Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала / Ten Children Ms. Ming Never Had

Find English translation below

Съвсем не съм убедена, че хората в съвременен Китай са озарени от мъдростта на Конфуций, както твърди Ерик Еманюел Шмит, но „Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала” е добре разказана история за една достолепна чистачка на тоалетни в луксозен китайски хотел … или по-скоро историите, които тя разказва за десетте си деца, които може би са въображаеми … или пък не са? Дали поученията на Конфуций биха били толкова интересни и впечатляващи ако не бяха вплетени в този контекст? Не ме разбирайте погрешно – това не е някакво поп-конфуцианство по начина, по който Елиф Шафак пише поп-суфизъм. Това е прекрасна малка книга без бръщолевене и превъзнасяне.

EN

Éric-Emmanuel Schmitt claims that people in Modern China are enlightened by Confucian wisdom, but I am quite skeptical about this. However, Ten Children Ms. Ming Never Had is a really well-told story of a respectable toilet cleaner at a luxurious Chinese hotel, or rather … it is the stories she tells about her ten children who might be in fact imaginary … or are they not? I wonder if Confucian teachings would be so interesting and impressive outside this context. Don’t get me wrong – this is not pop-Confucianism the way Elif Shafak writes pop-Sufism. This is a splendid little book without any bla-bla or exaltation.

Емил Конрад

Прочетох книгата и изгледах 5 клипчета.

Макар и да не успяват да ме разсмеят, клипчетата са симпатични. Успявам да оценя и старанието и лиготията на Емил, но така и не могат да ми влязат под кожата като клипчетата от „Улицата”, които ме подтикват да се превъплъщавам.

Не разбирам защо Емил е направил за Фейсбук страницата си снимка, която го прави да изглежда по-едър и по-американски. Подвеждащо е и отнема от истинския му чар.

Книгата с 4 те клипчета към нея прочетох за по-малко от час и половина. Бръщолевене. И тук-таме поучения. Текстовете не са забавни като, например “Fuck the Children” на Джордж Карлин. Относно полезността им за тийнейджърите – не смятам, че ще им навредят, но и не мисля, че ще им помогнат да станат по-умни, по-знаещи или по-щастливи. Аз лично бих предпочела тийнейджърите да използват времето за прочитане на тази книга  или за гледане на клипчетата за „Фарго”, „Родени убийци”, „Телма и Луис” или „Американски прелести”, но предполагам, че децата са прекалено „целомъдрени” за това и сигурно ще останат в недоумение. За съжаление.

Оценявам упоритостта на Емил и успехът му да монетизира любимите си занимания. Въздържам се, обаче, да кажа „Дай Боже всекиму”, понеже не намирам нещо кой знае колко ценно в това да се генерират ВСЯКАКВИ неща за да се продадат.

в режим Смеещ се Буда / in a Laughing Buddha mode

Find EN translation below

Болна съм, изморена съм и ми е писнало, така че се нуждая от почивка и лечение. Интуитивният ми избор – 4 книги на Дейвид Ланю, които си купих наскоро. Кратък хайку роман ( с действие развиващо се или не в древна Япония), поръсен с герои и места от Ню Орлеанс помага. Ако, обаче, трябва да препоръчвам книги на Ланю, бих препоръчала 2 книги, които прочетох преди години – „Смеещият се Буда” и „Жабокът поет”, чието действие се развива изцяло в древна Япония, а героите са няколко хайку поети и техният учител Чаша Чай. Не съм сигурна дали четенето на тези книги ми помага да превключа на режим „Смеещ се Буда” или ги избирам когато се случа в такъв режим. За моя изненада авторът не е известен и изглежда, че не прави усилия да се рекламира.  Не е ли забавно, че всичките му хайку романи са преведени на български, а един от тях вече е издаден на български, но все още не е издаден на английски? Книгите му на български.

EN

I am sick and tired, so I need my rest and therapy. My intuitive choice – the 4 books by David Lanoue I had recently bought. A short Haiku novel (set in ancient Japan or not), sprinkled with New Orleans characters and settings helps. However, if I were to recommend Lanoue’s books, I would recommend the 2 books I read years ago – Laughing Buddha and Frog Poet, set entirely in ancient Japan, featuring several Haiku poets and their Teacher, Cup-of-Tea. I am not sure if these books made me switch into a Laughing Buddha mode while reading them or I pick them when I happen to be in a Laughing Buddha mood. To my surprise, the author is not famous, and it seems that he is not making efforts to advertise himself. Isn’t it funny that all his Haiku novels have been translated to Bulgarian, and one of them has been printed in Bulgarian first but not yet in English. The guy’s website. 

Бежанец – инженер по електроника търси работа / A refugee – an electronic engineer is looking for a job

Find English below – a refugee looking for a job

Бежанец от Сирия, който скоро ще получи статут търси работа. По образование е инженер – електроника. Има опит като технически отговорник на радио-станция, а също и в програмирането на системи за контрол (Communication system design (wired and wireless) / Microcontroller and microprocessor programming / PLC and HMI based system design / Electronic PCB design / Electrical control systems (design, pricing, installing, maintenance, troubleshooting) / Software development and report system design). Говори арабски, кюрдски, английски и турски. Моля споделете!

EN
A Syrian asylum seeker who is about to receive his refugee status soon is looking for a job. He is an electronic engineer. He has experience as a technical manager of a radio station as well as in programming control systems (Communication system design (wired and wireless) / Microcontroller and microprocessor programming / PLC and HMI based system design / Electronic PCB design / Electrical control systems (design, pricing, installing, maintenance, troubleshooting) / Software development and report system design). He speaks Arabic, Kurdish, English and Turkish. Please share this information!

Към тези, които ме заплашват с ДАНС и твърдят, че съм трафикант / To those who threaten me with National Security Agency and state I am a trafficker

Find English below

Всичко, което казвам публично за нелегалното преминаване на границата е описано в медиите, а също и известно на Държавната агенция за бежанците, на журналисти, доброволци, правозащитници, полиция, ДАНС – защото бежанците споделят тези неща в интервюта и разговори. И това не доказва, че съм трафикант. Не се страхувам от НК.

Тези, които публично твърдят, че съм трафикант на терористи от Ал Кайда, ИДИЛ и пр. могат да бъдат съдени за обида, клевета и пр. – ако реша. Ако искат, да направят справка с НК. Те са оставили следи от деянията си в Интернет. А ако смятат, че могат да се укрият, трябва да имат предвид, че има съвременни технически средства да бъдат открити.

За разлика от хората с фалшиви профили, които ми изпращат заплахи, аз не съм анонимна и съм добре известна на държавните институции, включително ДАНС.

Моля всички мои приятели, познати и симпатизиращи да не се поддават на провокации и да не си губят времето да коментират под текстове, които злословят по мой адрес. Държа на това.

EN

People who publicly say that I am a trafficker and bring terrorists from Al Qaeda, ISIS etc. should know that whatever I share publicly about people passing the border can be found in the media, known to the State Agency for Refugees, police, national security and is shared by refugees in their interviews with government institutions and journalists, in conversations with human rights activists and volunteers. That does not prove I am a trafficker. I am not afraid of the Criminal Code.

I might actually sue these people if I wish – for insult, libel, etc. They could consult the Criminal Code. They have left traces on the Internet. If they plan to hide, they should know that there are ways to be traced. 

Unlike people with fake accounts who threaten me publicly and privately, I am not anonymous, but I am well known by government institutions, including national security agency.

I kindly ask all my friends, acquaintances and people who sympathize not to comment under negative texts about me. It is really important for me. 

Тревожно за новия шеф на ДАБ / Worried about the new boss of the State Agency for refugees

Find English summary below

Току що назначиха нов председател на Държавната агенция за бежанците. Това всъщност е старият председател на Агенцията, който беше уволнен ноември 2013 година. Аз не познавам лично този човек и не съм следила дейността му, но докато се опитвах да съм доброволец в края на неговия мандат, нямах достъп до бежанските лагери и хуманитарните акции приличаха повече на партизански акции. Назначеният от него директор на бежанския лагер в Пъстрогор беше пример за корумпираност и ненавистническо отношение към бежанците. ДАБ не правеше никакви опити да осигури храна на бежанците (както би трябвало да прави по закон) и пречеше на гражданите да носят дарения. Диалог с неправителствения сектор нямаше.

По времето на Чирпанлиев, ние доброволците бяхме допуснати в лагерите и имахме сравнителна свобода на действие, въпреки че трябваше да си затваряме устите за да не ни бъде спрян достъпа. Сега, след като Чирпанлиев не е на власт, мога да си позволя да кажа, че моят достъп беше спрян за месец и половина, понеже си бях позволила да се ровя в проблеми, които поставяха живота на бежанците в риск.

След уволнението на Чирпанлиев всички се надявахме, че ДАБ ще върви напред и ще бъде назначен неавторитарен, диалогичен, интелигентен, сърцат и смел човек, който да покаже, че най-важното е да се върши реална работа, че ДАБ не е против бежанците и е в един отбор с всички, които искат да им помагат.

В медиите се беше появила информация, че ще се проведе публично изслушване на на кандидатите за позицията, но това, както виждаме, не се случи. Мисля, че е крайно време процедурите за назначаване на хора на толкова важни позиции да се променят и да бъдат прозрачни. За да не се налага хората пак да танцуват по площадите.

EN

Summary: The State Agency for Refugees just got a new boss – one that was fired in the autumn of 2013. While I was a volunteer during his term, I was not allowed to enter refugee camps, humanitarian aid donation was organized as guerilla operations. NGOs were not welcome. When Chirpanliev was recently fired, some media wrote that the new boss would be appointed after a public hearing. It is high time such transparent procedures were applied when it comes to such high positions. Otherwise people might protest again as they did when Peevski was appointed as the boss of national security.

Бежанците и границата / Refugees and the Bulgarian border

Find summary in English below

Миналата година държавата похарчи милиони за да построи ограда по част от южната ни граница и разположи над хиляда полицаи да охраняват. Въпреки това, през горите по тази граница по официални статистики нелегално влязоха не по-малко чужденци отколкото предната година, когато границата не се охраняваше толкова усърдно. Допускам, че извън статистиките остават солиден брой хора, които са преминали транзитно през България. Може ли някой от тези, които ръководиха тази операция да даде обяснение?

Не бих искала да кажа, че полицаите не успяват да си свършат работата – всички близки на мои познати, които са се опитали да преминат през гората са били заловени и върнати в Турция. Някои от тях по няколко пъти. Във всички случаи за които знам полицаите са им взели парите и телефоните, в някои случаи документи, дори и дрехи и храна. Върху много от тях, включително върху жени и деца е упражнявано насилие, след което някои са били хоспитализирани. Виждала съм следи от насилие, слушала съм разкази от хора, върнати по боксерки в Турция през зимата. Случвало се е да се обаждам на гранична полиция за да моля да се обадят на турската полиция и да обяснят в кое поле са оставили през нощта сама жена с малки деца, на която са взели смартфона, та не знае къде се намира, и батерията на скрития й обикновен телефон свършва, така че поне турската полиция да помогне. Случвало се е да моля гранична полиция да приеме снимки от GPS за да открие група хора, състояща се предимно от малки деца и жени, включително бременна, и гранична полиция да не иска да получи тези снимки, а когато все пак открива групата да бие и жени и деца, да им вземе всички ценни неща, включително таблета на дете, което плаче за него, да върне хората в Турция, където някои от тях да бъдат настанени в болница.

Няма как да докажа повеето от тези истории, защото въпреки преживения ужас, хората не искат да ги разкажат – защото имат близки, които търсят закрила у нас и защото се надяват някак да преминат границата и да се съберат с тях. Дали хората не ме лъжат? Какво печелят от тази лъжа ако не смятат да я използват в съда, например?

Многократно чета в медиите, че оградата служела за да насочва бежанците към гранично-пропусквателните пунктове, че те трябвало просто да отидат до тях и да покажат документите си и да влязат, вместо да плащат на трафиканти и да си рискуват живота в гората. Ако това наистина беше възможно, мислите ли, че хората щяха да пропуснат тази възможност? Нямаше ли възрастните родители на живеещите от десетилетия у нас сирийци да дойдат спокойно при децата си?

Това, което пропускат да ни кажат, а ние забравяме е, че граничната полиция на съседната държава няма право да позволи на хора без визи за България да излизат през гранично пропусквателните пунктове. Всъщност в момента е почти невъзможно за бежанци да стигнат до тези пунктове – автобуси и таксиметрови шофьори отказват да ги закарат до тях, а когато се опитват да се придвижват пеш, турската полиция ги връща във вътрешността на страната.

Мисля, че е добре да си зададем въпроси: Как става така, че някои влезли през гората биват допуснати в страната, а други не? Какъв е критерият за това върху кого ще бъде упражнено насилие и кой ще бъде ограбен? Защо и докога ще ни лъжат, че има цивилизован начин за бежанците да влязат в страната?

На тези, които ще се зарадват на тази информация, бих искала да кажа: ако ще ръкопляскате на държавата, че така добре се справя с наплива от бежанци, върнете се в началото и прочетете пак: държавата в момента не се справя по-добре отколкото преди оградата и засиленото полицейско присъствие, което означава, че държавата ви лъже, харчи парите ви за безполезни съоръжения, оставя градовете ви без полиция, а част от полицаите са крадци и насилници, които ако имат възможност ще ограбят и набият вас.

SUMMARY in ENGLISH:

After building the fence along the border and sending  a huge number of policemen to protect the border, Bulgaria ends up with the same (or bigger) number of immigrants. Police rob, beat and humiliate refugees (women and children included) and send them back to Turkey. Some of these people are even hospitalized, but refuse to testify because they are afraid their asylum seeking relatives might suffer and they still hope to join them.  Government officials and media lie that refugees should simply go to checkpoints, show their passports and safely enter Bulgaria. In fact, Turkish police does not have the right to let them leave Turkey without visas for Bulgaria. It is next to impossible for refugees to reach the checkpoints as bus and taxi drivers refuse to take them there, and if they walk, they are caught by the police and returned to the interior.