инвестирай в мен

ostap-bender.jpg

йеее! най-после листнаха химимпорт!

are you talking to me?!?

„химимпорт“ чудесен пример по учебник за отва какво се случва, когато холдинг от такъв мащаб се превърне в публично дружество … повече за това четете в Businessweek, че ме мързи да преписвам цялата статия. тук, все пак, е моят блог!

преди няколко години един приятел си продаде колата. в същия ден му предложих да емитирам акции на моята фирма, та да вземе да стане инвеститор. той педпочете да си купи нова кола, с която да ходи на работа, вместо да повърви 15 минути пеш, за да ограничи стремителното качване на килограми.

не съм правила следващ опит да се превърна в публично дружество, понеже се усъмних във вероятността да намеря инвеститори. днес, като четох една от статиите за химимпорт (е, всичките ще ми дойде множко), сетих се, че много хора не инвестират, понеже инстинктивно отказват да се включат в игра, чиито правила осъзнават, че не разбират. от тези, които играят и искат да пичелят, голяма част следят движенията на борсата или поверяват тая задача на брокерите, обаче не са наясно какво всъщност правят в опита си да спичелят.

ето кратко разяснение за тези, които още не са открили топлата вода:

най-добре е да започна с примера как можеш да емитираш ценни книжа (акции и пр.) и да накарап хората да си купят и кой какво пичели от цялата работа.

представи си, че от малък мечтаеш да издаваш комикси и целият ти живот да мине в рисуване и пр. да, можеш да се опиташ да ги продадеш на някое издателство, обаче то да не ще да ги вземе, юото според него няма да се харчат. що? щото досега никой не е купувал такива комикси и не бива да поема риска с прекалено оригинални неща, които на всичкото отгоре прокарват идеи, които ще вкарат публиката в когнитивен дисонанс, т.е. тя ще си каже подсъзнателно „такова животно нема“, понеже си влезнал в противоречие с вкаменените й предразсъдъци. ами сега? как да си намериш инвеститор при положение, че банката ти отказва заем, понеже нямаш трудов стаж или къща за ипотекиране?

вземаш листове хартия А4 или А5 и отпечатваш ценни книжа. гледай номиналът (цифрата на цената на акцията, която е изписана върху листа, също като цифрата на банкнота) да не е много голяма цифра, повече отколкото би ти дал средностатичстическият човек…вземи пример от тези, които продават благотворителни картички. те са открили, че повечето хора не биха помогнали с повече от два лева, за да спасят човешки живот. в този дух можеш да решиш, че никой роднина/приятел – ценител на изкуството, не би дал повече от 20 лева в подкрепа на мързеливец като теб, който вместо да завърши право, цъка knights of honour, спи до обед и пр.

та след като отпечатап тия ценни книжам трябва да ги продадеш. бе това не е просия! нито пък онова с благотворителните картички е. ти даваш възможност на хората да инвестират и спичелят. точно както ти инвестираш в живота о здравето на болни деца или сираци и пичелиш добра карма. тук е тънкият момент! трябва да убедиш инвеститоритем че ще спичелят нещо.

ако смяташ да разпространяваш комиксите безплатно (щото и без това никой няма да иска да ги купи), можеш ли да покажеш на инвеститорите, че давайки ти ЗАЕМ (да, точно това е ключът към палатката – компаниите вземат назаем пари от разни хорица като мен и теб, вместо да вземат от банката, ние им даваме заем, щото те обещават да спичелим повече като инвестирам епри тях отколкото ако оставим парите в банката), могат да очакват ДИВИДЕНТИ ( това, което ти ще плащаш на инвеститорите в случай, че спичелиш, нещо като лихва, както обясних по-горе … в случай че не спичелиш? ами кой ги е бил по главата да правят рискови инвестиции в тебе? ами то от 5 км си личи, че не си бил гейтс!)?

Хубавичко си помисли с какво можеш да ги примамиш. айде де! може да не са пари! припомни си благотворителните картички. или пък блондинките, които успяват да намерят инвеститори в силикона им ( за справка маргото от survivor, наша съгражданка). разбира се, ако си голям майстор, можеш да пуснеш няколко различни вида стръв за различни риби ( тва не знам дали великите публични компании го правят. те май се насочват към инвеститори от един тип, според критериите коло бързо или колко рисково искат да пичелят…ма кво разбирам аз?). големите компании може и да не го праввят, ама ти слушай какво ти казвам, понеже още не си станал голяма компания. поучи се от блондинките, които са били мизерни като реб, но сега карат лъскави коли и си имат собствени агенции за моделки. та внимавай!

два вида инвеститори има (теоретично в главата ми, отде да знам дали наистина е така – не съм имала възможност да проведа екперименти, но ти ако си студент, можеш да пробваш, особено ако си в сащ – може да ти дадат и пари от колежа!) – едните се борят за пичалба, а другите за кауза. първите, пичалбарите, се делят на такива, дето искат да спичелят пари, пък другите се борят за да спичелят нещо друго (ся тва не е съвсем издържано от психологическа гледна точка, ама за целта на нашите изследвания е практично да го приемем).

вторият вид, лудите, дето се борят за кауза, може да се окажат по-полезни за теб. те смятат, че като ти купят акциите, стават част от твоя бизнес и споделят твоите ценности, убеждения, фирмена култура и пр. те супер много ти се кефят, че правиш нещо велико и искат и те да правят нещо велико, ама може да нямат време или да не умеят това, дето правиш, та затова участват с пари (може и с друго, ама това е друга тема). един вид такива инвеститори са разни благотворителни фондации, които пък на свой ред привличат хора да инвестират в благородното им дело (подобно на ония с картичките и на теб сега). пример за инвестиция в кауза е „осиновяването“ на китове или маймуни.

та да обобщя – едни ще инвестират в теб не щото си им сладък, ами щото могат да изкарат пари чрез тебе и хич не ги е еня как – дали експлоатираш 6 годишни азиатчета да шият маратонки, продваш български деца за месо, или пък продаваш на тези деца трева. по същият начин, ако ти си инвеститор и си купиш акции на adidas, ще искаш adidas да пичели, за да може да ти дава повечко дивиденти. и хия няма да се замислиш колко годишни са шивачите на маратонки и по колко часа работят и по колко цента на ден получават.

вторият вид инвеститори са тези, които се борят за кауза. може да са фирми, които пазаруват в офис 1, за да помогнат на някое училище (като похарчат над 2000 лева, училището получава стоки от офис 1, на стойност 5% от изхарченото от фирмите). може да са хора, които пускат sms до слави, за да помогнат на сираци / инвалиди. може да са хора, които смятат,ч е комиксите ти трябва да стигнат до всички мъже с червена коса на възраст 15-85.

когато предложих на онзи приятел да инвестира в мен, той направи сметка колко бързо ще си възвърне инвестициите и ще започне да пичели, а също така и колко рискува да не спичели нищо. ей затова не ми даде и стотинка. хич не се сетих да се опитам да го привлека за кауза! язък!

днес по света се движат ужасно много пари, и ти можеш да привлечеш част от тях, доста прилично количество, с което да си купиш ферари с цвят червен или да снабдиш сирачетата от детския дом в хасково с компютри и мотивация да успеяр а талант и труд.

чудиш се как? ето един мъдра мисъл:

животът, господа съдебни заседатели, е сложно нещо, но това сложно нещо, господа съдебни заседатели, се отваря просто, като чекмедже. само трябва да знаете как.

това е мисъл на един гений, който казва също и:

отнемането или измъкването на парите се мени в зависимост от условията. лично аз владея четиристотин доста честни начина за отнемане. но работата не е в начините, работата е там, че днес няма богати хора.

мили ми оска, да беше жив днес да видиш колко много пари има по света! но днес повечето от COOL KIDS са родени от другата страна на желязната завеса и четат Funky Business (понеже споделят убеждението, че талантът е това, което кара капитала да танцува – талантът, а не бухалката или пистолетът!). не че funky business не е преведена на български, не че не я препоръчвам, ама искам тук да остдам почит на теб, оска, понеже си любимият герой на татко, който така и не е приложил гениалните ти финансови прозрения в собствения си живот, но продължава да твърди „това е много поучителна книга!“

12те стола (ИЛФ и ПЕТРОВ за авторите, руснаци) на DVD по будките за вестници (поредицата за руското кино; не е версията с андрей миронов, но пак е хубава), както и с твърди и меки корици в книжарниците. действай бързо, докато не са ме взели да преподавам в harvard business school 😛 и не съм издала тайната на целия свят!

p.s. ако искаш да бъдеш като остап бендер, нужна е всекидневна подкрепа на наученото. само срещу 3 лева можеш да си купиш джобното издание „забавни мисли на остап бендер“ и да прочиташ произволно отгърната страничка всеки ден. ама първо гледай филма. а другата книга за него (златният телец) така и не съм чела още. ако ли пък четеш на руски, дръпни си ги в оригинал и ще се спукаш от смях!

а ключ на квартиры где денги лежат, не хочеш?!?!

за кого бие камбаната

i_ching_prosperity.png

„броят на наетите през август се увеличи със 128, 000 – точно средната стойност за последните шест месеца, но под нивото от 165,000 за 2005 г. през миналия месец безработицата бе 4.7% и остана в границите между 4.6 и 4.8 %, където се движи цяла година след устойчив спад. тези тенденции предполагат охлаждане за темповете на растеж, което ще отслаби ценовия натиск. освен това те бяха основанието на федералния резерв да не се откаже от повишаване на лихвените проценти.

дали обаче сигналите, които идвар от пазарите на труда, са толкова добри колкото изглеждат? въпреки по-малките увеличения на наетите, пазарът на труда остава затегнат достатъчно, за да запази нарастването на разходите за труд.“

Are you talking to me?!? искаш да кажеш, че напоследък съм имала по-големи шансове да си намеря работа? но пък като си намеря работа, което ще ми даде възможност да си купувам някакви неща, то тогава ще увелича разходите на работодателя за труд, което ще притисне човечеца да вдигне цените на нещата, които искам да си купя. и аз ще имам парички, ама кво по-напред да си купя с тях? ох, на това ли му викат инфлация?

ма как така без да вдига цените му растели печалбите? аааа, ами растат, я, аз нали имам сега парички да си купувам неща! а, да, и в списанието го пише:

„забележете, обаче, че въпреки увеличаването на разходите за труд, през миналото тримесечие печалбите продължиха силно да растат. корпоративните печалби за второто тримесечие бяха с 20.5? по-високи в сравнение с година по-рано, отчете търговското министерство. това е най-добрият резултат за последните две години. един от проблемите е, че при последните данни логиката се губи, например, рязкото ускоряване на разходите за единица труд, съпроводено с ускоряване на корпоративните печалби в същото време, е трудно за възприемане“

олелеее, ами сега?!? как да разбирам това? щом чичковците от businessweek се чудят, аз ли да го знам, а? те ще чакат шаманите от федералния резерв да решат какви магии да направят за да се справят с икономическите стихии.

винаги съм искала да знам как работят мозъците на шаманите, дали спят, като спят графики и индекси ли сънуват? дали владеят и друга магия освен да вдигат и свалят лихвения процент? странното е, че уж знаят много повече от мен, пък са почти толкова безпомощни пред стихиите, колкото и аз.

дали шаманите няма да се справят по-добре ако вземат да четат нови книги? да речем „и дзин“ и „дао дъ дзин“, библията … мисля, че нещо което може да се намери в последната, казва: „пусни един хляб по водите и той ще се върне един ден при тебе“ или нещо такова. простият ми мозък реши, че това може да обясни донякъде загадката с растежа на разходите и печалбите едновременно. някои го наричат win-win (аз печеля, ти печелиш) стратегия. обаче това не е лесна концепция за осмисляне от приятелите на вуте … и не само.

да взема да хвърля един онлайн и дзин оракул за инфлацията и да го пратя във федералния резерв?

angelinka

angelina-jolie.jpg

jolie-graphic.jpg

подхванах да чета businessweek и попаднах на статия за анджелина джоли. гледала съм някой и друг филм с нея (май само 2) и никога не съм я харесвала. напомня ми на една позната и ми изглежда твърде агресивна. спомням си как една приятелка й се възхищаваше – че осиновила дете и пр, а после четох ученическо есе за нея. спомням си и някаква истерия около снимката на новороденото й дете. не съм възхитена от факта, че брад пит живее с нея, а не с дженифър анистън, която ми е симпатична 🙂 в тази история май заключенията ми за това кой какъв е се основават най-вече на интуицията ми и чувствата, които пораждат у мен снимките на участниците.

да, мислех, че анджелина джоли вдига твърде много шум около себе си и не съм се задълбочавала да разбера за какви каузи се бори.

но сега като прочетох „перфектният медиен манипулатор“ от джон файн, взех че нещо му се ядосах на тоя файн. да се съмняваш в мотивите на конкретната личност анджелина джоли е едно, но да се съмняваш в благородната мотивация по принцип в съвсем другп. не знам дали скоро ще се сетя да разбера нещо повече за подвизите на джоли, обаче се питам „защо не?“, откъде накъде да е невъзможно джоли да е новата майка тереза? защото е хубава, млада и богата ли? защото е светска личност? защото спи с брад пит? защото е звезда?

какво се опитва да ми пробута тоя циник, файн? че егото е единственото нещо, което движи тези, които изглеждат по-добре и имат повече пари и слава от самия него? не, май се опитва да ми пробута повече – че егоистичниоте мотиви са единственото, което стои зад алтруистичните постъпки.

какво означава това „варварката стана светица, която стана … историята на джоли постоянно ражда нови епизоди“? а защо не? нима хората не се променят? или този сценарий има един-единствен вариант – хората стават все по-големи егоисти?

файн е типичен представител на „негативно-новинарските медии“ (чети „дъ-то на прасчо“, продължение на „даото на пух“ – намират се по книжарниците все още, надявам се; ако не, мога да ги пратя на файл на английски). добре, че са такива като него да ни отварят очите, иначе току виж сме повярвали и в детските приказки и някои от нас решили да се борят с ламята и да спасят земята.

майната ти, господин файн! аз имам нужда от герои. всеки има нужда от герои, особено от такива, които са родени обикновени хора, а не богове. те всеки ден ни напомнят, че ние самите можем да бъдем такива. ето защо не мога да се смея дори на героите, които днес е модерно да се смятат за рожби на соц. пропагандата – момчето с откъснати ръце, което става художник ( воля) , момичето, което се научи да скача отвисоко в басейна (четвъртата височина), володя дубинин (най-младият син на партията ... не разбирам защо джоан роулинг да е по-добра от лев касил), и превърналия се в нарицателно митко палаузов.

господин файн, прочетете малко психология и ще разберете, че всеки има нужда от герои – точно затова народните приказки ( а и тия на андерсен)  са оцелели и до днес, а децата ни гледат супермен и батман. всеки има нужда да спаси душата си, а оттам и света. за справки – к.г. юнг, да речем, ако не вярвате на далай лама 🙂

какво му има на първанката?!?

pyrvanov1.jpg

(когато намеря новия предизборен плакат, ще го постна)
вчера като си вървях, видях плакат на „президента на всички български граждани“ и бла-бла-бла, замислих се какво му е на първанката. не се сетих да е направил нещо лошо, ама не се сетих и да е направил нещо кой знае колко значимо, което да приляга на гръмката титла „президент“.

някой може да каже, че той действа тихо и леко като дао, прави добрини и не оставя следа от себе си. ами то хубаво, ама после хората отде да знаят и да изберат това съкровище отново? то вярно че не следя какво става, ама то все щеше да се чуе ако е толкова велико ( дали с почина „не четете таймс, а вечността“ не пропускам супер-важни неща?!?). от една страна, може и да е направил човекът, ама да е останал неразбран от масите, които не са схванали значимостта на думите/делата му и не са ги превърнали в hot topic, та да стигне до ушите ми. от друга страна, говорим за президентска институция, която може и да няма кой знае каква власт (нали всеки оправдава с това себе си или любимците си), но все пак звучи като институция #1, държавен глава, мама му стара! аз да не би да имам повече власт в тая държава? щом аз не се чувствам безсилна, не разбирам как топ-политици могат да излизат с такова оправдание. ами не им ли е кофти, че не могат да свършат нищо? и ако са толкова фрустрирани, защо продължават да заемат съответната позиция? ами да си сменят работата, щото е много тъпо да се чувстваш безсилен и може да се докараш дотам, че да ти трябва активна психотерапия.

по този повод се замислих, че изобщо не съм в час с президентската институция – каква му е „длъжностната характеристика“ (job description) на Mr President? ОК, аз съм непросветена, вярно е, но ми се струва, че колкото и да няма власт, никой не може да му забрани да си използва мозъка, та въображението му да роди идеи, които лесно могат да се осъществят дори само заради самата вълшебна думичка „държавен глава“. кой е виновен, че народът по-скоро схваща това като „лукова глава“? ама не възприемат по тоя начин даже един редови депутат, на който никой не му знае името, нали? депутатът се възприема като човек с власт, който не прави нищо полезно, понеже не ще / не е компетентен и т.н. , ама не и човек, който няма възможността…

ако президентът не се възползва от позицията си и не стане медийна звезда като бат бойко и онази rising star, министъра на образованието, кой му е крив? може и да не е такъв човек, да не обича светлината на прожекторите … ха! който го е страх от мечки да не ходи в гората! кво му пречи на първанов да е популярен като кенеди? при днешното вличние на медиите, при днешното разнообразие от медии, ми то е идиотско да не се възползва! ми един блог да си направи, ако не друго!

ОК, и като стане звезда, какво? с какво би могъл да е полезен един президент в парламентарна република? чак днес се сетих, че той е и лице на държавата, ама за това друг път. мисля, че на първо място вътре в страната си президентът може и трябва да бъде вдъхновител и обединител на нацията. другите политици може да са заети с какво ли не, ама той, според мен, има достатъчно време да обмисля внимателно изявите си. (някак ми напомня за дядото в семейството – родителите са заети, но дядото има време и желание да се занимава с децата … ) то сега немаше нужда да се разхожда до хасково да открива един тъп паметник, да държи реч пред група баби и други кибици (ами някои хора работят, как да идат да го слушат?) и да го освиркват шепа фенове на атака. в това време да беше седнал да помисли за някоя полезна тв/интернет кампания, с която да се опита да излъчи някое мъдро и позитивно послание към нацията.

президентът може да е този, който има време ( като дядото) и го използва да говори с хората – да им обяснява на разбираем език какво става по света и у нас, да предлага вдъхновяващи и сближаващи каузи, най-после някой политик бива да говори за новите световни реалности, за глобализацията и обществото на знанието и че е нужно да си размърдаме задниците и да съберем кураж, вместо да търсим изкупителни жертви и евтини оправдания.

според мен, модерният президент в парламентарна република трябва да е учител, а не герой, щото от толкова много спасители, които обещават да повишат пенсиите и сигурността и да направят циганите на сапун, не сме и мръднали на собствен ход.

обявявам гражданска инициатива за издигането на кандидатурата на ЙОДА! хайде, очаквам подписите ви в квадратчето за коментари.

star-wars-yoda.jpg