живея за да работя

sweeper.jpg

Кой отива на работа в понеделник сутрин с усмивка?!?”, питат в “Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет”.

“А защо пък не?!?”, питам аз.

“Човек работи за да живее…”

Хахахаха! Аз пък го прочетох като “Човек живее за да работи” … защо да не отива с усмивка?

Не ми се работи като касиерка или машинописка, но бих работила като чистачка. Ще имам време да мисля, доста време. Почти цялото ми работно време ще бъде използвано за да мисля, а от време на време мога да изваждам тефтер от джоба на мантата и да записвам по някоя ключова дума или изречение. Няма да ми се налага да говоря. Докато се прибера, ще съм имала поне 8 часа за спокоен самостоятелен размисъл (и за daydreaming – поне по 3 часа на ден! 😉 )

Често си се представям като чистачка в някой хубав колеж. Изпитвам удоволствие да плъзгам огромната палка по гладките мозаечни коридори, да знам, че зад вратите някой говори вдъхновено, а друг го слуша вдъхновено, че някой мисли също толкова вдъхновено колкото и мен.

Преди години бях казала на Stoyansky да отиде да учи в Оксфорд, а аз да отида дастана чистачка там.

“Защо не станеш учителка?”, пита той.

“Кой ще ме вземе за учителка в Оксфорд?!?”

“Нали си най-добрата!?!”

Мисля, че бих се справила чудесно и с доста повече от една професия. Харесват ми неща от доста различни сфери. И все пак образованието (преподаване, изследване, писане) изглежда да е областта, в която бих била най-полезна. Може би затова ме привличат и сгради, свързани с образованието. Ето там бих станала чистачка.

*

ОК, не мисля, че работата ми като чистачка в колеж ще е толкова вдъхновяваща сама по себе си, та да ме поглъща през цялато време. Ще има моменти, в които ще се налага да вземам важни решения – как да стигна до праха в някое ъгълче или какъв препарат да използвам, и ще го правя с удоволствие, но тези моменти няма да са чести, и като цяло тази работа е доста разтоварваща откъм внимание и мисъл. Така че вниманието и мисълта ми ще са насочени към други неща през по-голямата част от времето.

Виж, ако съм касиерка или машинописка, или пък шивачка, ще трябва да съм съсредоточена в неща, които са ми безинтересни (освен ако не съм касиерка в смесен магазин в прерията или пък шия в някое ателие, където не се произвежда конфекция, или пък не преписвам текстове, а помагам на шефа да оформи мислите си в текст) … пък и не обичам да обръщам внимание на детайлите, особено ако трябва да бързам много (но шътокуа за бързането очаквайте после). За мен би било съсипващо непрекъснато, бързайки, да внимавам за детайли дълги часове всеки ден. Но пък съм сигурна, че има много хора, които биха предпочели детайлите пред голямата картина. Един стратег би предпочел чистенето 🙂

Advertisements

11 thoughts on “живея за да работя

  1. Трябва да поговоря с чистачките в езиковата!
    Де да бяха всички чистачки със сходно разбиране за работата си:)

  2. лид, не се заблуждавай, и като чистачка трябва мноооого да внимаваш за детайлите.
    инак ще ти втръсне да чуваш „you missed a spot!“, нали се сещаш. 😉

  3. хахаха, надявам се да добия известна рутина … като умението да караш колело … и да го правя несъзнателно това със spots 🙂 направо като в медиатация, ама това ще е тема на следващ постинг

  4. Pingback: ромите и lyd търсят работа – low and high « полетът на костенурката

  5. Pingback: полетът на костенурката

  6. Pingback: скрити белези « полетът на костенурката

  7. Pingback: Чистачка vs. Професор « полетът на костенурката

  8. Pingback: черпим! « полетът на костенурката

Коментари са забранени.