Защо няма да участвам във VIP Dance

октомври 16, 2009 at 10:00 am (art of living, активизъм, медии, празни мисли)
Tags: , ,

Вчера получих предложение за участие в инициатива на танцувалното шоу VIP Dance – като независим „журналист“, на когото ще осигурят достъп до предаванията на живо.

Някои мои близки смятат, че трябва да го направя, тъй като опитът бил ценен и съм щяла да науча нещо. Нужно ли е да изпия цяло море за да разбера, че е солено? Гледала съм няколко „епизода“ от Music Idol, както и един от VIP Dance и ми се струва, че научих достатъчно за тях, а има толкова много неща, които ме интересуват наистина. Струва ли си да се лиша от време да ги изследвам?

Казват, че щяло да ми донесе популярност. Нямам нищо против популярността, но не съм съгласна, че всяка реклама е добра. Не ми се нужна популярността на Професор Вучков или Емил Кошлуков. Засега нямам планове да бъда популярно лице, което забавлява публиката без значение какво ще каже или  направи. Ако ще съм популярна, предпочитам да предизвиквам дълбоки размисли и да напомням за ценности. Няма как да постигна това във формата на VIP Dance.

Друга причина да не участвам е ангажиментът, който имам към моите ученици. Когато поради ограничено време трябва да предпочета една занимание пред други, избирам това, което има най-голям смисъл за мен. Първенството държат действията, които смятам, че правят света по-добър, както и тези, чрез които научавам повече за важните за мен неща. Не мисля, че VIP Dance и подобни предавания правят света по-добър (дори напротив, но аргументация очаквайте друг път); не мисля и че който и да е научава нещо ценно от тях.

Не бих искала да звуча като представител на Православната църква пред концерт на Мадона, затова ще напомня, че не отричам игрите и забавленията. Освен че самата аз по принцип танцувам бели денс всеки ден, постоянно напомням, че е важно да правим интересни неща и да се забавляваме. За съжаление, VIP Dance по-скоро ме отегчава.

Допълнителен проблем е това, че съм лишена от всякакъв вкус към мелодрамата. Докато майка ми се вълнуваше за съдбата на нещастната жертва Мира Добрева и се отвращаваше от изверга Милен Цветков (решаването на съдбата на отборите им е епизодът, който съм гледала … понеже гостувахме на родителите ми), аз отдавна споделях становището на баща ми: „И двамата са един дол дренки.“ и предпочитах да превключим на онази британска комедия за световната война.

Ще спестя на публиката мнението си за отговорността на медиите и за придържането към собствените ценности, както и неприятното усещане, че  някой иска да ме употреби като салфетка. Освен това си имам и съображения, които не бих искала да споделям тук. По въпроса за тайните, питайте Невенчето ;)

Айде сега всички поканени блогъри да си признаят :D

15 Коментара

Ограмотяване на съда и обществото

юни 4, 2009 at 1:26 pm (бизнес, блогване, виртуална култура, медии)
Tags: , , ,

Еленко осъди „24 часа“, защото откраднаха и публикуваха снимка от блога му. „Спечели“ 100 лв. Предполагам, че е платил повече на адвоката си.

Макар че аз лично (поне засега) не бих завела подобно дело – от мързел и други съображения, намирам събитието за важно, защото:

- показва, че ако гражданите упорстват в отстояването на правата си по съдебен път, може и да успеят; ако повече граждани започнат да го правят и да споделят положителните резултати, повече граждани ще започнат да го правят и вероятността за нарастване на положителните резултати ще расте :D

- поставя съда пред нов казус и подтиква юристите да опознават променящия се свят и да мислят; повече такива случаи ще размърдат мозъците на повече юристи, и правото в България ще се придвижи малко повече от буквата към реалността, от бюрокрацията към мъдростта :D

Ако ви се разсъждава по темата за авторските права, по-добре коментирайте един по-стар текст.

1 Коментар

покрай L’EUROPEO: Стената

април 27, 2009 at 1:37 pm (демокрация, медии, политика)
Tags: , , ,

(прекрасен брой)

Нужно ми е време за да осмисля социализма. Не искам да бързам да приема политически коректно становище. И без това сме под натиск да поглъщаме информация, която нямаме време да изследваме сами и да приемаме за свои политкоректни или точно противоположните им гледни точки. Без нюанси.

При социализма не бях под натиска на неовластени хора да вярвам в политкоректното; сега съм. Много по-конформистко ми изглежда сега – блогосферата налага конформизъм; някогашните ми приятели – не. Вече е все по-трудно да водиш истински разговор – да се отделиш от идеите, да ги сравняваш и пр. Сега повече хора като че намират част от идентичността си в политическите си убеждения, и здраво се държат за тях. Затова и не могат да разговарят сериозно за тях, да не би да ги изгубят или пък да чуят насмешливото „get a life“. А аз се чудя какво всъщност е животът според тези, които ми казват, че нямам такъв.

4 Коментара

Knol vs. Wikipedia ?!?

юли 25, 2008 at 12:10 pm (tools, блогване, медии, образование)
Tags: , , ,

Днес публикувах първия си knol. От него можеш да научиш, че knol е статия в Knol, енциклопедията на Google.

Означава ли това, че изневерявам на Уикипедия?

Връзката ни с Уикипедия е отскоро и не сме се срещали много пъти досега. В нея засега има известно  напрежение, защото все още не се познаваме добре, а и аз не правя усилия да науча правилата – отчасти поради слабия си интерес към фактите по принцип, отчасти поради вярата, че с познаване на общата картина, усет към динамиката и интуиция бих могла да се справям прилично.

Най-важното в началото беше да схвана духа на Уикипедия, да се науча да пиша в безличен стил, което изисква доста самонаблюдение. Нужно е и смирение, защото пишейки в Уикипедия, създаваш неща, за които не получаваш признание. Нужно е и да преодолееш инстинкта да контролираш, тъй като всеки би могъл да внесе промени в написаното от теб. Можеш да ги следиш, разбира се, но когато статиите за наблюдение станат много, става все по-трудно и фрустриращо. Ето защо, за да пишеш в Уикипедия е като да се научиш да пускаш хляб по водите.

Чудех се дали писането за Уикипедия на български не е загуба на време, тъй като винаги ми се е струвало по-ефикасно всички хора да научат английски, всичко да се превежда на английски и така всеки да има достъп до всичко. И все пак, има доста хора, които все още не знаят английски добре, но имат нужда от знания. Хубаво е да им се предлагат на български, защото апетитът идва с яденето. Един ден ще осъзнаят необходимостта да научават все повече английски, но нека не ги оставяме без храна докато научат достатъчно. Ето защо в блоговете си пиша повече на български, отколкото на английски. Ето защо написах първия си текст в Knol на български и смятам да продължа в този дух, но обмислям и двуезични текстове – нещо, което няма как да правя в Уикипедия.

И все пак, имам нужда да пиша информативни неща, в които да изразявам и мнението си. Защо да не го правя в блога си? Защото в блога като цяло избягвам фактологията. Там споделям своите прозрения и съмнения, но пиша достатъчно дълги текстове, за да внасям в тях и енциклопедични пасажи, но пък читателите се нуждаят от тях. Мога да дам линк, но често линковете са към страници на английски. Ето как Уикипедия идва на помощ: мога да създам wiki на български и да дам линк към него. Точно това направих като писах текста за филма „Модерни времена“ – размишлявах по въпрос, който изплува след гледането на филма, а за тези които не познават филма и не знаят английски, дадох връзка към създаденото от мен wiki, в което предоставям енциклопедичната информация.

Нужен ли ми е Knol, след като си имам блог и регистрация в Уикипедия? Да. Все пак читателите на блога не биха искали да го превърна в енциклопедия, а има неща, които знам и мога да споделя, а когато пиша енциклопедични неща, ми харесва да запазвам собствения си глас – нещо, което няма как да правя в Уикипедия, но мога да правя в Knol. Освен това, в Knol мога да решавам дали някой друг да може да редактира писаното от мен и кой да е той. Разбира се, всеки е свободен да напише коментар или ревю, а аз съм свободна да си редактирам статията когато науча нещо ново от читателите й.

Ами тогава нужна ли ми е Уикипедия? Да. Уикипедия е същинска енциклопедия, докато Knol не е. Уикипедия събира, свързва и систематизира информацията, докато Knol е сборник, който по една и съща тема предоставя неограничен брой статии, рецензии и коментари. Хубавото на Knol е, че там можеш да видиш множество различни гледни точки и никой не прави опит да ги „изглажда“ и унифицира. Все пак в Уикипедия остава опасността от налагане на политически коректна гледна точка, и именно с това е ценна – хубаво е да сме наясно коя е политически коректната гледна точка. Но има и друга опасност – читателят да остане заблуден относно политическата коректност, когато конкретна статия не е била подложена на множество редакции, не е обсъждана в беседи и пр. Тази опасност е по-осезаема в Уикипедия на български, отколкото на английски, тъй като българският се говори от значително по-малко хора, оттам и по-малката вероятност статията да бъде прочетена и коригирана многократно.

Knol ще убие ли Wikipedia?

Не бих могла да преценя, тъй като (все още) не съм чак толкова задълбочен наблюдател на Интернет ( нещо което трябва да съм ако реша да завладявам света). Засега мога да кажа, че желанията за себеизразяване, признание и печалба като цяло ми се струват преобладаващи, за разлика от смирението, готовността да се откажеш от контрол и алтруизма.

Дали Knol по някакъв начин ще възпрепяства набралото скорост движение към споделяне и отвореност? Дали Knol е начин да запазим уникалността и разнообразието? Всяко нещо си има цена. Интересно как ще се позиционират по-нататък Knol и Wikipedia в моята и други глави.

Добавки:

Грег

Вашият коментар

едно е да искаш … (ако бях Енея)

април 8, 2008 at 9:22 am (блогване, медии, успех)
Tags: , , , , , , , ,

Енея иска да стане журналист и да изкарва пари от писане за списания. Засега, обаче, списанията които харесва отказват да я вземат, под предлог че й липсва опит. Какво би могла да направи?

Ако бях Енея, щях да работя в няколко насоки:

  1. Да изучавам света.
  2. Да усъвършенствам уменията си за писане
  3. Да градя личната си марка.
  4. Да създавам и развивам собствена медия

Тъй като не съм Енея, не мога да преценя доколко следването на журналистика в СУ помага, така че ще се радвам за мнения по въпроса.

На този етап, ако бях Енея, не бих кандидатствала за работа в списание поради две причини:

не мога да предложа на медиите повече от мерак за работа (съдейки по блога на Енея, в който на пръв и на втори поглед не намирам нищо, което да ми покаже, че тя има широки или специални интереси отвъд собствената си личност; относно начина й на писане – Дневниците на Бриджет Джоунс, колонката на Кари Брадшоу и книжлетата на Амели Нотомб са увлекателно написани, но блогът на Енея ме кара да се прозявам, дори когато се абстрахирам от съдържанието. За да не бъда несправедлива, Googlе-нах Енея, както бих направила aко бях работодател, и открих статиите й в секцията “Култура” на MyKinda. Оттам разбирам, че се интересува от изкуство и култура и ако се постарае, пише по-фокусирано, но ако в качеството си на редактор на Капитал Light трябваше да избирам между Енея и Янко Терзиев, щях да предпочeта да продължа да ползвам услугите на втория. Ако бях редактор в NG, щях да очаквам в блога й да открия релевантни категории)

не си струва да губя време като щатен журналист (докато съм заета с писане и проучване на неща, които може да не ме интересуват, няма да ми остава време да проучвам начина по който действа медията и да градя приятелски взаимоотношения; бих предпочела да се мотая там и да наблюдавам и говоря с хората, което бих могла да постигна лесно ако си предложа услугите като момиче за всичко и сипвам в кафетата серума на истината; последното ми изглежда по-добра идея от платен стаж на този етап, но е въпрос на проучвания, така че дайте мнения)

Връщам се към нещата, които бих правила:

Бих изучавала света

Ако искаш да те четат, трябва да имаш нещо за казване. Важно е по-голямата част от нещата да не се фокусира върху собствената ти личност. Дори Карбовски беше досадил на публиката, когато започна да пълни Егоист с горчивия си опит с жените. Разбира се, можеш да използваш собствените си преживявания като илюстрация на прозренията които искаш да споделиш, но това предполага не само житейски опит, а и саморефлексия. Ако просто разказваш истории, трябва да се увериш, че са такива, в които читателите могат да открият себе си и да научат повече за човешката природа, т.е. да извлекат някаква полза. Можеш да кажеш че не е задължително и че целта ти е да забавляваш само. Не мисля, че липсата на смисъл може да бъде забавна, но ако смяташ да забавляваш по този начин, уменията ти за писане трябва да са великолепни, но това е следващата тема.

Бих изучавала света, защото писанията ми представляват за читателя прозорчета към света. Ако всеки ден не опознавам по малка част от него, какво бих могла да предложа? Можеш да кажеш “Новини”, но ако стремежът ти е простото съобщаване на актуални събития, не си струва да си губиш времето да следваш журналистика. В местните вестничета вземат репортери, които току що са завършили гимназия и имат крака да тичат да отразяват събития.

Журналистите, чиито имена знаем, предлагат много повече от просто съобщаване на новини. Те ни показват неща, които други не се сещат да ни покажат и го правят така че да разберем смисъла. Ето защо ние, техните читатели / зрители, се отличаваме от децата, които просто зяпат новините по телевизията докато вечерят. Както казва Карбовски, борят се да направят света малко по-ясен.

Разбира се, преди това трябва да са го изяснили донякъде за себе си. Как? Ето как го правя аз: наблюдавам света директно и после осмислям наблюдаваното, реакциите на хората, собствените си реакции; наблюдавам света през книги, статии, филми, репортажи, блогове и после осмислям наблюдаваното, реакциите на хората, собствените си реакции. Докато мисля, обикновено пиша, защото това ми помага да се съсредоточа. Част от нещата отиват в блоговете ми, други остават в тетрадки.

Правя това всеки ден от няколко години и забелязвам, че напредвам всеки ден. Колкото повече наблюдавам и осмислям, толкова повече прозирам в моделите, а високата журналистика не предлага злободневна шарения, а дълбоките модели зад / под нея. Хората са жадни за смисъл, дори когато се забавляват, дори ако не осъзнават. Останалото е запек и диария.

За да изучаваш света е нужно неизчерпаемо любопитство и ежедневно надрастване на собствените предразсъдъци.

Бих усъвършенствала уменията си за писане

С писане – дневник, блог, форум, писма – каквото ми падне. Да, отнема време, но ако искаш да ставаш журналист, вярваш че си струва, нали?

С четене – човек започва да попива начини на изразяване от раждането си. Ако иска да е добър писател, трябва да чете добри писатели.

Бих градила собствената си търговска марка

Когато влезеш в супермаркет, естествено се насочваш към познатите марки. Повечето хора залагат на сигурното, на гарантираното качество. Ето ащо освен любима паста за зъби, имат и любимо списание, а в любимото списание (освен ако не е от евтините) имат любими автори.

Ако си любим автор в една медия, ще те канят да работиш и за други медии. Няма да ти се налага да си търсиш работа. Ще си позволяваш да отказваш работа. Това се отнася за всички професии, а за изграждането на марка можеш да научиш от хубави книги за брендинг. Сред любимите ми автори са Ал Рийс и Джак Траут, чиито книги се превеждат и на български. Ето малко връзки: тук, тук и тук.

Ако все още се чудиш коя е медията, в която ще изгрее звездата ти, да ти кажа – в твоята собствена – в блога ти или каквото друго създадеш. Можеш да си отвориш дори телевизия в YouTube. Вземи за пример Zipster, един фъфлещ дядо, който се радва на растяща фенска маса. Но това е следващата тема:

Бих създавала и развивала собствена медия / медии

Вече имаш блог. Развивай го. Помисли не само за качеството на материалите (което остава на първо място, разбира се), но и за цялостното качество на медията – дали е удобна, полезна и т.н.

Разглеждай други блогове, експериментирай, искай обратна връзка от аудиторията. Разполагаш с безплатна лаборатория, в която си сама господар като Декстър. Това не може да ти предложи и най-великото списание.

Души за нови Интернет инструменти за изразяване, научи повече за това как да привлечеш нови читатели (SEO и пр.).

Чети полезни съвети, гледай онлайн лекции. Търси ментори – хора с опит и желание да споделят нещичко. Всеки познат блогър може да отговори на въпроси. Когато имаш по-сериозни търсения, обърни се към професионалисти. Някои имат публични адреси за връзка и биха се зарадвали да получат добър казус за размисъл, особено ако и преподават, като Карбовски, да речем.

С този текст изпълнявам донякъде желанието на едно момиченце, което искаше да пиша за това как се става журналист. Пусни желанието си в кладенеца и гласувай за мен. А на Енея пожелай успех и помогни с коментари по темата.

40 Коментара

запек и диария

декември 3, 2006 at 3:12 pm (art of living, здраве, медии)
Tags: ,

readers_digest_may05_cover.jpgsputnik.jpg

не четете Таймс, а вечността

Купувам няколко периодични издания, но никога не ги чета “навреме”. Трупам си ги на купчинки и ги чета когато имам време и желание. Нещата, за които съм абонирана онлайн чета още по-рядко, понеже винаги имам достъп до архива. Нищо не изхвърлям. Все ще им дойде времето.

Някой би казал, че ако не чета периодиката веднага след като я купя, няма смисъл да я купувам, понеже информацията остарява. Аз, обаче, не мисля така. Първо, не чета ежедневници, не следя новините по телевизия, новинарски сайтове, радио и пр. Така или иначе пропускам горещите новини (както пропуснах оная с цунамито преди около 2 години). Ако някоя новина загуби значението си на следващия ден, то каква е била ползата от четенето на такава новина? Ако е важна, ще ме дочака.

Освен това, не мога да насмогна на всички новини, нови постинги в блогове, клюки, защото нямам толкова много време. Когато прочета нещо, обичам да го осмисля, а това отнема доста време, понеже спирам, мисля, пиша в дневника си, а понякога решавам да споделя и с други, та пиша и в блога и на други места. Не обичам да бързам да погълна огромно количество информация, понеже не мога да я сдъвквам и храносмилам добре и ме хващат читателски разстройства. Става ми нервно, нищо не ми остава в главата, а понякога даже спирам да разбирам. Каква е ползата?

Преди малко Stoyansky каза, че като прочета нещо, после веднага сядам да пиша. Ами правилно е забелязал. Точно така правя. Трябва да смеля прочетеното. Може би затова съществуват издания, които се наричат “дайджести” – те храносмилат и представят информацията в reader-friendly вид. Те не са ежедневници. По-често дори са месечници – като Reader’s Digest и култовия някога Спутник. Когато читателят се среща с по-малко теми, представени в по-достъпен вид, поднасяни по-рядко, той има вероятност да осмисли по-добре информацията, да се заинтересува истински, да направи собствени проучвания и да се задълбочи. Едва когато премине през тези етапи, той има полза от информацията.

Да, има постоянно променяща се информация, с която се налага да работим ежедневно – за едни това е прогнозата за времето, за други котировки на борсата и пр. В тези случаи няма как да пропускаме твърде много (?) информация и да размишляваме надълбоко. Но за да се справим бързо с такава информация, трябва да ежедневно да практикуваме точно отнова бавно нещо. От него научаваме за тенденциите, които управляват света – онези мощни течения, които си текат непроменени под развълнуваната повърхност на океана. Иначе бихме разсъждавали доста повърхностно и бихме били лесно подведени и заслепени от това, което смятаме за най-ценното – актуалната информация.

Искам да припомня, че никога нямаме пълна информация, дори и ако решим да не спим, за да следим някои непрекъснато постъпващи данни. Така че по-добре да си позволим да поспим спокойно, да позяпаме през прозореца, да хапнем пица с приятели. А дълбокото разбиране, което става все по-дълбоко, защото всеки ден отделяме време да се грижим за него, ще ни помогне да “сглобим картината” въпреки липсващите части на пъзела.

Нужно е дисково пространство за да се извършат някои операции. Нужно е стомашно пространство, за да се храносмели. Иначе … запек и диария

3 Коментара