Как живеят бежанците в Харманли / How do refugees live in Harmanli

(find English below)

Къде живеят – в реновирани казармени спални помещения и гаражи, както и в жилищни контейнери. Повечето стаи побират до 8-10 души и в много от тях съжителстват по 2-3 семейства.

Ремонтите са направени бързо и евтино, така че е невъзможно сградите да останат задълго в добро състояние. Пари за дребни последващи ремонти държавата няма, така че когато бежанците могат да си ги позволят, ги правят сами.

Най-големият проблем е, че трите огромни халета (бивши гаражи), които в началото на есента изглеждаха луксозно, се оказаха бомба със закъснител. Лош проект и лошо изпълнение са причините за конденз и течове, за пропадане на голяма част от окачените тавани. Основният строителен материал е гипсокартон, който на някои места е разложен от вода.

Мухълът намери добра хранителна среда и е една от предполагаемите причини за многото респираторни заболявания.

С какво се хранят – държавата им осигурява готвена храна за обяд и вечеря. Не осигурява бебешка и детска храна.  За пръв път търсещите закрила в страната започнаха да получават от държавата храна преди година. Поради липса на средства в Държавната агенция за бежанците, има опасност доставянето на храна да бъде прекъснато.

Колко пари получават – години наред търсещите закрила (само тези, които живеят в лагери) получаваха по 65 лв. на месец. От два месеца не ги получават и няма да ги получават повече.

Как се мият / перат – живеещите в контейнери (има около 80 контейнери) имат собствена тоалетна с душ, както и кухненска мивка; живеещите в сградата за жени (със или без деца) също имат собствена тоалетна с душ. В другите сгради има общи помещения с мивки, тоалетни и душове. Топлата вода не достига. На по-високите етажи няма вода поне по няколко часа на ден. Перат на ръка или в няколкото автоматични перални, които са си купили сами (срещу заплащане) + няколко от дарения – вероятно не повече от 10 за целия лагер, в който живеят околко 2 хиляди души.  Не ми е известно да е започнало да работи пералното помещение, оборудвано с перални от голямо дарение на чуждестранен Червен Кръст.

Как се лекуват – двама фелдшери и педиатър (без зачислен към тях преводач) обслужват целия лагер и доколкото ми е известно не са получавали заплати от 3 месеца. Търсещите закрила са здравно-осигурени, но в Харманли по една или друга причина не са записани на личен лекар, което означава, че ако им е нужно направление за специалист, няма как да получат такова. Ако имат пари могат да си платят преглед при специалист; ако нямат, не могат.  Болниците обслужват само спешни случаи.

В два дни от седмицата в лагера работи психолог (с преводач). Когато се появят хора с психиатрични проблеми, посещението при психиатър трябва да бъде финансирано от дарения, а доколкото ми е известно, психиатричното отделение в Болярово не желае пациенти-бежанци.

Държавата не плаща за лекарствата нa търсещите закрила. Или пък за зъболечение.

Как се образоват – почти никой от тях не е наясно, че непълнолетните търсещи закрила имат право да посещават училище. Записването на училище е изключително трудно и скъпо удоволствие, предвид факта, че се изискват документи, които понякога поради военна ситуация в страната по произход или друга причина няма как да бъдат предоставени или поне не с всичките печати от институции, които нашите училища изискват. Преводи и легализации струват скъпо. В Харманли на училище тръгна едно дете, в първи клас; в първото училище, в което щеше да започва, родителите протестираха и детето не успя да започне там. То беше и единственото знаещо български дете, благодарение на това, че идваше от лагер в София.

Няколко месеца имаше курсове по български, които не бяха финансирани от държавата, не бяха обезпечени с учебници, а учителите не бяха обучени как да преподават български като чужд език и нямаха асистенти, които да им помагат с превод когато е нужно.

От лятото провеждаме арт занимания. Успяхме да го стартираме благодарение на малко дарение от български студенти в Шотландия, след което получихме и помощ от БЧК. Останалата част от нуждите на начинанието се финансират от нас, водещите заниманията.

От време на време доброволци (бежанци от лагера и аз) водят езикови курсове – английски и немски.

Най-успешният образователен проект е игралното училище (play school), което обучава три пъти седмично поне 100 деца на възраст от 4 до 12 години, включително деца със специални образователни потребности. Двигателят са две доброволки, а асистентите им са бежанци от лагера. Този проект не получава формално финансиране от никого, но от време получава дарения под формата на материали и играчки. Заслужава отделна статия.

Как гледат телевизия / ползват Интернет – противно на твърденията на някои медии, няма безплатна кабелна телевизия. Интернетът също е платен и с лошо качество. Прекарването на Интернет + рутер в една стая струва 90 лв., а месечната такса е 40-50 лв.

Колко време прекарват в лагера бежанците – сирийците средно до 6 месеца. За другите (малък процент), обаче, идващи предимно от Ирак, Иран, Афганистан процедурите продължават много по-дълго – понякога заради липса на преводачи, но по-често неясно защо – може би просто забравят за тяхното съществуване. И понеже тези хора живеят в изолация (особено неговорещите арабски) и пълна неизвестност за бъдещето си, повечето от тях просто бягат за да търсят закрила в други страни. Някои от тях се скитат с години, защото и други страни имат неясна политика за бежанците.

Какво се случва с бежанците след като получат статут – след като получат българска лична карта, те трябва да напуснат лагера и да справят с живота както могат. Повечето от тях веднага заминават за Германия. У нас втора година няма интеграционна програма, която да им осигури обучение по български език и няколкомесечна издръжка докато си намерят работа и си стъпят на краката.

EN

Where do they live? In renovated army dormitories and garages, as well as residential containers. Most rooms accommodate 8-10 people, and up to 2-3 families live in many of them.

Renovations have been done quickly and cheaply, so it is not possible for the buildings to remain in good repair for a long time. The Bulgarian state does not have funds for subsequent repairs, so asylum seekers repair on their own when they can afford it.

The most serious problem is that the three huge buildings (former garages), which looked luxurious at the beginning of last autumn turned out to be time bombs. Bad design and bad implementation are the reason for condensation and leakages, for collapsing parts of the ceilings. The main construction material is plasterboard, which at some places is too wet and decaying.

Mould is thriving and might be one of the causes for the many respiratory cases.

What do they eat?The Bulgarian state provides them with cooked food for lunch and supper. It does not provide baby or little children food. Asylum seekers in Bulgaria received food from the state for the first time a year ago. The food supply might be interrupted for lack of funding. 

How much money do they get?For years asylum seekers (only the ones living in camps) used to receive 65 BGN (32 EUR) per month. They have not received it for 2 months now and will never ever receive money again.

How do they wash?People living in containers (there are about 80 containers) have their own toilet with shower, as well as a kitchen sink; the ones living in the building for women (with or without children) have their own toilets with showers. Hot water is not enough, and the higher floors do not have running water for a couple of hours a day. Refugees wash their clothes by hand or in the several washing machines which they have bought (machine owners are paid for the service) + some donated ones (about 10 altogether serve 2 000 (yes, thousand!) people). To my best knowledge, the  laundrette, equipped with washing machines donated by a foreign Red Cross organization is not in operation yet.

What healthcare do they get? Two paramedics and a pediatrician (with no interpreter provided) serve the whole camp, and to my best knowledge they have not been paid by the State Agency for Refugees for 3 months. The state pays the national health coverage of asylum seekers, but they do not have GPs, so if they need to be seen by specialists, they cannot get referral papers; as a result, they pay specialists if they can afford it. Hospitals serve only emergencies.

A psychologist (with an interpreter) works there 2 days per week. Psychiatric cases have to be referred to psychiatrists who should be paid with donated money; to my best knowledge the psychiatric clinic in the region refuses to serve refugees.

The state does not pay for medicines or dental care.

How are they educated? – Almost no asylum seeker is aware that underage asylum seekers have the right to attend school. Enrolling in school is extremely difficult and expensive as Bulgarian schools require documents which cannot be provided because of war situation in countries of origin or some other reasons. Translations and verifications are costly. Only one child started school in Harmanli, a first grader; he could not enroll at the first school where he tried because Bulgarian parents protested. He is the only child who has learned Bulgarian because he came from a camp in Sofia.

Bulgarian classes were provided for a couple of months, and they were not funded by the Bulgarian state. Textbooks were not provided and the teachers were not trained how to teach Bulgarian as a foreign language; they had no assistants to help them with translation when necessary.

Since summer we have been running art classes. A small donation from a group of Bulgarian students in Scotland helped us start; then we received help from the Bulgarian Red Cross. The rest is funded by us, the instructors.

On and off volunteers (refugees and I) teach English and German.

The most successful educational project is the play school , which teaches at least 100 children (aged 4-12, including ones with special educational needs). The engine of the project is two volunteers, and their assistants are refugees. This project does not receive any formal funding, but on and off it receives donations – art and craft supplies and toys. It deserves a separate article.

How do they watch TV / use the Internet – Contrary to what some media say, there is no free cable TV. The Internet connection is paid and of low quality. Getting wired (router included) costs 90 BGN (45 EUR), and the monthly fee is 40-50 BGN (20-25 EUR).

How long do they stay at the camp? – Syrians spend around 6 months. The others (a small percentage), however, coming mostly from Iraq, Iran, Afghanistan might stay much longer as their procedures are slow – sometimes for lack of interpreters, but most often for unclear reasons – probably because they tend to get forgotten. As most of these people live in isolation (especially the ones who do not speak Arabic) and the prospects for their future are so unclear, most of them simply escape and try to seek asylum in other countries. Some of them roam the world for many years as other countries have unclear policies too.

What happens after they get status? – When they receive Bulgarian ID, they have to leave the camp and take care of themselves. Most of them immediately leave for Germany. For the second year Bulgaria has not had an integration program, which is supposed to provide them with Bulgarian language training and fund their existence for a couple of months till they find jobs and are in a position to manage on their own.

The True Deceiver

(българският текст е под английския)

is a novel by Tove Jansson. It is set in a wintertime poor Scandinavian village. It starts somehow cheap, but that is a deception. It is not exactly a book about a wolf-like village witch and her wolf-like dog. Tove’s book makes Joanne Harris’ “Chocolat” and its sequels look much cheaper as at some point the book is not about what is going to happen eventwise but what is in fact happening in the minds of the characters. There is so much that is left unknown, but we need not know everything (just as we probably do not need to know how the world came into existence, but we do need to know what to make out of it now that we are in it). Though there is a lot of suspense in it, the book is more about you coming up with questions – about duties and helping people, knowing the truth and telling the truth, being an artist, communication, etc. When I say “coming up with questions”, I do not mean to say that I stopped and thought; not at all – I just enjoyed reading in some mystic way. Anyone interested in reading the book could drop me a line and kindly ask me to share it.

BG

е роман на Туве Янсон. Действието се развива в бедно зимно скандинавско село. Започва някак евтино, но това е привидно. Това не е точно книга за вълкоподобната селска вещица и вълкоподобното й куче. В сравнение с нея „Шоколат” на Джоан Харис и продълженията й изглеждат доста по-евтино, тъй като от един момент нататък, книгата на Туве не е за това какво ще се случи по-нататък, а за това какво се случва в умовете на героите. Много е това, което остава неизвестно, но не е нужно да знаем всичко (точно както вероятно не е нужно да знаем как се е появил светът, но е нужно да знаем какво да правим с него след като сме в него). Въпреки, че има много напрежение, книгата по-скоро поставя въпроси – за задълженията и помагането, за научаването на истината и казването на истината, за това да бъдеш художник, за общуването и т.н. Когато казвам, че книгата поставя въпроси, не искам да кажа, че съм спирала да чета и съм се отдавала на мислене; съвсем не – просто се наслаждавах на четенето по някакъв мистичен начин. Който се интересува от текста на английски, да ми драсне един ред за да го поиска. Не ми е известно книгата да е преведена на български, затова и започнах с английския текст горе.

Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала / Ten Children Ms. Ming Never Had

Find English translation below

Съвсем не съм убедена, че хората в съвременен Китай са озарени от мъдростта на Конфуций, както твърди Ерик Еманюел Шмит, но „Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала” е добре разказана история за една достолепна чистачка на тоалетни в луксозен китайски хотел … или по-скоро историите, които тя разказва за десетте си деца, които може би са въображаеми … или пък не са? Дали поученията на Конфуций биха били толкова интересни и впечатляващи ако не бяха вплетени в този контекст? Не ме разбирайте погрешно – това не е някакво поп-конфуцианство по начина, по който Елиф Шафак пише поп-суфизъм. Това е прекрасна малка книга без бръщолевене и превъзнасяне.

EN

Éric-Emmanuel Schmitt claims that people in Modern China are enlightened by Confucian wisdom, but I am quite skeptical about this. However, Ten Children Ms. Ming Never Had is a really well-told story of a respectable toilet cleaner at a luxurious Chinese hotel, or rather … it is the stories she tells about her ten children who might be in fact imaginary … or are they not? I wonder if Confucian teachings would be so interesting and impressive outside this context. Don’t get me wrong – this is not pop-Confucianism the way Elif Shafak writes pop-Sufism. This is a splendid little book without any bla-bla or exaltation.

Емил Конрад

Прочетох книгата и изгледах 5 клипчета.

Макар и да не успяват да ме разсмеят, клипчетата са симпатични. Успявам да оценя и старанието и лиготията на Емил, но така и не могат да ми влязат под кожата като клипчетата от „Улицата”, които ме подтикват да се превъплъщавам.

Не разбирам защо Емил е направил за Фейсбук страницата си снимка, която го прави да изглежда по-едър и по-американски. Подвеждащо е и отнема от истинския му чар.

Книгата с 4 те клипчета към нея прочетох за по-малко от час и половина. Бръщолевене. И тук-таме поучения. Текстовете не са забавни като, например “Fuck the Children” на Джордж Карлин. Относно полезността им за тийнейджърите – не смятам, че ще им навредят, но и не мисля, че ще им помогнат да станат по-умни, по-знаещи или по-щастливи. Аз лично бих предпочела тийнейджърите да използват времето за прочитане на тази книга  или за гледане на клипчетата за „Фарго”, „Родени убийци”, „Телма и Луис” или „Американски прелести”, но предполагам, че децата са прекалено „целомъдрени” за това и сигурно ще останат в недоумение. За съжаление.

Оценявам упоритостта на Емил и успехът му да монетизира любимите си занимания. Въздържам се, обаче, да кажа „Дай Боже всекиму”, понеже не намирам нещо кой знае колко ценно в това да се генерират ВСЯКАКВИ неща за да се продадат.

в режим Смеещ се Буда / in a Laughing Buddha mode

Find EN translation below

Болна съм, изморена съм и ми е писнало, така че се нуждая от почивка и лечение. Интуитивният ми избор – 4 книги на Дейвид Ланю, които си купих наскоро. Кратък хайку роман ( с действие развиващо се или не в древна Япония), поръсен с герои и места от Ню Орлеанс помага. Ако, обаче, трябва да препоръчвам книги на Ланю, бих препоръчала 2 книги, които прочетох преди години – „Смеещият се Буда” и „Жабокът поет”, чието действие се развива изцяло в древна Япония, а героите са няколко хайку поети и техният учител Чаша Чай. Не съм сигурна дали четенето на тези книги ми помага да превключа на режим „Смеещ се Буда” или ги избирам когато се случа в такъв режим. За моя изненада авторът не е известен и изглежда, че не прави усилия да се рекламира.  Не е ли забавно, че всичките му хайку романи са преведени на български, а един от тях вече е издаден на български, но все още не е издаден на английски? Книгите му на български.

EN

I am sick and tired, so I need my rest and therapy. My intuitive choice – the 4 books by David Lanoue I had recently bought. A short Haiku novel (set in ancient Japan or not), sprinkled with New Orleans characters and settings helps. However, if I were to recommend Lanoue’s books, I would recommend the 2 books I read years ago – Laughing Buddha and Frog Poet, set entirely in ancient Japan, featuring several Haiku poets and their Teacher, Cup-of-Tea. I am not sure if these books made me switch into a Laughing Buddha mode while reading them or I pick them when I happen to be in a Laughing Buddha mood. To my surprise, the author is not famous, and it seems that he is not making efforts to advertise himself. Isn’t it funny that all his Haiku novels have been translated to Bulgarian, and one of them has been printed in Bulgarian first but not yet in English. The guy’s website. 

Бежанец – инженер по електроника търси работа / A refugee – an electronic engineer is looking for a job

Find English below – a refugee looking for a job

Бежанец от Сирия, който скоро ще получи статут търси работа. По образование е инженер – електроника. Има опит като технически отговорник на радио-станция, а също и в програмирането на системи за контрол (Communication system design (wired and wireless) / Microcontroller and microprocessor programming / PLC and HMI based system design / Electronic PCB design / Electrical control systems (design, pricing, installing, maintenance, troubleshooting) / Software development and report system design). Говори арабски, кюрдски, английски и турски. Моля споделете!

EN
A Syrian asylum seeker who is about to receive his refugee status soon is looking for a job. He is an electronic engineer. He has experience as a technical manager of a radio station as well as in programming control systems (Communication system design (wired and wireless) / Microcontroller and microprocessor programming / PLC and HMI based system design / Electronic PCB design / Electrical control systems (design, pricing, installing, maintenance, troubleshooting) / Software development and report system design). He speaks Arabic, Kurdish, English and Turkish. Please share this information!

Към тези, които ме заплашват с ДАНС и твърдят, че съм трафикант / To those who threaten me with National Security Agency and state I am a trafficker

Find English below

Всичко, което казвам публично за нелегалното преминаване на границата е описано в медиите, а също и известно на Държавната агенция за бежанците, на журналисти, доброволци, правозащитници, полиция, ДАНС – защото бежанците споделят тези неща в интервюта и разговори. И това не доказва, че съм трафикант. Не се страхувам от НК.

Тези, които публично твърдят, че съм трафикант на терористи от Ал Кайда, ИДИЛ и пр. могат да бъдат съдени за обида, клевета и пр. – ако реша. Ако искат, да направят справка с НК. Те са оставили следи от деянията си в Интернет. А ако смятат, че могат да се укрият, трябва да имат предвид, че има съвременни технически средства да бъдат открити.

За разлика от хората с фалшиви профили, които ми изпращат заплахи, аз не съм анонимна и съм добре известна на държавните институции, включително ДАНС.

Моля всички мои приятели, познати и симпатизиращи да не се поддават на провокации и да не си губят времето да коментират под текстове, които злословят по мой адрес. Държа на това.

EN

People who publicly say that I am a trafficker and bring terrorists from Al Qaeda, ISIS etc. should know that whatever I share publicly about people passing the border can be found in the media, known to the State Agency for Refugees, police, national security and is shared by refugees in their interviews with government institutions and journalists, in conversations with human rights activists and volunteers. That does not prove I am a trafficker. I am not afraid of the Criminal Code.

I might actually sue these people if I wish – for insult, libel, etc. They could consult the Criminal Code. They have left traces on the Internet. If they plan to hide, they should know that there are ways to be traced. 

Unlike people with fake accounts who threaten me publicly and privately, I am not anonymous, but I am well known by government institutions, including national security agency.

I kindly ask all my friends, acquaintances and people who sympathize not to comment under negative texts about me. It is really important for me.