полетът на костенурката

*протестант - използвам тази дума в преносен смисъл, който някои ще разберат, а на други ще обяснявам друг път. Ако някой има време, да даде линк към пояснение или да остави коментар. Надявам се идентифициращите се с някоя протестантска деноминация да не се обидят.

Допреди няколко години бях основно заета с изграждането на бизнес. Интелектуалните ми търсения бяха съсредоточен в маркетинга и брендинга; интересувах се от психология като ключ към манипулацията на пазара. Мечтаех за финансова и пр. сигурност. Бях нормален представител на западната цивилизация, т.е. обсебена от протестантския* й дух.

Спасителският ми манталитет и чувството за отговорност към други хора запълваха останалото празно място, което ме издигаше над обикновените протестанти* до ранга на Батман и Супермен.

Живеех на бързи обороти и работех дълги часове. Смятах, че най-важното на което мога и трябва да науча учениците си е да бъдат ефективни и преуспяващи в ученето и работата за да се крепят на светлинни години от гетото. Последният клас, на когото бях преподавала в гимназията ме покани на фотосеанс за абитуриентския албум. Първоначалната идея за шаржа ми включваше балонче с думите “Who wants to be a millionaire?” Принадлежеше на мой ученик, който наскоро завърши Харвард. Още си спомням колко беше озадачен, когато в един учебен час ме попита какво е важно за мен, а аз му казах, че е важно да изкарвам достатъчно пари по приятен за мен начин. “И не ти ли пука какво ще стане с нас?”. Не помня какво отговорих и не помня да бях убедителна. Идеята, че успехът означава да изкарваш парите си по начин който ХАРЕСВАШ май беше единственото, което ме отличаваше от протестантите*.

Днес уча децата на същите неща, но знам много повече, опитвам се да им покажа по-широка перспектива и се надявам освен ефикасност, да постигнат и мъдрост. Подготвям ги за свят, в който бързата лента представлява описаното от Никодил, но се надявам мъдростта да им покаже посоката, а образованието да им даде уменията да го променят.

Днес знам, че докато препускаш по бързата лента, забравяш най-малко две неща – че си смъртен и че си свързан. Често е невъзможно да си ги спомниш докато се движиш бързо и се налага нещо да те извади насила от пътя. Разбира се, не е задължително да катастрофираш. Можеш да отбиеш встрани, да поседнеш на земята и да почувстваш по-широкия контекст. Ето как, докато покрай тебе профучават колите, можеш да осъзнаеш че си:

смъртен

Искаш ли в края на живота си да заявиш гордо като един от преуспелите “През целия си живот не съм правил нищо което искам.”?

Смъртта не винаги те намира подготвен, години след като си се наслаждавал на пенсионерския живот, в чисто и уютно легло. За разлика от Майк, може да не ти даде еднодневно предизвестие, та да се опиташ за един ден да свършиш отлагани цял живот неща. Представяш ли си точно тогава да осъзнаеш, че дълго време си се катерил по стълба, която не е подпряна на правилната стена?

свързан

Ти може да си мислиш, че си далече от гетото, но не забравяй, че хлебарките допълзяват и до най-високите етажи на хубавите сгради. Докато летиш по магистралата, понякога се случва да изскочи някоя гадинка и да обърне колата ти, дори и ако е от онези с големите гуми.

Осъзнаването на собствената уязвимост е освобождаващо. Когато си наясно, че познатите средства може да са много скъпи и сложни, но ти дават единствено отсрочка, просто се отказваш да се бъхтиш за да ги осигуриш. Ако си я докарал дотам че да харчиш пари за бронирана кола и сложна охранителна система, ако ти отнема много време да поддържаш репутация и да охраняваш информация, значи си станал доста по-уязвим от тези, на които не им се налага да правят това.

Ако хората наистина са толкова опасни за колкото ги смяташ, рано или късно ще намерят начин да те наранят. Струва ли си да прекараш целия си живот в изтощителни опити да се презастраховаш? А ако хората не са чак такива злодеи, от какво всъщност те е страх?
От какво се страхуваш?

Ако те кефя, гласувай за мен тук.

По-стари по темата:

Свръхчовеците и слабаците

Сестричката на Супер Марио срещу Супермен

Един от любимите ми кошмари е връщането ми в училище да уча математика. След твърде дълго отсъствие съм забравила / пропуснала твърде много неща и се надявам учителят да не ме изпита.

Ако си мъж, сигурно ти е позната тревогата, че ерекцията ти може да се провали и жената тайно да ти се присмее.

Ако си древногръцки герой, би предпочел да умреш в битка за кауза която не те интересува, отколкото да се радваш на живота, но да те смятат за страхливец – нещо като герой от американски филм, готов да се хвърли напред с бойния вик “Don’t call me chicken!!!”

Страхът да не се изложиш, да не ти се присмеят, усещането че си на изпит или на сцена са не само стресиращи и изтощителни. Освен че в много случаи ти помагат да се провалиш, те избират битките ти вместо теб. Благодарение на това се захващаш с неща които всъщност не са ти на сърце и се отказваш от такива които биха ти донесли радост. Създават ти врагове там където би могъл да имаш приятели.

проваляш се

Когато си на изпит, по-често те движи страхът от провал, отколкото предвкусваната радост на успеха, а радост от самото действие просто няма. Когато си представяш че се проваляш, шансът да го направиш е висок. Добрите спортисти се справят с това като си се представят успяващи, в отлична форма – колкото по-жива и ярка е картината на успеха, толкова по-добро е представянето. Когато се вживееш в това, забравяш за изпитващия / публиката, дори забравяш за себе си – просто си в играта и се забавляваш.

Забеляза ли, че вече не си на изпит? Щом не си на изпит, няма как да се провалиш.

влизаш в чужди битки

За да покажеш че си добър, се заемаш с неща които са популярни – иначе кой би ти обърнал внимание. Всъщност повечето хора дори не знаят какво искат, защото им е внушено че искат това което иска стадото и от бъхтене да го постигнат, не са чули зова на сърцето си. Когато не се докоснеш до това което иска душата ти, оставаш вечно неудовлетворен – каквото и да си постигнал, колкото и да си преуспял. Колкото и повече придобиваш от същото, празнотата в теб ще си остане, а може и да расте, защото не може да бъде запълнена с това, с което се опитваш.

отказваш се от наистина желаното

Понякога се отказваш от желанията си съвсем съзнателно. Казваш си (казват ти), че никога няма да си достатъчно добър в това, че винаги ще има по-добри от теб. Ако се замислиш, това важи и за най-добрите в каквото и да е – никога не са съвършени и винаги се появява някой още по-добър. В крайна сметка защо се захващаш с нещо – за да се радваш че го правиш или за да ти е гадно, но да докажеш че си добър?

Ако се отдадеш на това което обичаш и не ти пука дали го правиш по общоприетия начин за да постигнеш общоприетите стандарти, не само се радваш, но и правиш нещо уникално, а ако си забелязал, уникалността печели. Силиконовите чалга-хубавици са много, но Азис е един . Ако примерът не е достатъчно изтънчен за теб, сравни класическите танцьорки с Айседора Дънкан и Жозефин Бекер.

Когато си уникален, всъщност нямаш конкуренция. Това го знаят добрите специалисти по маркетинг и брендинг.

създаваш врагове вместо приятели

Когато не влизаш в конкуренция, т.е. не се стремиш да отнемеш нечие парче от баницата, нямаш и врагове. Не казвам че няма да ти завиждат, да те имитират и да влезнат в конкурентна борба с теб, но ако следваш вътрешните си пориви, ще се развиваш, ще си различен, и винаги ще се изплъзваш.

Ако си алтруистично настроен, можеш да отвориш очите на конкуренцията и да я насърчиш да бъде себе си. А ако си егоист, можеш да споделиш тайната на успеха си срещу заплащане. Освен пари, ще получиш благодарност и възхищение – без да си ги търсил и да си треперил в сценична треска.

Толкова е лесно да бъдеш себе си

Ако продължавам да те кефя, продължавай да гласуваш за мен - в горния ляв ъгъл на страницата, до снимката ми (долу вдясно) кликни върху зелената буквичка В, а може и да ме аднеш в Technorati от бутона под снимката.