Робинзон в условия на глобално затопляне

lego_relativity.jpg

Тази сутрин, докато си вземах душ, дори и аз се замислих за глобалното затопляне. Поради липсата на сериозни проучвания по темата от моя страна, представих си следната картина:

Останала е малко незалята с вода суша – някъде в сърцето на Азия (слабите ми познания по география са всеизвестен факт) – нещо като сибирска тундра (?!?), в която снеговете са се поразтопили и е една неуютно хладна и вечно кишава пролет. Бързо си зададох въпроса има ли смисъл да продължа да оцелявам или е по-хитро да се самоубия. Реших да дам шанс на приключението, понеже не можах да си отговоря на въпроса в какво точно ще се преродя.

Ето ме – Робинзон на 21 век. Айде сега да видим как ще я карам! Освен че нямам подходящи за газене в кал обувки, май нямам и никакъв survivor hardware. Осъзнах, че в такава ситуация железариите ще се превърнат в доста привлекателни места за плячкосване. Това ще е исторически момент, в който ще бъдат обикнати от жена за втори път (всички знаят, че първата съм аз).

Да речем, че имам някакви basic tools, сега идва въпросът имам ли нужното knowhow. Я да видя какво полезно съм научила в училище. На първо време ще се наложи да проверя знанията си по география, биология, физика, уменията си по трудово, а в по-софистицирана ситуация и знанията по химия.

Разбира се, ако не съм сама (надявам се да попадна в едно племе с Радина, понеже тя е по-смела от повечето мъже, които познавам, и за разлика от тях, може да пали огън), ще е по-лесно да съм понаучила и нещо хуманитарно, за да оцелея в група отчаяни survivor-и. Тъй като нямам богат ТВ зрителски опит с предавания като Survivor и Big Brother, няма да е лошо да препрочета “Повелителят на мухите”. Тук е моментът да си дадете сметка, че художествената литература е един от ключовете към опознаването на човешката природа.

Дори и да знаех толкова, колкото и Никола, бих ли оцеляла само със знания и умения – ей така от нулата, без да имам никакви инструменти? Анджек сега е моментът да се замислим за човешката еволюция и да се поклоним смирено.

Но остава един много важен въпрос, на който търся отговора от години. ОК, идеите са велико нещо. Ако приемем, че сме наясно с животинския интелект и той е това, което вярваме че е, то тогава, наистина, евала на човека – признавам го за венец на творението, но …

Човек може да има блестящ интелект, може да има палец и четири пръста, но той не е толкова сръчен, че да може да произведе сам не само миниатюрните части на миниатюрни електронни устройства, ами и една чугунена пернишка печка.

Как ги произвежда сега ли? Ами с машини! А как е произвел тия машини? А машините, които са произвели тия машини? О, не ми казвай, че лека-полека човек е ставал все по-сръчен и така е произвел фини и прецизни инструменти … ей така с голи ръце. Ако е така, вземи ни покажи как става! Разполагаш с достъп до ужасно много знания.

Когато аз мисля по този въпрос, стигам до задънената улица, до която стигат и философите, когато спорят дали има Бог-творец или няма.

А може и някога някои хора да са били наистина много сръчни и знаещи, но какво се е случило с тях? Какво се е случило с нас, знаещите и можещи образовани граждани на 21 век?

Навремето Робинзон е успял някак да възстанови една част от постигнатото от човечеството по онова време, Съмняванм се, че ние бихме могли в същата степен да възстановим постигнатото към днешния ден. Дори не съм сигурна дали ще стигнем буквално направеното от Робинзон.

Станали сме толкова зависими от неща, за които плащаме, че повечето от нас едва ли си дават сметка за произхода на салама, на отоплението и осветлението. В същото време си въобразяваме, че сме по-свободни и независими от всякога, понеже си имаме компютри и Интернет и можем да вярваме в каквото си щем и да го заявим пред целия свят.

Колко често си даваме сметка, че днес сме по-зависими от всякога. В най-елементарните неща, с които си служим, които консумираме, е вложен трудът на много хора от далечни краища на света – не просто от идеята до изпълнението и доставката, ами … образованието на изобретателите и изпълнителите, ами оцеляването им? Трябва да благодарим на техните родители и учители, баби и дядовци и техните родители и учители, на правителствата им, на хората, избрали тези правителства, на пияния съсед, който не е успял да улучи работника бутилка по главата…

Ето за каква мрежа говори Мартин Лутър Кинг – мрежата от взаимозависимости, от която, според него, няма измъкване. И Далай Лама за това говори. А аз си пиша с китайското химикалче и нямам време да мисля за китайското дете, което е твърде бедно за да си позволи китайско химикалче.

P.S. Наистина ме интересува произходът на първите прецизни машини и инструменти.

*картинката взех назаем от Андрю . Както знаеш, оригиналът е на Ешер.

Advertisements

22 thoughts on “Робинзон в условия на глобално затопляне

  1. да, ама те по-скоро се чудят за какво е служело това чудо!!! искам да знам как, още в онези нетехнологични времена, е имало хора, които се можели да направят такова нещо. с магия ли? и къде се е загубило знанието за технологиите?

    може би отговорът е някъде под носа ни, но ние сме слепи за него …blinded by science, може би. брех!

  2. както се казва по ‘аскуфски: „ам ха де?!“ :))

    то, всъщност, въпросът не е „къде се е загубило знанието за технологиите“, понеже тях си ги има, но просто не са толкова общодостъпни и са тясно-профилирани. т.е. стигаме до идеята, че човек не може да знае/прави всичко, а се специализира (или поне се опитва) в дадено нещо (или няколко неща). примерно бай иван, дето цял живот е копал на нивата, ше има да се чуди и мае как така електронния часовник няма стрелки, и на свой ред някой сис-админ ше се чеше по тила в търсене отговор на въпроса „как се ашладисва млада фиданка“.
    и докато днес човек може да намери информация за всичко (слава на чичко Гугъл) , в ония прастари времена малцина са имали честта да знаят нещо повече от колко е две и две или по кое време пеят първи петли (второто, впрочем, може да се смята за загубена технология в наши дни 🙂 )

    а по въпроса за ъпгрейда от кремъчния нож до микро-чиповете и нано-технологиите – сложна работа е тва…
    едни казват – еволюция, батка. според други Атлантите, да са живи и здрави, са виновни за всичкото ни знаене и можене. (между другото, Добрин Дeнев подхвърля, че май-май Атлантите са живели по нашите земи, както и други интересни хипотенузи хипотези 😉 ).
    трети пък смятат, че извънземните са дошли отдавна на земята и са ни давали акъл и ноу-хау, и сега само ни гледат сеира. 🙂

    сложна работа, общо взето.

    п.п.
    пернишките печки растат вдън гори тилилейски и оттам ги изнасят за търговия директно с тилилейски цепеници и подпалки. 🙂

  3. айде, редактирах ти ги, понеже имам малко ноу-хау за html 🙂 хихихихи, да не повярваш!

  4. Урок от Тери Пратчет, или как се прави нанокомпютър.

    … Странна раса са джуджетата. За оцеляването си имаха нужда само от брадвите си. Запалват си огън, с помощта на брадвите изковават грубите сечива, с тяхна помощ изковават фините, и след това могат да направят всичко …
    (от Петия слон)

    Май вече почна да ми писва как „Хората от древността били много умни и имали странни машини, които и днес не можем да разберем“. Ами хайде разгледайте устройството на автоматичната скоростна кутия, разберете я, и после ми разправяйте такива истории. Някак почти всички могат да минат под линията „синдрома ДСВ“ (Доброто Старо Време). А, имали са си хитринки хорат, не може да се отрече. Обаче далеч не са били толкова напреднали като нас (може и назаднали, зависи от гледната точка). Просто … са били различни. И са измрели. Надявам се, за разлика от нас 🙂

  5. като нас? ами кои сме ние? не става въпрос дали разбираме какво има в кутията. това не е толкова сложно за разбиране. говорех за друго. за технологията на изработване, за човешката прецизност без помощта на машини…

  6. Готин пост, дойдох тук от поста на Тишо… Нека да кажа нещо.
    Днес гледах едно филмче, ще опитам да сложа линк тук, където един колега инженер (строителен естествено 🙂 ) измислил как са направили Стоунхендж. Няма общо с фината апаратура в днешно време, но е интересно да се види 🙂
    Иначе истината се крие в книгите. Там е написано кое как се прави. Знанията са се акумулирали много години и ни позволяват да напредваме във всички насоки.

    А първите прецизни машини и инструменти са просто подобрение на по-груби прототипи. Така ден след ден, година след година… Ох, сигурно пак не съм разбрал за какво става дума 🙂

  7. бе разбрал си, ама как се е стигнало до фините неща с голи ръце е моят въпрос! ако не можеш да постнеш тука, прати ми на мейла lyd.students@gmail.com

  8. ами това е много сложен въпрос. предполагам с него се занимава цял дял от историята: историята на технологията и изобретенията. вижда ми се непосилно за един човек да има знания, с които да възстанови един унищожен свят. но за много хора и с подходящите знания това няма да е проблем. няма нищо свръхестествено в това да направиш фина изработка.

  9. което и да е 🙂 знам как може да се получи днес, когато вече има точни машини, на които просто да зададеш параметрите, но как се се получили първите фини неща, първите машини, които да ги създават? лека-полека с майсторлък и налучкване ли? не е нужно да изпадаш в конкретност, но тъй като ти я обичаш, както вече знам от историята с акането, ще те питам как е произведен първият ръчен часовник. а после се върни назад и ми обясни как са създадени инструментите, с които е създаден. просто се върни достатъчно назад 🙂

  10. когато говорим конкретно е много по-лесно. например как се прави зъбно колело (вероятно): взимаш тънка пластина от месинг (сигурно ги правят с шлифоване до необходимата дебелина, или със сплескване) и с подходящо острие изрязваш зъбите (трябва много да са били търпеливи първите часовникари). пружини се правят като се навива метална жичка, а метални жици се получават чрез изтегляне. инструментите, с които това може да се направи (пак примерно, не разбирам от часовникарство 🙂 ) са свредел, резци от твърда стомана, някакви малки клещи… ето че не е чак толкова сложно и не се изискват извънземни технологии.

    първите изобретатели сами са си правили инструментите. при това с прости методи, като изрязване, шлифоване, пробиване на дупки, и т.н. първите части на машините ги правили на ръка и са били груби, но с времето ги усъвършенствали и си направили инструменти, с които да правят по-прецизни части за инструменти.

    и най-важното: не става само с майсторлък, трябва и акъл! 🙂

  11. това е най-лесното обяснение 🙂 пробвай се да направиш това, което описа 🙂

  12. ама защо ми е да се пробвам да го правя? нали си има хора за това. ти пита само *как* може да стане. важното е, че не е нужна магия за това.

  13. просто отказваш да се задълбочиш 🙂 ако го пробваш, ще видиш, че не е така лесно 🙂 не казвам,че е нужна магия, но не съм наясно какво Е нужно.

  14. за да се задълбоча трябва да си оставя работата и да тръгна да се уча как работи часовника, как работят инструментите, с които се прави часовник, как се дабиват материалите и т.н.
    не че не мога, но защо? не казвам, че е лесно, но е по силите дори на обикновен човек с достатъчно търпение, сръчност, свободно време и аналитичен ум, разбира се.
    аз и на пиано мога да свиря, само дето досега не съм пробвал… никога… 🙂

  15. да, така е, не е нужно да си губиш времето 🙂 благодаря за предложената хипотеза 🙂

  16. Pingback: как позна гъбката? « полетът на костенурката

Коментари са забранени.