класик? някой ден ще разбера

pirsigbike.jpg

Този текст е объркан и мътен като главата ми.

Ако не беше Кръстан Дянков, днес щях да съм строителен инженер. Съжалявам, че не можах да намеря негова снимка. Ако някой открие, нека ми изпрати, за да я сложа в блога. Над този текст трябваше да стои неговият портрет. Но сега можете да видите Робърт Пърсиг, авторът на “Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет”, книгата която ще препрочета, за да избистря главата си.

Предлагам откъс:

Това, което сега искам да направя, е да използвам предстоящото време, за да поговоря за някои неща, които ми дойдоха наум. Ние обикновено така бързаме, че почти няма кога да разговарямв. Резултатът е някаква безкрайна празнота от ден на ден, еднообразие, което години по-късно оставя човек да се чуди къде е отишло всичкото време и да съжалява, че си е отишло всичкото. Сега, след като имаме известно време и знаем това, бих искал да го използваме и поговорим по-задълбочено за неща, които изглеждат важни.

Имам предвид нещо като шътокуа (Chautauqua) – това е единственото название, което мога да измисля, – като пътуващите шътокуа, които кръстосвали Америка, тази америка, същата, дето сме сега, едновремешни поредици популярни беседи, целящи да поучават и развличат, да обогатяват духа и носят култура и простветление за слуха и мисълта на слушателя. Шътокуа били изместени от по-бързо развиващите се радио, кино и телевизия, но на мен ми се струва, че промяната не е била изцяло напредък. Може би поради нея потокът на националното съзнание сега се движи по-бързо и е по-широк, но като че по-малко дълбок. Старите канали не могат да го съберат и от търсенето на нови по бреговете сякаш изникват разруха и опустошение.

В тази шътокуа искам не да прокатам нови канали за съзнанието, а просто да покопая по-дълбоко в старите, които са затлчени с отломките на изтъркани мисли и твърде често повтаряни баналности. “Какво ново?” е интересен и разширяван вечен въпрос, но ако само той те занимава, ще стигнеш единствено до безкраен парад на тривиалното и модното – тиня на утрешния ден.

Бих искал вместо това да се заема с въпроса “Кое е най-доброто?” въпрос, който прониква по-скоро в дълбочина, отколкото на ширина, въпрос, чиито отговори като че имат свойството да отмият и отнесат тинята по течението.

Има ери в човешката история, в които каналите на мисълта са били издълбани твърде дълбоко и никаква промяна не е била възможна, в които каналите на мисълта са били издълбани твърде дълбоко и никаква промяна не е била възможна, нищо ново не се е случвало и “най-доброто” е било въпрос на догма, но положението сега не е такова.

Сега потокът на нашето обществено съзнание сякащ заличава собствените си брегове, загубил е основното си направление и цел, наводнява низините, изолира височините и ги откъсва една от друга без всякаква друга цел, освен да разхищава собствения си вътрешен заряд. Известно удълбочаване на канала като че е желателно.

Книгата на Пърсиг можете да прочетете и на английски – има добри хора, които я шерват. Мога да я пратя и по мейла. Някои от вас могат да си я дръпнат от bookworm.lydia, както и По Пътя, на Керуак (етикетът е fiction/beat generation). Може и от yahoo групата.

Когато бях ученичка, гимназията организираше шътокуа. Кръстан беше поканен няколко пъти. R.I.P. Май оттогава започнах да чета отвъд Пипи Дългото Чорапче и Най-младият син на партията ( надявам се скоро да пиша и за тези прекрасни книги).

8 thoughts on “класик? някой ден ще разбера

  1. Тиня на утрешния ден!!!
    А шътокуа е да отделиш време и да разговаряш за важните неща,така ли?

  2. За радост Пърсиг има място в българската образователна система – говорим за нея в един от модулите в магистърска програма „Преводач-редактор“ към българска филология, СУ.

  3. Много искам да прочета въпросната книга и ще съм ви благодарен, ако ми кажете откъде да я изтегля.

  4. на английски се намира с програмки за шерване като limewire, emule или ако искате, ще я пратя. на български – по библиотелите ако не се намира в книжарница. не може да я няма в библиотеките, предвид това, че още в соца беше преведена и аз лично съм я чела за пръв път от библиотеката🙂

  5. Здравей Лидия,

    От три седмици отчаяно се опитвам да издиря ‘По пътя’ или ‘Бродягите на дхарма’, но на английски. Опитите ми се увенчаха с неуспех – в някои от софийските книжарници бяха чували за ‘По пътя’, но отдавна количествата били изчерпани. Ти да не би случайно да ги имаш… ама става въпрос за истински книги, че от монитор мразя да чета.

    Иначе от Мулетата що буквари съм надърпал😉

    Поздрави,
    Пандов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s