Самодива, Краси Зуркова

Прочетох я бързо и успявах да не заспя след 10 страници, както ми се случва в последните месеци и с най-интересните книги. Фактът, че не се отказах и не смених четивото 2-3 дни говори в нейна полза. Сигурна съм, обаче, че не бих отделила време да я прочета отново и не би ми хрумнало да я препоръчвам. Смятам да я подаря на една приятелка, която искаше да си я купува. Не бих я задържала дори и ако имах дъщеря, която след време ще стане тийнейджърка.

Не съм чела вампирските романи, които четяха напоследък гимназистките, но предполагам, че е част от тази традиция – нещо, което всъщност не подозирах, когато я купувах. Надявах се връзката със самодивите да е някак по-фина и духовна, отколкото толкова буквална. Надявах се да прочета нещо, което се е появило в резултат на автентично архетипно преживяване или на осмисленост на архетипното на дионисиевите мистерии и самодивския фолклор.

Не съм учила в американски колеж, но ми се струва, че от други източници съм научила доста не само за бита и случващото се на кампусите, но и за духа. Така и не успях да прочета обещаната драма на „славянската душа“ в американски кампус и уроците, които може да преподаде на американските и американизираните души там. Това, което прочетох е любовна история като онези в Mills&Boon, от които съм прочела навремето цели две, понеже нямаше какво друго да чета на английски, но ако сега трябваше да избирам между това да чакам няколко часа и да убивам времето с любовен роман или да рисувам дудъли, бих избрала второто.

Съжалявам да го кажа, но това е просто фабрична торта от американско тесто с тънка глазура от балкански фолклор, а претенцията сякаш беше тестото да е нашенско. Ако искате любов, Балкани и сюрреализъм, по-добре гледайте филми на Емир Кустурица – те наистина говорят на душата.

Заглавието ще кажа накрая

Понеже обикновено подозирам, че от книгите, в чиито заглавия се споменава за храна,  бликат самоутвърждаване, „важните малки неща” и сантименталност, подминавам  рафтовете им. Не че съм някакъв сноб  или наистина разбирам от литература, но просто не ми се четат такива неща. Нямам никакво обяснение защо реших да разгледам една от тези книги, понеже съм убедена, че нито заглавието, нито корицата биха могли да ме заинтригуват, но както многократно съм забелязвала, книгите обикновено сами ме викат. На гърба прочетох, че авторката е датчанка, родена в края на 19 век и си купих книгата „за рождения ден” (13 лв).

Ако напоследък не заспивах максимум 30 минути след като започна да чета в леглото, предполагам, че щях да прочета книгата за една вечер (под 200 страници). В нея се съдържат четири истории – едната е за отдаден на изучаването на Исляма младеж и за източен ловец на перли; другата е за две благочестиви сестри – протестантки в Норвегия; третата е за богат англоезичен търговец в Китай; последната е за младо и заможно земевладелско семейство някъде в западния свят.  Историите се четат леко като приказки; сюжетите са интересни; тук-там се прокрадва някакво чувство за хумор, което не е задължително да бъде усетено; сантименталността е нулева.

Не знам с какво ми напомниха за тези разкази на Хесе. Напомнят ми и за нещо друго, но не знам точно какво – вероятно за безвъзратно отминали по-красиви времена. Тези дни докато чета приказките на Астрид Линдгрен за „времената на голямата сиромашия”, също мисля за тази красота – дали навсякъде е изчезнала или само около мен? Дали пък аз не я разпознавам?

Бих искала и аз да се науча да разказвам така, но ако не успея, със сигурност няма да задръствам нито Интернет, нито физическото пространство със своите изсмукани от пръстите истории.

Преди малко попрочетох за авторката – оказа се, че била много известна и дори номинирана за Нобелова награда. Някои от книгите й били филмирани. Мога да споделя няколко от книгите й в електронен вариант на английски; ако някой има желание да ги получи, нека ми пише. Авторката се казва Карен Бликсен и е писала под различни псевдоними. Книгата, за която писах сега, е издадена на български като „Угощението на Бабет и други анекдоти на съдбата” (англ. заглавие „Anecdotes of Destiny”.

За мен остава загадка къде съм виждала преди тази снимка на авторката. Дали съдбата ми изпраща знак?!?😉

Соления залив

е малко измислено провинциално царство на българския бряг  на Черно море. Три десетилетия там управлява най-големият солоизносител от залива, мразеният и обожаван Беро-Беро – чак докато в залива пристигат „другарите” – някогашните идеалисти, които започват борба  срещу онова, което до осемнайсетте ми години се наричаше „фашистко робство”, за да наложат и запазят властта си чрез терор.

Купих романа по две причини: (1) за да науча повече за 40те години от човек, когото не познавам, но на когото имам доверие; (2) за да прочета най-после нещо от Яна Язова, една от жертвите на комунистическия терор, която не зная защо усещам близка.

Бързам да уточня, комунистическата революция се случва едва в края на романа, но се предусеща по-рано – в беглото споменаване на септемрийското въстание, в промяната на настроенията на работниците около разгрома на немските войски при Сталинград, в бомбардировките над София. Революциите и другарите настрана, „Соления залив” е истински роман, с  истински герои, а не някаква историйка, с която да се илюстрират историческите събития. 40те години са просто времето, в което се развива основното действие, но човешките души, характери, проблеми и дилеми си остават вечни. Нямаше как да не ми минат мисли за нещата, които се случват в последните години и които си представям, че може да се случат в идните. Нямаше как да не мисля за своя живот досега и затова как да живея.

„Соления залив” е мрачна книга, но в същото време някак успокояваща. Хубаво е човек да си припомни, че глупавите човешки стада винаги са съществували, че малцина се интересуват от истината и успяват да я разпознаят дори и ако е под носа им, че „белязаните с Божия пръст” не се срещат често и че не са ангели, а хора, че дори когато започнеш „да гледаш философски на нещата”, не си стигнал до непроменливо състояние на Нирвана, че най-разумното нещо е да вършиш добро, каквото и да ти струва.

Volunteers and NGO pressing for transparent selection and appointment of the new chairman of the State Agency for Refugees

Yesterday we filed letters to the Prime Minister, the Vice Prime Ministers and the Representative of the European Commission in Bulgaria. Today we started a petition.

We know that by law the chairman of the State Agency for Refugees can be selected and appointed without a transparent procedure, but we believe that the law does not preclude a transparent procedure.

We believe that people who take such important positions in our country should be selected on the basis of their expertise and personal merits. We insist on an open competition and an open hearing for the applicants.

Please, help us by sharing this with the wider audience and media.

Стартирахме петиция за прозрачен подбор на новия председател на Държавната агенция за бежанците

Вчера малка група доброволци внесохме писма до министър-председателя, до заместник министър-председателите Бъчварова и Кунева, до ръководителя на представителството на ЕК в България.

Днес стартирахме петиция. Надяваме се да ни подкрепят максимален брой граждани. Споделям текста по-долу. Можете да подпишете тук.

За прозрачен подбор на председателя на ДАБ

Предстои назначаване на нов председател на Държавната агенция за бежанците. Ние, доброволци и неправителствени организации, които години наред осигуряваме хуманитарна и правна помощ на бежанците и подпомагаме тяхната адаптация и интеграция чрез социални и образователни дейности, настояваме да бъде проведен прозрачен конкурс за подбор нов председател и публична дискусия с кандидатите за позицията. Надяваме се Министерският съвет и министър-председателят да демонстрират воля за прозрачност на процеса и да вземат решение на базата на професионални и личностни качества, както и готовност за смислено взаимодействие с гражданското общество и доброволците, които години наред играят незаменима роля в приемането на търсещите закрила хора и справянето на Република България с увеличените миграционни потоци.

Важно е да действаме бързо – нека до 1 март стигне до максимален брой хора, за да бъде внесена своевременно в Министерски съвет.

Моля, споделяйте!

Доброволци и НПО настояват за прозрачност и конкурсно начало при назначението на нов председател на Държавната агенция за бежанците

Във връзка с предстоящото назначаване на нов председател на ДАБ, днес следобед внесохме следните писма. Подписани са от доброволци и неправителствени организации, които успяхме да се организираме набързо днес. Подготвяме петиция, в която могат да се включат още граждани и организации, с която ще настояваме за прозрачност и конкурсен подбор.

 

ДО:

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Р. БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ ДО:

Г-ЖА РУМЯНА БЪЧВАРОВА ЗАМ.-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА Р. БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА МЕГЛЕНА КУНЕВА ЗАМ.-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО КООРДИНАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПОЛИТИКИ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ ВЪПРОСИ

Г-Н ОГНЯН ЗЛАТЕВ РЪКОВОДИТЕЛ НА ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ В БЪЛГАРИЯ

Уважаеми господин Борисов,

 Обръщаме се към Вас във връзка с отстраняването на г-н Никола Казаков от длъжността председател на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), заради с нередности при обществените поръчки за хранене на търсещите закрила, огласено в българските медии на 22.02.2016, и предстоящото назначаване на негов заместник.

Припомняме Ви, че неговото повторно назначаване преди повече от година беше посрещнато с протестни писма от нас, представителите на неправителствени организации и доброволците, ангажирани с дейности, свързани с осигуряване на правна помощ, адаптация, медицински и социални дейности на бежанците.

Поредицата от смени заради нередности и несправяне с изискванията за длъжността, създаде сериозно недоверие в политическите назначения в ДАБ.

По време на втория мандат на г-н Казаков, България се превърна в транзитна страна за търсещите закрила, като по данни на самата ДАБ през последните месеци Регистрационно-приемателните центрове са били запълнени на 10-15%, а през 2015г.около 75% от подадените молби са били прекратени, тъй като търсещите закрила са заминали за други страни в Западна Европа преди да приключи процедурата им. Тези резултати красноречиво говорят за провал на Р. България в изпълняването на нейните ангажименти към Европейския съюз по отношение на предоставяне на адекватни материални и процедурни условия на търсещите закрила, и мерки за интеграция на получилите такава, така че да бъде избегната вторичната им миграция.

По закон председателят на ДАБ се определя с решение на Министерския съвет и се назначава от министър-председателя.

С това писмо апелираме към Вас за провеждането на прозрачен конкурс за избиране и назначаване на нов председател на агенцията, както и за провеждането на публична дискусия с кандидатите.

По този начин ще демонстрирате воля да осигурите прозрачност на процеса, желание за избор на кандидат на базата на професионални и личностни качества, и, не на последно място, готовност за смислено взаимодействие с гражданското общество и доброволците, които години наред играят незаменима роля в приемането на търсещите закрила хора и справянето на Р. България с увеличените миграционни потоци.

Гр. София

23.02.2016г.

С уважение,

  1. Виктор Лилов – издател, член на Надзорния съвет на ПП ДЕОС
  2. Лидия Стайкова, доброволец
  3. Harmanli Refugee Camp Play School – Джилиан Класби и Сейди Класби
  4. Райна Митева – доброволец от Група за подкрепа на бежанци в Стара Загора
  5. Мария Черешева, доброволец
  6. Милена Николова, доброволец
  7. Елена Павлова, доброволец
  8. Борислав Димитров, юрист и доброволец
  9. Николай Спиров, доброволец
  10. Азхар Аломар , фондация “ Ориент България „
  11. Радостина Павлова, Център за правна помощ – Глас в България
  12. Деница Сачева, доброволец
  13. Си Ви Ес – България
  14. Ана Димчева Божкова – доброволец
  15. Цветелина Христова, доброволец
  16. Илиана Савова, директор,  Програма за правна защита на бежанци и мигранти, Български хелзинкски комитет
  17. Хосе Антонио Санчес Манзано, доброволец

А се надявахме да е дошъл краят на феодализма …

Веселин Белевски е една от култовите личности в Хасково – потомствен лютиер, който от над тридесет години създава музикални инструменти. Днес той сподели във Фейсбук, че Община Хасково прекратява десетгодишния договор, който е сключен между нея и Белевски преди две години и че преди това му е искан подкуп за да бъде избегнато прекратяването на договора. Копирам статуса му във Фейсбук с малки корекции на печатни грешки. Моля, споделяйте.

От 26 02 2014г съм наемател на терен от 14 дка общинска земя /пасище,мера 5 категория/в центъра на която се намира моя цех за изработване на музикални инструменти и мебели находяща се в покрайнините на град Хасково. Сключих договор №338/18 08 2014г.за срок от 10 години. През м. Декември 2015г. пред дома ми ме чакаше един мъж на възраст около 45 години, среден на ръст, облечен прилично. Той ми съобщи, че ако искам да продължа да ползувам тази земя трябва да му предам сумата от петнадасет хиляди лева. Учудих се и го попитах какво има предвид. Той отговори, че съм сгазил сериозно „лука“ с тази земя и само той може да ме „спаси“, но му трябвали спешно парите за лечение и се налага да ми поиска. Казах му, че ще помисля и после ще реша. Тогава той си тръгна. Не обърнах особено внимание на тази среща и скоро я забравих. През м.Януари същият човек отново ме чакаше една вечер пред дома ми. Попита ме приготвил ли съм парите. Аз му казах, че не съм. Тогава той ми каза, че следващия месец ще ми прекратят договора за наем на земята и после с една кметска заповед по ЗОС ще ме извадят и мен от имота. Възразих му, че това си е моя собствен имот и няма как Общината да ме извади от него. Той ми отговори, че само така си мисля и че много скоро ще разбера как ще стане това. После си тръгна. Аз реших, че това е поредният измамник който се опитва да ме „изработи“. На 19 02 2016г получих Предизвестие изх.№94 В-196-1 от 18 02 2016г., с което Община Хасково ме уведомява, че ми прекратява десетгодишния договор считано от 19 03 2016г.

Получих следния отговор на ФБ страницата на Община Хасково:

Община Хасково Здравейте госпожо Стайкова! Община хасково спазва закона, според който пасище могат да наемат земеделски производители, отглеждащи животни. За определен брой животни се полагат определени площи земя. Промяната е закона е в сила февруари 2015 година, а до 1 февруари 2016 течеше гратисен период, в който наемателите на пасища и мери можеха да закупят животни, които да отглеждат на наетите от тях площи. Г-н Белевски, както всички знаете не е земеделски производител, не отглежда животни. Ако общината не прекрати договора, за наем на общинска земя, в такъв случай, кмета подлежи на персонална санкция до 10 хиляди лева. Към момента предизвестия за прекратяване на договори са изпратени на около 10 наематели на общински мери и пасища, които не отговарят на законовите изисквания за наемане.

И от кмета:

Добри Беливанов Госпожо Стайкова, към момента г-н Белевски не отговаря на условията определени със закон за наемане на общински пасища и мери. За да е наемател на пасище, каквото е терена, на който той е наемател, той трябва да е регистриран като земеделски производител и да отглежда определен брой животни. Г-н Белевски не е земеделски производител и не отглежда животни. Разговарял съм с г-н Белевски още в петък и той е наясно със ситуацията. С предизвестия за прекратяване на договорите са още 10-тина наематели на общински пасища. След като бъдат освободени от тях земите ще бъдат предложени за наемане, каниддатите трябва задължително да са земеделски поризводители отглеждащи животни.

Щеше да е още по-хубаво ако бяха споменали, че ще разследват случая с искания подкуп. Надявам се все пак това да се случи.