стадото е мършаво

black-sheep-color.jpg

Казват, че всяко стадо си има мърша. На мен ми изглежда, пък, че повечето стада са мършави, и тук –там, в някои от тях, се мярка по някоя черна овца за цвят. В такъв случай по-вероятно е да се превърнеш в мърша ако се натискаш да си част от стадото.

Преди малко си спомних две случки от болничния ми опит и сега ще разкажа едната.

Отделение “Патологична бременност”

Влязох уж за малко, а излязох след месец и то по собствено желание, срещу подпис.

В това отделение голяма част от евентуалните майки ( не казвам “бъдещите”, понеже част от тях не стават такива, а и много от тях дълбоко в себе си не вярват, че ще успеят) прекарват цялата си бременност, на легло, почти не мърдат, за да не изпуснат бебето някъде по пътя към тоалетната. Имат си добри причини да са толкова предпазливи – някои от тях са ветерани в изпускането на бебета. Солидна част от тях продължават да си изпускат в болницата под лекарско наблюдение. И всеки ден, когато някое бебе реши да се откаже от първоначалното си импулсивно решение да се роди чрез страхлива майка или пук някоя от евентуалните майки умре (да, и това се случва), всички останали страхливи евентуални майки говорят за това. Ако нямат такъв повод, говорят си за предишните пъти, в които героично-мъченически са губили бебета.

Попаднах в това стадо, тъй като се оказа, че шийката на матката ми е по-къса от нормалното и бебето може да избяга лесно, особено предвид факта, че всеки ден, от твърде рано, получавах контракции (хм, хм, Стоянски, предполагам е било защото не си харесвал носа на баща си). И така – вързаха балончето с бебето с връвчица и ми казаха да лежа. Ако тръгнело да бяга, щели да развържат връвчицата и да го пуснат да си ходи, пък аз да пробвам пак. Ама всички наоколо се опитаха да ми вдъхнат вяра, че ако лежаи се страхувам, може и да стане чудо.

Аз пък имах други планове – да си живея живота – да уча, да работя, да се забавлявам, да си разхождам бебето и да му покажа, че съм много cool, така че ако иска може да остане, ако не – както си реши, няма да се сърдя. Ама бях сигурна, че ще остане, понеже кой не би бил щастлив да се навърта около моята светла личност.

По цял ден постоянно лежащите от стаята си припомняха детайли от предишните опити. По някое време пристигаше майката на едната и разказваше, че спазва строго мюсюлманския пост, за да може най-после да се сдобие с внуче, че отишла и в християнската църква да запали свещи и да се помоли на Исус за всеки случай. Идваха и ходещи евентуални от другите стаи за да донесат по някоя новина – вече знаеш каква. От време на време четяха розови романи за да не забравят съвсем, че не са само лежащи евентуални майки. В това време, за да съм в тон, работех усърдно по Lady Chatterley’s Lover за изпита, който смятах да взема месец по-рано от сесията за да замина за родния град да си раждам бебето. Когато припвах да си взема ежедневния душ, евентуалните угрижено ми обясняваха, че рискувам да се разболея, особено ако си мия косата.

Тъй като в плановете ми не влизаше да лежа когато не е време за сън или четене, още на първия ден се обадих да ми донесат дрехи и започнах двойствения си живот. Понякога след сутрешна визитация, понякога следобед, навивах нощницата под пуловера и се измъквах от огромната болница като някоя от многото сестри / санитарки. На връщане пусках нощницата за да ме пуснат обратно като пациент. Припках из снежните преспи, ходех на кино и на гости, печах семки вкъщи и изпълнявах поръчки на евентуалните, които ме смятаха за луда и безотговорна.

След един месец ми писна да ги слушам, пък и ме чакаха велики дела, та сложих един подпис, за да освободя напълно лекарите от отговорност и хукнах навън, където всеки ден тичах (е, все по-бавно) за да хвана автобуса, ходех с километри, правех челни стойки ( и аз не помня защо) и ставах все по-добра в изпълнението на кисело зеле с ориз, пилешка супа и мусака.

И така … до 4 юли, Independence Day.

Може би тази история отговаря на въпроса, който Додо ми зададе преди година “Как успяваш да не си като другите възрастни и да продължаваш да си живееш по своя начин”. Ех, Додо, още не съм станала Буда, та понякога се оставям на йорешкото им въздействие, но като се усетя, бягам. Просто избягвам честите контакти и следам да се усамотявам и да градя своите “империи” (някой ден ще се науча да се справям и без да бягам). Знам, че сега ще ме питаш дали не ми липсва стадото. Хм, справям се все по-добре без стадото, което ми е наблизо, но иначе и аз вярвам, че човек намира подкрепа в сангя (общността), както казват будистите или че е обществено животно, както казват класиците, но … от стадо до стадо има разлика, нали?

Не мисля, че ако околното стадо не ми харесва особено, непременно трябва да се адаптирам към него. Неее! Приемам го каквото е, научавам езика му, обичам го, но ако някой ще се променя, не е задължително да бъда аз.

Можеш да си направиш сам стадо – днес заради Интернет е по-лесно от всякога, А като се замислиш, целият свят може да ти е стадо, за което да се грижиш, чиито езици да учиш … ама да не се отплесвам.

Идеята ми в началото беше да покажа, че не бива да вярваме на всички реклами, които казват “Милиони клиенти не могат да грешат!” Могат и още кааак!

17 thoughts on “стадото е мършаво

  1. Az sam si obe6tala dve ne6ta – da presledvam me4tite si dokrai i nikoga da ne se rakovodq ot predrasadaci – moje bi az ne sam razbrala pravilno zna4enieto na dumata predrasadak, no tova nali be6e na4in na mislene koito e harakteren za stadnite ob6tnosti i vsi4ki go priemat za zakon bez da se zamislqt kak te samite go osmislqt – dali kato ne6to hubavo ili lo6o

  2. Стадното мислене се проявява твърде често във всички измерения на личния вкус. Музиката, която пускат по телевизията или радиото е стадна. Големите компания правят звезди с чисто маркетингов подход. Правят добре звучаща за повечето хора песен, добър клип + добре изглеждаща „звезда“. Дават клиповете на MTV, а сега все да става все по-популярно в myspace и така се създават хитовете, които са наложен по напълно изкуствен начин. Пример: Парис Хилтън😆

  3. При подобна бременност сигурно и майчиния инстинкт изиграва своята роля!Май стадото не се подчинява на инстинкти..
    Лид ти ги следваш твоите без никакви притеснения,нали?

  4. Аз само да отбележа, че се радвам когато има един Додо, който да задава въпроси, провокиращи текстове като тоя🙂

  5. Мисля, че примерът ти за жените с рискова бременност е супер неподходящ. Това че при такава бременност си успяла да задържиш детето, като запазиш нормалния си начин на живот, си е чист късмет. Според мен не е етично да се обобщава по този начин, предвид страданията, които са преживели тези майки.

  6. A nima etikata ne e to4no savkupnost ot stadni zakoni🙂 Nie to4no tova u4im tazi godina. Mislq 4e nikoi ne moje da se bori sre6tu prirodata i v slu4aq se radvam za Lyd 4e e imala kasmet, no tova ne ozna4ava 4e trqbva da strada zaradi onezi deto ne sa imali podoben kasmet. Pone az taka mislq de.

  7. az sa6to sam „za“ za re6enieto na Lyd.ako be6e legnala i zajalvala kakto drygite mislq 4e nqma6e da ima takav kasmet(gadno zvy4i no e taka)az vinagi sam se vazhi6tavala na ymenieto i da si jivee kakto i haresva i da ne se zanimava sas stadoto🙂

  8. Радвам се, че си запазила бебето, но… нормално е да се страхуват.
    Може би, ако бях на твое мяссто и аз бих се страхувала.
    Харесва ми размисълът ти по темата, но ми се струва леко егоистично.
    Тях ги е страх да не навредят на бебетата си. Те са поели задължение към тях, след като са забременяли…
    Вярно, много са случаите, в които просто се скриват зад страха си. Не само от низгубването на бебето. Просто от множеството им страхове, които са обагрили живота им. И това е просто начин да се скрият.
    Да съм част от стадото? Не.
    Да съм безотговорна към някой, чийто живот зависи от мен? Никога.
    Моя живот няма да избяга никъде. След като ще раждам… аз отивам на второ място. Иначе изобщо няма смисъл да си правя труда.
    А може и да греша.
    По-скоро ако няма проблеми с бременноста, бих аплодирала подходът ти.
    А може просто да си отказала да живееш изпълнена с параноя, не знам… За което ти се възхищавам.
    И все пак, важното е, че детето е добре😉
    Радвам се за теб😉

  9. не исках да се подигравам с чувствата и мъката на тези майки … по-скоро исках да покажа, че по този начин не си помагат … все пак има и неща, които ЗАВИСЯТ от нас, поне малко… пък се старах да не свръхобобщавам, но все пак повечето действаха точно така

  10. Бе не знам… С много противоречиви чувства останах. От една страна, в една болнична обстановка, подобна на гореописаната, човек и здрав да е, болен ще стане накрая. От друга – все пак за рискова бременност си говорим. Ама каквото и да го въртим, мога само да кажа – да ти е живо и здраво детенце:)

  11. Радвам се, че срещам още някой, който мисли като мен.🙂 … А в подобна болница, при подобни обстоятелства не издържах и месец.

  12. Страхотна история.Това показва колко нереализиран потенциал има във всеки един човек.Ти си успяла да генерираш големи количества положителна енергия.Постоянните страхове и притеснения водят до тяхното реализиране.За съжаление,хората трудно вярват,че мисленето може да променя реалността.

  13. Pingback: Сговорна дружина слепи ги ражда | полетът на костенурката

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s