капризна съм

aquarelle_land.jpg

Advertisements

мисловно упражнение

мили деца, би било забавно да прочетете две статии и да помислите

едната е на непретенциозния млад автор делян делчев

Как да оценим колко струва демокрацията?

а другата е на известния философ ангел грънчаров

Защо Саддам трябва да умре?

ще се радвам на коментари ако имате вдъхновение 🙂

айде, и умната!

добавям статията на григор гачев, добаям и своя въпрос дали НАКАЗАНИЕТО е начинът да направим хората по-добри … моят отговор е в постинга ми за досиетата

кой е педераз и кой е Дядо Мраз

ето и текста на григор

Да бесим ли Саддам?

за либийското дело – от Делян Делчев

Знам, че с това си писание ще си навлека коментарите на много запалени националисти, виждащи в либийското дело начин да изявят любовта си към родината, изразявайки в този миг фалшива съпричастност към медиците ни. Но не мога да не кажа, че се опитваме с мръсната вода да изхвърлим и бебето. Нека бъдем малко обективни, и си поговорим за демокрация, особено сега, когато тя у нас е изключително крехка. Четох тази статия днес – http://news.ibox.bg/news/id_1772724422 и имам известни забележки. Много е нагло твърдението, че либийския съд нарушава либийското правосъдие. Всяка държава е суверенна в правата си да определя вътрешното си правосъдие. Либия е член на ООН. И ние като член сме я признали такава, каквато е, колкото и да не ни се иска. Нямаме много основание да принуждаваме политиката да се намесва в съдебните дела, по същия начин както не искаме либийците или някой друг да обясняват на министър председателя ни да каже на Българския съд да пусне някой нашумял престъпник на свобода. Защото както и да го гледаме за либийците нашите медицински сестри са нашумели престъпници. А опитите на България и външни сили да се намесят в процеса, е опит за влияние върху правосъдието, което вече нееднократно е заявило мнение чрез решенията си. Политическите действия са между политици. Ако повлияем на Муамар да ги помилва, добре. Ако не, много жалко. Аз не знам дали нашите медици са невинни (въпреки дълбоката убеденост на българското население, наложена от медиите, само истинските участници в делото могат да дадат свое мнение), и съдейки от странични четива знам, че има и други обвинения (алкохол, разврат и т.н.), някой, от които вероятно са съвсем реални (все едно да ни кажат, че българските шофьори са нагли и лоши, а ние да го отречем). Единствения, който в момента може да прецени това е либийският съд. Защото става въпрос за престъпление извършено на либийска територия, нарушаващо либийските закони. Не отричам, че либийския съд вероятно се влияе от общественото мнение, защото членовете му представляват членове на либийското общество. И предубеденост към нашите медици, вероятно съществува. Но и усилията, които отправя Българската върхушка са политически и имат единствено локално политически цели – да не им падне реномето преди следващите избори, па какъвто и да е резултатът. За всички е ясно, че Муамар няма да се намеси в делата на съда, иначе може да настане революция. И ще извърши политически акт – помилване само ако има достатъчно силна вътрешно (а не външно) политическа причина (да слезе на бял кон, целия облечен в бяло, сред хората облени в лайна). Ако някакви усилия се прилагат, те трябва да бъдат вътрешни – към засегнатото общество – просвета по въпросите на СПИН, целеви дарения и помощи, от които всички (включително и ние) имат нужда, за подобряване на здравеопазването, защото колкото и добро да е където и да е, никога няма да бъде достатъчно добро. И тук е моментът, на който искам да обърна внимание – не е като това да не е било известно на 3 правителства засегнати политици. Но действия в тази насока не е имало (освен от французите, поради техни си причини, достатъчно дистанцирани от нашия случай). Но това струва пари. А и вероятно може да се приеме като враждебен акт от страна на част от Либийското управление, с което нашите политици не искат да се карат поради трети причини. Няма отреден бюджет за целеви инвестиции подпомагащи подобни случаи. Няма сериозни дарения от Българска страна. Ситуацията се развива лошо, и не малко хора, които предположиха, че така ще стане (напук на всички предизборни прибързани положителни политически обещания) сега ще се изкарат мрачни пророци. И аз съм сред тях. Защото да предвидиш нещо мрачно, особено, ако Българската политика е намесена, си е като да заложиш на сигурно. Муамар иска сериозна сума за откуп срещу политическото помилване. Ако не я сложи на везната срещу СПИН делото, Либия може и да се разпадне при каквато и да е реакция от негова страна в наша полза. Така че за всеки разумен човек е ясно, че ако той не я получи и не я обяви, няма да направи помилване. А преди това в съдебните дела няма да се намеси (все едно да тръгне срещу себе си, срещу държавата, и да предизвика революция срещу народното убеждение). Либия изкара години изолация. И знае как да се оправя в изолация. И сега отношенията и със САЩ и ЕС се затоплят и ще се затоплят, колкото и да не ни се иска и каквото и да стане с медиците, поради кризата в близкия изток (която ще се закрепи поне още 10 години). Това е политически процес и политическо решение, започнало преди повече от 10 години. И то ще се случи. Ако едно е ясно, то е, че Либия умело ще се възползва от ситуацията, както прави отлично последните години. България няма да повлияе повече на този процес, от това да докара допълнителни положителни точки на възползващите се от затоплянето с Либия страни от ЕС, и САЩ, докарвайки им малко възможност да проявяват благотворителност и добро отношение към много страни, без реално да искат да свършат нищо.

Затова тук е моментът за всички приказващи за любовта си към родината България и съпричастността с Българските медици да погледнат в душата си и да оценят в пари колко струва тази любов и живота на тези хора. Колко е склонно да даде всяко Българско семейство, за да могат тези хора да ходят свободни, без значение виновни ли са или не? Към момента цената се движи май около 1500$ на човек. Няма да кажа аз дали съм склонен да ги дам, защото това ще повлияе на мнението на всеки. Помислете си честно, към себе си, защото само вие го знаете това, можете ли, и ще ги дадете ли тези пари? Аз вярвам, че нашите политици, ако едно нещо могат да правят, макар и не съвсем добре, е да преценяват ситуацията. И те знаят отговора (масовия) на този въпрос. Затова и се опитват да правят шум, повече за у нас, отколкото за в Либия. Защото ситуацията отива на зле, и трябва някой да каже „ние направихме всичко, каквото можеше да се направи”, изключвайки ефективните, но за съжаление скъпи решения. За мен това е лицемерие. Вероятно много над 50% от хората подписали се в подписката за съпричастност с медиците (всички направили го по инерция) биха се спрели само с това, и пари не биха дали, оправдавайки се с терористи, „защо да плащаме като са невинни”, диктатори и какво ли не. Но как може да знаем дали са виновни или не? Кой от нас знае наистина доказателствата по делото? Кой от нас въобще е чел делото? Ние сме предубедени поради пропагандата, така както либийците са предубедени в противното поради същата. И само съда е този, който може да реши въпроса. И той го решава всеки изминал ден по един и същи начин. Малко е вероятно чудо да се случи. Затова ситуацията е проста, ако искаме да се промени, трябва да платим с нашите усилия, труд и пари. Кой е истински патриот тука, дето ще даде тези пари от себе си, за да реши проблема политически? Нека не забравяме, че държавата, това сме ние. И яко тя ги даде, това е същото като да ги дадем всички ние. Сега е моментът всеки да вземе това решение за себе си.

Честит Рожден Ден!

birthday-cake.jpg

Преди 2006 години се родило дете, което показало завидно самочувстие.

Позволило си да оспорва човешките закони, като например онзи, който гласи, че грешниците трябва да бъдат убивани с камъни. Позволило си да оспорва и природните закони, като се разхождало по водата или я превръщало във вино.

Било толкова самоуверено същество, че някои видни астролози се замислили и потърсили доказателства, които показват, че то всъщност е зодия Лъв. Може би това обяснява факта, че то не се опитвало да опровергава твърденията на околните, че е принц.

Предполагам, че до определен момент си е въобрaзявало, че то ще промени света така, че на другия ден всички да се събудят преизпълнени с любов, добри намерения и енергия за подвизи и творчество. Да, ама като поотраснало, разбрало, че сам човек няма как да спаси света, затова и потърсило приятели за приключенията.

Накрая, както става с всички хора, принцът умрял. Кой знае защо, хората отдават толкова голямо значение на начина, по който е станало това – може би им помага да продължат да вярват, че няма ненаказано добро и е по-безопасно хич да не се опитваш, освен в рамките на позволеното от човешките закони – с SMS, подписка и други виртуални прояви.

Като всички човешки същества, на Спасителя му ставало тъжно в моментите, в които осъзнавал, че хвърля бисер пред свинете, но способността му да обича му помагала да продължи да се опитва да прави света по-добро място. Очевидно е разбрал, че за да се спаси света е нужно всеки да се научи да бъде истински спасител, т.е. да не бъде повече нито жертва, нито обвинител, и да не се впряга на номерата на жертвите и обвинителите, а и да им прощава, понеже те, горките, не знаят какво правят.

Това, което отличава Спасителя е фактът, че той не е политически коректен, заради което нарича свинете свине и не спира да вярва, че всички сме направени от звезди и не само имаме потенциала да пораснем, не само имаме шанса да го направим при всякакви обстоятелства, ами някой ден всички ще сме го направили.

Jesus is cool!

Айде, Merry Fuckin Christmas, както се пее в песента

всичко е изгубено от самото начало

kid.jpg

това с детската агресивност е само пример

“Винаги го е имало, но днес просто повече говорят за това”

Тия дни често попадам на вариации на тема горното изречение (най-често във връзка с детската агресивност, но и не само).

Другата мантра, която някак интуитивно свързвам с него е:

“Навсякъде го имат този проблем”

Мисля, че в подсъзнанието ( че и в съзнанието) на много хора в страната това се превежда като:

“ Детска агресивност (или каквото и да е друго неприятно явление) винаги е съществувала, съществува и следователно ще продължи да съществува. Това е нещо нормално, което се преекспонира от медиите за да ни отвличат вниманието от важните неща, а те са цените и заплатите.”

Ето и превод на другата идея:

“Уф, ама за заплатите и цените си мълчат! Детска агресивност (или което и да е друго неприятно явление) съществува навсякъде. Не бива да си мислим, че ние сме най-големите смотаняци, които единствени не могат да се справят с тоя проблем. Никой никъде досега не се е справял и няма да се справи. Това е нещо нормално, а и ние сме съвсем нормални – като всички останали”

Спете спокойно, деца!

закуска в Тифани

tiffany_red_bracelet1.jpg

Вчера за пръв път видях бижута, които се продават в Тифани и струват десетки хиляди долари. Възхитих се и веднага пожелах две от гривните.

Преди няколко дни моя приятелка ме питаше дали е хубаво или лошо да купи на майка си “all the blood diamonds”, заради добива на които страдат дечица в Африка. Разбира се, че и аз се запитах дали носенето на такива бижута не е израз на суета и дежурно си казах, че има много по-важни неща, та дори и стигнах дотам по християнски да се питам дали това не е дяволско изкушение.

Тази сутрин си казах – какво значение имат парите? Според измеренията на нашия свят, тези бижута струват много – и материалите са скъпи, и трудът на всички хора, които са допринесли за да се появи гривната, която бих съзерцавала с часове.

Това, което не се мери точно, но което ми изглежда повече от десетките хиляди долари е любовта и благоговението към красотата и съзиданието.

Не мисля, че ювелирът, който изработва изящно бижу го прави единствено или най-вече за пари. Не мисля, че търговецът го прави заради това на първо място. Много по-лесно е да забогатееш като продаваш хора, оръжия или наркотици. Мисля, че и единият и другият са хора, които не могат да дишат без красотата.

Дали искат да я споделят с целия свят е друг въпрос. Но ми се струва, че искат да я споделят с много хора, щом се опитват да продават и по-евтини сребърни бижута. И все пак Тифани не може да бъде фабрика за евтини дрънкулки, които всеки да може да си купи. Невъзможно е тези неща да се произвеждат масово, така че и при най-добро желание Тифани няма как да огрее навсякъде.

Пък и не мисля, че си струва. Колко хора биха оценили бижутата на Тифани? Колко биха усетили магията на любовта? Мисля, че повечето хора не биха направили разликата дори и между Тифани и made in China. Вероятно затова процъфтяват магазини от типа “Всичко за един лев”. Не си струва да хвърляш бисер пред свинете.

audry.jpg

Не мисля, че най-важното е на всяка цена да се мъчим да запазим всички живи и нахранени, неизпитващи физическа болка. Подобен идеал е достоен за стадо прасета.