за един интегриращ се бежанец / about the integration of a refugee boy

(Find English translation below)

А.  дойде в България като бежанец преди две години. Живя в бежански лагер, после в дом за сираци, а сега на квартира. Миналата есен успя да се запише в 11 клас, след като държа 14 приравнителни изпити за 9 и 10 клас и стана най-добрият ученик в класа. Предстои му още една (последна) учебна година, за да завърши средно образование. В края й ще трябва да държи матури по български и английски език.

Докато не ходеше на училище, А. беше един от най-активните доброволци в подкрепа на бежанците, а след това остана на разположение да ни превежда винаги, когато се наложи. През учебната година, той ходеше на курс по английски, вземаше уроци по китара, превеждаше „на повикване” за една институция – работа, която му носеше по-скоро символичен доход, но беше много ценна като опит; започна и да превежда като фрилансър онлайн, но още не е натрупал достатъчно опит и репутация за да успява да се издържа с такава работа. Започна да търси каквато и да е работа за лятото.

А. иска да стане преводач. Говори 5 езика. Българският му е на много добро ниво (покрива тестове за C1), но е важно да се повиши, за да може да се яви на изпит за най-високото ниво (C2), с което ще отговори на изискванията да бъде заклет преводач от и на български език. Нужно е да повиши и нивото на английския си по подобни причини.

Надявам се А. да успее да намери каквато и да е друга работа тези дни, тъй като предстои плащането на наема за следващия месец, а ще са му нужни пари за електричество, вода, телефон, Интернет и храна. Наемът му е 250 лв. на месец, консумативите за лятото около 100 лв. на месец, храната към 200; не се предвижда през лятото да ходи на някакви платени уроци, така че общо са нужни към 550 лв. на месец за летния сезон.

Ще бъда много благодарна ако някой има желание да помогне с издръжката му за следващите месеци. Можете да ми пишете на мейла: lyd.students@gmail.com или във Фейсбук: : Lydia Staikova, за да уточним как можете да му изпратите пари.

Ако имате нужда от преводи от английски и български на арабски език или можете да предложите друга работа, ще се радваме да го потърсите.

EN

A. came to Bulgaria as a refugee two years ago. He lived in a refugee camp, then in an orphanage and now in a rented place. Last autumn he succeeded to start school as an eleventh year student after taking 14 exams to cover subjects he had not studied in his country during 9th and 10th Now he is the best student in his class. He has one more year to graduate from high school, and at the end will have to take graduation examinations in Bulgarian and English.

While he was not going to school, A. was one of the most active volunteers in support of refugees, and since he started school he has been always available on demand to translate for us. During the academic year he attended English and guitar classes, translated on demand for an institution (which earned him nominal remuneration but gave him really useful experience); he started freelance translation online, but has not gained enough experience and reputation to be able to earn his living. He started looking for any job for the summer.

A. wants to become a translator / interpreter. He speaks 5 languages. His Bulgarian is very good (level C1), but it is important to improve it so that he can take a test at the highest level (C2), which would make him eligible to become a sworn translator from and to Bulgarian. It is necessary to improve his English for similar reasons.

I hope A. will find any job these days as he has to pay his rent for next month, and he will need money for electricity, water, phone, Internet, food. His rent is 250 BGN (125 EUR) per month, utilities for the summer cost about 100 BGN (50 EUR) per month, food about 200 BGN (100 EUR) per month. He will not be attending any paid classes during the summer, so about 550 BGN (275 EUR) will be enough per month for the summer.

I would be really grateful if someone would like to help in covering his living costs for the next several months. You could email me at lyd.students@gmail.com or contact me on Facebook: Lydia Staikova to figure out how to send him money.

If you need translation from English and Bulgarian to Arabic or you can offer any other work, we would be really glad.

Чутовното нашествие на мечките в Сицилия

chutovnoto-nashestvie-na-mechkite-v-sitsiliya

е една от най-новите книги на Точица, едно от любимите ми издателства (109 страници с приятен и красив дребен шрифт). В момента я четем за втори път с петгодишния ми син.

За мен тази книга е странна – не е лесно предсказуема, героите не са просто добри или лоши, а имат повече измерения и правят фини избори. Харесва ми това, че книгата е пълна с етика без да морализаторства, издига се над обичайното етично ниво на повечето хора, които познавам, но не посочва с пръст – героите могат да предизвикат и гняв, и възмущение, но всеки може да избере да бъде добър, а ако не го направи, сюжетът не води непременно до отмъщение или възмездие, защото могат да се случат по-интересни и по-важни неща. Тази история илюстрира единственото вечно нещо на света – променливата му същност. Краят й не води до вечно щастие, а просто до един момент, който се е случил някога, много отдавна.

Книгата е странна и с друго – припомни ми колко богат и красив би могъл да бъде българският език. Благодаря на преводачката Нева Мичева, която освен това е и  книготърсач. Ето блогът й в goodreads. Друг път ще пиша за това колко е важно децата да четат книги, които не са написани единствено на лексикално бедния ежедневен устен език.

Третата странност на книгата е поезията – стихотворните пасажи, които настройват читателя в друг модус. Това е хубав начин да запознаем децата с поезията – с истории или части от истории в стихотворна форма вместо директно със стихотворения, но и това е тема, която си струва да бъде разгледана отделно. Благодаря за превода на поета Виктор Самуилов.

Четвъртата странност са илюстрациите – не са от захаросаните, не са красиви в обичайния смисъл. Тяхната функция е прагматична – на карти, които показват „голямата картина”, панорамата на случващото се в момента и ни предразполагат да влезем в картината и да си намерим място за наблюдаване.

Всичко това е на качествена бяла матова хартия, здраво подвързана в гладки матови корици и може да се запази и за правнуците.

В часа на шарената мъгла ми е все по-трудно да бъда учител

Преди малко четох мейл от мой ученик и нямам никаква идея какво да правя сега. Би трябвало да му отговоря и да продължа работата си с него, но не знам какво да му  кажа. Той, родителите му и аз очакваме да си свърша работата, но аз не успявам. С всяка измината година ми е по-трудно и ако правилно разбирам тенденцията, скоро ще се провалям в повечето случаи.

Преди десетина години всяка седмица получавах от повечето си ученици дълги писма, на които пишех дълги отговори. В клас разговаряхме разпалено с часове, проследявахме различни теми в ширина и дълбочина, преливахме в нови, и аз имах чувството, че успявам да подготвя значителна част учениците за смислен старт в университета и да им дам перспектива за живота отвъд формалното образование.

Всъщност като го описвам така, звучи идилично, а всъщност в много от случаите не е било – и тогава съм имала своите фрустрации и възмущения, усещането, че нещата се получават все по-трудно с всяка изминала година.  Но общата картина изглеждаше както я описах, а сега изглежда доста различно.

Тази година, обаче, все по-често мисля за това, че повечето ученици всъщност не се интересуват от нищо. Разбираемо е, че в училище им е скучно, чуждо и често непонятно, че са отвратени от изучаваните предмети – това не е новост. Проблемът е, че вече не ги интересува и нищо друго (ако не броим грижи за здравето и външния вид, компютърни игри, браузване във Фейсбук и клюки).

Много по-смислени и задълбочени разговори се получават на курсовете ми в бежанския лагер. Въпреки че хората там от доста време нямат кой знае какъв достъп до информация, а мислите им ежечасно са фокусирани върху оцеляването. Чудя се дали е така понеже са от друго поколение и средната възраст е около 30.

Допускам, че има множество фактори, които допринасят за случващото се с учениците, но няма да се опитвам да ги обсъждам в този  текст. Просто искам да споделя тревогата си.

Бих искала да уточня, че не става въпрос за нещата, за които в България обичайно се подиграваме; не става въпрос за правопис или за обща култура. Лошият правопис е поправим, пък и макар и лош ни позволява да общуваме … стига да има за какво. Общата култура е нещо относително и човек винаги може да научи някой неизвестен за него факт … стига да го интересува.

Проблемът е че светът е обвит в шарена мъгла, а любопитството на учениците е толкова слабичко, а способността им да се фокусират и да изследват нещо (дори и ако им е интересно) е нищожна. Те се лутат в безрадостна скука и добре че имат смартфони за да браузват Фейсбук или някакви картинки.

Личните ми усилия се все по-безрезултатни и не знам какво бих могла да направя сама за да помогна на изгубените в шарената лепкава мъгла. И докато преди малко мислех всички тези неща, попаднах на статия в „Дневник”, която показва доста тъжни статистики за младите хора у нас – солиден процент отпадат от образованието. Много хора се успокояват с мисълта, че тези хора са предимно от ромското малцинство, но всъщност не е така и за мен това не е новост. Същите тези хора се тревожат, че ромското малцинство ще стане мнозинство.

Споделените ми непосредствени наблюдения, обаче, са върху извадка от българи (и нищожен процент турци), учещи в елитни гимназии.

Днес не мога да ви предложа анализи, изводи и решения. А решения не вярвам да мога да предложа въобще в обозримо бъдеще. Сам човек толкова може.

Велосипедистите, кметът, законите

Миналата седмица местните медии съобщиха, че общината забранява карането на велосипеди в центъра и ще налага глоби. Велосипедистите се възмутиха и се вдигнаха на протести за отмяна на забраната. Чуха се и настоявания за изграждането на велоалеи. Надявам се протестиращите да постигнат единодушие по отношение на исканията си, да ги осмислят добре и да ги формулират ясно.

Бих искала да припомня, че в Република България действа национален Правилник за движението по пътищата, който не позволява на велосипедисти да карат в пешеходна зона и прави изключение за децата велосипедисти. (Член 141, т. 6) В този смисъл местното решение съдейства за прилагането на отдавна съществуващ национален правилник.

Ако граждани на Хасково се обявяват срещу новата общинска наредба, то те би следвало да се обявят и срещу Правилника за движението по пътищата. Преди да го направят, обаче, бих искала да помислят наистина ли настояват да е разрешено на велосипедистите да се движат в пешеходни зони? Безопасно ли се чувстват с това? Аз лично не. Затова и не настоявам да се отмени забраната и да се промени Правилникът за движение по пътищата.

Мисля, че това, за което следва да се настоява е изграждането на велоалеи. Преди 2 години група граждани участвахме в обществено обсъждане за Интегриран план за градско  възстановяване и развитие и предложихме именно изграждането на велоалеи в Хасково. За съжаление, това предложение не беше взето предвид при мащабните ремонтни дейности в центъра на града, които стартираха през 2014.

Сега единственият начин да се изградят велоалеи в центъра без да се похарчат прекалено много пари след последния ремонт е да се очертаят с блажна боя. Надявам се, че общината няма да се затрудни особено да го направи.  Ако ли пък е в затруднение, ние гражданите, можем да съберем пари, да купим бои и четки и да го направим с доброволен труд. От Общината се иска само одобрение на проекта и позволение.

С този текст не искам да убивам зараждащата се обществена енергия, но все пак имаме нужда не от ентусиазирана тълпа, която се поставя над закона, а от активни, грамотни, информирани мислещи граждани, които вземат предвид не само собствените си интереси.

Спешна нужда от помощ / Urgent need of help

(Find English below)

Имаме нужда от помощ в София. Легално пребиваваща в България чужденка в момента е без дом и без средства. Жената има спешна нужда от психологическа, а вероятно и психиатрична помощ, но не осъзнава това и може би ще се наложи такава помощ да й бъде оказана принудително. След хоспитализацията ще има нужда от място, където да живее и да продължи терапията си, което не е желателно на първо време да бъде в обикновено жилище или хостел поради състоянието й.

Имаме нужда от:

  • списък с психиатричните болници в София
  • информация за реално работещи процедури и програми за хора с психически проблеми
  • хора, които лично биха ни съдействали да се свържем с организациите, които ги администрират
  • контакти с места, които биха приютили жената – защитени жилища и пр.
  • хора, които биха се ангажирали лично, конкретно и практически с казуса
  • парични средства за настаняване, храна, лекарства, транспорт

Ако имате желание да помогнете, моля свържете се с Борислав Димитров, e-mail: boryslav.p@gmail.com ,

Facebook: https://www.facebook.com/borislav.dimitrov.50

EN

We are in urgent need of help in Sofia. A lady, residing legally in Bulgaria, right now is homeless and without money. She is in urgent need of psychological and probably psychiatric help, but she is not aware of this, so probably she might need to be taken to a psychiatric hospital against her will. After hospitalization she will need a place to live and go on with her therapy; an ordinary home or a hostel is not a good idea because of her condition.

We need:

  • a list of psychiatric hospitals in Sofia
  • information about procedures and programs which really provide help to people with psychological problems
  • people who would personally help us get in touch with the organizations which run such programs
  • contact with places which could provide accommodation for the lady – shelters, etc.
  • people who would like to be personally and practically involved in a concrete and tangible way
  • money for accommodation, food, medicines, transportation

 

If you would like to help, please contact Borislav Dimitrov, e-mail: boryslav.p@gmail.com ,  

Facebook: https://www.facebook.com/borislav.dimitrov.50

 

„Игралното“ училище в бежанския лагер в Харманли / Harmanli refugee camp play school

playschool_prafs dress whcpcbwbn

(Find English below)

Бежанският лагер в Харманли е временен дом за над 500 деца. Повечето от тях прекарват около 6 месеца там. Заради войната и други проблеми по родните им места и по пътя им към България, някои от тях никога не са тръгвали на училища или пък са прекъснали училище за 2-3 години.

В бежанския лагер в Харманли никога не е имало детски площадки или формално образование за децата. Нашето най-успешно и регулярно образователно начинание досега е неформалното „игрално” училище, стартирано от две от нашите доброволки – екип от майка и дъщеря, които са квалифицирани учители от Великобритания. То работи три дни в седмицата и обслужва 200 ученици на възраст от 4 до 14 години. Асистентите са две момичета бежанки в гимназиална възраст и три по-малки.

Подобно на всички други образователни дейности, които ние, доброволците, организираме в лагера, училището не е получавало финансиране от правителството, ЕС или други организации. УНИЦЕФ ни изпрати няколко кутии с пособия за училище и детска градина. Всички играчки и арт / крафт материали са от наши приятели и други частни лица, предимно от Полша, Великобритания и България. Всички дървени неща (замъци, кукленско кухненско оборудване, сандъци и пр.), всички килими и пердета са произведени в дома на учителите от тяхното семейство.

Философията на училището е, че всички деца могат да учат чрез игра, че трябва да учат със свое собствено темпо, че училището не е само за академично учене, но и за развиване на емоционални и социални умения. Всяко дете, което се появи на вратата е добре дошло, включително дете със специални образователни потребности, дори и ако е в инвалидна количка, с церебрална пареза и не умее да говори.

Можете да си представите, че с 200 деца, които посещават училището три пъти седмично, материалите постоянно се изчерпват, въпреки изобретателността, която сме развили по отношение на рециклирането. Бихме приели дарения от хартия, бои, лепило, всякакви хоби материали и дребни играчки.

Можете да следите Фейсбук страницата ни за да видите как нашите ученици се забавляват, учат и растат.

English

Harmanli refugee camp is the temporary home of over 500 children. Most of them spend around 6 months there. Because of war and other problems in the places where they come from and on their way to Bulgaria, some of them have never started school or they have been away from school for 2-3 years.

There have never been playgrounds or formal educational facilities and activities for children at Harmanli refugee camp. Our most successful and consistent educational endeavor so far has been the informal play school, set up by two of our volunteers – a mother and daughter team of qualified teachers and play workers from UK. It operates three days per week and accommodates for 200 students aged 4-14. The teaching assistants are two teenage refugee girls and three younger ones.

The school, just like all educational activities we, volunteers, run at the camp, has never received any funding from the government, EU or other organizations. However, we have received several school and kindergarten boxes from UNICEF. All the toys and craft materials have come through our friends and other private citizens, mostly from Poland, UK and Bulgaria. All the woodwork (castles, toy kitchens, boxes, etc.), carpets and curtains have been created at the teachers’ house by their family.

The school subscribes to the philosophy that children can learn through play, that they should learn at their own pace, that school is not only about academic studies but also about building emotional and social skills. It is an inclusive operation which teaches all children who turn up at its door, even the ones with special educational needs, even if they are in a wheelchair with cerebral palsy and cannot speak.

As you can imagine, with 200 children who attend the school 3 times per week, we are constantly short of supplies though we have become really inventive with our recycling. We would accept paper, paint, glue as well as other craft resources and small toys.    

You could follow our Facebook page to see how our students are having fun, learning and growing up.

За медийната реалност / On media reality

(Find English below)

Преди малко четох отворено писмо от едно момиче до Канал 4 на Би Би Си. Познавайки културата и начина на живот на общността, в която е израснала, тя посочва на Би Би Си крещящо фактологично разминаване между реалността и излъчен документален филм. По същия начин, като доброволец, който година и половина работи с бежанци, не мога да не забележа разликите между реалността, в която пребивават бежанците и „отразяването” й в медиите.

Ясно е, че някои медии обслужват политически или бизнес групи и съвсем тенденциозно изопачават реалността, но за съжаление истината малко или много бива изкривявана и от журналисти, които са добронамерени и добросъвестни; това се случва дори когато ние, познаващите добре някаква среда и ситуация, полагаме сериозни усилия да наблегнем на истината. Като че и най-добрите не могат да устоят на изкушението да разкрасят реалността.

Нямам собствен телевизор и рядко гледам телевизия, но в последните години всеки път когато гледам, има чувството, че аз самата живея в съвсем различен свят от този, който виждам на екрана. Като че ли и близките ми, които редовно консумират медийни продукти живеят в различен свят от този, в който живея аз.

EN

I just read an open letter a girl wrote to BBC Channel 4. Knowing the culture and lifestyle of the community in which she has grown up, she points out the glaring discrepancy between reality and a BBC documentary. Similarly, as a volunteer who has worked for a year and a half with refugees, I can see the discrepancy between refugee reality and its “reflection” (as we say in Bulgarian) in the media.

I am well aware that some media serve political or business groups and quite consciously distort reality, but, unfortunately, truth is more or less distorted also by well-meaning and conscientious journalists; that happens even when we, the people who know some environment or situation well, try hard to emphasize truth. It seems that even the best journalists cannot resist the temptation to embellish reality.

I do not have a TV set and rarely watch TV, but for the past couple of years every time I watch TV I feel as if I live in a different reality from what I can see on the screen. It seems that my friends and relatives who regularly consume media products live in a world different from mine.