to be or not to be embarrassed

big_brother.jpg

преди година се запознах с един човек, с когото се налагаше да работя. реших да го google-на и да видя нещо повече за него. попаднах на блога му и чат-пат го чета. в началото го четях често и това ми помогна да добия представа, която леко се различава от тази, която той искаше да създаде. сега почти не се сещам за този блог, понеже (особено след като разгледах архивите години назад) мисля, че вече съм наясно. беше ми полезно, наистина, но понякога ми е малко гузно, че го направих.

успокоявам се с мисълта, че щом е решил да пише блог е наясно с възможността всеки да попадне на него. и все пак, човекът май го е направил за да го четат част от неговите приятели (очевидно не всички 🙂 ).

признавам, че е забавно и полезно да видиш различни части от нечия личност и да сглобиш някаква картина. а частите понякога се отричат взаимно. но това е само на пръв поглед. ако гледаш не само с очите си … всичко си идва на мястото.

защо трябва да се чувствам гузна? така или иначе щях да осъзная повечето неща, просто по-късно. е, да нямаше да знам някои, но … какво от това? да, някак се чувствам като всевиждащият, който някак без да е оторизиран е видял. но това е глупаво! всевиждащ означава всевиждащ, за каква оторизация става въпрос?

може ми притеснението ми идва оттам, че винаги когато съм била наясно с нещата, за които някой се е опитвал да ме заблуди ми е ставало неудобно заради самия него. обикновено премълчавам, а странното чувство, че съм предател, както и това, че съм предадена…всъщност второто не го изпитвам вече…

хе, глупаво е! нали всеки ден научавам все повече за света…по-важно е как използвам информацията

сещам се за една приятелка, която беше казала на нейна позната, която непрекъснато й доверявала разни неща, „ако искаш да запазиш тия неща в тайна, по-добре не ми ги казвай, че имам проблем с опазването на собствените си тайни“

може би блоговете се пишат от хора, които не ги бива да пазят тайни…като онзи в народната приказка, който се качил на върха и три пъти извикал тайната, която така му тежала.

все по-малко неща ме измъчват по този начин … само тези, които намирам за значими

а по темата защо хората пишат блогове … може би друг път

Реклами

4 thoughts on “to be or not to be embarrassed

  1. Просто толкова добре си го казала, че наистина ми е трудно да коментирам. „може ми притеснението ми идва оттам, че винаги когато съм била наясно с нещата, за които някой се е опитвал да ме заблуди ми е ставало неудобно заради самия него. обикновено премълчавам, а странното чувство, че съм предател, както и това, че съм предадена…всъщност второто не го изпитвам вече…“

    Не ти правя четки, обаче в блога ти наистина е лесно човек да загуби дар слово в някои моменти. Хм.. благодаря.

  2. ти да не си като Шри Чин Мой, дето го болят коленете, понеже е поел върху себе си греховете на света?

    за да обичам един човек, трябва да го опознавам все повече и повече! всичко е наред.

    “ И после плачем от плесниците
    на изменилите приятели
    и че не можем, като птиците,
    да сме щастливи всяко лято.
    И само, да не сме самички,
    и вяра в утрото да свети
    приемаме от безразличните
    най-безучастните съвети.“
    Цитирам по памет.

Коментарите са изключени.