изкуството е напълно безполезно

когато човек се замисли дали това или онова е полезно, дали не е излишен лукс при положение, че децата в сомалия гладуват, той рискува да изпадне в тотален аскетизъм, който да отрече всеки творчески порив. разбира се, че можем и без да си купим картина / феичка / поставка за чаени свещи и т.н. оставям настрана въпроса, че по този начин подкрепяме финансово човека, който ги е проектирал / изработил. не става дума само за физическото му оцеляване. това е и един вид признание на труда / творчеството на този човек. това е споделяне, общуване с него.

conspicious waste биха го нарекли марксистите. ок? ама нали те точно за това са се борили уж – човекът да не е отчужден от труда си, а да обича каквото прави, да твори…

да не би полезност да означава непременно утилитарност? в този смисъл изкуството е напълно безполезно.

аскетизмът може да стигне до една намръщена крайност, която би дала на децата в сомалия попарка, но не и играчки. за едната попарка ли живеем всъщност? да, можем и без електричество, но нима компютърът е дяволско творение?

в каква дивотия може да изпадне прекаленият светец. четете разказите „под манастирската лоза“ (на елин пелин беше, нали?)

Advertisements

13 thoughts on “изкуството е напълно безполезно

  1. за да правим нещо, означава, че имаме потребност, че нещо ни подтиква да го правим. опитвам се да изследвам собствения си порив към аскетизъм, който влиза в битка с потребността ми да консумирам изкуство

  2. защо не? всичко може да се консумира, а аз чакам историята по този повод 🙂 искаш ли да я постнем като отделен текст от твое име с картинка?!?!

  3. смехотворно е дори да си помислиш, че аскетизмът ти би донесъл попарка на сомалийските деца. на тях не им трябва ежедневна милостиня, защо ги подценяваш? на тях им трябват политическа стабилност и добро управление. а откъде произтичат тия неща? от човещината и мъдростта у хората най-вече. а как се развиват човещина и мъдрост? е, изкуството е най-широкия път, за който се сещам. толкова.

  4. Знания,съобразителност,власт,желание.Разбира се и хуманизмът.И смелост..хм

    Как би помогнал ти на сомалийските деца?!Би ли им помогнал всъщност?!?!

  5. ежедневната милостиня е най-разпространеният начин да се помага, за съжаление…то е като да слагаш лепенка на рана, която се нуждае от хирургическа намеса. да дадеш на гладния риба не е като да го научиш да я лови, но има моменти, в които ако пропуснеш да дадеш рибата, няма да има оцелели, които да учиш да я ловят.

    доста по-лесно е да даваме риби, отколкото да учим хората да ги ловят. и като ни писне да им даваме, заемаме възмутена поза и започваме да ги обвиняваме, че за нищо не стават готованците им с готованци …

    по-лесно е да дадеш храна на гладуващите деца, отколкото да отидеш да ги учиш на математика или земеделие, по-неангажиращо е някак. и това няма нищо общо с подценяването на децата, а с това как си изчистваме гузната съвест

  6. Как аз бих помогнал? Ами първо бих започнал с намиране на повече информация по въпроса, бих изследвал причините за ситуацията, което, сигурен съм, ти не си сторил. А след това безгрижно бих отишъл да гледам някой филм, Блек Хок Даун, примерно. Не само защото съм циничен егоцентрик, а просто защото идея си нямам как се спира десетилетна гражданска война. Ти да се сещаш?

  7. Да, ако не можем да излекуваме хремата, можем поне да си избършем носа, съгласен съм. Но си имам свои собствени грижи, най-дребната от които ми е безкрайно по-близка до сърцето от съдбата на цяла Сомалия. А тя е всъщност доста прилична – имат висок и стабилен демографски прираст, тоест балансът на количеството „попарка“ очевидно е положителен. Пак повтарям – единственият им проблем е насилието.

  8. Не мислиш ли обаче, че това е показателно? Тоест, какъвто и друг пример да приложиш, накрая все ще се окаже, че аскетизмът ти има значение единствено за самата теб. Не говорим за разумно ограничаване на капризите, какъвто би бил един пищен бой с храна, а именно за аскетизъм, нали?

Коментари са забранени.