Напоследък попадам на четива и разговори за исляма, мюсюлманите, турците и циганите доста често. Част от разговорите бяха провокирани от текстове в моя блог, други от теми, които се случи да обсъждаме с учениците.
Докато за мен виси със страшна сила въпросът какво ще се случи с икономиката на България благодарение на популярните нагласи по отношение на образованието, бизнеса и политиката, изглежда, че за повечето хора наоколо страшният въпрос е друг – дали ислямът ще ни завладее в популярния стил на “турското робство”.
Макар да ми изглежда, че се заражда някаква нова противопоставеност християнство-ислям в световен мащаб, засега не мога да преценя добре. Ето защо се ограничавам до това, което виждам в нашата страна - в малкия свят на работата, блога и разговорите с мои съграждани.
Преди три години, когато забелязах съществуването на “Атака” и с наближаването на парламентарните избори, започна да изглежда все по-реалистично влизането й в парламента, с един приятел започнахме да ровим в Интернет и да гледаме “Скат”. Оказа се, че сме живяли в балон. Открихме твърде много организации от всякакъв вид, които споделят неонацистки ( често в коктейл с хомофобски, анти-европейски, анти-каквото-се-сетиш) настроения. Някои от тях се подвизават като квази-военни организации. Предполагам, че разполагат и с оръжие.
По “Скат” преди изборите през 2005 видяхме филмчета, които ме навяха на мисълта, че ако Хитлер правеше кампанията си в същата година, щеше да избере същия стил. Или нашите бяха избрали стилистиката на хитлеристката пропаганда.
Когато разпитах учениците си, се оказа, че повечето им съученици и родители са почитатели на Атака. Стоян ми показва клипове и форуми, в които деца в предгимназиална и ранна гимназиална възраст доста активно разискват физическото унищожение на различни от българския етнос.
В този дух, не би било учудващо, ако тези срещу които са насочени тези действия реагират … по подобен начин. Не всички, разбира се, но да речем тези, които твърде много им приличат. Нещо като воини на Тангра, но в ислямски вариант, да речем. Когато вървя по улиците на Хасково, виждам твърде подобни младежи, с твърде подобни стремежи. Ако едните мразят другите за това че говорят помежду си на турски, ето ти повод всички да покажат мъжествеността си. За сбивания на етническа основа без значими поводи съм чувала вече. На турчетата им писна да ги смятат за хора втора ръка и решиха да демонстрират самочувствие. Това, разбира се, възмути българчетата.
По-възрастните българи пък говорят ( а по-младите попиват) за това как турците ще ни завладеят като инвестират в България, купуват имоти, създават бизнес, влизат в местната и централната власт. Всъщност повечето хора които никога не са пробвали да правят бизнес гледат с подозрение на тези, които се захващат с това. По принцип. Но когато въпросните са турци, тогава нещата изглеждат меко казано конспиративно.
Пристигащите от Турция автобуси по избори засилват конспиративните подозрения, но не и избирателната активност на българите, освен ако не се предприема отрицателен вот срещу издигнат от ДПС кандидат. Защо? Защото всички ЗНАЯТ, че всички политици са маскари и няма смисъл да се гласува. Всъщност, няма смисъл и да се учи, защото всички ЗНАЯТ, че няма да си намерят работа, но това е друга тема. Само ще напомня, че живея в стохиляден град, което значи не толкова малък за нашата страна; младите хора, с които общувам са от т.нар. елитни училища. С всичко това не казвам, че пристигането на автобусите не е организирано и пр. така че няма нужда да ми отваряте очите, че е.
Другата любима тема е ислямът. Той е известен като практика в някои мюсюлмански общности, но не и като учение. Образованите християни тук могат да разкажат за куп отвратителни неща, извършени от необразовани мюсюлмани, които вярват, че правят нещо в името на Аллах и точно тези разкази се възприемат като основа на религия, чиито книги никой не е чел, пък и да е чел, ги е разбрал буквално, както разбира и Библията. Тук не искам да водя спорове за исляма, така че ми спестете коментарите с проповеди или ги ограничете в линкове.
Българите имат няколко любими теми по отношение на турците. Не знам какви са любимите теми на турците, понеже малкото турци, с които контактувам по-скоро са загрижени за същите неща като мен – за лошото образование и по-скоро се препираме къде е по-лошо – дали в турските села или в градските български училища и т.н. Да, МАЛКОТО турци, с които общувам. А аз съм от малкото българи, които изобщо имат приятели турци. Досега никой познат турчин не ме е занимавал с нещата, за които говоря. Знам за проблемите около отглеждането на тютюна, знам за това, че децата не могат да научат добре български на село, знам за това, че родителите турци като цяло продължават да имат повече власт над децата си отколкото родителите българи, че на село децата бачкат здраво от малки, но виждам и че тези неща се променят. Особено в града.
Мисля, че имаме класическата ситуация на изкупителната жертва. Да, имаме проблеми. Лесно е изцяло да е виновен някой друг. Един от обичайните заподозрени са турците. И колкото по-малко общуваме с тях, толкова по-малко ги познаваме, толкова повече си въобразяваме, че са твърде различни от нас и можем да им приписваме всичко което ни хрумне – от нечистоплътност до ниска интелигентност най-малко.
Тези настроения не само се използват, но и съзнателно се подклаждат от демагозите. Не знам с какво ДПС омайва избирателите си, но виждам с какво ги омайва Атака.
Мисля, че е време образованите турци, на които не им е все едно какво се случва в страната да се замислят за ставащото с необразованите турци. По същият начин е време образованите българи да се замислят какво става с необразованите българи. Време е да направим нещо, за да не бъдем непознати, защото непознатият не е човек, а когато не е човек, няма проблем да го размажем като муха, особено когато сме убедени, че е отровна муха. Ето така започват гражданските войни. А в някои училищни дворове вече маршируват с униформи.
