изобщо не ми харесва тая история с ябълката и първородния грях. дали хората са измислили това, че като трупаш мъдрост (или знания беше?!?!), трупаш тъга, само за да се успокоят, за да оправдаят страха си от божие наказание…ако научиш, ще бъдеш наказан?
мисля, че колкото повече научавам, колкото по-наясно ставам, толкова по-щастлива се чувствам. не мисля, че човек може да е истински щастлив в неведение. ето защо ми харесва будизмът, а християнството (такова, каквото познавам, вероятно доста повърхностно) все повече ми намирисва на нещо застояло…нещо, което не позволява на хората да пораснат.
може би затова пиша и тук … струва ли си да пазиш прозренията и въпросите за себе си? който не може да види важното, едва ли ще му е интересно да чете, така че едва ли ще му навреди. когато не се опитваш да заблуждаваш хората, как би могъл да им навредиш?
всъщност, понякога хората си правят труда да слушат и четат, но може да не разберат…тогава може да им навредиш. ето защо трябва да внимаваме – понякога хората не са пораснали за да чуят нещо. тогава е по-добре да им го спестим, ако не можем да намерим подходящият начин да им го кажем.
а понякога е излишно, разбира се. така и не мога да разбера един познат, който, според мен е можел да спести на гаджето си факта, че е спал с друга жена веднъж докато бил в чужбина. зависи…