И защитниците и противниците на социализма у нас като че ли еднакво вярват в това, че преди 1989 у нас е имало сигурност по отношение на физическото оцеляване – храна, подслон, ниска престъпност – за (поне привидно) съгласните с режима. Не съм толкова сигурна, тъй като тогава беше възможно да бъдеш наклеветен ( дори анонимно ) за неща, които не си си помислял да извършиш, след което и да бъдеш наказан ( дори със смърт ). Не наричам „сигурност“ ситуация, в която имам осигурена храна и подслон, но всеки момент, по нечий каприз, бих могла да изгубя живота си ( дори буквално).
Сигурността, Санчо …
октомври 31, 2009 at 8:26 pm (демокрация, празни мисли)
Tags: свобода, социализъм
Шаренията на свободата
юни 30, 2009 at 11:51 am (демокрация, избори 2009, политика)
Tags: демокрация, избори, политика, свобода
Да си представим идеалната ситуация, в която политическите партии бяха идейни и ценностни сдружения, а хората гласуваха, за да подкрепят идеи и ценности. Изборите щяха да продължат да наподобяват спортни залагания, в които, колкото и да е нищожна вероятността, всеки тайничко си мечтае да удари еднолично джакпота. На повечето хора щеше да им се иска представляващата ги политическа сила да спечели солидно мнозинство, така че да може лесно да управлява в съответствие със своите ценности и идеи.
Струва ми се, че късмет ще извади оная нация, в която това не се случва, в чийто парламент могат да се чуят много гласове, които представят различни перспективи. Вярно е, че до решения ще се стига доста по-бавно и по-трудно но е по-вероятно взетите решения да са благоприятни не само за мнозинството.
Демокрацията може да е власт на мнозинството, но мен ме е грижа за губещите малцинства. В този смисъл за мен демокрация и свобода не са непременно синоними. Ето защо ми е важно малцинствата да имат право на избор във всички случаи, в които не застрашават живота, здравето, свободата и собствеността на други същества. В противен случай демокрацията би била просто инструмент на тоталитаризма.
Ако сте свикнали да възприемате демокрацията като неизменен синоним на свободата и ви се струва, че говоря глупости, ще ви дам примери:
Ако управляващата партия със солидно мнозинство приеме закон, с който забрани практикуването на частен бизнес, а на вас не ви харесват условията за работа на предлаганите работни места? Това вече се е случвало в нашата страна по време на социализма.
Ако управляващата партия със солидно мнозинсто реши да национализира цял отрасъл и да превърне държавата в монополист, а вие работите в същия отрасъл като собственик на бизнес или професионалист, който предпочита досегашния си работодател и свободата да го напусне и да работи за друг ако условията вече не му харесват? Това вече се е случвало в страни с развита пазарна икономика и дългогодишна парламентарна традиция.
В такива случаи, ако сте от малцинството, което просто иска да практикува професията си при условия които му допадат, ще ви се наложи да емигрирате. Ако, обаче, страната ви е част от по-голяма международна общност (като ЕС или някогашния източен блок) и правилата в по-голямата общност са същите като в страната ви, ще трябва да заминете доста надалеч. А ако не е позволено да излизате извън страната, понеже тя се управлява от патриотично мнозинство?
Още по темата в Свободата да се роиш
покрай L’EUROPEO: Стената
април 27, 2009 at 1:37 pm (демокрация, медии, политика)
Tags: демокрация, медии, свобода, социализъм
(прекрасен брой)
Нужно ми е време за да осмисля социализма. Не искам да бързам да приема политически коректно становище. И без това сме под натиск да поглъщаме информация, която нямаме време да изследваме сами и да приемаме за свои политкоректни или точно противоположните им гледни точки. Без нюанси.
При социализма не бях под натиска на неовластени хора да вярвам в политкоректното; сега съм. Много по-конформистко ми изглежда сега – блогосферата налага конформизъм; някогашните ми приятели – не. Вече е все по-трудно да водиш истински разговор – да се отделиш от идеите, да ги сравняваш и пр. Сега повече хора като че намират част от идентичността си в политическите си убеждения, и здраво се държат за тях. Затова и не могат да разговарят сериозно за тях, да не би да ги изгубят или пък да чуят насмешливото „get a life“. А аз се чудя какво всъщност е животът според тези, които ми казват, че нямам такъв.
Свободата да се роиш
април 7, 2009 at 11:41 am (демокрация, политика, празни мисли)
Tags: свобода
На мен не ми пречи да чувам говор на непознати езици докато вървя по улицата, но пък не ми харесват дрехите и прическите на повечето ми съграждани; не ми харесват и телевизиите, които гледат повечето ми сънародници. И все пак не ми е чак такъв проблем, защото мога да не включа телевизора и да не се вглеждам във външността на хората. Ако живеех в студентско или ученическо общежитие, обаче, щях да имам сериозен проблем, защото силните звуци ме съсипват.
Прекрасно е да бъдем отворени за различното, защото така може да открием много неща които ни харесват. Прекрасно е да бъдем толерантни, за да не се опитваме да налагаме предпочитанията си върху хората с различни вкусове и ценности и да си спестим конфликтите и насилието. Но още по-прекрасно е да не бъдем принудени да живеем със съседи, чийто начин на живот непосредствено ни въздейства и угнетява.
Ето защо приветствам разпадането на империите и националните държави, възникването на автономни области, малките самоуправляващи се общности, миграцията, разводите, люспенето на партиите, правото на самоопределение, политическата некоректност, правото да не наемаш/държиш на работа хора, които не ти харесват.
Бих работила за осигуряването на пространства, в които хората да бъдат това, което искат в които да са свободни от демократичния натиск. Бих учила хората на смирение, за да не се изкушават да налагат вкусовете и ценностите си на съседите. Бих защитавала правото им мирно да предлагат културен обмен, както и да отказват такъв.
Предполагам, че в такъв свят не само би процъфтявал културният бизнес, но и биха нараснали възможностите да наблюдаваме множество жизнеспособни модели на съществуване.
В такъв свят, обаче, не отпада необходимостта от глобално сътрудничество, а оттам, вероятно и на глобални организации, които да решават планетарни и общочовешки проблеми. Нещо като съвет на старейшините, в който всички общности, без оглед на размерите и богатството им, да бъдат равнопоставени и равнопредставени. Но това е друга, още по-необмислена тема.
Без авторитет
февруари 14, 2009 at 3:48 pm (art of living, родители)
Tags: деца, независимост, родители, свобода, тълпите
Психологията на тълпите твърди, че потребността да се подчиняваме на авторитети е вродена и се проявява когато сме в група. Ако това е вярно, допускам, че колкото по-често се проявява, толкова по-лесно се случва това всеки следващ път.
Попадала съм в групи неведнъж – в училище, на работа, и във формални и неформални организации, но така и не успях да се слея с тълпите, да се изпълня с чувствата им, да се възторгна от водачите им и да си изгубя ума. По-скоро се е случвало по неволя да стана лидер, отколкото да изгубя собствената си преценка. А в повечето случаи съм предпочитала да си тръгна.
Не че имам нещо против колективната работа по принцип. Напротив – смятам, че колкото повече ресурс изисква разрешаването на един проблем, толкова по-добре е това да се свърши от група, но сдруженията на съзнателни хора, които не се обезличават и уеднаквяват са съвсем друг въпрос, и в тях всеки е лидер по своему, но за това – друг път.
Предполагам, че една от важните причини да се науча да разчитам на собствените си преценки е израстването ми в относително уединение, далеч от детската градина. Прекарвах доста време в самотно размишление или творчество и се чувствах отлично в собствената си компания. Когато на 5 тръгнах на полудневна забавачка, във времето за свободни занимания не се притеснявах да съм сама ако това което правят другите не ми е интересно. Месец и половина след началото на втората ми година там, на 6, реших че ми е омръзнало и толкова настоявах да тръгна на училище, че накрая се съгласиха да ме вземат.
Вярно, различавах се от съучениците си, но не се случи онова, от което се страхуват толкова много родители – справих се с общуването; и макар че винаги съм прекарвала повечето си свободно време сама и съм работила сама, продължавам да се справям. Дори смятам, че с мен се общува лесно точно защото съм прекарала повече време сама и съм се научила да се чувствам добре дори и ако другите не ме харесват или не са съгласни с мен. Тъй като съм свикнала да се различавам, различността не ме плаши и изпълва с агресивност.
Струва ми се, че да настояваме детето „да се научи да общува“ в „социална среда“ често означава да настояваме да се научи да се слива с тълпата – да се обезличава и да подтиска критическото си мислене. По-добре е да научим децата си, че ако си в Рим, понякога е добра идея да правиш като римляните, а понякога не е . Майсторлъкът е в това да направиш разликата, а майсторлък се учи от майстора, а не от тълпата.
Други текстове по темата:
Писна ми от свободата на словото. Честно!
октомври 2, 2008 at 9:14 am (активизъм, демокрация, медии, политика)
Tags: ДАНС, демокрация, свобода, свобода на словото
Докато надзъртах надолу от прозореца на кулата си от слонова кост, забелязах, че някои хора се вълнуват от действията на ДАНС. Доколкото схванах, притеснението е за свободата на словото.
Всъщност и преди да чуя за това, винаги съм се автоцензурирала като оставям следи в Интернет. Защо? Елементарно: защото не искам да си навлека неприятности от хора с власт и изолация от страна на хора без.
Сега защитниците на свободното слово ще скочат и ще кажат: ето това е възмутителното – че живеем в държава, която ни кара да се страхуваме да говорим, и по този начин важна информация не достига до хората, а те имат право да знаят.
Принципно съм съгласна, че е по-добре да не се страхуваме да говорим, отколкото да се страхуваме, но проблемът е, че тук, в България, да знаеш какво се случва, не означава да се опиташ да поемеш отговорност и да го промениш. Всъщност, изглежда, че хората знаят доста. Медиите бълват негативни новини, а от сергии и книжарници книгите за мафиоти и политици се купуват като топъл хляб. Всеки е наясно за обръчите от фирми, корупцията, източването на ЕС фондове и т.н. Е и?
Как хората използват тази информация? Опитват ли се да променят нещо или по-скоро просто си чешат езиците и на практика приемат статуквото, т.е. по този начин просто изпускат парата и добавят тухли в стената на ситуацията, която не харесват. Всеки ден „истината“ им помага да затвърдят усещането, че са малки, жалки и безпомощни, така че е по-добре да са хитри и да се спасяват сами, поединично, като играят по установените мръсни правила, от които се възмущават.
Честно казано, за мен няма да стане по-зле, когато медиите спрат да показват къщите на Доган и репресиите над журналисти. Може пък тогава хората да насочат интереса си към нещата, за които са непосредствно отговорни – здравето си, децата си, работата си. Може пък да поискат да се погрижат истински за тях, а оттам и да се противопоставят на всички практики, които се изпречват на пътя им. Така може да започнат да създават и изискват качество.
В това време, поради липса на свобода на словото, журналистите могат да си вадят хляба с позитивни новини и да показват личности и организации, които се опитват да правят света по-добър. Ако ли пък показват такива, които успяват с ум, сърце и труд, хората може да започнат да вярват, че е възможно да поемат отговорност и да създават живота, който (уж) искат.
Ако бъдем реалисти, ще си признаем, че със или без „свободни“ (т.е. негативни) медии, народът ще продължава да си мрънка, да поддържа легенди и разпространява слухове, които имат същия ефект. Дали журналист е заснел сараите на Доган или не, не би имало никакво значение. Важното е, че хората вярват, че ги има и прекарват дните си във възмущение вместо в радостта да си вършат работата и да не позволяват на когото и да е да им пречи. Ако беше обратното, пречките щяха да бъдат недопустимо недоразумение, което трябва да се отстрани своевременно, а не норма, с която да съобразяваш целия си живот.
: 
: 
: 
: 
: 
: 
: 
: 
: 
: 
: 
Ще си вземеш ли бонбон?
май 29, 2008 at 11:12 am (science, Наука, религия, философия)
Tags: предсказване, религия, свобода, философия
Някои атеисти вярват, че вселената се движи по строго фиксирани закони и че ако знаехме законите и всички начални условия, щяхме да можем да предсказваме съвсем точно. Те вярват, че науката непрекъснато ни приближава до този идеал.
По същият начин някои религиозни хора вярват, че Бог е измислил точно всички подробности и каквото е записал в тефтера, това ще ни сполети. В това вярват и тези, които смятат, че някои гадатели са способни да предсказват точно бъдещето.
Вчера една учителка по немски дала на класната тема “За какво съм се родил” и поискала отговор в рамките на 15 изречения. Ако живееш в свят, в който всичко е вече предопределено, включително избора ти на бонбон в червен или жълт станиол (както казваше майката на Форест Гъмп, животът е кутия с бонбони), как би отговорил на въпроса “За какво съм се родил?” в или извън рамките на 15 изречения?
Или смяташ, че имаш истински свободен избор и точно ти (а не Бог или природните закони) решават да оставиш или да не оставиш коментар?
Ако мислиш, че си струва текстът да стигне до повече хора, гласувай за блога
деликатни размишления
април 21, 2008 at 11:24 am (демокрация, политика)
Tags: войни на тангра, демокрация, ислям, мюсюлмански забрадки, патриархат, свобода, семейни ценности
Партията на мнозинството в Турция смята, че на жените трябва да е разрешено да носят забрадки в университетите. В Ирак жените все по-често са притискани да носят забрадки. Колко трябва да е зряло едно общество, за да даде свободата на всеки да избира дали да носи забрадка или не?
Ако някои уязвими групи от населението, като например жените, биват притискани да се откажат от нещо, с което не пречат на никого, да ги подкрепим ли и по какъв начин, или да не се намесваме с аргумента, че уважаваме културните различия?
За момент си представям как пуритански настроени мюсюлмани се обединяват с Войни на Тангра и решават да се борят за традиционните семейни ценности. От жените се очаква да се омъжват девствени да въртят къщата и да вземат разрешение да се видят с приятелки на кафе (от приятелка туркиня знам, че живеещи в градска бг среда мюсюлманки плащат за операция, създаваща илюзията за непокътнатост на девствената ципа, а с Войните на Тангра можеш да се запознаеш лично).
Мислиш ли, че мъжете в тази страна биха могли да изградят етническа стабилност, обединявайки се около патриархалните ценности? Интересно какво могат да измислят жените. Или смяташ, че нашето общество е имунизирано срещу лудостта?
Ако те кефя, гласувай за мен тук
Свободата да бъдеш уязвим
април 2, 2008 at 11:07 am (art of living)
Tags: бърза лента, свобода, успех, уязвимост
*протестант – използвам тази дума в преносен смисъл, който някои ще разберат, а на други ще обяснявам друг път. Ако някой има време, да даде линк към пояснение или да остави коментар. Надявам се идентифициращите се с някоя протестантска деноминация да не се обидят.
Допреди няколко години бях основно заета с изграждането на бизнес. Интелектуалните ми търсения бяха съсредоточен в маркетинга и брендинга; интересувах се от психология като ключ към манипулацията на пазара. Мечтаех за финансова и пр. сигурност. Бях нормален представител на западната цивилизация, т.е. обсебена от протестантския* й дух.
Спасителският ми манталитет и чувството за отговорност към други хора запълваха останалото празно място, което ме издигаше над обикновените протестанти* до ранга на Батман и Супермен.
Живеех на бързи обороти и работех дълги часове. Смятах, че най-важното на което мога и трябва да науча учениците си е да бъдат ефективни и преуспяващи в ученето и работата за да се крепят на светлинни години от гетото. Последният клас, на когото бях преподавала в гимназията ме покани на фотосеанс за абитуриентския албум. Първоначалната идея за шаржа ми включваше балонче с думите “Who wants to be a millionaire?” Принадлежеше на мой ученик, който наскоро завърши Харвард. Още си спомням колко беше озадачен, когато в един учебен час ме попита какво е важно за мен, а аз му казах, че е важно да изкарвам достатъчно пари по приятен за мен начин. “И не ти ли пука какво ще стане с нас?”. Не помня какво отговорих и не помня да бях убедителна. Идеята, че успехът означава да изкарваш парите си по начин който ХАРЕСВАШ май беше единственото, което ме отличаваше от протестантите*.
Днес уча децата на същите неща, но знам много повече, опитвам се да им покажа по-широка перспектива и се надявам освен ефикасност, да постигнат и мъдрост. Подготвям ги за свят, в който бързата лента представлява описаното от Никодил, но се надявам мъдростта да им покаже посоката, а образованието да им даде уменията да го променят.
Днес знам, че докато препускаш по бързата лента, забравяш най-малко две неща – че си смъртен и че си свързан. Често е невъзможно да си ги спомниш докато се движиш бързо и се налага нещо да те извади насила от пътя. Разбира се, не е задължително да катастрофираш. Можеш да отбиеш встрани, да поседнеш на земята и да почувстваш по-широкия контекст. Ето как, докато покрай тебе профучават колите, можеш да осъзнаеш че си:
смъртен
Искаш ли в края на живота си да заявиш гордо като един от преуспелите “През целия си живот не съм правил нищо което искам.”?
Смъртта не винаги те намира подготвен, години след като си се наслаждавал на пенсионерския живот, в чисто и уютно легло. За разлика от Майк, може да не ти даде еднодневно предизвестие, та да се опиташ за един ден да свършиш отлагани цял живот неща. Представяш ли си точно тогава да осъзнаеш, че дълго време си се катерил по стълба, която не е подпряна на правилната стена?
свързан
Ти може да си мислиш, че си далече от гетото, но не забравяй, че хлебарките допълзяват и до най-високите етажи на хубавите сгради. Докато летиш по магистралата, понякога се случва да изскочи някоя гадинка и да обърне колата ти, дори и ако е от онези с големите гуми.
Осъзнаването на собствената уязвимост е освобождаващо. Когато си наясно, че познатите средства може да са много скъпи и сложни, но ти дават единствено отсрочка, просто се отказваш да се бъхтиш за да ги осигуриш. Ако си я докарал дотам че да харчиш пари за бронирана кола и сложна охранителна система, ако ти отнема много време да поддържаш репутация и да охраняваш информация, значи си станал доста по-уязвим от тези, на които не им се налага да правят това.
Ако хората наистина са толкова опасни за колкото ги смяташ, рано или късно ще намерят начин да те наранят. Струва ли си да прекараш целия си живот в изтощителни опити да се презастраховаш? А ако хората не са чак такива злодеи, от какво всъщност те е страх?
От какво се страхуваш?
Ако те кефя, гласувай за мен тук.
По-стари по темата:
