бг образование за нормални

Пейо постна видео на същата жена. Тя е аутист. Не знам почти нищо за аутизма, но след като гледах няколко нейни записа, както и интервю, което взема от друга жена аутист, се замислих …

Колко български младежи, без никакви умствени разстройства, след 12 години училищно образование, дори и след още 4-5 университетско образование са в състояние да генерират толкова много свои мисли по интелигентен начин, употребявайки такова разнообразие от думи.

споделям това на фона на  обсъжданите теми във форума на един от големите хасковски интернет-провайдъри: до близкия супермаркет  мутра удря главата на приятелката си в капака на колата.

Advertisements

10 thoughts on “бг образование за нормални

  1. Ъъъ, ама това кой го говори, жената аутист ли, щото на мен ми се стори, че не си отваря устата въобще?
    А относно бедния речник на някои ученици – то си зависи от четенето. Аз забелязвам това от личен опит! Аз например забелязах, че напоследк ми става трудно да изразя точно това, което искам да кажа с малко и точни думи. Не бях отваряла книжка от няколко месеца, та взех да се занимавам с една към около 900 стр. „Вечната Амбър“ и май се чувства подобрение. А лятото като имах време да чета повече забелязах, че бях почнала да пиша по-хубави есета. Но за съжаление днес нямам време да чета, защото имамда наизустявам цял куп формули по физика, които веднага след контролната ще забравя с лекота! Така накрая ще излезе, че не съм свършила нищо полезно…

  2. spicegirl, тя жената си казва:
    „I use synthesized speech to communicate“
    🙂
    lyd, въпроса който си задала си е направо риторичен.

    жената казва страхотни неща и ги казва по страхотен начин. да си призная, наложи ми се да отворя речника за да проверя 2-3 думички 🙂

    ето линк към филмчето от поста на Пейо. хвърли ме в дълбок размисъл…

  3. значи, че пишеш на клавиатурата и всяка дума е се произнася не от тебе, а от машина

  4. Четенето му е майката.
    Въпросът е, след като имате речника, ще имате ли какво да кажете?

  5. аз нямам опит с аутисти,не съм срещал никога..но по друг начин си представях аутизмът..като тотално умствено объркване и разтройство..

    а пък явно не е толкова цялостно,ами напротив.

  6. Ако някой го интересува, за аутизма имам следните смътни спомени от ученото в Университета:

    Проблемите на аутистичните деца са два (поне лично аз така си ги подреждам) –

    1) вьображението и образите

    – Тези деца не играят „на ужким“ с играчките, а ги използват точно като предмети и извършват повтарящи се действия с тях (примерно вместо да играе някаква роля с куклата, или да се грижи за нея, все едно, че куклата е жива, детето просто я върти пак и пак около крака на един стол или „кове“ нещо с нея).

    – Не разбират какво е това лъжа. Има такъв експеримент: детето вижда какво има под една захлупена чаша – бонбон, единият от възрастните хора излиза от стаята и под чашата се слага химикалка (примерно). И нормалните, и умствено бавноразвиващите се деца разбират, че възрастният, като се върне, все още ще си мисли, че там има бонбон (че не знае какво е станало в негово отсъствие). Само аутистичното дете не разбира, че то ЗНАЕ нещо, което възрастният НЕ ЗНАЕ, че има РАЗЛИКА между версиите им за реалността. Че то може да ЛЪЖЕ.

    – разбират думите напълно буквално (изрази като „не мога да смеля това“ (което означава „не мога да осмисля това“) им убягват); а често използват думите, за да назовават неща, така, както те си искат (например решило е винаги да нарича прозореца „котка“).

    – Както споменах, обичат повтарящите се неща (песни, действия, ритуали), те им дават сигурност

    2) Общуването

    – голяма част от горните проблеми произтичат от изолацията на детето. Това са бебета, които нямат инстинкт и желание за общуване (оказва се, че такъв инстинкт в бебето има, а при аутистичните деца го няма). Примерно социалната усмивка на бебето, когато му се усмихнеш.

    – Ако нормално дете и възрастен гледат филм, детето ще се обръща от време на време към възрастния да види дали възрастния плаче, дали се смее – дали гледа /реагира на филма. Аутистичното дете не го прави

    – Също така, то не използва речта за общуване.

    – Вместо да поиска от възрастния да му подаде предмет с думи, аутистичното дете може просто да се покатери по тялото му или да хване ръката му като продължение на своята (т.е. използва възрастния като предмет)

    – Аутистите специално трябва да се учат да изразяват емоции – свиване на рамене, усмивка, махване с ръка и т.н. – всичко това го правят със съзнателни, волеви усилия, а не като автоматична реакция на тялото.

    ВЪПРЕКИ ВСИЧКО КАЗАНО ДОТУК, има аутисти, които преодоляват тези неща с подходящо образование. Има различни видове аутизъм. Ако аутизмът не е съпроводен със сериозно умствено изоставане, аутистите често могат да надминат обикновения човек по интелигентност – стават брилянтни учени, примерно. Тази жена е пример за високо интелигентен аутист – няма нищо необичайно в това.

  7. Изгледах и линка, споменат от nixonixo, намерен в поста на Пейо.

    Той ми припомни, че аутистите възприемат света като… все едно да гледаш десетки, дори стотици телевизионни канали едновременно и да не можеш да се фокусираш върху един телевизионен канал; а да ги виждаш постоянно и всички. Просто си претоварен от цялата информация, която се стоварва върху теб и която не можеш да филтрираш, защото всичко е еднакво важно, еднакво грабва парче от вниманието.

    Иначе клипчето показва нещо, което споменах – желанието да се взаимодейства именно с предмети и сетивни усещания; и удоволствието от повтаряемостта, цикличността на всяко действие (дори поклащането на тялото е повторяемо и циклично).

Коментари са забранени.