йеее! най-после листнаха химимпорт!
are you talking to me?!?
„химимпорт“ чудесен пример по учебник за отва какво се случва, когато холдинг от такъв мащаб се превърне в публично дружество … повече за това четете в Businessweek, че ме мързи да преписвам цялата статия. тук, все пак, е моят блог!
преди няколко години един приятел си продаде колата. в същия ден му предложих да емитирам акции на моята фирма, та да вземе да стане инвеститор. той педпочете да си купи нова кола, с която да ходи на работа, вместо да повърви 15 минути пеш, за да ограничи стремителното качване на килограми.
не съм правила следващ опит да се превърна в публично дружество, понеже се усъмних във вероятността да намеря инвеститори. днес, като четох една от статиите за химимпорт (е, всичките ще ми дойде множко), сетих се, че много хора не инвестират, понеже инстинктивно отказват да се включат в игра, чиито правила осъзнават, че не разбират. от тези, които играят и искат да пичелят, голяма част следят движенията на борсата или поверяват тая задача на брокерите, обаче не са наясно какво всъщност правят в опита си да спичелят.
ето кратко разяснение за тези, които още не са открили топлата вода:
най-добре е да започна с примера как можеш да емитираш ценни книжа (акции и пр.) и да накарап хората да си купят и кой какво пичели от цялата работа.
представи си, че от малък мечтаеш да издаваш комикси и целият ти живот да мине в рисуване и пр. да, можеш да се опиташ да ги продадеш на някое издателство, обаче то да не ще да ги вземе, юото според него няма да се харчат. що? щото досега никой не е купувал такива комикси и не бива да поема риска с прекалено оригинални неща, които на всичкото отгоре прокарват идеи, които ще вкарат публиката в когнитивен дисонанс, т.е. тя ще си каже подсъзнателно „такова животно нема“, понеже си влезнал в противоречие с вкаменените й предразсъдъци. ами сега? как да си намериш инвеститор при положение, че банката ти отказва заем, понеже нямаш трудов стаж или къща за ипотекиране?
вземаш листове хартия А4 или А5 и отпечатваш ценни книжа. гледай номиналът (цифрата на цената на акцията, която е изписана върху листа, също като цифрата на банкнота) да не е много голяма цифра, повече отколкото би ти дал средностатичстическият човек…вземи пример от тези, които продават благотворителни картички. те са открили, че повечето хора не биха помогнали с повече от два лева, за да спасят човешки живот. в този дух можеш да решиш, че никой роднина/приятел – ценител на изкуството, не би дал повече от 20 лева в подкрепа на мързеливец като теб, който вместо да завърши право, цъка knights of honour, спи до обед и пр.
та след като отпечатап тия ценни книжам трябва да ги продадеш. бе това не е просия! нито пък онова с благотворителните картички е. ти даваш възможност на хората да инвестират и спичелят. точно както ти инвестираш в живота о здравето на болни деца или сираци и пичелиш добра карма. тук е тънкият момент! трябва да убедиш инвеститоритем че ще спичелят нещо.
ако смяташ да разпространяваш комиксите безплатно (щото и без това никой няма да иска да ги купи), можеш ли да покажеш на инвеститорите, че давайки ти ЗАЕМ (да, точно това е ключът към палатката – компаниите вземат назаем пари от разни хорица като мен и теб, вместо да вземат от банката, ние им даваме заем, щото те обещават да спичелим повече като инвестирам епри тях отколкото ако оставим парите в банката), могат да очакват ДИВИДЕНТИ ( това, което ти ще плащаш на инвеститорите в случай, че спичелиш, нещо като лихва, както обясних по-горе … в случай че не спичелиш? ами кой ги е бил по главата да правят рискови инвестиции в тебе? ами то от 5 км си личи, че не си бил гейтс!)?
Хубавичко си помисли с какво можеш да ги примамиш. айде де! може да не са пари! припомни си благотворителните картички. или пък блондинките, които успяват да намерят инвеститори в силикона им ( за справка маргото от survivor, наша съгражданка). разбира се, ако си голям майстор, можеш да пуснеш няколко различни вида стръв за различни риби ( тва не знам дали великите публични компании го правят. те май се насочват към инвеститори от един тип, според критериите коло бързо или колко рисково искат да пичелят…ма кво разбирам аз?). големите компании може и да не го праввят, ама ти слушай какво ти казвам, понеже още не си станал голяма компания. поучи се от блондинките, които са били мизерни като реб, но сега карат лъскави коли и си имат собствени агенции за моделки. та внимавай!
два вида инвеститори има (теоретично в главата ми, отде да знам дали наистина е така – не съм имала възможност да проведа екперименти, но ти ако си студент, можеш да пробваш, особено ако си в сащ – може да ти дадат и пари от колежа!) – едните се борят за пичалба, а другите за кауза. първите, пичалбарите, се делят на такива, дето искат да спичелят пари, пък другите се борят за да спичелят нещо друго (ся тва не е съвсем издържано от психологическа гледна точка, ама за целта на нашите изследвания е практично да го приемем).
вторият вид, лудите, дето се борят за кауза, може да се окажат по-полезни за теб. те смятат, че като ти купят акциите, стават част от твоя бизнес и споделят твоите ценности, убеждения, фирмена култура и пр. те супер много ти се кефят, че правиш нещо велико и искат и те да правят нещо велико, ама може да нямат време или да не умеят това, дето правиш, та затова участват с пари (може и с друго, ама това е друга тема). един вид такива инвеститори са разни благотворителни фондации, които пък на свой ред привличат хора да инвестират в благородното им дело (подобно на ония с картичките и на теб сега). пример за инвестиция в кауза е „осиновяването“ на китове или маймуни.
та да обобщя – едни ще инвестират в теб не щото си им сладък, ами щото могат да изкарат пари чрез тебе и хич не ги е еня как – дали експлоатираш 6 годишни азиатчета да шият маратонки, продваш български деца за месо, или пък продаваш на тези деца трева. по същият начин, ако ти си инвеститор и си купиш акции на adidas, ще искаш adidas да пичели, за да може да ти дава повечко дивиденти. и хия няма да се замислиш колко годишни са шивачите на маратонки и по колко часа работят и по колко цента на ден получават.
вторият вид инвеститори са тези, които се борят за кауза. може да са фирми, които пазаруват в офис 1, за да помогнат на някое училище (като похарчат над 2000 лева, училището получава стоки от офис 1, на стойност 5% от изхарченото от фирмите). може да са хора, които пускат sms до слави, за да помогнат на сираци / инвалиди. може да са хора, които смятат,ч е комиксите ти трябва да стигнат до всички мъже с червена коса на възраст 15-85.
когато предложих на онзи приятел да инвестира в мен, той направи сметка колко бързо ще си възвърне инвестициите и ще започне да пичели, а също така и колко рискува да не спичели нищо. ей затова не ми даде и стотинка. хич не се сетих да се опитам да го привлека за кауза! язък!
днес по света се движат ужасно много пари, и ти можеш да привлечеш част от тях, доста прилично количество, с което да си купиш ферари с цвят червен или да снабдиш сирачетата от детския дом в хасково с компютри и мотивация да успеяр а талант и труд.
чудиш се как? ето един мъдра мисъл:
животът, господа съдебни заседатели, е сложно нещо, но това сложно нещо, господа съдебни заседатели, се отваря просто, като чекмедже. само трябва да знаете как.
това е мисъл на един гений, който казва също и:
отнемането или измъкването на парите се мени в зависимост от условията. лично аз владея четиристотин доста честни начина за отнемане. но работата не е в начините, работата е там, че днес няма богати хора.
мили ми оска, да беше жив днес да видиш колко много пари има по света! но днес повечето от COOL KIDS са родени от другата страна на желязната завеса и четат Funky Business (понеже споделят убеждението, че талантът е това, което кара капитала да танцува – талантът, а не бухалката или пистолетът!). не че funky business не е преведена на български, не че не я препоръчвам, ама искам тук да остдам почит на теб, оска, понеже си любимият герой на татко, който така и не е приложил гениалните ти финансови прозрения в собствения си живот, но продължава да твърди „това е много поучителна книга!“
12те стола (ИЛФ и ПЕТРОВ за авторите, руснаци) на DVD по будките за вестници (поредицата за руското кино; не е версията с андрей миронов, но пак е хубава), както и с твърди и меки корици в книжарниците. действай бързо, докато не са ме взели да преподавам в harvard business school 😛 и не съм издала тайната на целия свят!
p.s. ако искаш да бъдеш като остап бендер, нужна е всекидневна подкрепа на наученото. само срещу 3 лева можеш да си купиш джобното издание „забавни мисли на остап бендер“ и да прочиташ произволно отгърната страничка всеки ден. ама първо гледай филма. а другата книга за него (златният телец) така и не съм чела още. ако ли пък четеш на руски, дръпни си ги в оригинал и ще се спукаш от смях!
а ключ на квартиры где денги лежат, не хочеш?!?!
