, в студ и пек, вятър и дъжд и се оглежда наоколо, души, протяга език, за да опита вкуса на снежинките, а ушите му служат не само за слушане, но и за отчитане на температурата, скоростта и посоката на вятъра.

На покрива не е като в климатизираните офиси долу. Горе можеш да настинеш, да слънчасаш, да те издуха вятъра. В същото време си сам и можеш да медитираш. Абе нещо подобно е на това, което правят мениджърите на отдели на своите тераси, ама не съвсем.

За да си истински добър мениджър, не е достатъчно само да усещаш температурата, скоростта и мириса на стихиите. Трябва да осъзнаваш, че са живи и капризни, да разбираш езика им и да се сприятелиш с тях. Тогава те ще споделят с теб и моментните си настроения, и сериозните си намерения. Когато ги опознаваш, все по-лесно ще разбираш и кога просто послъгват ей така за кеф и разнообразие.

За да научиш повече за тях, не е лоша идея да се запознаеш с миналото им. Имам предвид не просто да научиш как са се държали, а да проумееш мотивите им. Нали се сещаш, че ако трима души по едно и също време са стреляли с пушка и са убили хора, това не означава, че са направили едно и също нещо – единият е убил по случайност, другият при самоотбрана, а третият, понеже не го кефи гаджето на дъщеря му.

По същия начин икономическата история просто регистрира делата на стихиите, а задълбоченото изучаване на общата история изследва човешките нагласи, които от една страна се менят под въздействието на новите икономически и технологически реалности, а от друга страна, силно им влияят.

Така, ако изследваш задълбочено Печатарската и Индустриалната революции, можеш да откриеш някои закономерности, които да ти помогнат да предскажеш някои развития на Информационната революция. За да ги опознаеш наистина добре, обаче, не е достатъчно да изследваш само на обществено ниво, а е нужно да слезеш по-дълбоко, в човешкото.

Какво те интересуват човеците? Е, хайде сега, нали човеците решават да купят твоя продукт? Нали човеците решават дали да работят лоялно за тебе?

Ако ще изследваш Индустриалната революция за да предскажеш донякъде развитието на Информационната, изследвай и индустриалния човек, за да предскажеш донякъде поведението на информационния. Единственият начин да влезеш в душата на индустриалния човек е като четеш романите му. Вземи пример от великия икономист Питър Дракър, който би ти препоръчал романите на Дикенс и Балзак, да речем.

Разбира се, не забравяй да държиш под око информационния човек. Чети блоговете му. После се качвай на покрива леко облечен за да си играеш със стихиите. Слизай в офиса да полежиш с романче в ръка на дивана. А секретарката използвай по предназначение – да ти прави чай и да ти осигури тишина.

* картинката е на indigostudio

ако те кефя, гласувай тук

защо сме различни

minkov_old.jpgminkov_new.jpg

Ако си излизал от БГ, сигурно си бил приятно шокиран от факта, че в някои градове с интензивен трафик пешеходецът е на почит и може да пресече спокойно дори и ако няма светофар.

Може да си бил ужасен от факта, че малкото оставащи да живеят след пълнолетие при родителите си в някои страни плащат наем за стаята, в която са прекарали детството си.

Вероятно си се чудил защо африканците и латино-американците, въпреки крещящата бедност, висок процент болни от СПИН, огромна престъпност, се самоопределят като щастливи и здрави и оглавяват световните класации за здраве и щастие. (Виж Грухтопия, в която екстраполирам за България).

Чудил ли си се защо някои си вършат съвестно работата дори и когато никой няма да провери дали са я свършили? Чувствал ли си се като извънземен в собственото си село? Чудиш ли се защо след като твърдим, че сме най-умните в света след евреите, не сме вторите по богатство?

Ето на такива въпроси можеш да намериш отговор в “Защо сме различни”.

Прочетох второто преработено и допълнено издание на книгата на Михаил Минков (Очаква се да излезе и обемист англоезичен вариант, с по-силен научен уклон. Отново на “Класика и стил”, с академични препратки.)

Изобщо не се поколебах да се разделя с 14 лева, въпреки че съм чела първото издание и все още никой не го е присвоил.

Книгата се базира на солидни научни изследвания на авторитетни организации. Мисля, че служи не само да ти помогне да се запознаеш с други култури, но и да осмислиш своята собствена. Въпреки, че БГ не забелязах да е включена в големите изследвания, лесно можеш да определиш къде се намира основната част от населението по отношение на една или друга културна особеност.

Разсмисълът за това накъде върви нашето общество доста ме натъжава. И все пак тази книга, благодарение на високата си степен на неутралност може да бъде преглътната и от горди националисти , които ще имат възможност сами да си направят изводи, и които иначе биха били отблъснати от книгата “Защо толкова малко успяваме?” на Юлиян Генов, която е писана специално за нашето общество и изводите са извадени доста категорично от автора. Сещам се да препоръчам и книгите на Иван Хаджийски на всички, които се опитват да изследват българската душа, било то с любителска или професионална цел, даже и на специалисти по маркетинг препоръчвам като отправна точка за размисъл.

Добро впечатление ми направи представянето на повече гледни точки и (невинаги успешен) опитът за научна безпристрастност. Освен Хофстеде (две книги на същото издателство) и Тромпенаарс (една), Минков разглежда и изследвания на доста организации. Все пак апелирам да четете с щипка критичност и да възприемате нещата като научна теория, доказателствата като предпоследни, както е нормално да се подхожда към всяко научно твърдение, за да избегнем превръщането му в догма. Всичко се променя, а ние все пак трябва във всеки момент да избираме в какво да вярваме, така че нека го правим максимално образовано – хем с отворен ум и сърце, хем критично.

Фактът, че ми попадна книга от българин, който е толкова отворен, че да промени възгледите си и да напише това в следващата си книга, вместо да се вкопчи ревниво в тях ме радва. Дано още такива да се появяват.

Книгата може да бъде полезна не само на работещи с представители на други култури, но и на кандидат-студенти, както и на изгряващи по какъвто и да е повод космополити. Аз, например, взех решение, че няма да работя в Африка и Латинска Америка (доста романтична представа съм имала за тези места), че бих живяла в Обединеното Кралство (което знаем, че си харесвам отдавна), в Холандия (кога не съм ви я хвалила?), както и в Източна Азия (което отдавна съм заявила като намерение). Феновете на Пол Гоген ще намерят и научно потвърждение на чувството си, че домът ти не е задължително там, където си роден, а там, където се чувстваш щастлив.

Браво на печатница “Абагар”, Търново ( аз като порасна, още по-хубава ще си направя). Книгата изглежда вечна, както и останалите на “Класика и стил”, а обичайната бяла офсетова хартия е прекрасна за маркиране дори и с жълтото на Faber Castell.

Макар и да смятам, че на някои места Минков можеше да се въздържи от оценъчни прилагателни и че като цяло стилът му на писане е леко популистки с полъх на соц. научно-популярност, книгата е чудесна. Тя се чете леко и от неспециалисти по сравнително културознание, за каквито и изглежда да е предназначена.

Все пак отчитам като недостатък липсата на библиография. Нямаше да е кой знае какъв проблем да се приложи.

Оттук нататък следват още критики, които се надявам да бъдат полезни при следващия тираж, който искрено пожелавам на автора и издателите.

Липсва и информация за автора, а аз много държа да прочета мъничко за автора преди да взема решение дали да му гласувам доверие, плащайки за творбата му. Ако не бях чела първото издание, можеше и да не си купя второто, защото недоверието ми към БГ автори, особено учени, май е нараснало.

И все пак от книгата могат да се извлекат някои източници на информация, но нямаше да е лошо освен заглавията, на английски да бяха написани и имената на авторите, понеже понякога пада доста налучкване в Google.

Ако бях на мястото на Минков, бих оставила email адрес за кореспонденция, бих направила и сайт с форум за да си създам общност от фенове, или по-скоро хора, които изследват същите проблеми. Така е направил не само Ал Гор, но и авторът на блогоменталния филм.

Бих предпочела и подвързията да бъде от ония восъчно-матовите вместо гланц, ама айде да не капризнича толкова!

Започваме да спасяваме света

С Лъчо измислихме нещо, което споделих с Радина и Димитър, които казаха, че одобряват и биха се включили. Ето идеята, за която Лъчо каза “Хм, ами как никой досега не се е сетил?” и с която смятаме да станем пророци в собственото си село:

За да предотвратим съсипването на планетата, искаме да покажем, че положението е критично и че всеки от нас може да помогне.

Смятаме да снимаме два вида кратки клипчета, в които ясно и достъпно показваме по един ефект от затоплянето или по едно нещо, което всеки от нас може да направи – индивидуално или в група. На клипчетата ще говорим ние, т.нар. “обикновени хора”.

Защо клипчета?

Защото повечето хора са навикнали с тази медия и я възприемат по-лесно от текстовете за четене. (Разбира се текстовете могат да бъдат друго начинание, сега обсъждам само клипче кампанията).

Защо кратки?

За да е по-голяма вероятността да бъдат гледани. An Inconvenient Truth е хубав филм, но не е нещо, което би се гледало масово. (Друг е въпросът как ще стане така, че да се гледат масово).

За да представяме ярко само по една идея, която да се набие в главите на хората. Ако са повече, едва ли ще бъдат запомнени наведнъж.

Защо ние?

За да покажем, че “обикновените малки хора” са загрижени и че могат да направят нещо.

Ако не ти стиска да се снимаш?

Ето възможност да се научиш да говориш пред други и да станеш по-уверен. Ама ако искаш да помогнеш и не си готов да говориш пред света, има и други начини – да речем да намериш информация и да я “смелиш”, да я предоставиш в простичък и достъпен вид, за да може да бъде представена във видео от друг. Това включва и текст, и графика – абе, каквото можеш! Давай и идеи.

Да направим ли специално място?

Където да се появява информация, където да се дискутира? Може, но хората няма да се сетят сами да отидат там. Така че освен на това място, което да служи за депо и щаб, предлагам всички да ъплоадваме в нашите собствени блогове и сайтове, като даваме и линкове за промотиране на “щаба”.

Как да разпространим идеята?

Да пишем и кажем на приятели, познати, съученици, състуденти, колеги. Да пишем на непознати хора, които се интересуват – клубове и пр. Организации. Да използваме всички езици, които знаем, всички връзки, които сме създали досега.

Колко време ще ни отнеме?

Всеки може веднъж седмично (или колкото му се откъсне от сърцето) да се запознае с една идея и да я сподели с думи прости във видео или да помогне на друг да направи видеото, най-малкото като му предостави обработената идея.

Айде, чакам коментари и пускайте мухата навсякъде!

грухтопия

lolitka3.jpg

Най-щастливите хора на света са африканците и латиноамериканците. Българите са сред най-нещастните.

Това са резултати от сравнителни изследвания на културата. Ако не си чел някоя от издадените от “Класика и стил” книги, то поне си чувал за тези статистики от телевизията.

Как се правят такива изследвания? Задават се въпроси на големи извадки от населението и разбираме как се самоопределят хората. Щом някой казва, че се чувства щастлив, едва ли ще сме прави ако го наречем нещастен и обратно.

Учените глави, обаче, затова са учени, за да анализират резултатите от изследването и да ни предложат обяснение на явлението. Ето как обясняват разликите в субективното усещане за щастиие / нещастие:

Според учените, някои култури се чувстват нещастни, понеже имат ужасно много задръжки. Те се чувстват подтиснати, защото не смеят да изразят себе си, подтискат чувствата си, и в резултат не си позволяват да бият когото си поискат, нито пък да се сношават с когото си поискат.

Винаги ли ще сме нещастни? Спокойно, ситуацията се променя. Мисля, че има предпоставки да се превърнем в щастлива нация. Все повече млади хора могат да си позволят да изливат чувствата си под формата на физическо и вербално насилие над хора, рушене на обществена собственост, както и все повече секс от все по-ранна възраст. Имаме си и достъп до телевизии, които предлагат латино и афро ролеви модели под формата на музикални клипове и сериали.

Кое, обаче, продължава да пречи на тези млади хора да бъдат истински щастливи? Нуждата да бъдат смятани за cool. Е, навсякъде по света хората искат да минават за готини, но някъде този имидж е по-лесно достижим, другаде не толкова. Тук не е достатъчно да се появиш в дрешките на любимата си чалга или рап звезда. Ценностите, с които си израснал включват още и скъп мобилен телефон, хубава кола, жилище, алуминиева дограма, дипломи. А тези неща струват пари.

За да изкараш тези пари се налага да си размърдаш задника. Тук парите се изкарват основно от родителите, понеже децата трябва да вземат няколко дипломи, не бива да се разсейват, пък и бива да си поживеят малко.

Ето откъде идва разликата между поколенията. Едните си позволяват да си поживеят, а другите не. Едните изкарват парите и се сдухват, за да е възможно другите да харчат и да се кефят.

Ако родителите спрат да налагат скъпоструващи ценнности, всички ще бъдат много по-щастливи, защото няма да въздишат по недостъпния лукс, няма да се трепят да изкарват пари заради него.

Тогава България ще стане истински рай – всички ще хапват евтини кренвирши и туршия, ще пийват домашен алкохолец, ще носят лъскави дрешки от пазара в Димитровград, ще гледат сериали, чалга и кеч. Раждаемостта ще се повиши.

Тук, обаче, е редно и държавата да си е на мястото. Ако иска повече население, да му построи жилища, в които то да живее безплатно, да осигури големи помощи, за да се хранят и обличат децата. Все пак ние сме цивилизовани хора, а не африканци или латиноамериканци.

Груууух!

* ако искаш да разгледаш снимчици на съученичките на дъщеря си, можеш да намериш в сайтовете за запознанства.