Бай Тео – Единственият Учител

октомври 8, 2009 at 10:50 am (art of living, science, Наука, активизъм, образование, професия учител, хора)
Tags: , , , , , , ,

Чух за този учител миналата година – от мой ученик. Той твърдеше, че това е ЕДИНСТВЕНИЯТ в България учител по физика, който МОЖЕ да подготви ученици за олимпиада. Живее в Казанлък и преподава безплатно. От цялата страна за уикенда идват ученици.

Днес, благодарение на друг ученик попаднах на интервю с този човек.

Истина е, че човекът не взема пари. Съществуването на школата му е възможно благодарение на собствените му спестявания, помощта на общината и на фондация, създадена от негови ученици.

Ще си позволя да цитирам мнението му за българското образование в момента, тъй като изцяло го споделям, а повечето хора не ми вярват:

„има огромна маса ученици, които нищо не знаят. И ако дойде да ги изпита една европейска комисия, моето лично мнение е, че 90 на сто от учениците в България няма да завършат средно образование.“

Ще цитирам и мнението му за широкото образование, тъй като изцяло го споделям, но засега нямам сили да говоря с всички за това, но някой ден ще го направя:

„Оказа се, че преподаването може да бъде една много вдъхновена от Бога дейност. Подобно на картината на Микеланджело, където Господ вдъхва живот на Адам, и тук ние вдъхваме духовен живот на тези деца. И това е работа, която ни доближава до Господ. И като емоция да създаваш личности е нещо изключително. Защото не е достатъчно само да можеш да си решаваш задачите. Има много хора по света, които могат да си решават задачите. Но за да направи човек свръхпостижение, трябва да бъде една многосвързана личност. Трябва да има огромна култура. И не просто техническа култура, а хуманитарна култура. Не случайно в най-големите американски университети след като си вземат всички други технически изпити, имат поне осем хуманитарни предмета. Защото се смята, че един човек, който ще става професор, трябва да може да направи едно грамотно изказване или да напише есе. И затова смятам, че когато съм успявал да накарам мои ученици да се разплачат пред картини на Сезан в Ермитажа, не е по-малко постижение от това, че съм изкарал осем златни медалисти на олимпиади.“

Прочетете интервюто тук. А това е адресът на фондацията.

А аз си мисля за това, че все пак до него достигат тези, които могат да си платят пътните до и нощувките в Казанлък. Чрез фондацията можете да помогнете и на тях. И хайде, моля, тарикатите да не пишат, че винаги става въпрос за пари, щото прекомерната циничност е тъпа.

15 Коментара

Вярваш ли в Призванието?

август 20, 2009 at 10:31 am (science, книги, образование, работа, успех, хора)
Tags: ,

Като съм тръгнала да възхвалявам Рамачандран, да отбележа и това, че от осемгодишна възраст преминавал от една страст към друга, и че ако не бил станал невролог, щял да е археолог и да изучава древния Шумер, Месопотамия и долината на Инд. Предполагам, че е щял да бъде точно толкова добър, отдаден, продуктивен и щастлив. С което пък искам да кажа, че не вярвам в Призванието – единствено, върховно и едноформено (така както не вярвам в романтичната теория за половинките).

Хората имат потенциала да вършат добре много различни неща. Освен това, ако любопитството им не е убито, то ще ги влече към различни области. Ако не заглушават гласовете, които задават въпроси, твърде вероятно е да има доста хора, които се интересуват от всичко (особено ако са в стимулираща среда).

Ето защо не споделям тревогите на младите хора, които бързат да изберат и да специализират, но ги разбирам, защото знам как ги притиска средата. Сигурна съм, че предстои години наред да разнищвам тази тема, но засега просто я подхвърлям заради тези, с които напоследък я обсъждаме.

Припомням им това свое писание (отпреди 2 години и половина) и препоръчвам горещо книгата „Любопитни умове„- 27лични истории на големи съвременни учени. Може би ще подействат успокояващо фактът, че от физика и математика някои са стигнали до психология, както и фактът, че отпаднал от училище заради проблеми с наркотици и липса на интерес към образованието работник на бензиностанция може да бъде поканен за участие в тази сбирка.

6 Коментара

За общоприетото в науката+

август 20, 2009 at 10:07 am (Наука, виртуална култура, образование)
Tags:

Рамачандран казва „Мразя навалицата в науката. Не си падам по големите научни конференции. Казвам на студентите си:“Когато ходите по тези срещи, вижте посоката, в която са тръгнали всички, за да можете да поемете в обратната. Не се водете по модата.“

Скептицизмът и различната гледна точка са хлябът и солта на науката, и на теория учените го признават, но на практика? На практика научната тълпа успява да стъпче „дисидентите“ – толкова успешно, че някои идеи просто потъват. Това се случва заради порочния начин, по който се гради „общоприетото“ в науката: за да се смята, че съществуваш като учен, трябва да публикуваш. Първо трябва да те одобрят, а често тези които одобряват просто не искат да популяризират изследвания, които биха могли да подронят собствените им позиции. Колкото повече хора са съгласни с теб, толкова по-лесно публикуваш и толкова повече те цитират (с което ставаш известен и те смятат за авторитет и те цитират още повече).  За да си подсигуриш потупване по рамото, и ти потупваш по рамото. От подкрепата на „общността“ в голяма степен зависи и финансирането, което ще получиш за да работиш (понякога нещата могат да опират чак до кокала, т.е. заплатата, с която оцеляваш физически).

Разбира се, ако няма как да се реализираш като учен, можеш да си вадиш хляба и по друг начин, но тъжното е, че идеите ти потъват в неизвестност. Днес можеш да ги публикуваш сам в Интернет, но какъв е шансът да бъдат забелязани от някой, който би искал да ги изследва? А колко идеи са потънали преди Интернет? А преди английският да се превърне в lingua franca на науката?

Днес, благодарение на Интернет и английския, може да се събере и подреди наличното знание (да речем под формата на mind map), така че за всеки да са видими и непопулярните позиции, пък и за да може ВСЕКИ, който иска да стигне до границите на завладените от науката територии да го направи бързо, лесно и сигурно. Бях писала за това тук. Моделът може да е като онзи, който предложих за историята. Хубаво е да се помисли и за начина, по който да се показват връзките между различните области (вероятно с тагове).

24 Коментара

За сложните машини

август 20, 2009 at 9:43 am (Наука, образование)
Tags: , , ,

Чета за Рамачандран и нежеланието му да ползва сложни уреди. Тъй като в известна степен споделям това отношение към машинариите, чудя се дали е задължително да ги използваме за да стигнем до същината. Днес на много физици им е ясно, че източните философии преди хиляди години са стигнали до същите прозрения (виж това и това). Бихейвиористи (понеже не се интересуват от мозъка) и лаици (понеже не са в час с науката) са стигали до идеята за пластичността на мозъка и са постигнали забележителни практически резултати. Вероятно задълбочаването в миниатюрни продробности благодарение на свръхспециализацията и боравенето със свръхсложни машини отнемат голяма част от мозъчния ресурс и понякога са отговорни за изгубването на общата картина.

9 Коментара

Черният лебед

юли 14, 2009 at 9:54 am (Наука, бизнес, икономика, книги, философия)
Tags: , , , ,

Една пуйка всеки ден получава храна от стопанина си. С всеки изминат ден става все по-уверена, че той я обича и ще продължава да се грижи за нея. Минават хиляда дни. На хиляда и първият стопанинът заколва пуйката.

През 17 век в Европа вярват, че всички лебеди са бели. Изразът „Черен лебед“ означава нещо несъществуващо и невъзможно. До 18 век, когато в Австралия европейци виждат черен лебед.

Насим Талеб умее да открива поуките във всяка история и пролуките в човешкото мислене. От една страна го прави, за да се забавлява ( той предпочита да работи малко, да чете интересни книги вместо да гледа телевизия и да чете вестници, да говори с интересни хора, да се разхожда, да съзерцава), а от друга, за да се предпази и да спечели от случайността – особено от онези неочаквани събития с големи последици, които нарича „Черни лебеди“. Хобито му е да дразни хората, които вземат твърде насериозно себе си и качеството на познанията си, на които не им стиска от време на време да си признават, че не знаят. Интересува се основно от това как да вземаме решения в условията на недостиг на информация и разбиране, за да не се превърнем в пуйки.

Фен е на Пиер Хюе, Пиер Бейл, Попър, Поанкаре, Монтен, Хайек, Манделброт, Дани Канеман, Амос Тверски и т.н. Нарича себе си емпиричен скептик и епистемократ :)

В новата си книга (вече я има и на български за 15 лв., докато от „Хеликон“ си я купих на английски за 9.95 преди няколко месеца), Талеб отново е многословен и сладкодумен. Запознава ни с добри и лоши мислители и практики от областта на науката, бизнеса и философията. В индекса си подчертах доста имена. Има и дълга библиография.

По-рано съм писала за другата му книга:

Надхитрени от случайността

Надхитрени от случайността 2

12 Коментара

Пътят на учебника

април 9, 2009 at 3:02 pm (Наука, образование, професия учител)
Tags: , ,

За пръв път е клонирано животинче през 1952 – попова лъжичка. Тъй като това се е случило отвъд желязната завеса, това събитие не е отразено в социалистическите учебници. През 1986, обаче, в СССР е клонирана мишка. Не си спомням този факт да е бил споменаван в часовете ни по биология по онова време, макар че учителката ни ни преподаваше малко повече отколкото написаното в учебниците. За пръв път чух думичката „клониране“ покрай овцата Доли (след 1997). Бих се учудила ако понятието вече е влезнало в българските гимназиални учебници по биология. Още повече бих се удивила да чуя, че българските учители по биология или философия поставят за обсъждане въпроси, свързани с клонирането.

Знам, че не е икономически оправдано училищните учебници да се редактират и преиздават всяка година, но учителите, биха могли да насочват вниманието на учениците си към нови значими събития в науката, когато преподават свързан с тях материал. Предполагам, че повечето ни учители научават за тях от телевизионните новини, понеже малка част от тях сърфират в Интернет, а още по-малка владеят чужди езици, за да могат да прочетат по-сериозни статии. Интересно ми е колко значимо трябва да е едно научно откритие / събитие, за да влезне в българските училищни учебници и колко време е нужно за да се случи.  А дали е нужно?

17 Коментара

Дали не съм от другите?

март 19, 2009 at 12:48 pm (science)
Tags: ,

Тъкмо зачетох „Цивилизацията. Нова история на западния свят“ и попаднах на “ … когато неандерталците започнали да измират, оставяйки Homo sapiens sapiens като единствения оцелял човешки вид.“

Чудя се дали историците са сигурни, че не са съществували повече човешки видове от описаните дотук в учебниците, и как можем да сме сигурни, че някои от другите видове не са оцеляли и не продължават да живеят … например между нас, „цивилизованите“ хора?

Когато казваме „нашият човешки вид“, откъде знаем, че всички принадлежим към един вид? Все пак на повечето хора не са правени и (доколкото ми е известно от собственото ми битие) не се правят генетични изследвания, а дали е задължително разликите ни да са физически видими? Ако се окаже, че на земята съжителстват няколко човешки вида, дали това няма да доведе до нов вид шовинизъм и сегрегация?

За да зарадвам Хейзъл, ще споделя, че в този век са открити останки от хобити ;) Казват им Homo floresiensis

16 Коментара

Светът е оцелял, защото …

септември 23, 2008 at 11:43 am (science)
Tags:

Очевидно е минало доста време преди хората да осмислят връзката между сексуалния акт и раждането на деца. Как в жената по някое време се заражда нов живот е било мистерия. Това ме накара да си задам въпроса как хората са се научили, че трябва да прерязват пъпната връв и да почистват плацентата и пр. Ако това е било резултат от интелектуално откритие, си е доста удивително, че сме оцеляли :) Тогава се сетих, че всички бозайници се справят с това – инстинктивно.

Вероятно и при нас е било инстинкт. А сега ни учат на това – ако не в училище, то знанието се предава от поколение на поколение в домашна обстановка. Чудя се дали ако мъж и жена заченат дете и никой не им е преподал знанието за зачеването и раждането преди да заживеят изолирано от социална група, ще се справят инстинктивно с прерязването на пъпната връв.

Дали е достатъчно да си лишен от предадено ти знание за да се събуди инстинктът или някои инстинкти са съвсем закърнели у човека? Дали и първоначално не сме били доста по-слаби в инстинктите за сметка на интелекта – нещо като мъничък хитър Давид сред големите силни животни и стихии.

—

Опит за изследване на подивяването можеш да разгледаш в романа „Повелителят на мухите“ (Lord of the Flies) – какво се случва с група момчета, които остават без възрастни на самотен остров.

Ето и моят текст за дивите деца.

5 Коментара

Моята религиозност

май 15, 2008 at 11:25 am (science, Наука, празни мисли, религия)
Tags: , , , ,

Чета “The Bell”, роман на Айрис, в който се разказва за една малка християнска комуна. В една глава се цитира текст, който една от комунарките чете пред останалите – за кого ще има и за кого няма да има милост, кой ще отиде в Ада и кой в Рая и пр. Ето това е пример за ниските нива на религиозността. Те се срещат във всяка деноминация под една или друга форма и са присъщи за голяма част от религиозните хора. Когато си описвам в текстове като този, някои хора настръхват, понеже смятат, че се гавря с религията и религиозните.

Когато се опитвам да покажа че религията може да има високи нива, и то всяка от известните ми големи религии (а, предполагам и неизвестните за мен), например в текстове като този и този, настръхват откровените противници на конкретна религия (най-често на исляма), страхуващите се от “сектанска” зараза (особено майки), както и твърдите фенове на науката – да речем като пиша текстове като този.

Не знам какво е Бог, но не вярвам, че е личност. Това, в което вярвам е, че светът се движи според фундаментални вечни закони, а освен това еволюира по отношение на формите си. Аз искам да проумея тези закони и да живея в хармония с тях. Мисля, че точно това е имал предвид Айнщайн, когато е казал, че иска да узнае мислите на Бог и че останалото са подробности.

Мисля, че има много начини да се изследват “мислите на Бог” – един от тях е религията, друг е науката, а има и още. Мисля, че хората, които търсят отговори на въпроси, независимо колко профански биха могли да изглеждат, всъщност са обединени от един стремеж – да се научат да живеят, да бъдат щастливи. Разбира се, повечето хора изобщо не осъзнават тази потребност, а някои дори гледат с презрение на желанието да бъдеш щастлив.

Тъй като наистина много искам да разбирам законите по които се движи Вселената и да бъда щастлива, не мога да си позволя да отхвърля който и да е метод на познание. Ако го направя, бих била като майстор, който изхвърля от чантата си някои инструменти, убеден, че са безполезни и винаги ще бъдат.

Когато се обвързваме с едно или друго убеждение /светоглед, ние всъщност вярваме, вярваме, вярваме, че религията или науката не струват или са върхът, вярваме, че има или няма Дядо Боже – все неща, които или няма как да разберем съвсем или още не сме пораснали достатъчно за да го направим.

Нито вярвам, нито не вярвам, че е възможно да узная мислите на Бог / природните закони – може да е възможно, а може и да не е. Това, в което вярвам е, че има вероятност утре да науча повече от днес. Е, да, това може да е вграден трик на ума, но пък ми харесва да се чувствам така.

Повтарям отново кредото си:

Вярвам във вероятността да науча нещо ново и във вероятността това да ме направи по-щастлива. Нямам никакви доказателства, освен начина по който съм се чувствала досега. Щом нямам доказателства, но имам вяра, значи съм религиозна. А деноминациите нямат значение за мен, така че ако искате (не е задължително), можете да си спестите опитите да ме покръстите в анти-ислям (на никого ли не е хрумвало, че може да съм мюсюлманка, btw?) или да ме обявите за враг на науката.

Не съм ничий враг – дори на невежеството. Под всяко невежество просто спи семето на познанието.

Ще ми се да гласуваш за мен, за да съм нагоре в класацията.

35 Коментара

тъп въпрос за умни неща

февруари 28, 2008 at 10:18 am (science, tools, виртуална култура, образование)
Tags:

Докато чета някои видове книги, непрекъснато попадам на имената на учени провели такъв или онакъв експеримент, стигнали до такива или онакива изводи. Едни потвърждават други, трети им противоречат и пр. Хората, които пишат такива книги са учени, които следят развитието на науката. Предполагам, че го правят като четат специализирани бюлетини и списания. Чудя се, обаче, как успяват да свържат толкова много информация и да я следят адекватно, освен ако не следят тесен отрязък от нея, което е някак ограничаващо. Освен това, дали всички експерименти и теории се публикуват в няколко авторитетни издания или има ценни такива, които не успяват да пробият. Както си спомням от коментара на Размисли по текста ми за чистачката и професора, има издания, които приютяват неортодоксални идеи, но едва ли всички. Разбирам, че всяко издание трябва да има сито, но се страхувам, че ценни идеи се убиват в зародиш или пък никой не научава за тях.

Ако научните новини се публикуват в списания, в линейна последователност, на човек му става все по-трудно да се ориентира в картината на науката, защото тя по-скоро е гора, в която дърветата преплитат клони, отколкото броеница, в която всяко прибавено топче потвърждава или опровергава предното.

Ако не всички новини стигат до известните научни издания, то в картината на научните предположения и изводите от експерименти има доста бели петна. Бих искала в нея да са видими и нещата, по които някой някъде е работил, но не е успял да стигне до дефинитивни заключения. Освен това, бих искала в нея да присъстват на подходящи места знания, които идват от ненаучни източници, но са по някакъв начин релевантни.

Съзнавам, че доста фенове на науката биха се обявили против последното, така че го споменавам съвсем плахо и отлагам обсъждането му за друг път, но продължавам да настоявам, че картината на науката трябва да бъде представена по нелинеен хипертекстов прегледен начин, който трябва да бъде отворен и към него непрекъснато да се добавя нова информация, като се вижда доколко един извод е подкрепен от научната общност, кой го подкрепя и кой не, аргументи.

Съществуват неща като Wikipedia и peer reviewed content, обаче си мечтая за нещо всеобхватно, добре свързано, в което да намерят място и най-незначителните нещица, в което да се знае чии са мненията. (Докато преписвах този текст от тетрадката на компютъра, поразрових и попаднах на това: Scholarpedia. Чакам линкове към други подобни места)

Как се справят учените днес в това море от информация? На Wikipedia ли разчитат или на някаква тайна енциклопедия, до която не всеки има достъп? Или пък повечето от тях се чувстват добре с фрагментираната непълна картина, понеже им е по-удобно да се съсредоточат само върху информацията, която потвърждава собствените им виждания. Дали повечето учени по света са като авторите на българските училищни учебници, които удобно пропускат повечето гледни точки?

Разкажете за мечтите си и за опита си в намирането на научна информация.

ДОБАВКА!!! моля научните пуристи да пропуснат изречението с курсив, а ако го четат, да обърнат внимание на болднатото изречение след това, за да не се захващат за несъществени неща, а да коментират основната тема.

22 Коментара