ексхибиционизъм

bath_joy.jpg

това написах в дневника си днес. единствените добавки са зачертани.

Чета за катаболитно-анаболитната система на д-р Емануел Ревичи – за индивидуалността на реакциите спрямо различните лекарства, която се проявява и спрямо различните фази на болестния процес.

Напомня ми за И Дзин – ситуацията е винаги в развитие, различните хора реагират различно по време на един и същ етап от болестта – към храни, към лекарства …, а освен това, един и същ човек има различни реакции по време на различните етапи на болестта.

Замислих се за това сега, когато дадох на Стоян хапчета за кашлица, каквито е пил предния път. Да се допитам до лекар? А какво ще предпише лекарят? Това, същото, понеже е свикнал да го изписва, или нещо ново, защото се чувства длъжен да рекламира фармацевтичната компания, която напоследък го ухажва с банкети и сувенири. Е, нека не бъда толкова зла … щяха да попитат дали кашлицата е суха или мокра … Аз направих същото. Какво друго можех да направя, след като знам по-малко и от лекаря?

Снощи, при дискутирането на дилемата на Хайнц, едно момиче каза, че би предпочела да бъде оставена да умре от рак, щото й било писано ако се случи да се разболее. В такъв случай, нека оставим всичко нелекувано и са започнем да умираме и от обикновена хрема!

Е, в този философски спор ще заема позицията, че медицината е нужна, понеже човек непрекъснато минава през различни състояния и с някои от тях не се е научил да се справя сам (не само физиологични), тъй че би било хубаво да има кой да му помогне. В крайна сметка повечето от нас (поне теоретично), работейки вършат неща, които са нужни на други хора, т.е. работата е оказване на помощ, акт на любов. Жалко че повечето хора всъщност са убедени, че работата е за да изкарват пари от хора, които не са така компетентни да си свършат работата сами или пък са така разглезени да разчитат на някой друг.

Може би доста професии служат за това да поправят грешките на хората. А какво ще стане ако хората спрат да допускат грешки? Ще се сгромолясат цели индустрии … затова е по-добре да продължат да се раболяват, нали? Имаче лекарите и фармацевтите ще станат излишни…

Не мисля, че ще станат излишни – просто ще се промени функцията им. Те могат да станат учители/ треньори/ съветници, които да помагат на хората да се научат да се предпазват от болести … и разбира се, от време на време да лекуват учениците си J

Отново стигнахме до рибата … ако искаш да нахраниш гладния не за един ден, а за цял живот, не му давай риба, а го научи да лови риба.

А какво ще се случи с всички останали професии ако следваме тази логика?

Ако производителят на техника произвежда здрави, надеждни предмети, които биха работили дълги години и учи клиентите си как да ги предпазват от разваляне, вместо да се чуди как да ги подмами скоро пак да си купят козметична модификация на същия предмет, то какво ще се случи с този производител? По пазарните закони, той би трябвало да загине. Дали? Не мисля! Винаги ще има хора, които да обучава на внимателно отношение към предмета, в който е вложил толкова любов; винаги ще се налага да дава съвет, а понякога да настройва, ремонтира. Така че отново ще си печели (може би не толкова много както преди, но пък кой знае?!?) и в същото време няма да пилее купища ресурси и да замърсява околната среда.

А какво ще стане с горките му работници? Ще трябва да освободи повчето от тях, понеже производството е спаднало? Еми не! Може да работят на доста по-кратък работен ден, срещу доста по-ниско заплащане, което ще се окаже достатъчно в свят, в който не е нужно непрекъснато да сменяш мобилния телефон или ботушите, понеже се е появила нова мода. И ще имат доста свободно време (като всички останали хора, които няма все да тичат като мишки в колело по дълги часове всеки ден), което могат да използват за да се развиват, забавляват, общуват.

Хахахаха! Не са ли живели така в Средновековието?!? Горе-долу! 😛

Ще се освободят доста ресурси- материални, човешки, времеви, природни, така че ще има много хора, които имат време да помагат на други хора, а и вече няма да има битка за ресурси, (особено когато просветените помогнат на непросветените да проумеят ползата от презерватива, не само от ваксината.)

Някой би казал, че това ще спре напредъка на науката и технологиите. ОК, сега няма да разсъждавам по това дали научният прогрес е винаги най-желаното нещо. Ще се опитам да покажа, че изобщо не е задължително да спре. Даже може да се развива по-бързо. Как?

Ами първо, ще бъде мотивиран не от стремежа към печалби; ученият няма да се напъва да бъде непрекъснато продуктивен за да заслужи заплатата си и повишението, нито пък зает с мисъл и действие как да закопае колегата си, за да намали шансовете да загуби работата си. В този смисъл, няма да се стреми да открадне или потули труда на колегата си, за ще му сътрудничи … знаем, че в днешно време науката е толкова напреднала, че един учен е почти изключено да направи революционен пробив сам, без екип. Ха, Никола, сигурно ще кажеш, че учените не са такива хора и не си подливат вода. Ами ако става въпрос за вероятността да си изгубиш работата? Да, можеш да изкарваш пари и по друг начин, но ще се лишиш от удоволствието от самата работа, нали? От лабораторията, която не можеш да притежаваш в собствената си къща, от екипа, който няма как да поддържаш. И освен това, историята познава доста случаи, в които учени си подливат вода. Това се случва и днес, не само в БАН, но и в Stanford … имам познати тук-там 🙂 Това че някой е велик учен, не го прави задължително добър човек.

И другото – днес учените работят под неимоверен стрес – те трябва да откриват бързо нови неща, понеже парите за наука идват в голяма степен от бизнеса. А как се твори ако не твориш понеже си вдъхновен, а понеже трябва да бързаш? (Ето това беше една от основните причини да не стана инженер. Не можех да си представя да решавам задачи със скоростта на светлината.) ОК, Никола, вярно е, че човек, който обича работата си е винаги вдъхновен, но скоростта на раждането на нови идеи не може да се диктува от графици, срокове и работно време. Идеите си имат свой живот и ритъм.

За да направиш научен пробив, може да се нуждаеш от това да посвириш няколко часа на цигулка (припомни си нашия приятел Албърт). За да дадеш добър съвет на Митачето или Радинка как да напишат есе-трепач за колежа на мечтите си, може да се нуждаеш ежедневно от три часа daydreaming.

Но ние сме сериозни хора, нали? Отиваме на работа от 8 до 5, отбиваме номера и не правим научни пробиви, щото си има хора за тая работа, на които не им плащат мизерни заплати като на нас. Как ги правят великите открития ли? Ха, ми как няма да ги правиш, бе братко, като ти плащат хилядарки? И не от 8 до 5, ами от 8 до 5 сутринта ще седиш и ще бачкаш, много ясно! Те и на мен да ми ги дадат тия пари, ще направя лост да повдигна земята!

Advertisements

10 thoughts on “ексхибиционизъм

  1. Искаше ми се да коментирам, ама … не знам къде се шегуваш, къде си сериозна и къде – саркастична. Ама честно.

  2. Написаното е поредна част от ежедневния дрийминг на Учителят!
    Учителю, не знам това какво общо има със Средноввковния живот..

    Това,че всеки реагира различно на разлините лекарства в никакъв случай не оправдава некадърните отбиващи номера лекари..те не знаят ли това?Мразя лекарите(мамо,извинявай,ти си най-добрата)

    А твурдението,че работата е акт на любов,е по-скоро утопично nowadays,еспешали в БГ!!Тука под акт на любов възприемаме любовния акт:))))

    Всъщност за това последното ще е много хубаво,ако е така…

  3. скокльо, не е нужно да си наясно къде се шегувам и къде не 🙂 просто сподели ТИ какво мислиш по тези въпроси и готово! ще се радвам да прочета, независимо дали сме на едно и също мнение 🙂 айде, чакам!

  4. когато всички или поне повечето са добри, кротки, вегетарианци даже, не са консуматори и живеят природосъобразно идват… китайците примерно и хармонията е до там. 7 години в Тибет е филм, който показва какво се случва с добрите и кротките. Някъде четох, че 95% от ресурсите се контролират от 1% от човечеството. Има за всички, но тези които имат не искат да дават на тези които нямат, логично. А тези, които нямат не могат или не искат да се научат да ловят риба, а все искат някой да им я дава, или изобщо не вярват че има риба. И така, всичко си е в естествения ред на нещата.

  5. В любимия ми филм – „Белият Олеандър“ майка казваше на дъщеря си „Никога не си хаби силите да различаваш доброто от злото, защото в момента ккогато си мислиш, че си ги разпознала, те автоматично си разменят местата!“ Никой не може да ме убеди че това твърдение не е вярно, зашото сама съм се убедила! 🙂 Не може всички търговци да са мили и учтиви и загрижени, и всички хора да обичат другите и да си помагат и да живеем в свят, който не съществува. Както казват китайските мъдреци – „Всичко е относително“ Например един косъм в супата е много, но пък един косам на главата е малко! 😛 Т.е всяко нещо има добра и лоша страна – съвършен свят със съвършени хора, обичащи ближния – тц тц тц е па такова животно нема… 🙂

Коментари са забранени.