Какво се случи с нашата джамия

Наскоро научих, че Общинският Съвет в Хасково е решил да спре високоговорителите на джамията; в Наредбата за обществения ред било допълнено, че се забранява „озвучаването с технически средства и вдигането на шум по улици, площади, паркове и спортни съоръжения, в жилищни и нежилищни сгради, включително храмове и религиозни общности, когато звукът се чува извън сградата, за времето на цялото денонощие“. Озвучаването може да бъде осъществено по повод празници и чествания с писмено разрешение от кмета. Сайтът haskovo.net пише:  “ През последните дни призоваването към молитва на ходжите вбеси хасковлии и мнозина се оплакаха в общинската администрация и по медиите.“

Преди години, в Шумен живеех в близост до квартална джамия. Мога да кажа, че там наистина прекаляваха с високоговорителите и съседите от близките блокове бяха направили подписка. В нея участваха и българи и турци, и християни и мюсюлмани.

Въпросната хасковска джамия, обаче, не се намира в тих жилищен квартал, а на улица, пълна с кафенета, от които звучи толкова силна музика, че през топлите сезони навън е почти невъзможно да се чуят мюезините. Години наред през същите сезони, докато живеех наблизо, у дома чувах мюезина, но ми звучеше приятно и далеч не толкова силно, колкото бумтенето от околните кръчми и кафенета, което се засилваше от 18 и продължаваше поне до полунощ. В много случаи музиката от сцената на площада ми е докарвала същото главоболие. Изглежда ми невероятно в последните месеци джамията да се е снабдила с високоговорители, които успяват да произведат толкова силен звук, че да се извиси над останалите наоколо.

В Хасково ще се строи 29-метрова камбанария. Според haskovo.net „На около 30 метра зад статуята на Св. Богородица община Хасково ще построи камбанария с няколко камбани, съобщават от туристическия информационен център. Те ще бъдат управлявани посредством компютърни програми. По този начин различни мелодии ще огласяват града в определени часове от денонощието.“ Според новата наредба, обаче, озвучаването би трябвало да се осъществява по повод празници и чествания с писмено разрешение на кмета.

Себахтин Исмаил от ДПС смята, че решението на общинския съвет е проява на нетолерантност и смята да го обжалва в съда.

В общинския съвет може да се боричкат различни групировки, но това никак не ме интересува. Не изповядвам нито християнство, нито ислям, но уважавам и двете религии и звънът на камбани и призоваването на мюезини винаги са ми е харесвали. Просто се чудя кой има полза от цялата история и недоумявам.

храмовете

Не съм атеист, но не съм и фен на строежа на храмове – може би защото нямам достатъчно опит с тях и не разбирам нуждата да ги има. Не подпомагам с пари такива проекти.

Смешни са ми християнските параклисчетата които никнат на невероятни места. Понякога се питам какво ли щеше да се случи ако със същата скорост никнеха техни мюсюлмански еквиваленти в градовете (да, виждам, че се появяват в селата – толкова смехотворни колкото християнските).

Виждам, че мои познати, приятели и ученици се включват в кампания против изграждането на 5 етажна джамия в София. Няма да се включа в нея. Така както никога не съм се включвала в кампания против изграждането на християнски храмове.

И не, не ми се вижда добра идея да изчисляваме по колко храма се падат на 1000 християни и мюсюлмани.

Православието и аз

Години наред презирам това, което някой сполучливо нарече „войнстващо Православие“ – откриването на магазини с водосвет, църковните сватби, масовите кръщенета (за да кръстиш дете, е нужно да кръстиш родителите и кръстниците), четенето за успех на изпити, масовото строене на параклиси, показното издигане на големи кръстове за назидание на Мюсюлманството, великденската тълпа, „ако не си православен, значи не си българин.“

Нито съм православна, нито пък ме интересува дали съм българка; слушам с удоволствие езаните от съседната джамия, играя ориенталски танци и при всеки удобен случай защитавам Исляма. Вкъщи има доста религиозна литература, но тя е предимно източна. Имам и една купчина със западна, но тя съдържа предимно Ислям (повече Суфизъм), малко Християнство (никакво Православие ако не броим Библията) и съвсем мъничко Юдаизъм. Като малка харесвах богомилите, но те пък се смятат за еретици.

Вероятно не е учудващо, че в света на Православието бях въведена от католик на има Хайнц Нусбаумер :) . На българите ще припомня, че да си православен може да означава с голяма вероятност че си руснак, сърбин, румънец или грък :P .

Докато светът живее в интересни времена – световна икономическа криза, Сара Палин и компания, докато хората се борят за свобода на словото по блогове и площади, а четецът ми в Google тъмносинее и показва 20 непрочетени текста само от Пейо, аз танцувам, рисувам, готвя, целувам, мечтая за бебе, кроя тайни планове с Георги, измислям бъдещето си, чатя си с Музата, радвам се на Владо. Чудесно време за преоткриване на

Това е книга, която притежавам от миналата година, но реших да прочета миналата седмица, когато осъзнах, че монахът в мен си иска своето – ранно събуждане, четене, размисъл, писане – неща, които хранят духа и укрепват ангела ми ;)

Още когато прочетох първите трийсетина страници реших, че това е чудесен подарък за рожден ден. В „Пингвините“ отново не си купих книга от Христо Стоянов, а той, както обикновено пожела да види какво съм си купила, и този път се стресна, а после се смя.

Сега смятам да препрочета книгата бавно и да пиша за нея. Всъщност днес  щях да напиша ревю и да го пратя на един човек, който харесва ревютата ми и смята, че е добра идея да публикува мое ревю за провокативна книга. Чудя се достатъчно или прекалено провокативен (каква странна дума :) ) е моят избор.

Сестра Уенди за Изкуството и Истината

Познавам Сестра Уенди от години, но макар че често си спомням думите й, като че допреди малко съм я възприемала като фикция, вероятно защото е героиня от текст, който съм преподавала. Днес, и аз не помня как, попаднах на нея в Интернет, гледах достъпната част от интервю, водих си записки и нямам търпение да разкажа.

Сестра Уенди завършва колеж в Оксфорд и  институт за учители, а след това преподава в университет в Южна Африка, но по-късно напуска преподавателския католически орден за да стане една от онези монахини, които не просто се отказват от семейния живот и секса, а подаряват девствеността си на Бог, за да бъдат свободни да се занимават с други неща. От бебе знае, че ще стане монахиня и няма търпение да навърши 16 – така, както някои деца винаги са знаели, че ще станат лекари, както Моцарт е знаел, че ще стане музикант; според Сестра Уенди това е ясен знак че си призван – не просто искаш да бъдеш монахиня / лекар / музикант, а се нуждаеш от това.

През 80те започва да изучава сама история на изкуството. Тъй като не разполага с пари, тя пише писма до библиотеки и галерии, моли да й изпращат картички с експонати. Когато някой иска да й направи подарък, тя си пожелава картички и списания, а на тези които искат да й направят скъп подарък, поръчва книги. Така тя събира огромна тематична библиотека.

Макар че научава много за изкуството, Сестра Уенди подхожда към всяко произведение така, както е подхождала към изучаваните в Оксфорд книги ( както правят и нашите хора в Saint John’s ;) ) – изследва задълбочено, без да се опира на критика и търси своята искрена, истинска, лична реакция към творбата. Не бърза и не разчита само на интелекта си, а съзерцава. С дни.

През 90те Сестра Уенди става известна не само във Великобритания, но и в Европа, а по-късно и в Америка със своите филми и книги, в които представя произведения на изкуството по простичък, но вдъхновен и вдъхновяващ начин. Тя смята, че всеки носи потенциала да общува с изкуството и всеки има право да споделя собствените си чувства и мисли, предизвикани от него и не бива да се притеснява от факта, че не е специалист.

За нея изкуството е начин да достигнем до Истината, а Истината е това, за които всеки от нас индивидуално е създаден. Важно е да я открием и да живеем в хармония с истинската си същност и предназначение … като Исус, който с чиста съвест може да каже „Аз съм Истината“. Изкуството е и начин да излезнем от клетката на ежедневните си тревоги и грижи, та когато се върнем в нея, да знаем, че животът е повече от това съществуване в клетката. То ни дава по-широка перспектива. Изкуството ни показва неща от света, които може никога да не докоснем през живота си, както и неща от нас самите, които може никога да не открием и признаем. Изкуството изисква нашето внимание и така ни спасява от опасността да прекараме по-голямата си част от живота като зомбита – безсъзнателно.

Сестра Уенди не се шокира от голите тела и не отказва да говори за техните изображения с възхищение и възторг. Според нея и другите монахини сред които живее, човешкото тяло е красиво творение и подобие Божие и нито една негова част не е грешна или срамна. Сексуалността не е грешна и срамна, а красива и носеща радост на тези, които не са се отказали от нея. Сестра Уенди се радва за хората които могат да й се наслаждават.

Докато я гледах, мислих за собственото си призвание, за часовете по естетика с Параскова и за Диана, на която пожелавам да напише хубави книги и да снима филми като Сестра Уенди :) Препоръчвам на всички да гледат интервюто.

——————————
Бележки под линия:

Връзка към интервюто.

Връзка към част от филмче на Сестра Уенди.

Връзка към американското й пътешествие в сайта на PBS.

Сестра Уенди в момента е на 78 и живее в каравана на територията на Кармелитски манастир във Великобритания. Вече не прави филми и не пише книги поради здравословни причини.

Интервюиращият Бил Мойърс е същият който разговаря с Джоузеф Кембъл в „Силата на мита“, заснет в ранчото на Лукас.

Някои от вас може би познават Сър Кенет Кларк и неговата книга „Цивилизацията“; някои може да си спомнят едноименната поредица, която течеше по българската телевизия в 70те или 80те – вече не помня кога. Все си мисля, че е крайно време да докопам текста на английски за да забавлявам децата с откъси (нали, милички, си спомняте „I am in the Gothic world, the world of chivalry, courtesy and romance“?), кактo и филмите (този път няма да обещавам ръката си, защото станах като лъжливото  овчарче, така че можете да ми ги намерите съвсем безкористно). Във въпросната „Цивилизация“ Кларк представя Западната цивилизация като изследва най-известните й културни паметници в контекста на времената в които са създадени.

BBC  е телевизията, която прави филмите за цивилизацията, онези за архитектурата (ще ги догледам и ще пиша още за тях), както и тези на Сестра Уенди. Някой да ме подсети дали БНТ напоследък е направила нещо подобно? За размисъл ще предложа някои бележки за финансирането на BBC от блога на Нели Огнянова. Запишете си и PBS ако ще изследвате обществените телевизии.

Фундаменталист

Случайно попаднах на страница от глосара на учебник по американска история. Предлагат ето това определение за фундаменталист: „Човек който вярва в буквалната интерпретация на Библията“ (вместо Библията можеш да сложиш Корана или която и да е Свещена Книга).

биографията на Бог

Предните два текста се появиха, защото исках да напиша нещо за книгата която започнах да чета вчера. Тъй като станаха прекалено дълги, ги разделих, а после ги и разместих. Ако се четат в различен ред, могат да изпратят различно послание – също като Еврейската Библия и Старият Завет. Знаехте ли, че това са различни неща? Аз не. Мислех, че означават едно и също нещо. Всъщност те са сборници от еднакви текстове, подредени по различен начин, за да възпроизведат различен ефект. По същият начин, Коранът, който в голяма степен повтаря вече известните юдаистки и християнски истории, все пак не е copy/paste, защото целта му е да произведе малко по-различен ефект.

Не познахте! Не чета книга, която изследва приликите и разликите между трите западни религии и свещените им книги, а … биографията на Бог.

Това е прочит на една от свещените книги (Еврейската Библия) като литературно произведение с главен герой Бог. Тази дебела книжка ще изследва характера на Бог така, както ми се иска седмокласникът да изследва влюбеното момче от разказа “Ангелинка”.

Подозирам, че това би звучало като богохулство на някои християни, но на мен ми изглежда прекрасен начин да разбера Бог / западния характер. Може да звучи като богохулство, защото тази книга честно ще покаже, че Бог може да бъде доста непоследователна и несъвършена личност, кото я прави … истинска.

На някои ще прозвучи като богохулство заради опита Бог да бъде опознат по начина, по който опознаваме човеците. Но къде в Библията пише, че Бог е различен от Човека? Нали го е създал по свой образ и подобие, а?

На някои ще прозвучи като богохулство дори заради опита да се опознае Бог – един вид нова изкусителна райска ябълка. Но ако тези хора се опитат да опознаят Бог, могат да открият съвсем ново, а може би и по-автентично значение на историята с райската ябълка. Нямам търпение да проследя биографията на Бог – от първоначалните му енергични действия, през словото, с което общува с човеците, до момента, в който спира да се меси в човешките дела и се оттегля в мълчание.

Напомням: тази книга не е теологичен труд, а изследване на живота на Бог като литературен герой в класическа книга.

440 стр., 18. 90 лв, издателство “Ибис”

„откровението“ Zeitgeist

Има хора, които вярват, че кечистите се бият наистина. Анди Кауфман се опита да им покаже истината, но те не го разбраха.

Има хора, които вярват, че кулите на Световния търговски център се срутиха от силата на сблъсъка с отвлечени самолети. Не е нужно да си търсил кой знае колко информация, за да разбереш, че тези сгради не могат да станат на пух и прах при такъв сблъсък, както и че американското правителство използва повода да насочи много пари към войната с тероризма, че някои изказвания на Буш и компания звучаха нелепо, че нещо не се вързваше и че, да твърде е вероятно Буш и компания да са организирали шоуто. За тези, на които не им е минало през ума, могат да гледат Zeitgeist.

Има хора, които гледат много телевизия и вярват на телевизията – дотолкова, че да се впрягат на репликите, които си разменят журито и участниците в Music Idol. Те ще продължат да гледат телевизия; вероятно никога няма да попаднат на Zeitgeist, за да им отвори очите.

Разбира се, хубаво е да го гледат млади хора, които по времето на истерията 9/11 са били достатъчно малки за да не се замислят много, като например Зорница, но ако са като Зорница, те така или иначе ще достигнат сами изводите за манипулативността на медиите. Другите ще продължат свалките във Флиртче.com.

Има хора, които не разбират нищо от финансови инструменти, но ги използват. Те ще продължат да ги използват и след като гледат Zeitgeist, понеже вече може и да знаят как е основан Федералният резерв, но така или иначе не им се мисли какво да правят с парите си. Някои, разбира се, ще четат специализираните медии и ще си мислят, че са се превърнали в шамани. И едните и другите не са чак толкова любопитни, че да кликнат на последния линк. Може би само най-любознателните биха се замислили откъде идват парите и как протича загадъчният им живот. Досега не съм забелязала такъв интерес и у най-любознателните си ученици, макар че някои от тях мечтаят да учат финанси и да изкарват големи пари като платени служители на известни финансови институции. Някои от тях ще завършат в САЩ и ще работят точно за заклеймените във филма институции. Всъщност колко от мечтаещите “да играят на борсата” ми поискаха тази книга?

Всъщност филмът започна още по-евтино от всичко изброено дотук. Забърка малко астрология и религии, за да докаже, че Исус не е историческа личност и да използва това като доказателство, че църквата е манипулатор. Този тип доказателства се поглъщат жадно от хора, които поглъщат също толкова жадно романите на Дан Браун, където пък се привеждат безброй доказателства за историческото съществуване на Исус, но и там лайтмотивът е същият – църквата манипулира, но този път като изкривява фактите относно историческата личност Исус. И двата типа разсъждения са ми досадни и профанни. Религията има различни начини на употреба. Едни от тях извисяват; други принизяват. А изобличения на религията в стил Zeitgeist винаги ограбват, като показват на непознаващите огромна част от човешката култура, че не си струва да я опознаят.

Ако аз исках да покажа как милиони хора биват манипулирани от религията, не бих се заела да доказвам, че митовете не са историческа истина, а да покажа как действат религиозните институции и как се пораждат и подклаждат съвременни вражди, от които някои натрупват милиарди. Най-актуалната е войната между Исляма и Християнството. Но Zeitgeist просто показа озъбен анимационен свещеник, който прибира купчина долари. Досущ в стила на евтините медии, които изобличава. По този начин предизвика презрението на хиляди почтени религиозни хора, които най-вероятно се отказаха да догледат филма още по средата на тази първа част. Предизвика и досада у тези, които поне малко разбират от митология и психология, за да са наясно, че не всеки нов мит е плагиатстван от стар, а че повечето митове си приличат навсякъде по света, защото са измислени от хора, а хората са от един биологичен вид, т.е. имат склонността на раждат сходни чувства и мисли. Но Zeitgeist е взел идеи от един не толкова широко образован египтолог, или пък е поорязал откритията му, за да въздейства отново в стила на медиите, които оплюва.

Ако е накарал някои хора да се замислят, хубаво. Опасявам се, обаче, че след замислянето, много хора ще решат, че са бепомощни жертви на конспирацията, ще въздъхнат и ще си продължат по старому. Zeitgeist не им дава кой знае какви надежди, освен посланието, че любовта ще спаси света. Ако беше чак толкова образователен, можеше да им даде някои насоки – например да четат блога на костенурката.

Ако смяташ, че този текст е поне толкова полезен, колкото и Zeigeist, гласувай за блога.

Папа Бенедикт и Мергюл

Докато четях статиите за Папа Бенедикт в Newsweek, натрапливо мислех за Мергюл – почти натурална блондинка на не повече от 25, която слуша чалга, чете книги и би искала да роди няколко деца.

Веднъж, докато пътувахме за Кърджали и обсъждахме моята религиозност, тя каза, че най-много от всичко обича Аллах и винаги ще го обича – повече от най-близките си хора. Нямах чувството, че се шегува, но и не можех да я разбера. Днес, докато четях за Папа Бенедикт, разбрах и приех думите й като най-естественото нещо на света.

Въпреки че споделям възгледа, че религиозните чувства идват отвътре, съм напълно съгласна и с Бенедикт, че Бог е Истина с главно И, че съществува преди и извън хората и институциите, че истината е единствената власт и тя изисква подчинение.

Макар че в юношеството започнах да симпатизирам на Исус, какъвто го познавах от “Последното изкушение” на Казандзакис, “Майстора и Маргарита” на Булгаков и “Jesus Christ Superstar”, не мога да се самоопределя като християнка. Макар че много харесвам Аладин, Саладин, Насредин, Суфите и един от мюезините, купувам книги за исляма, не се самоопределям като мюсюлманка. Въпреки това, смятам, че Мергюл, папа Бенедикт и аз имаме предвид едно и също нещо.

По случай днешния празник – навършвам 37 – поздравявам всички с Възкресението, Пасха, Коч Байрама и Гергьовден, а на Мергюл пращам целувки.

Ако те кефя, гласувай за мен.