пия мозък и си блъскам главата

aip.jpg

Преди няколко години със Стоян говорихме дали е хубаво да се краде от магазина. Обясних му, че ако открадне и не го хванат, ще пострада продавачът, който ще бъде наказан заради липса на бдителност и ще му бъде удържано от и без това малката заплата.

После Стоян попита дали това, че фотокопирам учебници не е кражба. Казах му, че законово погледнато е, но пък ако се имат предвид цените, на които точно тези учебници се продаваха в бг, по-скоро съм в ролята на Прометей (също крадец), тъй като децата не могат да си позволят да купят всички нужни учебници, нито аз мога да си позволя да купя за всички тях. Ако не наруша авторските права и не дам на децата копия, децата няма да научат това, което пише в книгата, но и творецът няма да спечели нищо. Не че съм наясно дали имам право да споделям купените от мен книги (без да ги фотокопирам) със същите тези ученици. А как стои въпросът с публичните библиотеки? Марфа? ( очаквайте статия за това как често можете да научите повече от безплатните източници)

Със или без закони за интелектуалната собственост, на всички е ясно че:

Някои хора си вадят хляба с творчество. Те трябва да се издържат по някакъв начин. Ако е чрез друга работа, няма да им остават много време и сили за творчество. Затова всички имат полза на тези хора да им бъде осигурена прехраната, за да не си пилеят времето и силите.( Кой знае защо се сетих за Моцарт. Гледайте филма на Милош Форман “Амадеус”)

Някои хора с удоволствие биха платили за продукти и услуги за душата и ума, ама не могат да си позволят всичко, което им е нужно. Познавам доста хора, които не могат да си позволят да платят за почти нищо такова.

Някои хора си изкарват прехраната като използват безплатно, твърде често незаконно, създаденото от творците. Тези хора биха могли да печелят пари и по други начини, ама този им е познат и лесен.

Всички си изкарваме прехраната като използваме интелектуалния труд на всички учени, писатели, композитори и пр., които са се пръкнали преди нас. За по-голямата част от тоя труд не сме дали и стотинка, не сме били длъжни по закон, и хич не се замисляме даже, че ако трябваше всеки от нас да открива топлата вода или да плаща за всички идеи да предците ни, кой знае къде щяхме да сме сега. Кажете едно мерси на Аристотел, Буда, Исус, Нютон, Айнщайн, Дикенс, Емили Дикинсън, Ботев и когото се сетите.

Някои хора за удоволствие консумират безплатно творчество, за което биха могли да платят, но не искат.

Някои хора биха искали да платят, имат и парите, ама няма механизъм, по който да го направят. За част от тях пише Йовко в BusinessWeek.

Някои хора биха искали да споделят продукти и услуги на знанието с колкото се може повече хора, но не могат да си позволят да изкупуват тиражите на любимите си книги/ филми/ албуми за да ги подаряват. Аз, например, рядко купувам повече от 2-3 копия и то от нищожна част от всички заглавия, които купувам. Давам назаем и се надявам да ми върнат книгата, за да я дам на друг. (Поне около 30 книги на година не се връщат. Помислете си хубаво, знаете кои!)

Изглежда съвсем справедливо който пие да си плаща, а ако не си плаща да не пие. Ако приложим този подход към бедстващите, на които осигуряваме храни, одеала и медикаменти, би трябвало да ги оставим да умрат. По същия начин трябва да постъпим и с болните деца, за чието спасяване се организират кампании за набиране на средства. В такива случаи (освен ако не става въпрос за циганите) ние не държим да спазваме пазарните принципи и любимата си поговорка “Приятелството си е приятелство, ама сиренето е с пари”.

Ако става въпрос за емоционална/ интелектуална/ духовна храна, обаче, повечето хора смятат, че това не е от първа необходимост, т.е. е лукс, прищявка, каприз. (Тук се сещам за филмчето за Андерсен, което някога гледах по Hallmark. Там може да се видят доста капризни хора от всякакви прослойки по целия свят.) А повечето творци настръхват, понеже искат трудът им да бъде заплатен. И излизат с аргумента “Като отидеш в магазина си плащаш салама, нали?”

Когато лекар откаже медицинска помощ на човек, който не може да си плати, се възмущаваме гневно. С какво лекарят е различен от поета, който не иска да сподели стиха си безплатно? Може би с това, че е положил клетва? Колко по-леко живеят поетите! Сигурно затова никой не се е сетил да им направи здравна, пардон, поетическа каса.

Антония, Невена Гюрова, Йовко и всички останали, какво мислите по въпроса?

Advertisements

23 thoughts on “пия мозък и си блъскам главата

  1. > С какво лекарят е различен от поета, който не иска да сподели стиха си безплатно? Може би с това, че е положил клетва?

    Може би с това, че липсата на стиха никога не може да ни навреди (или по-коректно казано, средно пораженията са неизмеримо по-малки), колкото отказаната здравна помощ.

    Лекарите полагат хипократова клетва. Поетите – не. Доколкото знам поетите спокойно могат да ни тровят живот, или поне тези, които се мислят за поети. Лекарите обаче учат 10 години за да станат специалисти. Никой не ги задължава да си отделят цялото време на неплатежоспособни клиенти, така да се каже. Но да убиеш човек, като си единствения който може да помогне си ти, и си учен да помагаш… не знам.

  2. както каза един от малкото лекари, на които имам доверие, моли се да си в добри отношения с Господ. това беше по отношение на състоянието на здравеопазването в бг

  3. В наши дни, когато творецът все по-лесно може да се издава сам и да стига директно до своята публика посредниците, които най-често са истинските крадци, стават излишни. Творците не го осъзнават някак си или още се страхуват да възроптаят, защото тези които на техен гръб правят печалба са именно издателите им. Те ги вкарват и в калъпа на продаваемото…

    Нещата в последно време са толкова изкривени, че само се огледайте – музикалната индустрия например (а и филмовата) в последните десет години се е превърнала в чалгаджийница и бълва едни и същи неща. С какво се отличава този клип в който има полуголи негърски задници, златни ланци и лъскави коли от следващия, в който ще има пак същото. Изкуството е превърнато в машина за пари – това е бизнес, а не изкуство. Със съпротива или не – тази индустрия ще се промени или ще изчезне, което ще е добре за всички…

  4. Хм, Йовко, мейнстрийм чалга индустрията ще се промени и изчезне когато се променят вкусовете на огромния брой потребители, които подържат тази индустрия жива в този вид. (Може би тук идва точно на място онзи текст „Колко струвам“, дето го писах преди няколко дни.)

    Идва въпросът как да се променят тези вкусове. Индустрията е много силна засега и тя масово формира вкусове – не само филмовата и музикалната, но и издателската и пр. Хахаха! Ами ние сме си истински underground тука, но някак спонтанно силата ни расте … дотам, че да се забележи от TIME 🙂

    Не е ли време да направим вече някакви съзнателни усилия да променим нещата?

  5. Всеки прави каквото може… Освен това еволюцията винаги си знае работата. Замисли се – пиратство е имало винаги… Нима не се пиратстваха и аудио-касетите навремето (ако някой си ги спомня). Индустрията защо не квичеше? А сега защо квичи? Защото сега вече боли, защото никой не се вързва на идеите да продадем едно нещо много пъти – да му правим европейска премиера, после азиатска премиера, американска премиера, DVD-та за конкретен регион – само и само да изцедим феновете максимално… И то не заради творците, а заради посредниците… Е, номера започва да не минава… И мейнстрийм чалгата ще си замине, когато MTV и подобни няма да са основния диктатор на масовия вкус. И когато в Интернет хората ще си харесват нещата, които слушат не на база колко е известен (или секси) някой, а колко хора са му дръпнали парчетата примерно…

  6. „Всеки прави каквото може“ е твърде загадъчно 🙂 Какво правиш ти за да бъде куптурата достъпна за повече хора без творците да мрат от глад? А какво правим с творците, които вече не са сред живите? Какво да правим с нашето собствено творчество?

  7. Загадъчен съм по рождение… А за това какво правя аз се говори твърде често напоследък за да се саморекламирам. Ето последното: http://openprojectsfoundation.org/c3/

    А около мен има доста различни и интересни творци, които ми се вързват на акъла и още никой от тях не е умрял от глад… Честно казано формули за комерсиално изкуство не ме интересуват – не са известни и са в учебниците по маркетинг. Интересува ме спонтанната креативност на обикновения човек…

  8. Пиратството е доста относително понятие, струва ми се 🙂 Все пак музиката и филмите, които сваляме от интернет са пиратски(без значение дали плащаме малка сума за да теглим от data.bg) все пак едно оригинално CD струва около 15$ а ние без проблем дърпаме какви ли не песни от нета, същото е и с филмите. А пък примера с учебниците доказва, че без пиратство не може 🙂 Дори картинките, които допълват постовете са до известна степен пиратски. А за да се е заел някои да прави филм, музика или интересни снимки, значи някой му плаща, тъй че и ние сме доволни и творецър също! Поне аз така виждам нещата 😛

  9. хм, мария, ами кой е тоя дето плаща? някой плаща на твореца за да твори, а ние да се кефим без да плащаме? кои са тия добри хора?

  10. Dosta za horata deto plashtat v sashtnost. Ot moi nabludeniq – zapadna evropa, usa, canada, australia sa vse mesta kadeto povecheto ot naselenieto plashta za software, muzika, filmi i sie.

    Vav BG az bqh sviknal da pozlvam vsichko (ot izbroenite po gore) bez da plashtam, no tuk tova e ogranicheno do minimum.

    Ima obache drug paradox. Nie (da kajem balgarite) ne plashtame za nishto shtoto si kazvame tova e tolkova skapo kak da platq (primerno windows xp packet za 600$).

    A v sashtoto vreme v US cenite sa strashno niski. Edin muzikalen disc e 9$, software e pak malko po evtin ( ai kogato si kupish pc ti davat bonus dostatachno registriran software). Az primerno ne bih si gubil vremeto da tarsq i svalqm 15 pesni, kato moga za 9$ da ida i da si kupq cd za 5min :).

    V kraina smetka, tezi koito mogat da si pozvolqt muzika,software, etc, plashtat i tova ne e nikak chudno. Drugite koito nqmat pari piratstvat…zashtoto edno e obshtoto mejdu vsichki – jelanieto za imane.

    Za men vsichko se opredelq ot pazara i merkite…na nqkoi mesta pazara e golqm i mojesh da namalish cenite, a s niski ceni horata nqma da pirastvat. Na drugi mesta cenite sa visoki i vsichki piratstvat.

    Sled okolo 4-5g v BG mojebi nikoi nqma da proizvejda arts, no na drugi mesta shte gi ima… i taka..

  11. Трудно е сравнението между лекари и поети, по-скоро… но все пак
    живея в малък град, доста пари се въртят тук, хората са сравнително добре.
    жена ми е от голям град, който след комунизма западна и в демографски и в икономически смисъл
    като почна работа тук я бъзикаха, че там хората взимали малко пари, зле били и т.н. веднага се замислих, че ние пък си нямаме кино, театър идва един път на половин година, а читалището няма един преподавател по пиано и втора година не могат да намерят (града е почти 40 000 жители)
    наистина без поет няма да умреш, но все пак това задушава, дразни, тормози
    та… не е зле когато някой ми поиска книга, свалена от нета и печатана на принтер… хареса ми сравнението с Прометей

  12. Авторското право и сродните му права днес защитават не интересите на творците и на публиката (както са били замислени), а интересите на издателите, които са посредници между първите и вторите.

    Например певците получават не повече от 10% от печалбите от продажбите на техни дискове като при това са обвързани със заробващи условия. Много подробно е описала механизма Къртни Лав в прословутия си Манифест – мисля, че ще ти е интересно да го прочетеш.

    Друг пример, но у нас: Преводачката на култови автори като Дъглас Адамс и Тери Пратчет – Светлана Комогорова-Комата, получава за преводите по хонарари от порядъка на 500-600 лв.

    Лъжите, че пиратството ощетява творците, са тъпа пропаганда, финансирана от акулите на издателския бизнес.

  13. вени, а какво правят самите творци у нас във връзка с дискутираните от нас въпроси? знаеш ли къде можем да прочетем техните виждания по въпроса?

  14. прочетох манифеста на къртни…ами за това си мислех тези дни … че и на самите музиканти им е по-лесно да работят по стария начин – със звукозаписните компании, които се грижат за промотирането и всичко останало. в подобна ситуация са и писателите, да речем. нормално е – всеки иска да се занимава с това, в което е силен. и аз предпочитам да платя на счетоводител вместо да си блъскам главата с данъчната декларация. ето затова е и аутсорсингът (за това писах пост на 3 октомври „outsourcing“). тъй като музикантът не може сам да свърши всичко, което е необходимо, пак ще опре до услугите на други. въпросът е кои са другите. ако творците дадат ясен знак с какви посредници искат да работят, посредниците ще се явят. но ако повечето от тях сами продължават да поддържат статуквото, никой не им е виновен. къртни чудесно е обяснила какво е добре да правят. въпросът е на колко от творците им стиска да променят нещо вместо да се оплакват и да се държат като жертви. а феновете ще плащат бакшиши ако искат … съвсем съм съгласна с това определение (виж поста ми от 17 януари „колко струвам“)

  15. Никщо не правят, тъй като си правят пачките от концерти, клубни участия и участия в частни партита.

  16. В библиотеката нямаш никакъв проблем да си направиш ксерокс-копие на депозитна книга, която инак може да се ползва само в читалня, а пък ти трябва много. Е, плащаш си ксерокса, щото и ние трябва да припечелваме, следователно на клона на пиратството у нас е добре да се отдели и едно местенце за българските библиотеки

  17. знаех си аз, че си бандитка, марфа! ти си част от престъпна групировка. ти си еманация на организираната престъпност!

Коментари са забранени.