работни угризения

workaholic
тия дни си мисля, че всъщност съм един мързеливец, понеже почти никаква работа не върша. доскоро се лекувах от работохолизъм да понавикна да не тичам като подгонена към офиса, ами да си стоя вкъщи на спокойствие и да си чета нещо и т.н. започнах да го правя с ясната цел да си отпочина след 15 години непрекъснато бачкане и носене на отговорности за всеки и всичко, което се сетя. и вчера какво? гузна съвест. казах си, че съм прекалила май и просто нищо не работя.

хм, да помислим. отивам в офиса за да прекарам там 4 часа, в които да върша … какво? какво всъщност не върша? ами не подреждам, не си пиша отчетите, не отивам да взема двете тъпи фактури, които трябваше да взема през юли…ок, де, всъщност ТОВА ли е работата ми?!!? това се неща, за които най-малко трябва да ме е грижа, нещата, които щеше да върши секретарката ако имах такава, нещата, които не ме кефят, не нещата, заради които някой е навит да ми плаща, не нещата, заради които хората са благодарни, не нещата които смятам, че си струва да бъдат направени. и какво? щом си спестявам (по-скоро отлагам докато мога) вършенето на такива щуротии, значи съм мързелива, така ли?

хахахах! ами сега още малко да се зачета в длъжностната характесристика 🙂 оле, ами дори и там не пише, че трябва да правя тези глупости. тогава за какво се чувствам виновна? за това , че върша тая работа като благотворителност (не само предвид заплатата)? за това, че не се занимавам непрекъснато с описаните в характеристиката неща … така или иначе не се налага да го правя постоянно.

за какво друго съм виновна? нали си върша и другата работа качествено. нали има резултати и щастливи хора? е? с какъв аршин изобщо меря? с такъв, какъвто казвам, че цивилизованите хора не мерят. какво ми става? защо се фокусирах върху количеството? защо трябва да се чувствам виновна, че видимата част от работата ми е много по-малко часове отколкото на останалите хора, и за това вземам доста повече пари? ами това съм го постигнала с труд и любов към това, което върша, да не би да съм откраднала ситуацията? аз съм си я създала сама. дай боже всекиму!

а когато се замисля как да помогна на някого да си създаде / намери добра работа, аз започвам да го съжалявам, понеже има да свърши толкова много и толковата много не може да се свърши за ден-два, а са нужни месеци, години…ха! а как иначе да стане? нима аз не съм минала през това докато стигна дотук? нима сега не минавам през това докато стигне до следващото място?

но някои смятат, че имам късмет професията ми да е такава, че да предполага възможности да изкарвам пари и пр. хм, познавам доста хора със същата професия, които не изкарват достатъчно за да си платят сметките. смятат, че всъщност съм голям късметлия, дето имам работа, която хем ми харесва, хем ми плащат за нея. ами защо не се захванат да изкарват пари с това, което харесват? не се търси? ами да четат книги по маркетинг, за да направят така че да се търси. нямат късмет?

нямат късмет? а аз знам ли какво ще стане утре? дали ще се събудя здрава (ако изобщо се събудя), за да мога да работя, щото ако не го правя, няма как да съм жива. откъде да знам дали няма да започне война, независимо от цветуюото ми здраве? благодарна съм за късмета да съм в тази ситуация, а не да съм гладуващо дете в третия свят. наистина съм много благодарна. но ако всичко, което съм постигнала дотук изчезне утре? ами ао съм жива и зсрава, все някак ще се справя с оцеляването и с намирането на щастие и смисъл. не знам точно как, но знам, че ще го направя. а ако не го 🙂

и какво ако продължа да се чувствам гузна?!?! и какво ако спра постинга дотук и захвана да пиша отчетчета?!?! по-добре ли ще се почувствам?

о, я стига, и аз съм човек!!!

Реклами

4 thoughts on “работни угризения

  1. Интересно! Това е не знам, кой по ред пост, който чета… Правя го вече час… Отдавна не съм чел толкова много и на едно и също място, за което те поздравявам! Крайно време е да напишеш книга, стига си отлагала… 🙂

  2. Е не е ли това навсякъде в литературата? Всички пишат и пишат, и по някое време “ Суета на суетите, всичко е суета и нищо ново под слънцето“, след което сядат и пак пишат и пишат… Исках само да кажа, че за мен е удоволствие да те чета…

Коментарите са изключени.