За „заселването“ на непълнолетни бежанци

След нашумелия случай с неприетите в Широка лъка афганистански момчета, бих искала да внеса повече яснота за системния проблем, който засега не е разрешен и с който предстои да се сблъскваме многократно отсега нататък. Той няма да бъде разрешен, докато няколко институции не започнат да работят координирано, а те няма да заработят координирано докато не изработят заедно процедура и не назначат отговорници за следването й. Иначе всичко ще зависи от желанието на отделни личности да се опитат да инициират координация и желанието на останалите да съдействат.

Преди около месец в центровете за Държавната агенция за бежанците официално живееха към 550 непридружени непълнолетни и малолетни търсещи закрила. Етническият състав на тази група периодично се променя. В последните няколко месеца преобладаващата част е от Афганистан.

Какви са причините момчета на възраст 10-18 години да тръгнат сами? На първо място това са постоянни въоръжени сблъсъци, и все по-чести терористични атаки. Голяма част от територията на Афганистан отново се владее от талибаните, а от известно време там се подвизава и Ислямска държава. В резултат на това икономическата ситуация се влошава допълнително, а за някои момчета расте вероятността да бъдат принудени да станат бойци в ислямистки групировки. Част от тези момчета поради смърт или заболяване на бащите си се оказват и в ролята на глави на семейства и търсят начини да работят в страни с по-висок стандарт за да помагат на близките си. 

На какво основание тези момчета получават бежански или хуманитарен статут у нас? Всъщност повечето не получават. По мои лични наблюдения огромната част от идващите от Афганистан (без значение възраст, семейно положение и пол) получават откази, на основанието, че Афганистан е безопасна страна. Същото се отнася и за всякакви търсещи закрила, които не идват от Сирия, включително такива, които иначе биха получили закрила в други страни. Ето защо стремежът на повечето търсещи международна закрила е да минат през страната ни транзит.

Отказът за издаване на хуманитарен или бежански статут означава ли, че търсилите закрила са заплаха за националната сигурност? В повечето случаи не. Повечето откази са с мотиви, че в съответната страна няма данни за въоръжен конфликт или че търсещият закрила не е представил убедителна непротиворечива бежанска история. В изключително редки случаи в решения може да се прочете мотив, че търсещият закрила е заплаха за националната сигурност и в такива случаи той бива задържан в центровете за задържане на МВР (т.нар. СДВНЧ към Дирекция Миграция в Любимец и Бусманци). На практика, още при влизането в България се прави преценка дали задържаният за незаконно пресичане на границата е заплаха за националната сигурност и ако се установи, че случаят е такъв, той не бива допускан като търсещ закрила в България.

На какво основание такива деца и младежи се настаняват в институции извън центровете на Държавната агенция за бежанците? Ще цитирам Закона за убежището и бежанците, Чл. 29:

(10) (Предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., предишна ал. 9 – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) Непридружените малолетни или непълнолетни чужденци се настаняват до навършване на пълнолетие във:

  1. семейство на роднини или при близки, приемно семейство, социална услуга – резидентен тип, или в специализирана институция при условията и по реда на Закона за закрила на детето;
  2. други места за настаняване със специални условия за малолетни и непълнолетни лица.

(11) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., предишна ал. 10 – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) При определяне на мястото на настаняване на непридружен малолетен или непълнолетен се взема предвид мнението му. Доколкото е възможно, братята и сестрите се настаняват заедно, като се взема предвид най-добрият интерес на детето.

(12) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., предишна ал. 11, изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) От правото по ал. 1, т. 1 не се ползва чужденец, след като последващата му молба за международна закрила по чл. 13, ал. 2, т. 4 е отхвърлена с влязло в сила решение, както и чужденец, който подлежи на екстрадиране или предаване в друга държава – членка на Европейския съюз, или в трета държава в изпълнение на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест.

До момента малолетните и непълнолетните търсещи закрила винаги са били настанявани в центровете на Държавната агенция за бежанците, като за тях няма обособени специални места с условия различни от тези, в които живеят другите търсещи закрила. Обикновено, независимо от възрастта им, те живеят в стаи, в които са настанени несемейни мъже. Непридружени момичета се срещат рядко, и на практика те са придружени от свои близки.

Каква е причината да се правят скорошните опити непридружени непълнолетни да бъдат настанени в детски домове? Причината е, че те бяха получили откази и не бяха ги обжалвали в законния срок. Защо някои търсещи закрила не се възползват от възможността да обжалват отказите си в съда е друга тема, която не бих искала да обсъждам в момента. Каква е причината да получават откази, обясних по-горе. След влязъл в сила отказ (поради необжалване или изгубено дело на последната възможна съдебна инстанция), отговорността на Държавната агенция за бежанците приключва. Следва Дирекция Миграция към МВР да работи по въпроса за връщането на чужденците в страните им. Дирекция Миграция разполага с т.нар. Специални домове за временно настаняване на чужденци в Любимец и Бусманци, които са на практика центрове за принудително задържане и там е противозаконно да бъдат задържани непридружени малолетни и непълнолетни. Те попадат под действието на Закона за закрила на детето и за тях следва да се погрижи Агенцията за социално подпомагане.

Как процедира в такива случаи Агенцията за социално подпомагане? Агенцията за социално подпомагане би трябвало да намери подходящо място за настаняване на малолетни и непълнолетни чужденци. Ако същите са без лични документи от страната си на произход, информация за възрастта, която сами са декларирали може да се намери в решенията на Държавната агенция за бежанците; със същата информация разполага и Дирекция Миграция. Ако АСП се съмнява в информацията на ДАБ и МВР за възрастта, може да поиска медицински тест за определяне на възрастта според развитието на костите. Доколко този тест може да определи точно възрастта е спорен въпрос и други институции не го приемат като доказателство. Ако тестът покаже, че младежът е пълнолетен, АСП издават заповед за прекратяване на настаняването и настояват МВР да поеме отговорност. МВР отказва да поеме отговорност, тъй като официалната информация за МВР и ДАБ е, че младежът е непълнолетен. В такава ситуация младежът се озовава на улицата, без документи. Тъй като той вече не е търсещ закрила, ДАБ е отнела регистрационната му карта, която до този момент е служела за удостоверяване на самоличността му.

Защо някои търсещи закрила влизат в страната без документи? Причините са различни. Някои търсещи закрила нямат възможност да се снабдят с такива документи в страната си заради военни действия, корупция и др. Някои имат такива документи, но не ги представят на българските органи по различни причини. Първата е, че повечето желаят да минат транзитно през България и не искат документите им да бъдат иззети и задържани тук, а също така не искат да бъдат регистрирани с истинските си имена тук, с надеждата, че ще стигнат до Западна Европа, където ще потърсят закрила с истинската си самоличност и така няма да бъдат върнати в България. Втората е, че някои трафиканти ги съветват да изхвърлят документите си в гората. Трета причина е, че някои се страхуват да не би гранични полицаи да им вземат (неофициално) / унищожат документите. Четвъртата е, че има много случаи, в които Държавната агенция за бежанците взема документи, а след това не ги връща, с мотива, че са изгубени.

Как би могло да бъде уредено завръщането им в страната на произход? Завръщането в страната на произход по принцип се осъществява по два основни начина: доброволно и принудително. Доброволното завръщане се урежда с помощта на IOM ( МОМ – Международната организация по миграция) – за тези, които нямат собствени средства за закупуване на самолетни билети, а тези, които имат собствени средства, могат да уредят сами пътуването си. Във всички случаи за хората, които нямат лични документи (в някои случаи когато имат, но не са ги представили, техни близки им ги изпращат), е нужно посолството да им издаде пасаван. Дирекция Миграция проверява пасаваните и т.н. В случаи на принудително връщане, отново трябва да се свърши работа с Дирекция Миграция и посолствата. Посолствата, Дирекция Миграция и Международната организация по миграция се намират в София, така че е най-удобно чужденците, които ще се връщат да се намират в София.

Какво се случва на практика? На практика много деца и младежи бягат за да не бъдат върнати в страните си на произход. Някои успяват бързо да излязат нелегално от страната, а други се укриват. Всички те са силно уязвими и могат да станат жертва на всякакви злоупотреби.

Защо чак сега научаваме за този проблем? Защото до лятото на 2016 година нелегалното напускане на страната през българо-сръбската граница беше много по-лесно отколкото в момента и в България не се струпваха големи групи търсещи закрила, особено афганистанци, които знаят, че в България имат почти нулев шанс да получат закрила. Сърбия лесно пропускаше през територията си транзитно преминаващите. Сега, обаче, тя започна да пази усилено границите си, тъй като следващите страни по пътя затегнаха контрола и Сърбия се опитва да избегне струпването на прекалено много мигранти на своя територия.

Основанието за отказ за адресна регистрация на бежанци в Елин Пелин и някои принципни въпроси

Оказва се, че община Елин Пелин е действала съвсем правомерно, отказвайки регистрация на сирийското семейство.

Но че е действала така, не стана ясно от медиите, понеже в медиите просто се водеха войни между патриоти и подкрепящи бежанците. Патриотите си направиха добра реклама, а подкрепящите бежанците не успяха да се фокусират върху реални сериозни проблеми на бежанците.

Някои от тези проблеми са проблеми и на български граждани.

Споделям линк към становището на община Елин Пелин:
http://elinpelin.org/assets/failove_2017/Stanovishte.pdf

Както и мое писание за жилищните проблеми на бежанците (преди да бъда запозната с реалните основания за отказа за регистрация):
https://lydblog.wordpress.com/…/02/14/apt-problems-refugees/

По мои предположения, някои общини извършват адресни регистрации в нарушение на правилата.

Така че не е невъзможно и обратното – да отказват такива в нарушение на правилата, или пък да осуетяват подаването на молби в указан срок, след което да отказват на основание закъснение за подаване на молбата.

Възможно е в конкретния случай в Елин Пелин отговорност за закъснението да носи Държавната агенция за бежанците, която трябва да изпрати писмо до общината и не го е направила достатъчно бързо. Възможно е получили закрила да се забавят с подаването на молба към съответната община, тъй като процесът на търсене на жилище е отнел повече време.

Та, ако някой иска да помогне на бежанците и да българските граждани, които имат проблеми с адресната регистрация, от които произтичат и проблеми с други неща, нека да помисли за промяна в законодателство, в процедури, да лобира за това и евентуално да участва в обществен натиск за промени.

Жилищните проблеми на бежанците

За да получат ЕГН и лични документи, бежанците имат нужда от адресна регистрация. По закон до 2 седмици след получаването на решение за статут, те трябва да напуснат бежанските лагери.

На практика е изключително трудно за бежанци да си намерят жилище под наем, дори и ако им помагат българи (навсякъде в страната е трудно, дори и в модерна и цивилизована София, където, впрочем е по-трудно отколкото на някои други места), дори и ако по външния вид на чужденците не личи, че идват от страни, които не харесваме, дори и ако са немюсюлмани, пък дори и християни.

Ето защо някои бежанци плащат на хора, които са направили бизнес от това да уреждат адресни регистрации – само за да получат документи, но въпросът с подслона си остава.

Въпросът с регистрацията е допълнително усложнен от промени в закона за гражданската регистрация – максималният брой регистрирани в едно жилище зависи от квадратурата му. На един човек трябва да се падат не по-малко от 10 кв. м. жилищна площ, като в жилищната площ се включват само спални, детски стаи и дневни, и се измерва по вътрешните зидарски очертания на стените.

След като в едно жилище вече са регистрирани на постоянен адрес определен брой хора, дори и ако не живеят там, в това жилище не могат да се регистрират повече хора. Това е така дори и ако са официално регистрирани на друг настоящ адрес. Ако се отпишат от постоянния адрес, значи трябва да си намерят друг постоянен и да сменят личните си документи.

Проблемът може да се усложни от това, че поради лични пристрастия, отношение към групата, към която принадлежи човек, поради политически амбиции или натиск от съграждани, началници и градоначалници, служители на общинска администрация могат да си позволят да откажат да направят адресна регистрация на хора, които имат подготвени изрядни документи. Би трябвало да има гаранции и такива неща да не се случват.

Отделен е въпросът как могат да наемат жилище хора, които все още нямат доходи.

Проблемът не е нов, и в подобна ситуация се намират и български граждани.

За афганистанците и Широка Лъка

Бих искала да внеса малко яснота по този казус, който се появи неочаквано за мен и за останалите ми познати, които работят с бежанци. Не бяхме чули и разбрали, че непълнолетни търсещи закрила ще бъдат изведени от бежански център, не знаем и дали това е пилотен случай или ще се приложи за всички настанени в центровете. Никой не е питал мен или мои познати за мнение и идеи по въпроса.

Има ли правно основание непълнолетни и малолетни търсещи или получили закрила в България да бъдат настанявани в институции извън бежанските центрове? Да. Цитирам:

Закон за убежището и бежанците

чл. 29

(10) (Предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., предишна ал. 9 – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) Непридружените малолетни или непълнолетни чужденци се настаняват до навършване на пълнолетие във: 1. семейство на роднини или при близки, приемно семейство, социална услуга – резидентен тип, или в специализирана институция при условията и по реда на Закона за закрила на детето; 2. други места за настаняване със специални условия за малолетни и непълнолетни лица.

(11) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., предишна ал. 10 – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) При определяне на мястото на настаняване на непридружен малолетен или непълнолетен се взема предвид мнението му. Доколкото е възможно, братята и сестрите се настаняват заедно, като се взема предвид най-добрият интерес на детето.

Има ли утвърдена практика?

На мен лично са ми известни само два случая. Единия познавам отблизо. През 2014 в Дом за деца лишени от родителски грижи беше настанен непълнолетен сомалиец  (на почти 18 години) с бежански статут. От него научих по-късно за друг случай – по време на летен лагер се беше запознал с непълнолетен палестинец, който от няколко години е живял в аналогичен дом. 

Защо не сме чули за съпротива на гражданите при цитираните случаи?

Ще говоря само за единия случай. Младежът от Сомалия говореше прилично български и английски език. Имаше създадени добри приятелства в града, а също и възрастен човек, който е сериозно ангажиран да му помага, да уреди записването му на училище и т.н. Този възрастен бях аз. Социални работници и работещите в дома ме познаваха, имаха телефона ми. Макар да не бях официален негов настойник. Преди приемането му в дома, което се случи в рамките на дни и не беше планирано, а се наложи спешно, социални работници бяха общували с него няколко пъти – в рамките на тези няколко дни. Нямаше дълга подготовка, но имаше осъществена комуникация, увереност, че приемащата институция има солидна подкрепа, както и някаква преценка за личността и намеренията на момчето. Момчето беше настанено в дом, в който има и други младежи и девойки на неговата възраст.

Какво е различното в случая с двамата афганистанци? 

Преценката ми е базирана на наученото от медиите. Момчетата (на 16 и 17) са „спуснати отгоре“ без предварителна подготовка, без заявка, че приемащата институция ще получи някаква подкрепа за работата си с тях, без увереност, че ще може да се осъществи комуникация с момчетата – заради езиковата бариера, без уведомяване за това какво се предвижда да правят в Широка Лъка, където няма подходящо училище за възрастта им, а институцията, в която се настаняват е за деца от 7 до 14 години.

В медиите месеци наред беше изграждан силно негативен образ на бежанците от Афганистан и те като цяло се възприемат като много по-опасни от всички останали бежанци.

Взет ли е бил предвид най-добрият интерес на самите младежи?

Според мен – не. Би трябвало да бъдат настанени в населено място, където за тях има възможности за образование, професионално обучение, работа. Важно е и да бъде място, където могат да получат със сигурност подкрепа – от организации, доброволци и пр. Това е възможно в по-големи градове. 

Важно ли е да осъдим жителите на Широка Лъка и да ги обявим за расисти?

Мисля, че е важно да НЕ го правим. Първо, не бих си позволила да осъждам хората заради това, че имат страхове и притеснения, дори когато на мен лично ми изглеждат неоснователни или смешни. Второ, когато сложим отрицателен етикет върху някого, той реагира отбранително и втвърдява позицията си. Хора, които споделят неговите чувства, заемат същата отбранителна позиция и не стават по-приемащи, а тъкмо напротив. 

Каква е ролята на журналистите в такива ситуации?

Според мен, ролята на журналистите не е да заемат страна и да издават морални присъди, а да се опитат да проучат ситуацията и да се постараят да покажат колкото се може повече обективни факти. Ако аз бях журналист, бих се свързала на първо място с институциите, които са отговорни за решението двете момчета да бъдат изпратени в Широка Лъка, а също така с институциите, които следва да изпълняват това решение. Не бих се обърнала към хора, които ще се занимават с това да заемат позиция и да издават присъди, както и хора, които нямат пряк опит с подобни случаи или пък достатъчно познание за бежанската ситуация у нас. 

 

Пожар в бежанския лагер в Харманли / Fire at the refugee camp in Harmanli

 

Хората се местят / People are moving house

Преместиха се тук / They moved here

Афганистанското училище / The Afghan school

(See English translation below)

БГ

Снощи имаше пожар в една от афганистанските сгради. В нея живееха 500 мъже и момчета. Там се намираше и нашето училище. За щастие, хората бяха евакуирани и преместени в друга сграда. Другата сграда обаче, беше преди това затворена за ремонт и е в лошо състояние; няма достатъчно легла и одеяла за всички. Отоплението може да е проблем заради това, че някои от окачените тавани се бяха срутили преди това, и не съм сигурна дали има достатъчно печки.

Относно училището, лошата новина е, че няма да можем скоро да използваме тази стая, а другата налична се нуждае от ремонт на тавана. Някои бежанци имат опит с монтиране на окачени тавани, така че с радост ще свършат тази работа. Надявам се Държавната Агенция за Бежанците да им осигури нужните инструменти.

Добрата новина е, че нашата класна стая не е изгоряла всъщност. Изглежда, че огънят се е разпространил през таванската част и е горяла изолация и са се срутили окачените тавани. Масите и столовете изглеждат здрави. Надявам се повечето ни неща да са оцелели, особено бялата дъска и доста скъпите печки. Снощи един бежанец е успял да влезе и да събере някои неща в кашони. В момента вътре не се допускат хора, така че съобщаваме за това, което може да се види през прозорците.

П.П. Голяма част от нещата на училището оцеляха и са прибрани. 500 души са преместени в друга сграда, която трябваше да бъде ремонтирана. От информацията, която получавам засега, изглежда, че тъй като окачените тавани ги няма, се образува „топла връзка“ между всички помещения, над които стои бетоновия покрив. Кубатурата на това нещо е огромна и това нещо няма как да се стопли с печки. В момента не знам какви са възможностите да се настанят хора в единствената здрава в момента сграда, в която живеят семействата. Снощи са били с по 5 одеяла (семействата са им дали от своите), но е било студено. Мисля, че спални чували са добра идея в тази ситуация.

EN

Last night one of the Afghan’s buildings was on fire. 500 men and boys lived in it. It housed our school. Fortunately, people were evacuated and moved to another building. However, the other building had been closed for repairs and is in bad condition; there are not enough beds and blankets for everyone. Heating there might be a problem as some of the hanging plastic ceilings had collapsed earlier, and I am not sure if there are enough heaters.

As for the school, the bad news is I do not believe we will be able to use the same room soon, and the other available one needs to have its ceiling repaired. Some refugees have experience in such repairs and would gladly do the job. Hope the State Agency for Refugees provides them with the necessary tools.

The good news is that the classroom did not  burn down. It seems that the fire spread through the attic and the insulation burned everywhere and the plastic board ceilings fell. Tables and chairs seem ok. I hope most of our things are saved, especially our expensive heaters and the whiteboard. Last night a refugee was inside for a while and collected what he could in some boxes. At the moment people are not allowed inside, so this is what we can see through the window.

P.S. Many of the school things have been saved and taken out to the other building. 500 people have moved to another building which had been close for repairs. It seems that the hanging ceilings are missing and all rooms are connected now, forming a huge cold space with concrete roof above it. The volume is huge, and this cannot get warm. I still do not know if people could be squeezed into the only intact building where families live. Last night they used 5 blankets (families shared blankets with them), but it was cold. I think that sleeping bags might be useful in this situation.

Афганистанското училище в действие / The Afghan Refugee School in action

(find EN below)

Афганистанското училище вече работи. Ще бъде отворено 4 дни в седмицата. В момента в него учат 70 души в три групи – 20 деца в предучилищна и начална училищна възраст с програма за начално училище ; 30 юноши и млади мъже, 30 момичета и млади жени – математика и английски. Когато имаме достатъчно материали и „мебелировка“ за малки деца, ще приемаме и деца от 2 годишна възраст.

Броят на учениците сега е малък, защото афганистанците отново започнаха да се опитват да напуснат страната, тъй като имат малък шанс да получат закрила у нас, тъй като България като цяло счита Афганистан за сигурна страна.

Учителка от Афганистан създаде училището, събра екип и се опитва да привлича все повече хора, за да бъде по-устойчиво. Тя преподава всички училищни предмети, а двама мъже преподават английски. Друга учителка участва в подготовката на уроците и се подготвя да преподава на по-късен етап. Няколко мъже и момчета помагат в подготовката на материалите и всичко останало.

Материалите, които имаме дотук са от българи, афганистански бежанци, от другото училище в лагера (което се движи също от независими доброволци), а вчера получихме и две големи кутии от УНИЦЕФ.

Ето списък с някои от нуждите ни в случай, че искате да ни помогнете:

  • Принтер (ще го включваме в лаптоп, така че с USB кабел)
  • Подложка за лаптоп
  • Канцеларски материали: хартия за принтер / джобове за документи A4 / плакатен формат картони / кадастрони – цветни и бели / маркери за хартия – повече цветове, скосен връх / маркери за бяла дъска – скосен връх / сухо лепило / телбод и телчета
  • 2 печки (за огромна студена стая) – предпочитаме конвекторни
  • електрическа кана
  • 30 малки раници
  • илюстрирани книжки на дари (фарси)
  • дебела изкуствена настилка за под – тип „пъзел“ – за около 15 кв. м.
  • 30 малки черни дъскички (за писане с тебешири)
  • образователни плакати / карти / глобус и подобни
  • играчки за детска градина – пластмасови конструктори с по-едри части, пластмасови фигурки – животинки и други, колички – нещата, от които порасналите ви деца вече не се нуждаят (ако не е в списъка, моля пишете ни за да преценим дали е подходящо)

В страничното меню можете да видите профила ми във ФБ, както и e-mail адрес. Това е ФБ групата ни

EN

The Afghan school just started. It will be open 4 days a week. It is currently teaching 70 students – 20 children are doing primary school classes; 30 teenage boys and young men and 30 teenage girls and young women are doing math and English. When we get enough materials and „furniture“ for little kids, the teachers will accept children as young as two years old.

The numbers are down because Afghans are trying to leave Bulgaria as they have little chance to be granted asylum here as Bulgaria considers Afghanistan a safe country. 

A female teacher from Afghanistan started the school, and she has built a team and trying to add more and more people to it to make it more sustainable. She is teaching the primary school subjects and math for older students, and two men are teaching English. Another female teacher is taking part in lesson planning and preparing to teach at some point. Several men and boys are helping with materials preparation and anything else.

The materials have come from Bulgarians, Afghan refugees, the other camp school (run by independent volunteers too) and we got two boxes from UNICEF yesterday.

Here is a list of some of our needs if you wish to donate:

  • Printer (to plug into a laptop, so with USB cable)
  • Laptop cooling pad
  • Stationery: printer paper / plastic A4 sleeves / thick poster size paper – different colors / paper markers (many colors) with chisel tips / whiteboard markers with chisel tips / dry glue / stapler + staples
  •  2 heaters (we have a huge cold room) – preferably convector type 
  • electric kettle
  • 30 little backpacks
  • illustrated books in Dari 
  • thick puzzle shaped foam mats to cover about 15 square metres
  • 30 little black slates (for chalk drawing)
  • educational posters, maps, globe, etc.
  • toys suitable for kindergarten play – plastic brick construction kits, plastic animals, little cars – anything your grown-up kids not not need anymore (please write to us to ask us if suitable)

On the right-hand menu you will find my FB account and my e-mail address. This is our FB group

 

Сирийско семейство за Сирия / A Syrian family on Syria

SHE (a young educated Syrian Kurdish refugee in Bulgaria, Sunni Muslim Agnostic): / ТЯ (млада образована сирийка, от кюрдски произход, бежанка в България, мюсюлманка-агностик, сунит)

My grandpa was an activist .. they took off his nails for typing publications. / Дядо ми беше активист … изтръгнаха му ноктите заради това, че пише публикации.

My best friend was raped in Assad jail for protesting and now he is addicted to heroin and suicide. / Най-добрият ми приятел беше изнасилен в затвор на Асад заради това, че протестира, и сега е пристрастен към хероин и иска да се самоубие.

I was little and one girl slapped me and my dad and school could not do anything because she was Alawi. / Бях малка и едно момиче ме удари, а баща му и училището не можаха да направят нищо, защото тя е Алауи [от религиозната група на Башар Асад].

We (Kurds) suffered the most. / Ние (кюрдите) страдахме най-много.

But still we would give up freedom of speech over forcing us to adopt Islamic lifestyle. / И въпреки това, бихме се отказали от свободата на словото пред това да ни принудят да приемем ислямски начин на живот.

Assads are criminals / Семейство Асад са престъпници

We need to get rid of them / Трябва да се отървем от тях

We need dеmocracy / Нужна ни е демокрация

But my people got it wrong.. they think revolution is: let’s replace Alawi dictatorship with Sunni one. / Но моят народ го разбра погрешно … те смятат, че революцията се състои в това да заменим диктатурата на алауитите с диктатурата на сунитите.

As Bashar tries to make things [look] shiny in Syria and like everything is alright.. his opposition makes anyone who is neutral pro-Assad. / Тъй като Башар се старае да показва една лъскава картина за Сирия, сякаш всичко е наред … неговата опозиция кара всеки неутрален да се превърне в поддръжник на Асад.

I always tell people it was too early for political revolution.. we need social revolution first, otherwise the result is Syria currently. / Винаги казвам на хората, че е твърде рано за политическа революция … нуждаем се първо от социална революция, иначе резултатът е Сирия в момента.

You didn’t think I was pro-Asad! / Нали не си мислиш, че съм про-Асад?

I am the most peaceful person on earth 😀 / Аз съм най-миролюбивият човек на земята.
Question: So you think the majority of Syrians are still too conservative? / Мислиш, че мнозинството сирийци все още са твърде консервативни?

The old generation. / Старото поколение.

Before the revolution real feminism was peaking. / Преди революцията истинският феминизъм беше във възход. 

New values were presented. / Срещнахме се с нови ценности. 

Don’t forget you have  Christians (all streams), Kurds (all streams), Druz,  Alawi. / Не забравяй, че имаме християни (от всякакви деноминации), кюрди (от всякаки групи), друзи, алауити.

These all are not pro-revolution. / Никой от тези не подкрепя революцията.

Doesn’t mean they are pro-Assad. / Това не означава, че подкрепят Асад.

But it means that the current opposition doesn’t suit them! / Означава, че сегашната опозиция не ги устройва!

Of course Assad is not innocent!! He is a baby killer.. he is a tyrant, BUT given the options I have now… I prefer him. / Разбирасе, че Асад не е невинен!! Той е детеубиец … тиранин, НО предвид изборите, които имам сега … предпочитам него.

 

HE (her brother): / ТОЙ (брат й)

Assad is whitewashed by Islamists , yes absolutely he is. It was unarmed protests; then he let all Islamic extremists go out of the prisons to lead the revolution and the protests and make them armed to tell the world , „Look it is not revolution, they are terrorists attacking me „. Now who is the main reason of what happened in Syria , without doubt Alassad. He thinks that Syria is something he and his family own 😏  / Асад изглежда невинен заради ислямистите, абсолютно. Започнаха невъоръжени протести; после той освободи всички ислямски екстремисти от затворите за да поведат революцията и протестите и ги въоръжи за да покаже на света: „Вижте – това не е революция, те са терористи, които ме атакуват.“ Кой е основната причина за това, което се случи в Сирия? Без съмнения Асад. Той смята, че Сирия е нещо, което той и семейството му притежават.

He killed a lot of civilians, he destroyed the country, and my sister still says I prefer him. / Той изби много цивилни, той разруши страната, а моята сестра все още казва, че го предпочита.

SHE: / ТЯ

Then do you prefer Nusra?? Or maybe Jaish Al-fatah? В такъв случай, ти Ал Нусра ли предпочиташ? Или Джаиш Ал-Фатах?

HE: / ТОЙ

I would say: which one do you prefer: the assassin or the rapist „violator“ ? / Аз бих казал: кого предпочиташ – убиеца или изнасилвача?