полетът на костенурката

Последният път когато дадох пари на Албена беше преди две седмици. Продължаваме да се виждаме за малко два пъти седмично, когато идва да чисти. Вчера отново я питах дали внучката й си е дошла, но тя каза, че все още не е. Третата версия за заминаването й на изследвания беше като първата – с роднина от Чирпан, който има подобен здравословен проблем.

Чудя се какво става; прехвърлям хипотези – примерно, че момичето е взето за робиня, че белите петна в паметта на Албена растат и т.н.

Миналата седмица се опитах да подпитам хамалите, които пренесоха офиса дали познават Албена, но не задълбах много, понеже не ми се искаше и те да се интересуват много от мен, така че не можаха да се сетят за нея.

Последните пъти Албена е някак посърнала. Споделя ми за нейни здравословни проблеми и я убеждавам да отиде на лекар. Не я питам дали има нужда от нещо, и тя не иска нищо от мен.

Искам да разбера истината, но не искам да я притискам и да я оставям с горчивото чувство, че й нямам доверие. По принцип мразя да изобличавам лъжите на хората, дори и когато са очевидни. Става ми тъжно за тях и не винаги разбирам защо го правят.

Чудя се докога ще се сдържам да не й тикна в ръцете пари. Странна ситуация. Чувствам се леко садистично.

Миналата седмица Грозданка ми съобщи, че отново имат натрупан неплатен наем за 6 месеца. За няколко дни сроковете за плащане или изгонване се скъсиха от 2 на 1 месеца, а накрая стигнаха 3 дни. На това отговорих с дълга реч, че семейството й разполагаше с цяла година да промени нещо в живота си. Освен това й напомних, че е индивид, който може да помисли извън рамките на стадото, след като очевидно притежава качества, които повечето й роднини не притежават. Не знам дали съм действала като змията в райската градина и дали някое симпатично момиче ще се измъкне от този патриархален капан.

Относно документите за социални помощи, обясних й какво да направи и се разбрахме да действат сами и да ми се обадят ако имат затруднения.

Всички са още живи, което не ги прави здрави и процъфтяващи, разбира се. Наясно съм, че ако се захвана сериозно мога да направя нещо, което осезаемо да подобри положението им, пък и на повече цигани, но не се захващам. Нямам благовидно оправдание. Занимавам се с компенсиране на пораженията нанесени от околната среда върху интелектуалното и други развития на група млади хора. Може би в това има повече смисъл – така се увеличават способните и желаещите да правят добре смислени неща.

Струва ми се, че да лекуваш пораженията, нанесени от българското образование и манталитет е по-трудно отколкото да промениш бита на циганите. С последните нещата са по-простички и опират до кокала. Но първото ми е по-интересно, и някак по-важно. Може да е заради “параноята” ми, че огромни маси българи ще се срутят в ситуацията на циганите поради растящото невежество, в съчетание с нараставащата сложност на съвременния свят.

Опрях дотам да плаша учениците си с работа в sweatshops. И някак не съм сигурна дали значителна част от тяхното поколение (и не само) няма да е лишена и от тази възможност.

Докога българите ще живеят на магия?

ако те кефя, гласувай тук

UPDATE: дадох 10 лева 10 минути след публикуването.

Мина Албена. Върна ми едната книга и каза, че другата внучката й е взела със себе си и ще я върне като се върне от изследвания. Каза, че линейка ще заведе 4 деца на изследвания (не роднината от Чирпан с автобус, както беше предишната версия). Попитах я как точно се казва внучката. Афизе. Не Албена. Била си сменила името с турско – така било по документи.

Не знам дали д-р Караманова ще е склонна да направи втора справка, но срам не срам, ще й се обадя пак в понеделник. А рецептите които виждах бяха на името на Албена или така ми се струва? Дали да притесня д-р Вълканов с друга версия – дали лекува баба от венерически болести и пр. Ама че тъпо.

Попитах Албена дали има някакви документи за тези болести да ми ги покаже да видим за какво става въпрос, дали е толкова страшно колкото си мисли. Тя каза, че всички документи са с момичето в София, но като се върне, ще ми ги донесе.

Показа ми някаква закуска, която Мария дала за малката внучка. Не я питах дали има нужда от нещо. И тя не ми поиска нищо.

Ако знаех истината, щеше да е по-лесно, но аз не я знам. Знам че Албена ме е излъгала за болестите, но колкото и да изглежда странно, това не е най-важното.Смятам за нещо обичайно хората да послъгват и драматизират, когато се налага да поискат помощ, понеже е обичайно да им отказват помощ. На мен ми се е случвало в критични ситуации да искам заем от приятели и да не получа, въпреки че е ставало въпрос за неголяма сума, която съм поемала ангажимента да върна в точно определен няколко месечен срок, а освен това никога не съм имала репутацията на измамница. Отказвали са ми не защото не са ми имали доверие или защото не са имали възможност, а защото не са искали да си развалят рахата и заради табутата, които имаме по отношение на парите. Отказвали са ми с лекота, защото в редките случаи, в които се реша да поискам нещо, го правя по такъв начин, че този от когото искам да може да ми откаже без да се чувства неудобно.

Аз също не обичам да ме притискат. Ето защо ми беше лесно да давам на Албена. Тя никога не е настоявала за каквото и да е. Обикновено аз я разпитвам как са и от какво имат нужда и смятам колко пари са нужни. Бях решила да осигурявам основно парите за храна, но после започнах да давам и за отопление и за лекарства. Не знам, обаче, дали Албена и до този момент е наясно, че така или иначе щеше да получава по 50лв на седмица за храна, както и по някое допълнение за отопление, без да се налага да ми иска спешно за лекарства. Често си мисля, че точно в това не е сигурна и точно затова понякога започва драматично с лекарства – просто защото не е прието някой да дава пари на друг освен ако случаят не е много специален. Мисля, че е права да се чувства така – опирам се на моя собствен опит – винаги съм смятала за унизително да ме разпитват за какво ми трябват поисканите пари – или имаш пари, доверие и желание и даваш, или нямаш и точка. Не съм обяснявала и драматизирала, не съм и получавала.

Всеки път, когато съм давала повече от 50 се е налагало да увещавам Албена да ги вземе, за да има какво да ядат, след като си платят лекарствата и пр. Но може би това е част от тактиката. Знам ли? Самата презумпция, че някой е болен от туберкулоза е вид натиск. Ако внучката е здрава, бих действала по друг начин – бих й намерила работа.

Това което знам е, че не знам достатъчно, че гадая. Ако се опитам да разбера със сигурност, може да се вкарам в ситуация да знам неща, които е по-безопасно за мен да не знам. Ясно е, че щом Албена прави тези неща има нужда да ги прави. Дали причината е, че я пристиска някой е друг въпрос. Очевидно е, че тази жена има голям кахър, но е доста вероятно да е твърде срамен, затова няма как да каже истината. Има майки и баби, които не искат дъщерите / внучките им да се продават, затова и разказват благовидни истории за тях.

Помагала съм за какво ли не на кого ли не. Малко са хората, които оценяват направеното и се замислят за моите усилия. Обикновено ги разпознавам. И мисля, че Албена е една от тях. Ето защо, когато не лъже, когато си говорим в кухнята понякога се разплаква в съвсем неочаквани моменти. И на мен ми се е случвало да съм на ръба на сълзите, когато някой прави нещо за мен просто от доброта – защото ми се е случвало изключително рядко.

Наблюдавам Албена от месеци, и винаги съм била наясно, че понякога ме послъгва. Открила съм толкова общи неща между нея и мен. Сега изглежда да съм в ситуация, в която трябва да избирам между нея и мен, но не съм сигурна дали това е ситуацията. Егото ми смята, че точно сега трябва да се измъкна, да се възползвам от благовидния предлог, че съм без “сигурната” работа. Ще ми олекне на бюджета, а оттам и на ума, който не е овладял до съвършенство умението да не се притеснява за солидните сметки в края на месеца, за месеците, в които няма работа, както и за поредния следващ сезон, в който няма никакви гаранции че ще има.

Поживях някой и друг ден с нагласата, че ще приключа с финансирането на Албена и ще ми олекне, дори вече се чувствам по-лека, но и с усещането, че не знам истината. Не искам да действам от гледна точка на егоизма, а от по-висока и по-широка перспектива. Сега се питам дали Албена ще позвъни тази сутрин или не.