the apple of sin

apple.jpg

изобщо не ми харесва тая история с ябълката и първородния грях. дали хората са измислили това, че като трупаш мъдрост (или знания беше?!?!), трупаш тъга, само за да се успокоят, за да оправдаят страха си от божие наказание…ако научиш, ще бъдеш наказан?

мисля, че колкото повече научавам, колкото по-наясно ставам, толкова по-щастлива се чувствам. не мисля, че човек може да е истински щастлив в неведение. ето защо ми харесва будизмът, а християнството (такова, каквото познавам, вероятно доста повърхностно) все повече ми намирисва на нещо застояло…нещо, което не позволява на хората да пораснат.

може би затова пиша и тук … струва ли си да пазиш прозренията и въпросите за себе си? който не може да види важното, едва ли ще му е интересно да чете, така че едва ли ще му навреди. когато не се опитваш да заблуждаваш хората, как би могъл да им навредиш?

всъщност, понякога хората си правят труда да слушат и четат, но може да не разберат…тогава може да им навредиш. ето защо трябва да внимаваме – понякога хората не са пораснали за да чуят нещо. тогава е по-добре да им го спестим, ако не можем да намерим подходящият начин да им го кажем.

а понякога е излишно, разбира се. така и не мога да разбера един познат, който, според мен е можел да спести на гаджето си факта, че е спал с друга жена веднъж докато бил в чужбина. зависи…

Реклами

6 thoughts on “the apple of sin

  1. И на мен не ми харесва историята с ябълката. мисля си, че нещата стоят така „И човек създаде Бог“. няма как да го докажа, но ми звучи добре.

    Всички институции религия са само бизнес.

    Информацията не е знание, а знанието не е мъдрост. Учителя Беинса Дуно казва, че „знанието е приложена мъдрост“. аз съм приела това определение.

    Неведението – мислиш ли, че всеки, който е в него съзнава това? би бил нещастен, ако осъзнае, че е там.
    Не можеш да заблудиш хората. ако се заблудят, това си е резултат от техните мисли и разбирания. като не разбират, да питат.
    Пишеш тук, защото нещо в теб е узряло и ако не го извадиш, за да го дадеш, ще започне да гние. като започне да гние, ще ти навреди.
    Виж, това за недораслите, не го харесвам. висшето служи на низшето, а не обратно. кажи го на техния език, че да те разберат.
    Не можеш да дадеш на човек, който не иска да взема.
    Истината е прекрасно нещо, но тъй като трудно се понася от повечето хора, трябва да бъде поднесена щадящо! една от любимите ми думи е „пощада“

  2. дръж се сериозно. гние е хипербола. образно казано. какво се заяждаш като пубертет. това тука да не е чат. това е БЛОГ.

  3. хи-хии, Лид-пуберитет! ХИ-ХИИИИИИ!
    хо-хо-хо-хо!
    Лид се е родила мъдра, Додо – кармата й е такава.
    Заяждам се аз, защото ме бива да се заяждам! 😉
    Лид плава спокойно – като А’Туин.

  4. Щастието от знание и мъдрост е като детското щастие от компютърни игри. Щастието от любовта е това, до което иска да ни издигне всяка религия (макар че с религията и църквата като правило се злоупотребява от страна на властолюбиви „компютърни“ играчи).

Коментарите са изключени.