градско планиране

acropolis_aeriallg.jpg

Не мечтая
безсмъртие
и пътища леки, а ватенка топла
за зимния ден. — Безсмъртно
нека остане
навеки построеното тук
от мен!

( Аз, един от народа, Пеньо Пенев)

Често, в името на перфекционизма, се опитвам да планирам нещо. Решавам, че като създам съвършената структура, ще започна да я запълвм с дела/съдържание. Никога не успявам да завърша каквото и да било ( да кажа “изпипам” пък е съвсем абсурдно), понеже не мога ей така да кова скелета и нищо да не строя за твърде дълго време. Тези неща са свързани – ако не налееш малко цимент, върху какво ще сложиш кофража за да издигнеш по-нагоре? Представяш ли си къщите първо да са гигантски черупки, в които после да се налива нещо? И познаваш ли някой, който би предпочел да живее в излята от бетон постройка вместо в градена от тухли?

Ако бях архитект, щеше да ми е ужасно трудно да завърша и един проект. Докато се опитвам да свържа концепцията за сградата с околната среда и хоп!…средата се променила.

Как ли се справят архитектите? Дали за известно време се изолират от промените в средата, работят бързо, все едно рисуват акварел, и после строителите бързат да изпълнят сградата докато средата не е се е променила много … а след това друг архитект се съобразява с вече променената среда и така всичко е ок.

Но това предполага единият строеж да изчаква завършването на предишния … или да се направи по-мащабен общ план.

Но това очевидно не се прави на ужасно много места – можем да видим резултатите докато пътуваме от Бургас за Варна или пък влизаме в Банско … напомнят за някаква абсурдна пародия на Disney Land.

Добре, че не се престраших да кандидатствам архитектура. Добре, че се отказах да ставам строителен инженер. Нямаше да понеса … Може би затова за мен би било подходящо градското планиране … щях да съм безработен градски планьор сега 😛

Хм, хм, сещате ли се кой ще направи градското планиране на средновековното село? Кольо, ще ни трябва и архитект, братко!

Advertisements