полетът на костенурката

Слави оздравява?

Вчера гледах второто интервю – с “оздравяващия” Слави.

Жалко. Изглежда че Слави не е научил нищо за няколко седмици. И още по-жалко – не може да си позволи да го направи, защото носи отговорност (както се и опасявах, че ще стане – той носи отговорността за всички, които работят с него и не може да си позволи да не им осигурява прехраната).

Защо не е научил нищо? Защото иска да бъде такъв, какъвто е бил … същият. Да останеш същият, да откажеш да се промениш, означава да откажеш да научиш нещо (нали като научиш нещо, вече не си същият).

Слави иска да е същият и да може да прави същите неща, защото не знае какво друго може да прави. Слави се страхува от неизвестността и иска да си живее в Шоуто, което за него е дом, семейство и сигурност. Тоест, Слави отказва да порасне.

Надявах се да използва тишината и усамотението за да влезе във връзка със себе си и да излезе от ситуацията по-мъдър. Което, както става в много случаи, може да му помогне и за физическото възстановяване. Да, ама не! Слави се усамотил, доколкото може, за да не го виждат слаб и уязвим, но надул радиото. Защо? За да не чуе вътрешния си глас, който се опитва да му каже истината.

Слави не само не иска да чува. Той не иска и да вижда. Буквално затваря очи пред истини, които отказва да признае. Първо едното око, а после и другото.

Не знам точно къде е истинският проблем – не познавам Слави и биографията му – може да тръгва от властната Мама Здравка, например. Анджек за това му трябва терапевт. Но представяш ли си Слави на психотерапия?!? Не, той не може да си позволи. Това би накърнило достойнството му (особено след като Албена Вулева го коментира). Ох, Слави, даже tough guy като Тони Сопрано ползва услугите на психотерапевт.
Слави, тялото ти не е машина, която техниците-лекари, на които имаш доверие, да отремонтират. Те правят всичко, което могат, но те не могат всичко. Истинското излекуване ще дойде от теб самия.

Може би нещо ти подсказва, че е така – щом четеш духовна литература (казваш, че си падаш по източната мъдрост), значи вече си почувствал необходимостта от духовно развитие. Хубаво, ама си слагаш спирачки, удряш с юмрук по масата и крещиш, че искаш да си бъдеш същият. Е, не виждаш ли противоречието?

Остави душата си да полети, Слави. Дори и да ти коства шоуто. Когато оздравееш наистина, ще си много по-мъдър и ще уловиш много по-свежи идеи. Може би шоуто ти се поизхаби, а ти не искаш да видиш и повтаряш като мантра някакви статистики. Новият Слави ще направи нещо ново и ще има нова публика. Ей, дори аз може да започна отново да те гледам. Дори и моят приятел, Наско, който не чете блога ми, защото е възмутен, че пиша за теб.

Слави, може точно от теб да се роди новото шоу, от което имат нужда толкова хора – не сапунено-пошлото “Искрено и лично”, а нещо мъдро и човечно, или както обичаш да казваш, “земно”. А може и да се захванеш с нещо съвсем различно, с което пак да се кефиш на работата си, пак да даваш хляб на много хора, които да те обичат.

А начинът, по който си разбрал понятието “карма”, прятелю, е далече от начина, по който го разбират културите, които са го родили. Кармата не е случайностите, които те връхлитат, бонбоните от кутията на Форест Гъмп, а закономерните причини и следствия. Да, всичко, което не разбираш е лесно да наречеш сляпа съдба, която ти, рицарят-самурай, трябва да приемеш с достойнство.

За безпомощен да промениш каквото и да било ли се смяташ, Слави? Не казвам, че всичко е в ръцете ти, но е много повече отколкото предполагаш. А трябва да приемеш и другото – че неща, които ти изглежда да са под твой контрол, всъщност не са. Както казват, мъдростта е в това, да се научиш да правиш разликата между нещата, които можеш да промениш и тези, които не можеш. А това не се получава като затвориш очи с болест и запушиш уши с радио “Хоризонт”?

И с какво ти помогна това, че оплю “лелките”, които работят в “Хоризонт”? А?

* картинката краднах от този сайт

Слави в момента не вижда. Няма как да види всички хубави неща, които се пишат за него. Ето защо предлагам да направим аудио клипчета, които да му изпратим.

Какво можем да запишем? Чудесно е да запишем благопожеланията си, за да усети, че е обичан. Но достатъчно ли е това?

Слави има нужда не само от обич, но и от мъдрост. Нека запишем любимите си пасажи от книги, да прочетем любимите си приказки – всичко, което смятаме, че може да помогне на Слави да стане по-силен и по-мъдър и всичко, от което мислим че има нужда.

Много от нещата, които запишем, ще бъдат подходящ дар и за много други хора, които не виждат, за деца, които все още не могат да четат. Отдавна ми се ще да направя нещо такова. Нека незрящите да имат повече хубави книги, нека децата да растат с хубави приказки.

Не ми казвайте за електронните четци и че няма нужда да хабим толкова време да записвме автентични човешки гласове. Слушала съм книги, четени от машина и никак не ми харесват. Може да докарват човешки глас, но не докарват нормална интонация и само ме объркват.

Като стана дума за децата, аудио клипчетата могат да се съчетаят и с хубави картинки и да се получи хубаво видео-клипче, презентацийка.

Хайде да помогнем не само на Слави, ами и на много други хора.

Можем да включим и самият Слави – с неща, които да разкаже, ако иска да изпее.

На първо време направих една пощенска кутия, на която да ги събираме: love.slavi@gmail.com

След това можем не само да ги записваме на дискове и да ги изпратим на Слави и на други, които имат нужда, ами и да ги качим в мрежата за свободен достъп.

Защо не ги качваме направо? Защото могат да се появят неща, изпълнени с омраза, както и неща, които не бихме искали децата да чуят и видят.

Кой с какво може да помогне? Идеи, съвети, инициативи, техническа помощ - каквото и да е.

И така, кампанията е за да помогне на Слави, на тези, които не виждат, на тези, които още не могат да четат, както и на всички, които имат нужда от любов и духовност. Така че каня и Слави да се включи и да свърши някоя полезна работа докато си почива и слуша птичките.

ОК, ОК, Слави, знаем, че работиш и сега, по телефона, но хайде пробвай и нещо друго. Така се раждат нови идеи

* Поздравче с Bananarama - специално за Слави

* колкото и да е смешно, това пак е от личния ми дневник тази сутрин.Докато пишех за една жена, се сетих и за Слави

Слави също е прекрасен role-model за подрастващите – честен, смел, мечтател. Което изглежда старомодно, предполагам.

Но какво става със Слави? Слави залязва в сянката на Big Brother. Слави физически ослепява, защото не иска да види, че времената са се сменили. От една страна ние имаме нужда от пораснал и софистициран Слави, но от друга страна, расте масата, за която идолите са съществата от Big Brother. Вече буквално израстват поколения възпитавани с Big Brother вместо Сънчо. Сега Слави е като Гъливер в плен на лилипутите. Като гледам злостните коментари под статията в “Дневник”, от типа на “Падна ли ни сега?!?” ми става много, много тъжно.

Не искам да превъзнасям Слави и не мога да кажа, че е “най-големият”, понеже Слави, както сам казва в интервюто си, е пълен с противоречия. Слави, обаче, е от малкото хора в тази страна, които все пак стигат до духовен, пък дори и психически, пубертет. В този смисъл той Е един от най-големите. Но все още си е пубертет. Слави иска да е достоен човек, да е смел и честен, да е рицар, самурай. И той Е, но това не може да бъде роля, в която да пребиваваш цял живот без да се превърнеш в Дон Кихот.

А Слави е вече на 40 и иска да е практичен. Вече му приляга да помъдрее наистина, да се грижи за хората единствено защото имат нужда от това, а не защото така е правилно да се постъпи, защото това подхранва образа му на достоен човек в собствените му очи. Слави вече копнее да отиде отвъд суетата на егото, там където не правиш нещата за да ти се възхищават. И той може би е отишъл там, но остава да отиде отвъд собственото си възхищение. Очевидно още не го е направил, защото няма как да го е направил човек, който казва “Който е излязъл срещу мен, добро не е видял”.

Няма как да е пораснал човек, който смята, че значението на карма е сляпа съдба, за която ти не си допринесъл с нищо, която те сполетява и ти си пред избора дали да я приемеш “като пич” или да се самосъжаляваш “като п***а”.

Тъжно ми е като чета коментари за интервюто – как това бил PR трик, замислен от злия гений на Росен. Този Росен може и да е зъл гений, не го познавам, ама Слави не ми изглежда да е човек, който злоупотребява със страданието си. Мога да си представя какво е коствало на мачо като него да заяви от TV екрана “Страх ме е”. Мисля, че това е огромен напредък, който заслужава възхищение.

Радвам се за Слави, че успя да направи тази крачка. Ще се радвам ако и повече българи направят съответстващата й – да изразят състраданието си. Не че не изразяваме състрадание – към болни деца, да речем, но да изразим състрадание към преуспял богат човек обикновено хич не ни е лесно. Ще ми бъде тъжно да гледам как изливат злобата си върху болен човек. Ще се радвам, ако Слави не се изпълва с презрение и горчивина ако някой случайно му чете такива злостни коментари.

Сега Слави е в мрак и бъркотия, с които ще му се наложи да се справя сам, понеже обкръжението ми не може да предложи повече от любов и състрадание. Дано в тази затворена консервативна система попадне нещо ново някак. Кой знае защо ми хрумна, че сестра му би могла да му чете приказки. Може и аз да му прочета приказка.

Хей, защо да не запишем мили послания на Слави и да му пратим да си ги слуша, докато очите му трябва да почиват? Може и да прочетете любим пасаж от книга, да изпеете песничка. Я, това ще го обявя в отделен постинг!

Ако изключим клипчето с “Шест кокошки”, не съм гледала Слави от около 3 години. Преди това съм му била фен на приливи и отливи. Исках да напиша биографията му, но така и не му предложих. След години купих написаната от Любен Дилов. Доста ученици я прочетоха, понеже я държа в класната стая.

Тези дни прочетох в Блогосферата за очния му проблем и споменах Слави в някои постинги. След като прочетох коментарите и разговарях със Стоянски (сина ми) за Слави, след като прочетох и един постинг за него в друг блог, пиша това:

Слави е харизматичен и енергичен. Благодарение на тези качества той успя да събере екип, на който мнозина биха завидяли. Не ми харесва прекомерната употреба на думичките “МОЯТ екип” и “МОЕТО шоу”, понеже какво би било шоуто без екипа? Не съм в кухнята, но Слави изглежда авторитарен шеф. Предполагам, че тези, които все още работят с него го правят по една или няколко от тези причини: пораснали са и не се впрягат на Слави – гледат на него с любов и снизхождение, както мъдрите възрастни се отнасят със своенравни деца, но разликата, предполагам е, че на хората от екипа не могат да си позволят да проявят твърдостта, която проявяват любящите възрастни; познават го достатъчно добре, за да са наясно как да не предизвикват гнева му и как да го ласкаят, което значи, че някои успяват да получават каквото искат; обичат работата си; обичат славата; удовлетворени са от заплащането. Тези, които не търпят да бъдат считани за собственост на Слави си отиват. На оставащите, надявам се, мъдро не им пука. Отстрани патронското отношение на Слави ми пошлее, но понякога Слави го е признавал с достатъчно чувство за хумор, което го прави симпатичен.

Слави обича работата си и изглежда въплъщение на познатото от рекламите ми “Да правиш каквото искаш и да ти плащат за това”. Ето защо го давам за пример. Не мисля, че работи толкова много само за да изкарва пари.

И все пак, Слави се кефи повече отколкото ми се нрави на парите си. Разбира се, че далеч не мога да го сравня със семейство Баневи, особено с младата госпожа, която разказва в интервюта за колекцията от джипове. Ама имаше едни купуване на мотор и подаряване на джип, дето не ми бяха симпатични.

Относно благотворителността – не знам какво Слави дарява лично без да вдига шум, но все пак подочух нещо. Защо да не вдига? Мисля, че по този начин би дал добър пример по състрадателност на нацията. Точно затова и аз описвам ромската си авантюра и бих се радвала и други да не се стесняват и да го правят. Кампаниите с sms? Ами защо да не ги прави? Едно че реално събира пари и помага, друго че и по този начин учи хората да бъдат добри.

Оставям настрана факта, че шоуто му ми доскуча с прегледа на печата, откритията на магаданския институт, задяванията с Лили Иванова, Евгени Минчев, македонците, с дежурната повърхностна критика на управляващите, с продължителното егоцентрично дърдорене на Слави по време на разговора с госта. Чак гласът му беше започнал да ме дразни и като чуех сигнала на предаването, гледах да се отдалеча от източника на звука. Няма лошо, че тия неща ме дразнят. За всяко шоу си има зрители. И без мен на Слави ще му върви бизнесът.

Но тук се появява едно фундаментално противоречие – претенциите на Слави се простират отвъд шоуто. Може би това е само игра, може би това е самото шоу, но май има хора, които му вярват. Предполагам, че не са толкова многобройни като сектата на СКАТ, разбира се. Слави има претенцията да е народен трибун, вожд и учител. Но тънката част е как това се вързва с комерсиалния характер на предаването.

Не мисля, че е несъвместимо да правиш комерсиално шоу и да изпращаш значими послания. Напротив. Слави имаше ( и предполагам все още има) огромна аудитория, голяма част от която му има доверие. Ако бях на мястото на Слави, бих използвала шоуто за да вдъхна на хората оптимизъм, вяра в себе си, отговорност. Бих им показала възможности, които не забелязват, бих им помогнала да научат повече. Знам, че с публика, която се самоопределя като безпомощна жертва и не обича да учи не е никак лесно, но за какво са умните хора в сценарния екип? А могат да се наемат и други специалисти. А самият Слави, неспособен ли е да формулира сам важни послания? Нали е вдъхновен от патриотизъм и човеколюбие?

Тъжно ми е за Слави. Надявам се някак да започне да прави по-мъдри избори, за да не ми напомня за свръхчовеците, да порасне и да бъде щастлив, за да вдъхновява хората в БГ, които имат огромна нужда от примера на пораснали Славита.

Представям си пред каква дилема е изправен. Сигурно и той усеща, че има нужда от почивка, но как да си я позволи? Предполагам, че се страхува звездата му да не залезе завинаги. Сигурно му тежи и отговорността за всички хора, които работят с него. Сигурно се страхува да остане насаме със себе си, както винаги се е страхувал – иначе щеше да работи малко по-малко. Предполагам, че сега, когато е толкова уязвим, ще има хора, които настървено и лукаво да се възползват от него.

Не мисля, че няма изход. Предполагам, че здравословните му проблеми ще отшумят след като душевното му състояние се балансира.

Надявам се Слави да избере да се оттегли за известно време и да се върне възстановен, вдъхновен и различен, ако изобщо реши да се върне.

Дано до него да има наистина обичащи го и мъдри хора. Дано намери смирението да ги послуша. Силата е в него. Само да постои в тишина и ще я чуе. То е същото като да знаеш номера на Господ Бог.

* ето тук има интервю, което се разпечатва на 18 страници. сега ще гледам видеото от neterra.tv

Днес прочетох, че Слави Трифонов има проблеми с очите, не вижда ауто кю-то и може да се наложи да се оттегли от работата си като водещ. Миналият ден и аз се събудих с проблем с очите (крайно време беше – чета поне 14 часа на ден, доста от които от монитора, не гледам надалеч и пр.). Докато вървях към работа същия този ден, поразмислих за опцията да ослепея и какво ли следва от това. С Лъчо го обсъдихме в чата и не стигнахме до твърди заключения. Със Стоян говорихме за това на вечеря и той ми каза, че на Андрей Каменов преди време му се случило да изгуби изведнъж зрението си напълно за известно време. Спомних си и за бившия си съпруг, Благо, който след като нарисува две прекрасни графики, състоящи се от множество малки точици, каза, че повече няма да рисува по този начин. А картините са прекрасни.

Не съм специалист, досега съм нямала проблеми с очите, не съм вземала насериозно тези на сина ми, едва наскоро от Лъчо разбрах какво е да имаш едно виждащо око и проблеми с другото, но искам да споделя…

Ако сега четете този текст, най-вероятно виждате поне с едното око. Да благодарим, че все още сме така и да продължим нататък.

1.

Съгласна съм, че е доста удобно да разполагаме със зрение, че за някои дейности зрението е незаменимо ( да речем шофиране, но и това беше опровергано от Ал Пачино във филма “Усещане за жена” ), но на практика незрящите могат да се справят с много повече неща отколкото си представят зрящите – не само битови, но и професионални.

Когато изгубиш зрението си, в много случаи е напълно възможно не само да продължиш да работиш пълноценно в сферата, която си работил досега, но и дори да продължиш с любимата си професия, но просто да вършиш нещата по различен начин. Не твърдя, че е лесно още от самото начало.

Напълно възможно е да се радваш на живота, понеже не всички радости изискват непременно зрение. Гледах интервюта със суингъри. Един мъж сподели, че когато след страхотен секс с непозната жена в тъмната стая, е видял жената, осъзнал, че е жена, на която в никакъв случай не би обърнал внимание ако я беше видял. Давам този пример, понеже ако цитирам Малкият Принц (“Същественото е невидимо за очите”), няма да се схване като особено убедително от прагматичните циници.

2.

Не съм съгласна с Лъчо, че ако човек ослепее, той е на практика безполезен и едно от добрите решения за него би било да се самоубие, за да не се агонизира и да не тежи на близките си.

Когато човек има нужда от помощ ( а всеки от нас всеки ден има такава нужда, независимо дали я споделя с когото и да било), той най-малкото помага на другите да развият състраданието си и да станат по-малко егоисти. Помага и на себе си като се учи на смирение и осъзнава все повече променливостта на света, необходимостта да се променяш вместо да се вкопчваш с надеждата да върнеш отминалото. Научава се и да повече доверие към света, повече вяра в добротата на хората. Понеже на практика се убеждава в нея. Така и този, който помага, и този, на когото помагат, осъзнават дълбоката връзка между всички хора, ( единството на вселената за феновете на Мартин Лутър Кинг и квантовата физика).

3.

Конкретно за Слави Трифонов, смятам, че може без проблем да продължи да бъде водещ.

Съвсем възможно е да продължи да води същото шоу и без да вижда ауто кю-то. Щом аз бих могла, значи може и той (Слави, всеки ден водя тричасово шоу без ауто кю. На сносен английски ).

Все пак, смятам, че влошаването на зрението му е знак, че никак не е лошо да попромени нещо в това шоу, с което, както казва Свилен, Слави беше добро рекламно лице на прехода, ама времената се менят. Ако Слави се промени, това би било доста стимулиращо за нацията, която го гледа. Слави, ако продължаваш в същия дух, ти просто пречиш на хората да се развиват. Щом си такъв патриот, помогни им да го направят. Порасни, за да пораснат и зрителите ти.