the apple of sin

изобщо не ми харесва тая история с ябълката и първородния грях. дали хората са измислили това, че като трупаш мъдрост (или знания беше?!?!), трупаш тъга, само за да се успокоят, за да оправдаят страха си от божие наказание…ако научиш, ще бъдеш наказан?

мисля, че колкото повече научавам, колкото по-наясно ставам, толкова по-щастлива се чувствам. не мисля, че човек може да е истински щастлив в неведение. ето защо ми харесва будизмът, а християнството (такова, каквото познавам, вероятно доста повърхностно) все повече ми намирисва на нещо застояло…нещо, което не позволява на хората да пораснат.

може би затова пиша и тук … струва ли си да пазиш прозренията и въпросите за себе си? който не може да види важното, едва ли ще му е интересно да чете, така че едва ли ще му навреди. когато не се опитваш да заблуждаваш хората, как би могъл да им навредиш?

всъщност, понякога хората си правят труда да слушат и четат, но може да не разберат…тогава може да им навредиш. ето защо трябва да внимаваме – понякога хората не са пораснали за да чуят нещо. тогава е по-добре да им го спестим, ако не можем да намерим подходящият начин да им го кажем.

а понякога е излишно, разбира се. така и не мога да разбера един познат, който, според мен е можел да спести на гаджето си факта, че е спал с друга жена веднъж докато бил в чужбина. зависи…

Реклами

to be or not to be embarrassed

преди година се запознах с един човек, с когото се налагаше да работя. реших да го google-на и да видя нещо повече за него. попаднах на блога му и чат-пат го чета. в началото го четях често и това ми помогна да добия представа, която леко се различава от тази, която той искаше да създаде. сега почти не се сещам за този блог, понеже (особено след като разгледах архивите години назад) мисля, че вече съм наясно. беше ми полезно, наистина, но понякога ми е малко гузно, че го направих.

успокоявам се с мисълта, че щом е решил да пише блог е наясно с възможността всеки да попадне на него. и все пак, човекът май го е направил за да го четат част от неговите приятели (очевидно не всички 🙂 ).

признавам, че е забавно и полезно да видиш различни части от нечия личност и да сглобиш някаква картина. а частите понякога се отричат взаимно. но това е само на пръв поглед. ако гледаш не само с очите си … всичко си идва на мястото.

защо трябва да се чувствам гузна? така или иначе щях да осъзная повечето неща, просто по-късно. е, да нямаше да знам някои, но … какво от това? да, някак се чувствам като всевиждащият, който някак без да е оторизиран е видял. но това е глупаво! всевиждащ означава всевиждащ, за каква оторизация става въпрос?

може ми притеснението ми идва оттам, че винаги когато съм била наясно с нещата, за които някой се е опитвал да ме заблуди ми е ставало неудобно заради самия него. обикновено премълчавам, а странното чувство, че съм предател, както и това, че съм предадена…всъщност второто не го изпитвам вече…

хе, глупаво е! нали всеки ден научавам все повече за света…по-важно е как използвам информацията

сещам се за една приятелка, която беше казала на нейна позната, която непрекъснато й доверявала разни неща, „ако искаш да запазиш тия неща в тайна, по-добре не ми ги казвай, че имам проблем с опазването на собствените си тайни“

може би блоговете се пишат от хора, които не ги бива да пазят тайни…като онзи в народната приказка, който се качил на върха и три пъти извикал тайната, която така му тежала.

все по-малко неща ме измъчват по този начин … само тези, които намирам за значими

а по темата защо хората пишат блогове … може би друг път

ммм, добре!

най-после разбрах как да си сложа линкове … има още много да уча. все пак си слушам една и съща песен на трейси чапман…може и да я сменя все пак. дано не забравя да си тръгна … не ми се ще да остана последната на етажа, да заключат вратата на етажа и да се повреди асансьора

започвам

защо ли искам да си имам блог? защо изоставих стария? може би защото беше грозен.

дали най-подходящият момент да започнеш блог е точно когато главата ти е най-празна или най-препълнена? не знам каква е в момента, но е факт, че за 4 часа не свърших почти нищо смислено, освен че довърших една статия, която не ми е интересна, не е вдъхновяваща, но поне може да напомни на читателите, че бива да свършат едни неща. постнах я където трябваше.

и за какво ми е този блог, след като имам огромна тетрадка, в която пиша много неща докато си лежа? спомням си, че бях решила, че ми трябва за нещо, но не помня за какво.

може би го направих, защото не е честно да чета блогове, а да не пиша нищо. не че ги чета често, но понякога.

айде да видя сега как изглежда